Ама другото момиче е Али :д Значи,да изясня- Нито Али,нито,Мери,нито Кай,нито Раян е Нещото. Значи То е нещо съвсем различно,тка де,човек е и да писала съм за него,обаче-маловажно писане.

Невероятно! 

Втора Част

Мери изкачи всички стълби и застана пред една голяма дървена врата.Да,тя не живееше в деветнадесети век,но все пак това беше Англия.С всички сили бутна вратата и тя се отвори скърцайки.Мери влезе вътре и вратата се хлопна след нея.Вътре я чакаше Мърморт,нейният сив котарак,който обичаше да се изтяга на слънце и да го галят по коремчето.Той скочи от диванчето до прозореца и я посрещна с мяукане и мъркане.
-Мърморт. -изчурулика Мери,когато котаракът се отърка в нея.Тя се запъти към последният рафт с стари книги,разгледа ги и си избра една с позлатена корица която се казваше ,,Откраднатото сърце на принца".Мери обичаше да чете.Повечето си време прекарваше тук,четейки някоя интересна приказка,но имаше толкова много книги,които тя искаше да прочете,че понякога не знаеше от коя да започне,а пък Мърморт лягаше до нея и започваше да  я слуша,защото Мери обичаше да му чете.Понякога дори и котаракът който винаги спеше,нямаше търпение да разбере какво ще стане.Да,Мърморт беше умен котарак.Той бе подарък на Мери за седмият и рожден ден,на който разбира се,родителите и отсъстваха.Касиди и бе подарила този котарак,за да може Мери да не се чувства самотна.Родителите на русокоската бяха заможни,затова си мислеха,че могат да заместят отсъствието си със скъпи подаръци,които Мери изобщо не понасяше.Тя имаше собствено мнение във всяка една ситуация.Както и да,отплеснах се.Мери седна на диванчето до прозореца и отвори книгата.
-Мърморт,харесваш ли тази? -попита го тя и котаракът измяука.
-Добре,да започваме тогава. -Мери отвори книгата на първата страница.Разлисти още една и още една,когато най-накрая стигна до началото,Мърморт вече спеше.
-Хей,Мърморт,събуди се! -изхленчи Мери и сивият котак веднага се изправи.
-Дори не съм започнала. -възрази русата главица и Мърморт се настани удобно,но не заспа.
-Имало едно време,един Принц на име Крон,който много обичал своя бял жребец...-Мери се зачете,когато Котаракът изсъска и скочи на крака извил гръбнак.Тя го погледна и остави книгата.
-Какво има Мърморт? -попита рускокоската и се обърна,но там нямаше нищо.Само че,Мърморт не спираше да съска срещу нещо което Мери не можеше да види.
-Мърморт,ако не спреш да съскаш,няма как да продължа! -възрази Мери и скръсти ръце.Тогава тя чу шум.Няколко книги се струполиха на земята и Мери скокна.
-Кой е там? -попита тя приближавайки се към падналите книги.Но отново нямаше нищо.Тя с два пръста раздигна книгите и от там изскочи едно малко човече,което я стресна и тя изпищя.
-Не ме смачквай,моля те! -викна човечето и покри с ръце главата си,на която имаше малка червена шапчица.
-Няма да те смачкам. -каза мило Мери и се наведе. -Какво си ти? -попита тя малкото човече и то махна ръцете си от главата.
-Как така какво съм!? Не виждаш ли,аз съм Елф. -каза той и посочи знака на минятюрната си шапка,на него имаше едно издължено крило.
-Еха,виж Мърморт,истинско Елфче! -каза възхитено Мери и Мърморт скокна от диванчето.
-Не! Кажи му да не ме яде,повече няма да му крия храната и да го дърпам за опашката! -замоли и се малкото човече.Мери се засмя.
-Той няма да те изяде,Мърморт е добър котарак. -каза тя и го погали,а той измърка.
-Но ти от къде се взе? -попита объркано малкото момиче.
-Ти ме измисли! За което съм ти безкрайно благодарен. -каза Елфа и се поклони на Мери.
-Аз ли? -учуди се тя. -Но как така аз? -попита русокоската.
-Ами не помниш ли!? Ти ме нарисува. -каза дребосъка. -Аз съм,Белморт. -когато чу това Мери се усмихна,тя много се зарадва.
-Ама,как си излязъл от рисунката? -попита го тя.
-Не ме ли извика ти? -ококори се мъника Белморт.
-Не. -отговори прилично Мери и седна на пода,а котаракът се сгуши в скута и и заспа.
-Добре,това е странно.Значи не си извикала и другите ? -попита Белморт. -Но тогава кой? -учуди се той.
-Другите ли!? Кои други? -Мери не можеше да повярва.
-Ами рицарят със храброто сърце,сър Мелкаред.,русалката Мария,Белият Конник? -запита Белмор.Да,това бяха имената на рисунките на Мери.Освен,че можеше да чете за годините си,тя рисуваше много хубаво.Но не знаеше за дарбата си,както и Касиди не знаеше за рисунките.Мери ахна.
  -Но те къде са? -попита го тя и започна да се оглежда,а Мърморт недоволно измяука,за да спре да мърда.
-Рицарят както винаги е обсебен от Русалката Мария,а Белия Конник язди белия си жребец някъде из двора на твоя дворец,Мери. -каза Белморт и Мери се изкикоти.Тя беше малко момиче и обичаше магиите.Тъй като все още смяташе,че някоя вълшебна фея ги е омагьосала за да излязат от рисунките и.
-Ама това значи ли,че ако нарисувам и Феята Ейва,и тя ще оживее? -попита любопитно Мери. -Тази фея ще я съживи ли? -попита тя.Уви,Белморт поклати отрицателно глава.
  -Не е феята скъпа,ти си. -каза той и скочи на рамото и. -А сега дий към дивана,защото обожавам приказките които четеш на този голям сивушко. -Мери се изкикоти,гушна Мърморт  и отиде на диванчето.Да,те бяха приятели на Мери,но както във всяка история,Мери знаеше,че няма да е такава,ако нямаше и злодеи.Изобщо не и хрумна за Черния Лорд или за Принцът на Нощта.И още много за които тя не се бе сетила.Но все пак Мери бе просто дете,което не знаеше за дарбата която носи.Дори когато Белморт и каза,че тя ги кара да оживеят,на Мери и се струваше просто игра.Тя не мислеше,че наистина ги е накарала да оживеят,а,че добрата фея идва и ги омагьосва,но това бе невярно.Мери се настани отново на дивана и зачете от книгата,докато Мърморт и Белморт  слушаха.

Ъъъ,как така си изгледала всички части?

Иначе благодаря,работя върху ІІ част 

Дa бе знам :Д :Д В смисъл да :Дд знам,че се шегува :д

Днеска ще има некст.

Ето нещо ново и необичайно.
Дано ви хареса,очаквам мненията ви.

Първа Част.

От петдесет хиляди години насам,проклятието винаги е било възприемано в действителност като проклятие,докато едно малко момиче на име Мери Ан Харлибър не го превърнала в свое забавление.
___________________________________________________________________________________

-Мери,миличка събуди ли се вече? -извика бавачката на малкото момиче.След като Мери не отговори,бавачката се досети,че тя още спи.Качвайки се по стълбите,до стаята на малкото момиче,бавачката се чудеше кога ли родителите и щяха да се върнат.
-Скъпа,събуди се! Време е за закуска. -нежно каза бавачката и погали дългите руси коси на Мери.
-Съмна ли се вече? -питаше Мери докато отваряше очите си,сетне ги разтърка.Бавачката и кимна.Мери се изправи от леглото и косите и се катурнаха надолу.
-Добро утро,Джаки,Стиви,Марли,Карли и Чрали. -малкото момиче радостно поздрави своите играчки които бе наредила по края на дървеното си легло.Бавачката се усмихна,а босите крака на Мери затропаха по пода.
-Ей сега идвам Касиди. -извика момиченцето от банята.Касиди се усмихна,по-скоро на себе си,защото Мери не можеше да я види.Касиди слезе обратно по стълбите и се върна в кухнята.Замисли се за малката Мери.Тя на пръв поглед бе обикновено дете,но в същност бе много различна едновременно.Мери имаше дарба за която никой освен Касиди не знаеше,дори самата Мери.Наричаха го ,,Проклятието" ,защото много от хората които носеха тази тежка дарба на гърба си, не можеха да се възползват от нея.Можеха всичко друго,но просто не трябваше да поставят думите на хартия.Тогава всичко се объркваше,защото каквото и да напишеха то,оживяваше.А знаете,малките деца не винаги знаят какво пишат или рисуват.Можеха да се случат ужасни неща по вина на едно малко съкровище,което нямаше никаква представа какво може да причини.Беше неприятно за детството на Мери,да я държат далеч от моливите и хартиените листове,но Мери бе добра и не задаваше въпросът ,,Но защо!?" ,както щяха да направят другите деца,тя просто приемаше това което и казваше Касиди,като за съвет.И понеже родителите на Мери постоянно отсъстваха,те също не знаеха за дарбата и.Но това не тревожеше малката русокоска,тя се чувстваше напълно добре с Касиди.
-Ето ме Касиди.Какво има за закуска? -попита Мери,сядайки на стола си.За годините си,Мери имаше изключително дълга руса коса.Тя бе на десет,а косите и бяха два пъти колкото възрастта и.Мери обичаше косата си и не даваше на никой освен на Касиди да я пипа.
-Пържени филийки по френски. -каза Касиди и погали Мери по русата главица.Момичето се изкикоти и започна да се храни.Бавачката наблюдаваше русокоската и се любуваше на разкошните и коси.
-Мама и татко кога ще се върнат? -попита Мери с пълна уста.
-Трябва да пристигнат към шест часа вечерта,мила. -каза мило Касиди и когато Мери приключи закуската си каза.
-Мога ли да отида в библютеката горе и да си чета нещо? -попита малката руса глава и се надигна на пръсти за да може бавачката да я види от високия плот.Да Мери бе на десет,но за десет годишна,тя бе много по-умна от останалите.
-Разбира се,но запомни... -преди да довърши изречението си,Мери я прекъсна.Тя знаеше тази част на изуст.
-Да,да без да пипам хартиените листове и всичко което се употребява за писане. -каза малката госпожица и се качи по стълбите.

-------
Ако ви хареса ще я продължа.

Критики?

Fаlling in Rеverse - The Drug in Me is You

Заповядайте.

Част ХХХІV

-Да,но защо изобщо ме питаш? -изнервих се.Не беше негова работа...Е добре де,може би беше.Кай се загледа във вратата,изобщо не ме поглеждаше в очите.
-Виж,ако ще правиш така,нищо няма да се получи. -каза той и обхвана лицето ми в шепите си.
-Какво искаш да кажеш? -попитах и повдигнах веща,след което веднага я смъкнах и присвих очи.
-Чене трябва да се виждаш с него. -каза спокойно той и залепи на лицето си самодоволна усмивка.А не!  Няма да ми казва какво да правя,не позволявам на родителите си да го правят,точно пък на него ли!?
-Забраняваш ми да излизам с приятелите си ли?
-Наричаш ,,приятел",някой който не познаваш!? -самодоволната усмивка не се махна.
-Знам достатъчно! -креснах срещу него,но изражението му остана все така спокойно. -Може да не го познавам достатъчно добре,но той поне  не ме излъга. -тогава аз също се усмихнах,защото той знаеше,че съм права.Усмивката му изгасна,той се чувстваше виновен,но си го заслужаваше нали!? Защото сърцетупът ми казва,че бях много безмилостна с него.
-Знам,прости ми. -каза Кай и ме целуна по челото. -Искам да съм с теб,дори когато сърцето ми е спряло.Толкова дълго съм те чакал. -каза той и опря ръка в сърцето ми.
-Трябва да ме разбереш.Ти си единствената светлина тук. -говореше и говореше.Изведнъж телефонът ми звънна.
-Извинявай. -казах и се отскубнах от него,взех телефона от шкафчето до леглото,на екрана пишеше ,,Ronnie : )". Да,Рони беше.
-Здрасти! -поздравих щом вдигнах телефона.
-Хей,Рони е. -напомни той и аз се засмях.
-Знам.
-Окей,щях да те попитам дали искаш да се видим утре,имам няколко хиляди билетчета за панаира утре вечер? -попита през смях той.Помислих си за Кай,дали трябваше да му кажа!? Не знам,обаче определено нямаше.
-Окей. -отговорих простичко.
-Добре,чаос. -каза Рони,аз се засмях и затворих.Оставих телефона на шкафчето обратно и отидох при Кай.
-Ей,забрави за това което казах.Съжалявам. -казах осъзнавайки колко весела бях.С Кай опряхме челата си едно в друго и се гледахме.Той се усмихна и лекичко докосна докосна устните ми със своите.
-Кой беше? -попита тихо.Ами сега,да се смея,да излъжа!?
-Еднаа приятелка от предишния град в който живеехме,утре ще минават от тук за панаира и поиска да се видим. -фииу,май се върза.
-Добре,в такъв случай,утре няма да те тормозя. -усмихна се той..Аз се засмях на свой ред.
-Няма ли да си лягаш? -попита Кай.
-Винаги ли ще ми казваш кога да лягам? Да не би да искаш да се отървеш от мен? -попитах го през смях докато си обличах ,,пижамата".Кай беше седнал на леглото и ме гледаше.След като се облякох отидох да се измия.Когато се върнах,той сякаш не беше помръднал.Отидох до него и той ме хвана за талията.Наведох се и го целунах.Кай ме прегърна и дръпна към себе си,толкова бързо,че паднахме на леглото и започнахме да се смеем.
-Лиз,какъв е този шум? Какво става!? -майка ми почука на вратата и аз се постарах да се завия,когато тя отвори.
-Нищо,лягам си. -отсякох монотонно и се огледах притеснено,но Кай не беше близо до мен сега.Тя кимна и затвори.
-Сега заспивай за да можеш да станеш утре за да се видиш с приятелката ти. -каза Кай и аз се засмях.
-Дадено мамо. -избухнахме в смях. -Ела да ми разкажеш някоя от твоите приказки. -подканих го и той легна до мен.
-Знаех си,че ще искаш да ти разказвам още.Те също искат. 

Fаlling in Rеverse - Im Not a Vampire