Хмм.. естествена ли си с него? В смисъл, държиш ли се с него така, както би се държала пред приятелките си? Ако да, може би си направила нещо леко глупаво, или си казала нещо, което той е възприел като детинско. Или, ако го е възприел по някакъв начин.. хм, не знам, може би си пробудила, така да се каже, детето в него.

Жълт с черни цветя.

Моника
Елена
Ралица
Илияна
Лидия
Изабел
Натали

Еванжелийн.

I can do it like a brоther, do it like a dude..

ами аз мога да ви го обясня за Firefox - отиваш на Add-ons(Добавки), пишеш youtube to mp3, избираш първото, което ти излезе и го инсталваш, после рестартираш Firefox (затваряш и после пак отваряш) и като отидеш в youtube и теглиш.

Аз пък си тегля песните направо от youtube..

Мерси на всички 

Ъм, филмът е абсолютно по книгата, смисъл аз като четох първо книгата и после гледах филма и ужасно се отегчих.. скучен е, ама много. Не си струва. :/

Нали го знаеш онова странно чувство? Да, точно, когато погледнеш момчето в очите и разбереш, че искаш да си с него. Когато погледнеш в очите му и виждаш всичките звезди там, събрани на едно място, да блещукат – за теб ли? Или за момичето отзад? Той се усмихва и сърцето ти започва да бие по-бързо. Трапчинките му.. иска ли ти се да ги докоснеш? А разтапяш ли се, когато прекара пръсти през косата си? Може би ти се иска и ти да прокараш своите? Представяш ли си вечер как си в неговите обятия, на брега на близката река, езеро, басейн, сгушени, със запалени свещи и разпиляна храна наоколо? Забравяш всичко останало освен факта, че сега сте заедно, сърцезавате небето и преплитате пръстите си. Ами първата целувка? Усещаш ли пеперудите? Страх ли те е? Или си развълнувана? Засмиваш ли се, когато си блъснете носовете по погрешка? Сигурна си, че е твой завинаги. Твоят принц, готов да те превърне в принцеса. Минават години. Все още ли сте заедно? В голяма къща или малък апартамент, няма значение, нали си с него. Вечер излизате само двамата, вчера бяхте на боулинг. Той е всичко за теб. А ти за него? Не се и съмняваш. Дори сега усещаш искрите, когато се докоснете. Още ли помниш първата целувка? Разбира се. И си горда, че си избрала да споделиш живота си с този мъж. Прибираш се от работа, късно е. Уморена си. Той не е измил чиниите. Ще му се развикаш ли? След малко двамата се пръскате с вода и сапун,  чиниите са на земята, изпочупени, а съседите се оплакват от шумния ви смях. Има ли значение? Излизате на покрива и ти си припомняш онази нощ. Усмихнато се обръщаш към него да му я напомниш, беше преди толкова години. И виж, още сте заедно. Но изведнъж го виждаш, паднал на едно коляно, а в ръката му – пръстен. Ще приемеш ли? Готова ли си? Винаги си била готова. Хвърляш се в обятията му, а той те обгърща и те кара да се чувстваш като най-щастливата жена на света. Може би си най-щастливата жена на света. Той изважда от джоба си – какво? Билети? Накъде?

-  Накъдето вятърът ни отвее. – казва той и хванати за ръце вие отлитате в нощта.

Просто исках да си излея чувствата. Жалко, че мъжете от този вид се срещат рядко.

        Днес беше Денят. Всичко беше готово за път. Чантите бяха стегнати още от вчера. Багажът бе подреден до стената, а мъжете и децата се приготвяха.
    В едно иглу стоеше жена. Тя бе бедно облечена, с оръфано яке, вехта шапка и обувки. В ръцете си държеше дете, увито в опърпано одеало. То плачеше, а жената обикаляше в кръг и се опитваше да го приспи.
    - Не плачи, Хадин, не плачи. Скоро ще си дойде.
    Така му говореше майката от половин час. Чакаха бащата да се върне от риболов.
    - Дано да е хванал нещо, дано! – молеше се майката и повиваше усърдно детето си.
    Тя се въртеше около огъня, отчаяно опитвайки се да стопли себе си и рожбата си. Но топлината бе малка, оскъдна, както и всичко останало в иглуто.
    След време жената започна да се притеснява. Тя реши да тръгне, да пресрещне мъжа си. Взе малка чанта, в която сложи най-необходимите неща, хвана детето си под ръка и се сля заедно с другите пътуващи групи.
    Вятърът, типичен за Северния полюс, брулеше лицата на пътниците. Снегът скърцаше под краката им, а те самите затъваха до колена в него. Майката започна да се уморява и лека полека изостана от мнозинството.
-    Хадин, мили, не мога да вървя повече. – изпъшка тя и се строполи на леда. – Не мога да вървя в този студ.
Детето, сякаш разбрало думите й, заплака силно. Топлите му сълзи падаха и оставяха малки дупчици в зимната покривка.
Изведнъж на небето заиграха светлини. Розови, зелени, сини.. Обагриха небето. Един лъч, по-силен от останалите, огря майката и нейната рожба. Той разтегна своята светлина, така че да обхване мястото, на което се намираха. Сякаш любопитен, лъчът простря своите ръце и погали бузите на детето. Майката отвори очи заради силната светлина, и що да види! Пред нея стоеше синя жена, бледа, полупрозрачна. Тя бе поела детето й и нежно го милваше.
-    Хадин, дете мое! – жената понечи да скочи и да си вземе детето.
-    Стой, жено! – заповяда мистериозната синя фея. – Аз ще се погрижа за твоето дете.
И тя разпери своите сини криле и отлетя заедно с рожбата. Извиси се нагоре и все по-нагоре, докато най-накрая се сля със своите сестри от Северното сияние.
Майката, зашеметена, застана за миг. Сетне се опомни и се затича към вкъщи. Уморена, изтощена, замръзнала, тя пристигна в своето иглу. Но то не беше същото. Голямо, просторно, с добре разгорял се буен огън. Покрай него стоеше мъжът и й печеше риба. А в краката му стоеше Хадин, нейният мил син, и щастливо си играше с малка светеща синя топка.
Жената се закова на място. Сърцето й биеше бързо. Възможно ли бе всичко това? Тя се досети, че все пак това беше Денят.
Майката изтича навън, падна на колене и протегна ръце към небето. Тя благодари на Вселената, на Северното сияние и целуна земята. После се върна обратно в иглуто си и затанцува заедно с мъжа си, радостна, щастлива и благодарна.

Още, още, още, ощеее!!!     

Умее той да защитава,
за хората до край остава,
нисък, черен, бял, брадат
знам си аз това е....

Адвокат

Рано, късно, нощ и ден
грижи се добре за мен
Често, често тя ме проверява
А и аз на нея й се доверявам
Питате коя е тя?
Ами, ....

Медицинската сестра

Това можах да измисля, и само да те помоля да не казваш, че си ги писала ти.