Преди да го продължа,искам да попитам нещо.
Привързана съм към една фамилия <Леонардо Езпозито>.Не е име на някакъв човек,просто моя си измислица.Та въпросът ми е,мога ли да го използвам и тук (в ,,Зъби")?

Окей,радвам се,че ви харесва.Некста ще го пусна утре ; )  

Якоо ! Ощее! И пак КАК СЕ КАЗВА МОМИЧЕТО!?

Фантастика : )

Да..Само че,само веднъж и то на роднина.Както и да е..Просто да ; ) : )

Ето некста.Дано ви хареса.!

Двадесета Глава

,,Guess i'd never know"

Засмях се.Той се опули.Сетне спрях да се смея и разбрах какво всъщност ме попита Зак.Дали искам да се омъжа за него!?Разбира се,че исках,но...,но не можех.Беше забранено и той го знаеше,но защо ме попита!?
-Зак ти нали знаеш че е.. -започнах,но той ме прекъсна.
-Знам,знам.Но не ме интересува дали не може защото сме от различно кланове.Не ме интересува нищо друго освен теб! Ще те попитам отново. Ще се омъжиш ли за мен? -попита той и очите му шареха по мен изпълнени с любов.Той отлично знаеше,че искам но..
-След като искаш..? -засмя се той.Моля,моля!? Ти мислите ми ли четеш?
-Малко.. -усмихна се той.
-Не е честно! -казах и скръстих ръце.
-Ти си още много млада.След като отрастеш малко,ще можеш и ти. -усмихна се той. После отново разбрах,че иска отговор.
  -Не Зак... -казах аз,а след това веднага съжалих за думите си.Но,знаех,че не можеше.Имаше и правила в тази игра.Много нечестни правил.И това беше първото <Никога,никога не можеш да бъдеш нещо повече с другия клан>,а ние го нарушавахме.Но,ако се оженим,щяха да ни убият.Е,не веднага,но щяха да ни преследват Улотерите.Улотерите са най-висшата класа от вампири.Те решават.Щом те харесат,можеш всичко,но набележат ли те,никъде и нищо не може да те скрие от тях.
-Но Хевън аз.. -започна Зак,но го прекъснах.
-Знам Зак и аз.Но,разбери ме.Искам,но все още не.. -казах и очите му се изпълниха с надежда.
-А кога!? -попита той и стана от пода сядайки до мен,ме притегли в прегръдката си.
-Ами след...след година!? -казах надявайки се той да не реагира зле.
-Година!? -попита той и се опули. -Моля те.. -каза той и лепна своята крива усмивка.Как да кажа не.. За Бога..
-Добре,пет месеца! -казах.Този път бях твърдо решена да не го променям.Разговорът ни се  превърна в някоя бизнес сделка.Зак се засмя.
-Закк! -казах и също се засмях.
-Съгласен. -каза той и подаде ръка към моята.Изненадах се.Протегнах своята и я поех.А той легна и ме дръпна.Легнах върху него и се засмях.Той ме целуна и каза.
-Но обещаваш,че няма да се отметнеш!? -попита той и притвори очи.Аз кимнах и той се усмихна.
-Никога не съм искал да те накарам да плачеш. -каза той. -Съжалявам. -Зак затвори очи и зачака реакцията ми.
-Кажи,че ме обичаш! -казах отново и той отвори очи и ме погледна.
-Нал вече ти го казах? -попита подозрително той.
-Искам да го чуя отново. -казах аз и той за засмя.
-Ще го чуваш всеки ден! Обичам те ! -каза той и ме целуна,но тази целувка не беше като всичките.Които си бяха доста.Беше по-различна.Тъжна.
-Зак,какво има? -попитах и го погледнах.Той не отговори веднага.
-Трябва ли да чакам цели пет месеца!? -попита той с престорен тъжен глас.
-Да. -казах аз и го целунах отново.Той ми отвърна по един страстен начин.
-Лоша си! -каза той и се усмихна,после отново ме целуна.Качих се върху него точно както снощи и започнах да разкопчавам накриво закопчаната му риза,но той ме спря.
-Не. -каза Зак и ме свали от него.Постави ме така,че да седна.
-Но,но,но защооо? -попитах с жаловит глас. И той се засмя.Седна и аз с походка на ,,четири крака" се доближих до него и той каза.
-Пет месеца. -аз се опулих и после се засмях.
-Ти се шегуваш с мен? -попитах през смях и той поклати отрицателно глава.Аз се доближих още,усмихнах се и го целунах.През това време вратата се отвори.Беше сутрин.Малъри къде по Дяволите беше? Точно за това помислих,че е тя.
-Виж ти,виж ти Зак..Не мислих,че си паднал толкова ниско. -каза леденият и високомерен женски глас,който определено не беше на Малъри.

Какво само и оплювате снимките бе!? Много са добри : )

А! Имам и още един въпрос.Героинята ти как се казва и на колко години е ? :д

Предмети..? : )
http://kaprizen.com/?cat=7&img=1917102

Невероятно!!! Некстт !!!      

Ето,харесалите историята : )

Деветнадесета Глава.

,,Твърде Близо"

Събудих се от говоренето на висок тон.Зак викаше на някого.Разбира се,щах да стана,но се заслушах.
-Не,няма! Много добре знаеш какви са чувствата ми към теб Вайалет! И ми е все тая твоите какви са ! -той се беше развикал,може би не осъзнаваше,че спях,може би не му пукаше!? -Казах ти и докато бяхме в Италия, ТИ вече си на това място в живота ми.Няма връщане.И се радвам за това! -какво по Дяволите говореше той.Толкова ли я обичаше!? Не..не би трябвало.След всичко което стана снощи.Случилото се снощи по-точно.Аз и той бяхме спали заедно.Буквално с днешни думи.Бяхме правили секс.И то моят първи път...Бях загубила нещо свое в неговите ръце.Една сълза се стече от окото ми.Падна и намокри възглавницата.Сетне и още една.Но тя капна на пода.Чу се звук като от падащо сребро.Зак свали телефона от ухото си и се обърна с широко отворени очи.Имаше физиономия от типа ,,Не може да бъде!" О,определено можеше.Захвърли телефона и той издрънча по паркетения под.С бързината на светлината се доближи и клекна до мен,аз се изправих до поза ,,йога" (моята любима) и го погледнах с очи пълни със сълзи.
-О,не,не,не.Какво се е случило? -попита той и очите му зашариха из тялото ми,което незнайно как беше облечено с неговата  (за мен) широка тениска.
-Какво се е случило любов моя? Защо плачеш?Какво по Дяволите ти се е случило? -попита той и обхвана голите ми бедра със студените си ръце.Кожата ми настръхна.И едновременно ми се прииска да повърна.
-За Бога Хевън,кажи ми!! -той се бе побъркал,очите му блестяха заради напиращите в тях сълзи.Аз мълчах,мълчах и накрая шепнах съвсем тихо.
-Защо не ми каза,че я обичаш? -попитах и при тази дума,от очите ми рухнаха сълзи.Усетих буцата в гърлото си.Опитах се да я преглътна,но не можах.
-Да кажа,че обичам кого,любов моя? Само теб,ти го знаеш!! -каза той и хвана лицето ми в шепи.Очите му блестяха все повече и повече.Какво очакваше да кажа?
-Не,знам с кого говореше.Чух всичко.Не се опитвай да ме лъжеш! -казах,опитвайки се да се измъкна от хватката му,но не успях.
-Какво!? По Дяволите Хевън,разговора ли чу? -попита той и се усмихна.Нямах сили да говоря,за това кимнах в знак на съгласие.
-Не,не.Любов моя,аз просто се опитвах да я премахна от живота си.Казах,че чувствата ми към нея не съществуват! И ми е все тая дали тя ме обича или само се преструва.А и,докато бяхме в Италия и казах,че дори не може да бъде на последно място в живота ми.Нея я няма там.Животът ми си ти! -изглеждаше толкова искрен.Знаех,че ме обича,но понякога се съмнявах.
-Кажи,че ме обичаш! -казах през сълзи и се усмихнах.Той се опули за секунда.В следващия момент падна на колене и каза.
-Обичам те!Обичам те ! Обичам те! Обичам те ! Обичам те ! Повече от всичко в живота ми,повече от всичко на света! -каза Зак.Беше прекрасен.Паднал на колене.Беше като принцът който никога не бях имала.Той се изправи и седна до мен на леглото.
-Сега вярваш ли ми? -попита ме той. НО,преди да отговоря той сведе глава и каза. -За всичко което ти причиних,преди да ти призная,колко отчаяно влюбен съм в теб.Съжалявам.За всичко което не съм ти казал и си помислила,че не значиш нищо за мен или не те обичам наистина.Съжалява.Просто те обичах толкова много,че си мислих,че ще те убия от толкова жажда! -заяви той и аз съвсем омекнах.
-Не,ти няма да ме нараниш.. -казах аз.Но,той бе непреклонен.
-Не, ти не разбираш.Дори в момента искам да те убия и изям. -засмя се той. -Понякога все още искам и трябва да убивам хора заради този на когото служа... -каза отчайващо той и сведе поглед отново.
-Защо си решил да служиш на Стийвън? -попитах аз.
-Аз не съм го решил.Човек,в нашия случай, вампир се ражда с бъдеще.Съдбата му определя на кого да служи.Мислиш ли,че ако можех да избирам,щях да избера този ужасен живот!? Да убивам невинни хора и да ги белязвам!? Не,щях да съм кротък,като теб. -каза той и погали косите ми.
-Да,но така нямаше да сме толкова влюбени,нали. -казах аз,сигурна в думите си.
-Обичам те повече от всичко,давам живота си за теб! -каза той и хвана ръката ми.
-Обичам те ! -казах и впих жадно устни в неговите.
-Ако те попитам нещо,ще отговориш ли с ,,Да"? -попита той,след като се отдели от мен.
-Е,ти вече ме попита. -засмях се аз. После станах сериозна. -Питай. -подканих го.
-Би ли се омъжила за мен? -попита той и падна на колене пред мен.