омгг..Всеки човек всяка нощ сънува,но не винаги помни,е! |-(

http://prikachi.com/images/716/2921716Q.jpg
http://prikachi.com/images/736/2921736N.jpg
http://prikachi.com/images/725/2921725o.jpg
http://prikachi.com/images/744/2921744m.jpg <  по средата(oт дясно е ecei < 3)..
http://prikachi.com/images/761/2921761C.jpg < не нося цаки !

1.Какъв шампоан ползвате ? Elseve по принцип,сега съм с Гармниер (бадем).
2.Какъв сапун ползвате ? Teo
3.Ползвате ли определена марка козметика ? Коя ? -Незнам точно.Козметикът ми подбира.
4.Ползвате ли гримове ? Какви ? - Само спирала и молив.За по-специални случаи фон дьо тен.
5.Ако ползвате маска за лице , каква ? -Не,нямам нужда.Използвам само почистващи гелове.
6.Какъв парфюм и дезодорант ползвате ? - Преди на Кристина Ангилера,сега съм с "Amber Elixir" <3.
7.Какви лакове ползвате ? - Син или червен.
8.Ползвате ли преса/маша ? Ако да , колко често ? - Маша не използвам изобщо.Имам преса използвам я рядко,косата ми е много права.
9.Използвате ли балсам за коса ? Ако да , колко често ? - По принцип на elseve,сега не слагам.
10.Ако ползвате кремове , какви и за какво ? -Не използвам кремове.
11.Напишете ако ползвате някакви допълнителни неща , които не съм написала . -Лосиони използвам,гелове,душ гелове и т.н.
12.Напишете своята препоръка за някоя определена марка козметика и гримове . - В орифлейм има прекрасни неща,правят те да изглеждаш красива и свежа.Няма да съжалявате.Опитайте (звучи като банална реклама,но е факт )

ето я и последната част от историческата история.Надявам се да ви хареса.

--

Всички изглеждаха прекрасно с невероятните си одежди.Забавляваха се в големия салон,танцуваха на ритмичната и бърза музика,която оркестатър свиреше с огромно удоволствие,някои не бяха станали още от масите-онези пълнички политици,с дълги и сиви мустаци,други се бяха събрали на групички,разговаряха и отпиваха от най-различни питиета:
-Дами,нека ви представя най-красивия и млад кавалер в салона-Богомил Петровский.-Никол беше хванала под ръка красивия младеж и го представяше на приятелките си като си отпиваше от кристалната чаша наполовина пълна с алкохол.
-Нима е руснак?Ники,трябва да ми го услужиш за една вечер.-всички се засмяха,а момчето само наведе глава-никой не му бе обръщал такова внимание и той се бе засрамил.
-Погледнете.Срамежлив,нежен,а в същото време мускулите му си личат пред дебелите му дрехи.Прекрасен любовник!Моя не струва,освен "достойнството" му.-и всички отново се засмяха,но ..
-Извинете ме,дами.-Богомил се оттегли и се запъти към един стол-трябваше да седне.
-Хей,какво стана?Нима не ит харесват комплиментите на добрите ми приятелки?-Никол седна до него и се приближи като го погледна със красивите си сини очи.-Можеш да ми кажеш,мили ми Петровский.
-Аз не ви ли бях само кавалер?Защо младите ви приятелки ме нарекоха ваш любовник-знам,че е модерно,но..
-Моля те,замълчи.Не виждаш ли?С теб се чувствам различна и специална,а не лека както останалите.Затова те поканих.Моля те,не си тръгвай.-тя се приближаваше към него като гледаше надолу.
-Пияна сте.Трябва да ви заведа в някоя от стаите да си отпочините.
-Не,за бога,не съм-Никол остави поредната празна чаша на масата.-Добре,заведи ме..м,някъде.-той я хвана под ръка и в същото време я държеше да не падне или случайно не се подхлъзне.
Когато влязоха в една от стаите,той е остави да седне на леглото,а тя веднага стана и допря ухо в едната стена:
-Чуваш ли?-попита го.
-К-какво?-той беше леко объркан.Какво да чуе?Цареше пълна тишина.
-Приближи се.-така и направи.Тя го дръпна и чак тогава чу,това което и тя-стонове и пъшкания на някоя дама,намираща се в съседната стая.-Това е Елизабет.И знам с кой е вътре.Тя леко се натъжи,защото мъжът,проникващ в Елиза бе Стилян.Това я ядоса.-Съблечи ме.Искам те,малки ми кавалере.
-М-моля?Но г-жо не е редно.-той започна да заека при мисълта,че мечтата му да бъде с тази богиня може да се сбъдне.
-Не чу ли?Това е заповед!Аз те доведох тук и аз нареждам.-момчето се приближи до нея като отпускаше корсета й,а след това започна да съблича роклята.Така и всичко останало докато тя не остана по..нищо.Тя се притисна в него и започна да съблича дрехите му.-Девствен ли си?-тя се усмихна.
-Н-не,не съм.-Богомил погледна на една страна.
-Ах!Колко си непослушен.
-Г-жо това беше излишно.-тя само се засмя и започна да го целува.Той отвръщаше на всичките й ласки.Не легнаха на леглото,бяха до камината.Телата им бяха толкова нежени от обстановката.Никол му казваше какво и как да прави с нея и това им харесваше-докосваха всяка една част от телата си.Тя не можеше дап овярва,че страстта й се пробуди отново-след толкова години.Не искаха да спират,пък и нямаше причина-тя не можеше да забременее.
На сутринта Никол видя,че "кавалерът" й го нямаше в стаята.Тя,разбира се,попита къде е отишъл,но никой не знаеше за какво говори тя."Изчука ме и си тръгна?Много си хитър за 17-годишно хлапе"-тя започна да се смее и смее,докато истеричния й смях не бе прекъснат от..:
-Какви ги вършите,мадам?-Стилян бе хванал китката й.Когато тя се обърна и го видя,усмивката й веднага угасна,а сърцето не трепна.
-Какво искате от мен,хм?Защо ме преследвате постоянно?
-Много добре умееш да се преструваш-той се засмя.
-Ти също.Какво?Очакваш да ти скоча на врата ли?Извинявай,но ти ме изостави,защото не исках да раждам копеле.А сега-пусни ме и се отдръпни.-тя дръпна рязко ръката си и започна да слиза по стълбите.
-И аз ще участвам във войната.-това я накара да спре.-Знаех си,че още те интересувам.-Никол се ядоса,продължи да върви надолу докато чуваше смехът му зад себе си.Когато Стилян осъзна,че тя няма да спре,по най-бързия начин слезе преди нея.Хвана я за раменете и :
-Знам,как ме искаш.Обичаш ме още.Аз също,по дяволите.Качи се.Качи се с мен в някоя стая.Искам те,Никол.Разбери,подлудяваш ме.-тя стоеше и го гледаше в очите с цялата си гордост.
-Не.-тя отсече този отговор толкова високомерно и жестоко.
-Нима гордостта ти стои на по-висок пост пред любовта ти?-той се наведе така,че сините им очи да се слеят като два буйни океана.
-Господи,защо?Защо ми го причиняваш?А твърдиш,че ме обичаш?Знаеш ли,колко години тъгувах по теб?И продължавам?-тя не издържаше,започна да крещи-Кажи ми,знаеш ли ти,недодялано копеле?!-не беше довършила изречението си и Стилян я бутна,като тя с гръб отвори някаква врата и падна.Той само това чакаше.Навеси се над нея,държеше й ръцете и започна да я целува по лицето,устните,врата:
-Кажи ми,кажи ми,че меи искаш все още.-той й позволи да диша като отлепи устни от нейните и се насочи по на юг.
-Моля те,недей,не искам.Кълна се,че не искам.-тя започна да плаче и да крещи.-Не,не!Остави ме.Какво правиш.Не те обичам вече!
Той спря.Стана бавно от нея,а тя не помръдна:
-Разбирам.Аз съм чудовище,но..аз те наблюдавах постоянно.Ти стана лека и богата като останалите-не ги ли мразеше?Не помниш ли какво ми каза в сиропиталището?Ами баба ти?Какво стана с нея?С красивата къща?Нали искаше да се върнеш у ДОМА?Аз щях да те намеря рано или късно и да ти простя за стореното.Щяхме да сме ЗАЕДНО!В малката къщурка заедно с Радостина!-Никол онемя.
-Б-баба ми.-от лявото й око падна една гореща сълза.Тя си спомни всичко-как исакше толкова ислно да се върне у дома,да прегърна баба си,да заживеят двете.Спомни си как този мъж пред нея се появи в живота й и го направи по-цветен-тогава плановете й се промениха-тя щеше да се омъжи за него и да живеят с баба си,заедно с техните деца.
-Сега кой е промененият?-той само сви очи,обърна се и излезе.
Тя се осъзна,стана бързо и се опита да го настигне.И наистина-настигна го и го прегърна силно:
-Съжелявам,съжелявам,съжелявам,съжелявам.Няма да се повтори,Стиле,обещавам.Просто бъди с мен.-той не помръдна а само я избута и се усмихна като отново я погледна в очите.
-Ами Валери?Осъзнаваш ли колко трудно ще можеш да се разведеш с него?А и той е много влиятелен и ще те унищожи.Аз не искам това..любов моя.Тя горчиво заповна да плаче,а Стилян нежно я прегърна като не свали усмивката от лицето си.
-Поне ще ми помогнеш ли да намеря баба?-Никол го погледна и в очите й се изписа тъгата,самотата,огорчението,болката насъбрали се в нея през всичките тези години.За бога,сърцето му се късаше,но не.Той трябваше да занимава-да тръгва на война и само Господ знае дали той ще оцелее.
-Казах ти,заминавам.Ще се сражавам и обещавам,че ще се върна.Тогава..тогава ако трябва ще те отвлека и ще намерим баба ти.Ще сме щастливи,нали?-той вдигна главата й-Нали?
-Да,о,да,скъпи ми Стиляне.Ще те чакам!И знай,стимолът за живота сте ми ти и баба!-тя се усмихна като излязе навън и зпаочна да тича из градината.Той само се засмя,излезе,качи се на каретата и замина.
-Обичам те,Стилянеее-тя викаше толкова силно,че сигурно е събудила всички в малкия дворец.
-Обичам те,Никол!Обичам те!

КРАЙ?Не съвсем
Никол се върна при съпруга си толкова щастлива:
-Струваш ми се подмладяла!Прекрасна си,както винаги!-той целуна ръката й.
-о,милорд,разбира се че не.Същата съм си.Но развеселена!Прекарас си толкова добре,скъпи ми съпруже!С Елиза се видяхме,а след това наблюдявахме и войниците и..-беше прекъсната от Валери.
-Добре,скъпа,добре-двамата се засмяха.-Ще ми разкажеш всичко останало вътре,съгласна ли си?-той я хвана под ръка и влязоха в градините.[/b]
След няколко месеца.

-Бременна?-Каква невероятна новина!-Валери туко що се бе върнал от пътешестие и беше научил новината-Никол бе бременна.Той остави наметалото си на стола и се затича по стълбите за да я види.:
-Скъпа,не мога да повярвам.Но как така си бременна?Нима семенната ми течност е попаднала у теб?-той се засмя.
-Ами очевидно е,милорд.Не съм развратница,само твое е детето.-тя погали едната му груба буза и се обърна на дугата страна.О,тя знаеше на кой бе бебчето-на Богомил.И не искаше да повярва.Трябваше да излъже Стилян след като се върне,че детето е от съпругът й и тя просто не можела да откаже,защото той би заподозрял нещо.Точно това щеше да стори.А тъй като новината се бе разчула тя трябваше да се види незабавно с Богомил-той можеше да се хвали,че детето е негоо и щяха да я изгорят на кладата като вещица.
Тя отиде отново в градчето,но този път сама.Търсеше го навсякъде,но не можеше да го намери.Тогава тя се сети,че той е на война-това значеше,чем оже да каже на..Стилян!Не,тя не биваше да го допусне.И както се бе паникьосала тя го зърна:
-Ти!Богомил Петровский.-тя го погледна много превзето.
-Коя ст..а,сетих се-красивата Никол,която ме преласти в леглото си,а на сутринта си тръгнах,защото стражите идваха.
-Значи така?А аз си мислех..
-Че съм те изчукал и оставил?Как бих могъл-той се приближи до нея.Като погали едната й буза-Разхубавила сте се г-жо.
-Мили ми Богомиле,аз..имам само приятелски чувства към вас..просто-толкова ислно ме привлякохте онзи ден,че..
-Значи вие сте ме използвала?Е,вие сте благородна дама.Няма как да ви съдя или нещо подобно.Между другото.Бебето мое ли е или на съпругът ви?Или на друг ваш "кавалер"?
-Как смееш!На съпругът ми е.-улекна й.Мислеше си,че той ще се осъзнае и ще разбере,че бебето е негово.Тя тръгна към каретата.
-Почакайте.Имате писмо от ъм.."Стилян..-не беше довършил изречението,защото тя грабна плика от ръцете му.Тя онемя.
-Н-не е истина.-Никол се подпря на Богомил.Тя започна да чете.-Мъртъв е.Убили са го.-от очите й се стекоха няклко сълзи,тя дори не мигна.-Казал им е да ми каже,че търсил информация за баба-починала е още след като са ме оставили в сиропиталището.-тя говореше на въздуха без да промени изражението на лицето си.Побягна.Зад гърба си чу само "Обичам ви".Това не я интересуваше.Тя просто бягаше,докато не се умори.Намираше се на един дървен мост,а под него течеше реката.Красивата синя река,минаваща покрай поляната с едното черешово дърво,което сега разцъфваше.Тя погледна към него:"Идвам тук и си представям,че това е мястото,където всичко,което съм изгубила от девството ми досега е заличено.Казвам си,че ако това бе истина и чаках достатъчно дълго време,от хоризонта на поляната ще се появи една малка фигура и постепенно ще става все по-голяма,докато накрая видя,че това е Стилян.Той ще ми помаха и може би ще ме извика.Но не може фантзията ми да мине границата,не мога да го допусна.Напомням си,че съм имала щастието да имам своето време с него.В това,което не съм сигурна е дали животите ни са били толкова различни от живота на хората,които сме направили щастливи.Всички завършиха мисиите си,освен мен.И все пак,съжелявам бабо Роси-не успях да се върна у дома."
При тези думи,Никол просто скочи в изящната река.Самоуби се.И ако знаеше само,че това писмо бе фалшификат и ако изобщо предполагаше,че Стилян е пред старата срутена къщурка на баба й и я чакаше,нямаше да го направи.

КРАЙ

Ми мене си.

За тост,за данон,за сок,за още един сок,за кецове и дъвки.

Мм,ненавиждам историята.Даскалката сама заспива в час,а нас кара да не заспиваме.

Красива?Ха,само в началото."Красотата" й изпъква след време.

19-24 точки-поглеждаш страха право в очите и нищо не те притеснява.Похвално,но понякога допускаш и безрасърдна смелост! хах имам 24