Втори шанс

ECheth · 2011-08-09 14:24:43

Глава първа

Около мен беше пълно с облачета. Йей! Някога да съм споменавала, че обичам облачета? А в момента се намирах в такъв свят. Яко, а?
- Айде омитай се от тук! - Чакай малко! Какъв е този груб глас в моя свят от облачета?! Тая няма да я бъде!
И тогава осъзнах, че облачетата с сън. За разлика от гласа. Добрата новина е, че в моя свят от облачета няма груб глас! Ура за мен!
Като оставим настрана факта, че си нямах никаква представа къде съм, ми беше едно такова готино, все едно съм се напила и надрусала едновременно. Сигурно доста съм се, хмм, забавлявала вечерта... или преди да заспя, защото в тъмното помещение не можах да преценя. И казвам "сигурно", защото наистина не помнех нищо. Оо, да! Определено съм пияна. Не ми се беше случвало от... не можах да се сетя.
Но сега нямах време да мисля за това. Пред мен стоеше един огромен негър, облечен в черно, и не беше доволен от това, че лежах върху черното канапе в ъгъла на... Това отново ми напомни, че не знаех къде съм. Огледах се. В някакъв клуб, предполагам. Разни мъже и жени, доста оскъдно облечени, събираха бутилки и някоя и друга потрошена чаша, от тавана висяха диско кълба и тем подобни глупости. Почти всичко в клуба беше черно и като цяло изглеждаше доста тузарски. Това малко ме поразведри. Поне не беше евтина дискотека, пълна с пушек, чиято тоалетна вони ужасно. Не че някога съм била на такова място.
Изведнъж ми светна, че никога преди не бях виждала и помещението, в което се намирах в момента. Странно...
- Последен шанс да се изметеш сама, преди да съм те изритал от тук. Буквално. - каза негърът с ужасния глас.
С което много ме ядоса! Ако не го подредя хубаво, то тогава името ми да не е... Мамка му! Какво съм пила... преди да заспя?! Или по точно колко?! Бях забравила собственото си име! Не помня да ми се е случвало преди! Реших да се поровя малко в паметта си, за да намеря смотаното си име. И тогава ме заля вълна на шок. Не си спомнях нищо!!! Нищо освен изминалите пет минути!!!
Клубът започна да ми се струва много тесен. Трябваше веднага да се махна. Докато бавно се изправях, грабнах нещо, което, предполагам, беше чантата ми, и се запрепъвах към вратата. Трябва да съм пила много. друго обяснение няма. Само да изтрезнея и всичко ще си спомня.
Или поне така си мислех. Веднага щом отворих вратата слънцето ме заслепи. Когато зрението ми се проясни ми дойде да изпищя. Пред очите ми се разкри един съвсем непознат град. А се предполагаше, че живея тук.
Не, това не беше истина. Не беше нормално!!!
Последната ми мисъл, преди да припадна, беше, че си искам облачетата.

Е, надявам се да ви хареса. Пишете, за да знам дали да продължа.

demi-lovato · 2011-08-09 14:40:50

Не е лошо.Интересно ми стана,но по-добре да спреш с тези облачета.Това момиче на 5 години ли е ,че да си мисли за тях ?

Lidka2 · 2011-08-09 15:09:23

Оф хареса ми ама ми е малко смешно с тези облачета !

xXx Fallen Angel xXX · 2011-08-09 16:00:54

Грабна ме! Интересно е, а и с тия облачета е забавно Още!

xnekfonikfox · 2011-08-09 16:02:32

На мен ми харесва, и облачетата не ми пречат.
Кога ще пуснеш пак?

ECheth · 2011-08-09 16:06:48

На мен ми харесва, и облачетата не ми пречат.
Кога ще пуснеш пак?

Ще се опитам по-късно днес. Ако не утре.

ECheth · 2011-08-09 16:28:42

Глава 2
Събудих се (отново) в болница. Очаквах го, след като бях припаднала. А сега да видим, дали съм изтрезняла. Казвам се... не, не съм. Лошо. Не се и опитах да си спомня нещо друго, може би защото ме беше страх, че няма да успея.
Пет минути по-късно един дребен мъж с побеляла коса и очила, влезе в стаята и ми се усмихна приятелски. Веднага ми стана симпатичен.
- Е, по-добре ли се чувствате? - попита без да спира да се усмихва.
- Може би, малко - отговорих, въпреки, че не знаех, колко малко е това малко. - Защо не помня нищо?
- Имате лека форма на амнезия. - каза без да увърта лекарят. - но не се безспокойте. Лечимо е. Взимайте от тези - той постави някакви хапчета на шкафчето - и ще си спомните почти всичко.
Успях само да се усмихна в отговор. Амнезия значи... Това не става ли само с хората по книгите? Отговорът е не, защото сега се случваше с мен и беше напълно реално. Поне имах обяснение за случило то се.
- Нужда от нещо? - пак беше докторът
- За сега не.
- Е, добре тогава. До скоро!
Доста приятен човек, не мислите ли?
Прозях се и чак тогава осъзнах колко ми се спи. Защо по дяволите, на човек винаги му се спи когато е в болница?! Може би, защото няма какво друго да прави та.
Както и да е, сега не ми се мислеше. Отпуснах се на възглавницата и заспах.

Дано ви хареса!

fenfantazi_ · 2011-08-09 16:34:24

Допадна ми!Ще я следя тази история.

little_baby · 2011-08-09 18:02:30

Грабна ме! Интересно е, а и с тия облачета е забавно Още!

(y)

twilight_kiss · 2011-08-09 18:28:48

Много ми хареса . Ощее !

ECheth · 2011-08-10 09:37:34

Ето една по-дълга част! Enjoy!
Глава 3
Когато се събудих за втори път, реших да огледам стаята за дрехите с който съм била преди да дойда в болницата.
От дясната ми страна имаше диван, върху който лежаха следните неща: червена рокля със сравнително голямо деколте и черен колан с камъчета; сребристо-черни обувки с червени подметки... Това да не са лубутенки?! Ако са значи съм богата... Кефче, а? А защо си спомних за обувките? Това е хубаво нали?
Та, да се върнем на дивана. Имаше малка чрвена коктейлна чантичка и... една жена. Беше заспала и русолявата и коаса падаше върху раменете и. Изглеждаше слаба, но не прекалено. Носеше къси панталонки на цветя и зелен потник. На пода лежеше платнен чанта. Беше доста хубава, направо красива (жената бе, не чантата). Дано ми да ми е сестра, за да приличам поне малко на нея.
Точно тогава тя се събуди и започна:
- О, Господи, Лиз!!! Да знаеш само как се притесних!!! След партитто ми, ти каза, че ще изчакаш Стивън да те вземе. А после, когато ти звъннах, ти не вдигна. Обадих се и на него, но той каза, че не си му казвала да те прибере!!! Поне 100 пъти се опитаха да се свържа с теб!!! После се върнах в клуба и не те намерих!!! Толкова се притесних!!! Аз съм Виктория, твоята най-добра приятелка или поне бях, защото ти изобщо не ме помниш!! - след този разказ тя избухна в плач.
- Не. не те помня, - отговорих , но ми се прииска дад не бях, защото Вики се разплака още повече. - НО - побързах да добавя - не те усещам като непознат.
- Т-така ли? Но, това е чуесно! Айде тръгваме си. Минах през вас и ти взех други дрехи. - каза и ми подаде един плик. Изсипах го на леглото и онемях. Нима аз нося такива неща?! От плика бяха изпаднали една сива пола до коляното и бяла риза. Fuck the what! Без да казвам нищо се пресегнах към роклята.
- Няма ли да ги облечеш? - попита учудено Вики
- Не мисля. В гардероба ми само такива дрехи ли има?
- Ами, всъщност да... Е, поне разполагаш с три кредитни карти и можеш винаги да го обновиш. Когато беше по - млада също не харесваше този стил, но после се сгоди и започна работа като адвокат, и вкусът ти се промени... И вече не искаше да ти викат Лиз, а само Елизабет.
Моля?! Не съм искала да ми казват Лиз?! Ама това е много готино име! А Елизабет е толкова... претенциозно. Абе аз да не съм на 40?! И съм сгодена?! Още веднъж Fuck The What! Като се замисля над получената информация, амнезията си е направо за предпочитане.
- Вики: 1. Обещай ми, че никога повече няма да ме наричаш Елизабет; 2. На колко съм годин? и 3. За Стивън ли съм сгодена?
- Обещавам, 25 и да! - отговори Вики с усмивка.
-Пфу, отдъхнах си! Като каза, че съм това, което съм си помислих , че съм на 45! - казах и двете се разсмяхме.
- Айде, отиваме у нас! - нареди Вики, взехме си чантите и тръгнахме.

Свърши! Дано ви хареса!

just meee · 2011-08-10 10:45:39

Суперско е!

bebche__:) · 2011-08-10 19:25:16

хубаво е

forsakendidi · 2011-08-11 06:19:13

Якоооо !

fenfantazi_ · 2011-08-11 08:27:22

Още?

ECheth · 2011-08-11 10:18:00

Хора, мерси за коментарите! Ето го некста

Глава 4

- И това е всичко, което мага да ти кажа. - завърши разказа си Вики. Близо 2 - 3 часа, тя ми беше говорила за живота ми- колежа, гаджетата, работата, враговете, пътуванията; показва ми стари албуми, нови албуми, снимки във facebook и т.н.
Ето го и краткия вариант на историята: Аз съм Елизабет Душес, на 25, живея във Вашингтон и съм сгодена за Стивън Джонсън. Завършила съм Харвард (к'во ще кажете сега, а?), но иначе съм прекарала целия си живот във Вашингтон. Родена съм на 10.06- зодия Близнаци. Сега работя като адвокат.
Има ли смисъл да казвам колко скучно ми звучи това?
- Е, аз смятам вече да се прибирам. Ще си хвана такси и...
- В никакъв случай! - прекъсна ме Вики. - Ще те закарам аз!
Леле, каква напориста вена!
Докато пътувахме, я попитх що за човек е Стивън.
- Не мисля, че мога да ти отговоря. - каза тя след дълъг размисъл.
- Но защо Каквото и да ми кажеш за него сигурно ще е вярно. Та, ти си толкова умна и проницателна! - не се предавах аз.
- Работата е там, че аз изобщо не го харесвам. Затова не мога да ти кажа нищо добро за него. А той е твой годеник и ти го обичаш... или поне така беше. Мисълта ми е, че няма да е честно да ти създавам предрасъдаци. Не искам да прекратиш всичко с него заради нещо, което аз съм ти казала. Това е.
Е, на тов аму се вика приятелка! Но спрямо инфото за досадния ми живот, ми стана ясно, че доста неща ще се променят. Но като се замисля, Вики беше права. Трябваше сама да си направя изводите. Затова само и кимнах в отговор и с езагледах през прозореца. Вашингтон несъмнено беше красиво градче... и скучно. На "новата аз" това не и харесваше.
- Стигнах ме!- прекъсна ме дружката ми.
Излязох от колката и обходих с поглед къщата. Беше... ами, къща. С ужасен цвят и перфектно поддържана градина. Толкова перфектно, че чак дразнещо. С Вики тръгнахме по пътечката.
Вратата беше бронирана. Защо ли не се учудвам? Честно, и аз незнам.
Позвънихме и след доста време, вратата се отвори.
- Елизабет, как се уплаших само! - Като си се уплашил, защо не дойде в болницата да ме видиш, тъпако! - Аз съм виновен за всичко! - Виновен си, и още как - Толкова съжалявам! - съжалявал бил! Чудя се, дали Вики също долови фалша в гласа му? Кучи син!
- Чао, Лиз! Обади ми се утре! - Вики отново.
- Чао!- обърнах се и я прегърнах- Благодаря ти, Вики!
- Няма за какво, нали сме приятелки! - прегръдката свърши, тя ми се усмихна и се запъти къмколата, напълно игнорирайки Стивън. Така те искам, момиче!
Избутах Стивън от вратата и влязох вътре. Доста оригинален интериор, няма що!
Щом намерих банята веднага се съблякох и си взех душ. После открих и стаята- отново нищо особенно. Отворих гардероба и очите ми се насълзиха. Наистина ли съм носела всичко това? Имаше една-две хубави дрехи и повечето обувки също ставаха, но... Най- накрая намерих един потник и го облякох. Взех одеялото от леглото, заедно с една възглавница и се върнах в хола. Успях да разпъна дивана САМА (наблягам на "сама" , за да поясня, че така наречения ми годеник не дойде да ми помогне или да ме разубеди), настаних се удобно и се приготвих да спя. Очаквах Стивън поне да предложи той да спи на дивана, а аз на леглото, щом не искам да спим заедно, но такава реакция от негова страна не последва. Тотално лайно, кавам ви! Ще види той какво го чака...!

Ето ви го некста! Дано ви хареса!

xXx Fallen Angel xXX · 2011-08-11 10:40:10

Niсe!!

twilight_kiss · 2011-08-11 12:27:46

Супер е !!

ECheth · 2011-08-12 06:54:33

Сори за кратката част, очквайте още една до края на деня. Enjoy!

Глава 5
- КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ?!!!! Елизабет, как можа!!! - изкрещя Вики и с това привлече погледите на целия Старбъкс.
Току що и бях съобщила, че съм напуснала адвокатската кантора, в която работех.
- 1. Не ме наричай Елизабет!
2. Успокой се!
3. Ще си намеря нова работа.
- Друга работа ли? Та ти си учила само за адвокат! - никога не съм мислела, че зелените очи могат да гледат лошо. Е, сбъркала съм.
След тази "реч" Вики се върна към фрапучиното си. Мълчанието и продължи още ичвестно време.
- Вики, - тя благоволи да остави кафето си за малко - има и още нещо.
- Да?
- Напускам Стивън. - така му се пада! - Ще отида на хотел, доато си намеря жилище. Знаеш ли някой хубав?
- Всъщност имам по-добра идея. - този път нямаше крясъци. - Вчера ти казах, че съм дизайнер, нали?- кимнах.- И сега ми предложиха работа в ZARA...
-И?
- ... аз приех.
- И?- някой че ми каже ли какво общо има това?
- Местя се в Барселона.
- МОЛЯ?! - сега беше мой ред да прикова погледите.
- И понеже не искам да продавам апартамента, мислех, че ти може да останеш там. - завърши Вики.
- Сега слушяй моята! - планът и изобщо не ми харесваше- най-вече частта със заминаването. - Какво мислиш, че ще правя сама във Вашингтон? Едното нищо ще правя да знаеш! Затова идвам с теб и точка!
- Ти си решаваш. - каза тя свивайки рамене.
- Ей, няма ли да се опиташ да ме разубедиш?
-Скъпа ми Лиз, - въздъхна - 24 години опит с теб ме научиха, че не се отказваш лесно. - и се усмихна.
Е, значи е решено- отиваме в Барселона.

Дано ви хареса!

fenfantazi_ · 2011-08-12 11:05:21

Мм да, хареса ми.Чакам следващата част!

little_baby · 2011-08-12 11:46:40

Супер ее

ECheth · 2011-08-12 15:11:10

Обещавих ви 2 части днес- ето я и втората! Извините ако е малко... как да го кажа, абсурдна ама нямаше друг начин!

Глава 6

Каъде, по дяволите, си държим куфарите в тази къща?! Претърсих я цялата, но не открих нищо.
И тогава ми просветна. Ами, да! Заопипвах основата на голямото двойно легло в стаята, докато не намерих това, което търсех. Сензор. И то не какъв да е сензор- реагираше само на докосванто на ключовете от външната врата. Яко, а?
След като направих това, което трябваше (прокарах върха на ключа си по сензора (изненадах ви, нали)) се чу изпукване и матрака се надигна. А под него- голяма стоманена плоскост. Това не го очаквах, но реших да карам по интуиция. Имаше място където да се въведе код. Налучках няколко цифрички и то взе, че стана- отвори се!
Сега сигурно си мислите "Тези са напълно побъркани! Толкова защити за едни куфари?!". Е, да ама не е само за тях.
Под плоскостта беше пълно с пари! Стотачки!!! Какво правят куфарите там ли? Не заемат място в къщата, какво друго!
Но както и да е. Време е събирането на багажа да започне!

Сега разбрахте ли какво имам предвид под "абсурдно"? От мен да мине, разрешавам ви да се смеете! И все пак се нядявям да ви хареса!

twilight_kiss · 2011-08-12 16:28:20

Много ми харесва :p

kotenceto_998 · 2011-08-12 16:41:41

Много ми харесва :p

Още..

fenfantazi_ · 2011-08-12 19:26:34

Много ми харесва :p
Още..

#1 2011-08-09 14:24:43

Re: Втори шанс

#2 2011-08-09 14:40:50

Re: Втори шанс

#3 2011-08-09 15:09:23

Re: Втори шанс

#4 2011-08-09 16:00:54

Re: Втори шанс

#5 2011-08-09 16:02:32

Re: Втори шанс

#6 2011-08-09 16:06:48

Re: Втори шанс

#7 2011-08-09 16:28:42

Re: Втори шанс

#8 2011-08-09 16:34:24

Re: Втори шанс

#9 2011-08-09 18:02:30

Re: Втори шанс

#10 2011-08-09 18:28:48

Re: Втори шанс

#11 2011-08-10 09:37:34

Re: Втори шанс

#12 2011-08-10 10:45:39

Re: Втори шанс

#13 2011-08-10 19:25:16

Re: Втори шанс

#14 2011-08-11 06:19:13

Re: Втори шанс

#15 2011-08-11 08:27:22

Re: Втори шанс

#16 2011-08-11 10:18:00

Re: Втори шанс

#17 2011-08-11 10:40:10

Re: Втори шанс

#18 2011-08-11 12:27:46

Re: Втори шанс

#19 2011-08-12 06:54:33

Re: Втори шанс

#20 2011-08-12 11:05:21

Re: Втори шанс

#21 2011-08-12 11:46:40

Re: Втори шанс

#22 2011-08-12 15:11:10

Re: Втори шанс

#23 2011-08-12 16:28:20

Re: Втори шанс

#24 2011-08-12 16:41:41

Re: Втори шанс

#25 2011-08-12 19:26:34

Re: Втори шанс

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook