Ето : )

Двадесет и Шеста Глава.

,,Падението"

Духът на тялото ми не искаше да ме напуска,но енергията ми го насилваше.Във вътрешното си аз се борих със зъби и нокти за да си го върна,но просто не можех.Сърцето ми прескочи.Какво!? От както станах вампир-насам,то не биеше.Заля ме топлина.Сякаш отново във вените ми течеше кръв,но отлично знаех,че е просто заради чувството.
-Зак аз.. -започнах и той веднага повдигна главата ми.Чувствах се силна.Нуждаеща се от нещо което да възвърне живота и.
-Аз няма да умра. -казах със покоен глас и очите му се ококориха.Сякаш бе видял призрак.С моя късмет и това беше възможно.
-Какво,как така няма? -попита треперещо той.Държеше главата ми толкова внимателно,сякаш бях от стъкло и ако направи само едно грешно движение,това стъкло ще се разбие в земята на хиляди парченца.Представих си звука.Да! Аз отново можех да мисля нормално.Чувствах се като нова.Сякаш бях счупена кола,завърнала се от тунинг или от ТВ шоуто ,,Пич оправи ми колата." Добре,стига със сравненията.Изправих се.
-Виждаш ли!? Не се тревожи.Аз няма да умра. -казах аз сигурна в своите думи.Аз няма да умра-Повярвай!
-Не,не-мога да повярвам! -каза Зак и тутакси ме прегърна. -Ти си тук,с мен! Хевън,обичам те! -каза той и пое лицето ми в шепи.Сетне впи устните си в моите.
-Добре,добре и аз те обичам.Не се дръж с мен като с Графиня Елизабет Батори*. -изсмях се аз.Той отвърна на смеха ми.
-Можеш ли да е изправиш? -попита ме загрижено Зак.Кимнах.
-Естествено,че мога. -в момента в който краката ми докоснаха пода,ми се зави свят.Мозъкът ми отказа.Чувствах се не на себе си.
-Чакай,чакай.Не! Стани! Съвземи се! -кресна Зак,но това ми се стри повече като досадно бръмчене.Болката отново се завърна с пълна сила.Имах чувството,че изгарям.Исках да умра,само за да не чувствам тази пареща суха болка,която се разстилаше от гърлото ми,чак до ходилата,като обземаше и главата ми.Усещах го.Усещах,че този път наистина умирах.Щях да умра,исках да умра-знаех го!
-Не,не умирай! Не и този път.Не искам отново да те връщам както през последните шестотин години.Не,остани с мен! -жално изрече той.Това вече го разбрах,но как така да ме върне като през последните шестотин години? Не можех да мисля вече,нямах сили да отворя устни.Зак се наведе и нежно ме целуна,като за последно,сетне сложи ръка на мястото където бе сърцето ми.
-Обичам те . -събрах последните си сили и го изрекох.Една сълза падна от окото му и капна на бузата ми. -Не,ще се върна. -казах и усетих,как още една сълза намокри бузата ми.
-Не ме забравяй. -казах и се отпуснах в ръцете му.
-Никога.Ще се видим пак.Обичам те Хевън. -проплака той и духът ми напусна тялото.

_______________________________________
И още нещо.Работя върху следваща част.Надявам се Краят да ви е харесал.

Радвам се,че ви харесва.Тази вечер ще пусна още : )

Заповядайте ^^

Част ХVІІІ

За какво ставаше въпрос!? За каквото и да беше,сега нямаше значение.Трябваше по-бързо да се измъкнем от тук преди това чудовище да ни е убило.
-Майната ти откаченяк такъв! Да се махаме. -извиках докато той стоеше на едно място и се усмихваше зловещо.Приближих се бързо до вратата,но ми се стори,че се придвижвам толкова бавно,че секундата премина като цяла минута.Дръпнах със все сила дръжката на вратата и тя зейна.Еврика.Започнах да тичам по коридора докато стигнах до моята стая.Влязох там и треснах вратата,после я заключих.Облегнах се и затворих очи.Усетих как болката започна да парализира тялото ми.Отворих очи.И подскочих.Жалко,че нямаше накъде да отида повече.Тогава ударих лявото рамо във вратата.
-По Дяволите Кай как влезе? Заключих вратата!? -побеснях.Болеше толкова ,че вече виках.
-Няма значение,дай да видя. -каза той приближавайки се.не можех да отстъпя назад,за това останах на място.
-Я стой там.Ти си супер странен.В един момент ме гледаш сякаш искаш да ме убиеш,а в следващия ме целуваш и изглеждаш загрижен.Добре,какво по Дяволите криеш? -ядосах се,но едновременно с това се обърнах и той започна да обработва раната с аптечката от малкото бяло шкафче.Щипеш,но аз не казах нищо.
-Трябва да си внимателна. -каза Кай почиствайки всичкото което онова нещо (беше шега,сигурна съм) ми беше нанесло.
-Внимателна с какво? -попитах и присвих очи.
-Ами със това нещо.Видя какво направи.А то иска... -гласът му заглъхна.Стана ми интересно до къде ще стигне тази негова шега.Докато ме обезглави!?
-Иска какво..? -настоях.Исках да разбера.
-Забрави..нека просто да те промия и после да посрещнеш вашите. -каза Кай.За първи път чувствах и чувах горчивината в гласа му.Мълчах и чаках той да промие раната и аз да се изнижа от стаята.
-Сложи блузата си и внимавай вашите да не го видят. -съветва ме той,сетне чух глас идващ от първия етаж.
-Ли? -беше гласът на майка ми.
-Слизам. -казах и отключих вратата.
-Какво? -провикнах се и накрая ги видях.
-Как си днес мила? -попита ме баща ми.Типично,анализираше всичко в мен.Мислеше,че ще се побъркам..Това беше гадно.
-Супер,теб какво те интересува? -попитах и го изгледах изпод вежди като присвих очите си.
-Стига,какво прави днес? -попита ме майка ми и аз направих физиономия.
-Каквото обикновено. -казах и се върнах към стълбите,изкачих ги и стигнах до моята стая.Преди да стисна дръжката на вратата се замислих.Ами ако наистина онова нещо.Ами ако наистина имаше такова нещо и това не беше една от поредните истории на Кай!? Не. ха-ха стига бе!
-Наистина,може ли да има нещо такова!? -без да искам го изрекох на глас.Но преди да го осъзная вратата се отвори и Кай се показа от там и зловещия му поглед ме прониза и впечатли.
-Най-накрая го разбра,а!?

Много са добри човек-много добре снимаш!   

Благодаря ти за съвета! ^^ Но ако ме познаваше добре-нямаше да искаш моя късмет 

Ами и аз имам същия проблем.Обаче на скоро прочетох тук пак в някой форум,че паста за зъби с лимон избелва ноктите.И понеже си падам малко чалната ,реших да пробвам и на лицето.Мога да ви кажа,че всичко се махна след 2-рия път. : ) Не съм си мислила,че ще помага толкова,но ако се прави често-кожата изгаря заради пастата. Иначе наистина помага : )

Не.
10?

Близо,но не.
Жълт?

Абс.всички.
Какъв цвят са очите ти?

,,Който постне последен печели.." Какво печели!? 

Ето ви я и другата част :д

Част ХVІІ

Какво имаше предвид с това!?Този тип понякога беше много странен.
-Как така и на тях? -попитах и присвих очи,отдръпвайки се от него.
Той ме погледна...не знам погледа му беше различен от онези психично зловещи погледи.Някак си по-злобен.
-Ами..как да го кажа...То иска теб.Мисли те за секси,иска те. -каза той и се огледа,сякаш някой можеше да го чуе. -Тук е. -усмихна се зловещо и странният му психичен поглед отново се възвърна.Огледах се.Не видях никого другиго.
-Не.Не е в стаята.В къщата е. -повдигна леко веждите си Кай,а после отново веднага ги свали.Не вярвах.Категорично отказвах да повярвам.Да,може да ми е показал,това-онова,но винаги може да се намери нещо с което да ме изиграе.
-Добре.Къде е? -попитах решена,че няма нищо от което да се страхувам в тази къща.Това беше моят дом и аз  разполагах с него.Не някакво измислено същество,което дори не съм виждала и мисли,че съм секси?! Кой е пък този олигофрен,че да ми казва секси ли съм или не!?
-Сигурна ли си,че искаш да го видиш? -попита ме учудено Кай.По-сигурна не мога да бъда и да искам.Кимнах.Той се полу-усмихна и хвана ръката ми.
-Добре тогава,но помни,че ти ме помоли. -каза Кай и леко ме издърпа към стената. -В случай,че ни е за последно. -засмя се той и впи жадно устните си в моите.Отдръпна се и бавно отвори вратата.Със бавни и тихи крачи се придвижихме до последната врата на етажа.Тя бе леко открехната,Кай се протегна и я до отвори.Вратата проскърца леко,но се отвори с лекота.Влажният въздух ме удари в лицето.Сякаш никога не бяха проветрявали.
-И какво ще дирим тук? -понечих да се изсмея,но Кай  постави пръст на устните ми,в знак да мълча.Замълчах.Глупак.
-Водя ти една близка приятелка.Нали мислеше,че е секси!? Ето.Запознайте се. -говореше на висок тон Кай.
-О,я стигна Кай! Наистина ли вярваш,че тук ще има нещо!? -засмях се леко. -Та тук дори няма място където това нещо да се скрие! О,моля те! Ако се опитваш да ме стреснеш-не се получава. -изрецитирах,но веднага млъкнах когато паркетения под изскърца.
-Помисли си пак. -изгледа ме страшно Кай.
-Няма какво да му мисля,защото аз.. -преди да довърша,нещо силно ме избута и паднах по лице.Усетих пареща болка в лявото рамо.
-Кретен такъв! Защо го направи,заслужаваш да те убия! Жалко,че аз не мога! -чух Кай да крещи на някого,от негова страна не се чу нито звук повече.
-Нещастник,така ли казваш,че я харесваш!? Никога повече няма да я видиш! Ще си стоиш сам тук,докато не умреш от самота! -с периферното си зрение,до колкото можех да видя,защото косата ми бе паднала пред очите,Кай се приближаваше към...към,какво беше това!? Към какво се приближаваше той!? Не можех да видя по-нататък,защото косата ми пречеше,а нямах сили за да я отместя.Кай бе много ядосан.
-Обещавам ти! Ще си изгниеш тук! -извика за последно той и веднага се доближи до мен.
-Добре ли си!? -попита задъхано той.Шумът в ушите ми заглушаваше говора му.Приличаше повече на боботене,но успях да различа звуковете.Кимнах.Той ме изправи..по-скоро ме вдигна и ме понесе възможно най-бързо към вратата.Пусна едната си ръка за да дръпне дръжката на вратата.
-По Дяволите.Това чудовище е заключило вратата! -изнерви се Кай и ме пусна да стъпя на земята. -Стой тук и не мърдай. -каза той,аз кимнах и загладих рошавата си коса.Кай изглеждаше притеснен.Започнах да се оглеждам.Нямаше нищо,но обстановката беше по-зловеща.Мръсно зеления под сега имаше и капки кръв.Това ме паникьоса.Спомних си за удара.Болката от рамото ми ми го напомни също.Механично докоснах с ръка рамото.Очите ми се отвориха широко когато видях кървавата си ръка.
-Кай! -извиках разтревожено. -Мамка му!! Кретен такъв,какво направи!? -креснах в изблик на ярост и той се появи до мен
-Обърни се! -заповяда и аз се обърнах.
-О Божичко! -каза той и аз се паникьосах още повече.
-Какво по дяволите!? Казвай! -разкрещях се.
-Нищо,не се треожи. -излъга той.Но беше достатъчно за да му се вържа. -Сега да се махаме! -каза на високо Кай и ритна вратата,но тя не се отвори.
-В капана сме! -казах му толкова тихо,че едва се чух.Вече не се боях,по-скоро се чувствах в свои води.Полудявах ли!?
-Така става когато ме караш да доказвам тези ужасно неща. -каза Кай и на лицето му се изписа онази психична усмивка.
-Защо се усмихваш!? -попитах леко уплашено,но той не го отрази,изражението му сякаш казваше <Полудяваш!>
-Ще разбереш!

Искам Кайл! Ощее!