И нея съм я чела.Пишеш уникално! Просто,не я спирай-не пиши в нея докато не ти хрумне идея,но в никакъв случай не я спирай,моля те ! : )

Заповядайте!

Част ХХVІ

Очите ми щяха да изпаднат,сериозно ви говоря!Треснах вратата под носа на момичето,а Кай не спираше да се кикоти.
-Престани! Пак ли от твоите шеги!? Не ми е забавно! -скастирх го,но той се смути и съвсем тихичко каза.
-Ама аз нищо не съм направил. -настръхнах.Или историята която той ми разказа е лъжа или...Да заложим,че е било лъжа.
,,Не е" нещо тихичко в главата ми нашепваше,че греша.Знаех го,просто не исках да го признавам пред себе си.
-Все още съм тук! -провикна се момичето което стоеше пред дома ми.
-Ами отивай си! -викнах изплашено и се облегнах на вратата.
-Как така тя дойде,когато говорихме за нея? -попитах Кай и той вдигна поглед от земята.
-Те винаги идват когато говориш за тях. -обясни простичко той.В главата ми се зараждаха какви ли не мисли.Ами ако се появяват и когато мислиш за тях? Точка,недей да мисли за такива неща! Наредих си,ама знаете.Когато нещо ти е забранено го искаш още по-силно.Ще се побъркам.Не можех да спря да мисля за това.
-Искаш ли на разходка? -попита Кай.В точния момент.Кимнах налудничево.
-Чакай само да си взема жилетката. -качих се по стълбите и се огледах в голямото огледало което стоеше между стаите-така да се каже.Носех черен клин и дълга до средата на бедрата кафява блуза.Како и да е.Отворих вратата на стаята си и кецовете ми изтропаха по пода.Взех черната жилетка и хлопнах вратата.
-Ъ,госпожице? -попита нарочно Би,за да отнеме вниманието ми.
-Какво? -казах грубо и тя направи физиономия.
-Къде възнамерявате да отидете? -леле,сега реши да ми говори на Вие.Добре.
-Навън,ако нашите си дойдат,кажи им. -наредих и набързо и отидох при Кай.
-Къде ще ходим? -попитах го,а той през лек смях каза.
-Ще видиш. -обръщайки се за да затвори вратата,случайно забелязах какъв злобен поглед метна на Би.Не,не  като тези които подмяташе на мен.Този беше наистина...злобен.
Не вървяхме дълго.Стигнахме до училището.Сериозно ли!? Там ли ще отидем!? Е какво пък,беше неделя и на дали някой щеше да е там.Като се има предвид,че бях изпуснала два дни от училище,заедно с Кай.Е да,ама не.Беше пълно с хора.Добре де,пълно е пресилено,но наистина си имаше народ.Гнусни свалячки и гнусни свалячи.В този момент се обърнах към Кай,но се сблъсках в някого,преди да го заговоря.
-Мърдай бе пикло! -каза женски глас и аз вдигнах глава.Беше блондинка,изкуствено руса,с дълги крака и явно попрекалила с грима.Беше като току-що излязла от печката.
-Я пак!? -викнах срещу нея.Това е едно от нещата които не знаете за мен.Бях си доста избухлива и рядко оставях хората с обратното впечатление.Даже,почти никога.
-Аха-ха,абе на мен ли ми се причува или тая ми се отваря? -каза пачата стояща срещу мен,сякаш говореше на другите зад нея.Така като я гледах ми се до драйфа.Беше с пола едвам прикриваща краката и,и с потник който също едвам скриваше...това което трябваше да се скрива.
-Ами не ти се причува.По-леко с обидите,ясно? -казах и понечих да продължа напред.
-О,малката, просиш си белята. -каза тази,като чели беше нещо повече.
-Хей, ,,малката", не ми пука. -казах и я изгледах продължително като леко повдигнах,а после отпуснах вежди.
-Откачалке,внимавай как ми говориш,защото и ти и откачалника с който се размотаваш си го търсите! -вика тя зад гърба ми.А не,това беше! Никой не може да ме нарича откачалка (което си е вярно,ама само аз имам право да се наричам така.) Обърнах се и тази пръчка се хилеше.
-Ей идиотко,ако още веднъж ме наречеш откачалка,или още по-малко - наречеш Кай откачалник,ще те фрасна така,че повече няма да искаш да се покажеш! -май нещо се смути.Отиде при стъпалата и седна там.Само я чух как промърморва.
-Копелета! -тръгнах към Кай,но той гледаше втренчен в нея и се приближи малко към пръчката,след което каза,така,че тя да я чуе-както и аз.
-Кучко,ти просто ще умреш. -каза той толкова спокойно,сякаш казваше ,,Здравей".
Тъпата пача,така се разпищя и ококори очи,сякаш беше видяла някой обесен на червата си.Кой знае..Кай се обърна и тръгна,а аз продължих до него.
-Какво стана с онзи? -попитах го след като излязохме от двора на училището.Кай помълча,но когато седна на една пейка  и аз седнах до него каза.
-Малко я сплаших. -отвърна простичко.Аз се засмях.
-Ха-ха,малко!? Тая изглеждаше така,сякаш виждаше как някой я беси с червата и. -засмя се. -Трябва да ме научиш на това. -казах през смях,Кай също се смееше,но когато го казах,спря.
-Ще дойде и това време. -каза той и леко се усмихна с една полудяла усмивка.Като че ли някой му беше казал,колко харесвам това психясало негово изражение.Да не сте вие!? Да не сте се раздрънкали? Както и да е.
-Мога ли да те попитам нещо? -каза той и аз напрегнах слуха си.Ако беше пак въпроса ,,Вярваш ли в духове?" ,ще го пребия.
-Казвай. -казах и той отново се усмихна с психичното си изражение.
-Искаш ли да умреш?

Леле,спираща дъхаа!! Ощее??  

Какво ползвате или какво бихте избрали?
Фон дьо-тен,пудра или нищо?

П.С: Ако има подобна тема-Кош : )

Що не пробваш : Черен на ръцете и бял на краката,или бял на ръцете и черен на краката!? :д 

Харесва ми! Само го раздвижи малко.Иначе е много добре!   

Ха-ха , не се тревожете! Радвам се,че ви харесва! Днес пускам следващата част

Много ми харесвва!  

Да,така е.Права си,обаче: Първо златна,не ме познаваш,че да казваш каква съм и каква не съм,не съм ли права!? Второ,от теб най-малко ще търся мнение или критика- (не казвам каква си или каква не си,защото не те познавам.) Трето: Ако поне знаеше какво е значението на думата-нямаше да я използваш.Тука не и е мястото