#1 2012-03-03 21:16:23

miss_cute_kiss
Member
From: Somewhere in the oceans
Registered: 2010-11-20
Posts: 2,890

Re: Книгата

Ето нещо ново и необичайно.
Дано ви хареса,очаквам мненията ви. sun


Първа Част.

От петдесет хиляди години насам,проклятието винаги е било възприемано в действителност като проклятие,докато едно малко момиче на име Мери Ан Харлибър не го превърнала в свое забавление.
___________________________________________________________________________________


-Мери,миличка събуди ли се вече? -извика бавачката на малкото момиче.След като Мери не отговори,бавачката се досети,че тя още спи.Качвайки се по стълбите,до стаята на малкото момиче,бавачката се чудеше кога ли родителите и щяха да се върнат.
-Скъпа,събуди се! Време е за закуска. -нежно каза бавачката и погали дългите руси коси на Мери.
-Съмна ли се вече? -питаше Мери докато отваряше очите си,сетне ги разтърка.Бавачката и кимна.Мери се изправи от леглото и косите и се катурнаха надолу.
-Добро утро,Джаки,Стиви,Марли,Карли и Чрали. -малкото момиче радостно поздрави своите играчки които бе наредила по края на дървеното си легло.Бавачката се усмихна,а босите крака на Мери затропаха по пода.
-Ей сега идвам Касиди. -извика момиченцето от банята.Касиди се усмихна,по-скоро на себе си,защото Мери не можеше да я види.Касиди слезе обратно по стълбите и се върна в кухнята.Замисли се за малката Мери.Тя на пръв поглед бе обикновено дете,но в същност бе много различна едновременно.Мери имаше дарба за която никой освен Касиди не знаеше,дори самата Мери.Наричаха го ,,Проклятието" ,защото много от хората които носеха тази тежка дарба на гърба си, не можеха да се възползват от нея.Можеха всичко друго,но просто не трябваше да поставят думите на хартия.Тогава всичко се объркваше,защото каквото и да напишеха то,оживяваше.А знаете,малките деца не винаги знаят какво пишат или рисуват.Можеха да се случат ужасни неща по вина на едно малко съкровище,което нямаше никаква представа какво може да причини.Беше неприятно за детството на Мери,да я държат далеч от моливите и хартиените листове,но Мери бе добра и не задаваше въпросът ,,Но защо!?" ,както щяха да направят другите деца,тя просто приемаше това което и казваше Касиди,като за съвет.И понеже родителите на Мери постоянно отсъстваха,те също не знаеха за дарбата и.Но това не тревожеше малката русокоска,тя се чувстваше напълно добре с Касиди.
-Ето ме Касиди.Какво има за закуска? -попита Мери,сядайки на стола си.За годините си,Мери имаше изключително дълга руса коса.Тя бе на десет,а косите и бяха два пъти колкото възрастта и.Мери обичаше косата си и не даваше на никой освен на Касиди да я пипа.
-Пържени филийки по френски. -каза Касиди и погали Мери по русата главица.Момичето се изкикоти и започна да се храни.Бавачката наблюдаваше русокоската и се любуваше на разкошните и коси.
-Мама и татко кога ще се върнат? -попита Мери с пълна уста.
-Трябва да пристигнат към шест часа вечерта,мила. -каза мило Касиди и когато Мери приключи закуската си каза.
-Мога ли да отида в библютеката горе и да си чета нещо? -попита малката руса глава и се надигна на пръсти за да може бавачката да я види от високия плот.Да Мери бе на десет,но за десет годишна,тя бе много по-умна от останалите.
-Разбира се,но запомни... -преди да довърши изречението си,Мери я прекъсна.Тя знаеше тази част на изуст.
-Да,да без да пипам хартиените листове и всичко което се употребява за писане. -каза малката госпожица и се качи по стълбите.


-------
Ако ви хареса ще я продължа.

Критики?


[list=*]
[*]"Love,love,love...and what is it good for!?
Absolutely nothing."
[/*]
[/list]

Offline

#2 2012-03-03 21:17:56

lady_ss1
Member
From: София
Registered: 2010-09-17
Posts: 21,410

Re: Книгата

Хареса ми.
Некст.

Offline

#3 2012-03-03 21:20:24

beautiful_kitty
YMCMB ♥
From: Dubai .
Registered: 2010-02-21
Posts: 10,203

Re: Книгата

Хареса ми.
Некст.


[img]http://30.media.tumblr.com/tumblr_lz3gquTk911r5s8qlo1_r1_250.gif[/img] [img]http://30.media.tumblr.com/tumblr_lz3gquTk911r5s8qlo4_r1_250.gif[/img]
[list=*]
[*]Понякога трябва да се научиш да се сбогуваш..колкото и трудно да е.[/*]
[/list]

; We♥it ; Ask.fm

Offline

#4 2012-03-03 21:22:14

sunshine5383
Member
From: girlland <3 ^ ^
Registered: 2012-02-29
Posts: 2,085

Re: Книгата

heart  (y)  супер харесва ми smile


[img]http://prikachi.com/images/869/7292869x.jpg[/img]

Offline

#5 2012-03-04 10:55:52

~smiley___face~
Member
Registered: 2011-09-08
Posts: 2,036

Re: Книгата

да, и на мен ми хареса sun Следваща част моля heart


Dream high!
[img]http://data.whicdn.com/images/46900411/tumblr_mfg4sjoK6B1qmk3n9o1_500_large.gif[/img]

Offline

#6 2012-03-04 11:23:02

Bluee^^
Member
From: Imola
Registered: 2012-03-01
Posts: 1,453

Re: Книгата

харесва ми  sun некст  smile


[list=*]
[*][img]http://prikachi.com/images/759/6438759V.gif[/img][/*]
[/list]

Offline

#7 2012-03-04 11:49:24

malwu..
Member
From: Монтана ~
Registered: 2010-11-17
Posts: 1,239

Re: Книгата

Хареса ми.
Некст.

heart


~* - * Our love is like the wind .. I can't see it,but I can feel it ! <3 ~ ;}

Offline

#8 2012-03-04 19:35:57

miss_cute_kiss
Member
From: Somewhere in the oceans
Registered: 2010-11-20
Posts: 2,890

Re: Книгата

Втора Част

Мери изкачи всички стълби и застана пред една голяма дървена врата.Да,тя не живееше в деветнадесети век,но все пак това беше Англия.С всички сили бутна вратата и тя се отвори скърцайки.Мери влезе вътре и вратата се хлопна след нея.Вътре я чакаше Мърморт,нейният сив котарак,който обичаше да се изтяга на слънце и да го галят по коремчето.Той скочи от диванчето до прозореца и я посрещна с мяукане и мъркане.
-Мърморт. -изчурулика Мери,когато котаракът се отърка в нея.Тя се запъти към последният рафт с стари книги,разгледа ги и си избра една с позлатена корица която се казваше ,,Откраднатото сърце на принца".Мери обичаше да чете.Повечето си време прекарваше тук,четейки някоя интересна приказка,но имаше толкова много книги,които тя искаше да прочете,че понякога не знаеше от коя да започне,а пък Мърморт лягаше до нея и започваше да  я слуша,защото Мери обичаше да му чете.Понякога дори и котаракът който винаги спеше,нямаше търпение да разбере какво ще стане.Да,Мърморт беше умен котарак.Той бе подарък на Мери за седмият и рожден ден,на който разбира се,родителите и отсъстваха.Касиди и бе подарила този котарак,за да може Мери да не се чувства самотна.Родителите на русокоската бяха заможни,затова си мислеха,че могат да заместят отсъствието си със скъпи подаръци,които Мери изобщо не понасяше.Тя имаше собствено мнение във всяка една ситуация.Както и да,отплеснах се.Мери седна на диванчето до прозореца и отвори книгата.
-Мърморт,харесваш ли тази? -попита го тя и котаракът измяука.
-Добре,да започваме тогава. -Мери отвори книгата на първата страница.Разлисти още една и още една,когато най-накрая стигна до началото,Мърморт вече спеше.
-Хей,Мърморт,събуди се! -изхленчи Мери и сивият котак веднага се изправи.
-Дори не съм започнала. -възрази русата главица и Мърморт се настани удобно,но не заспа.
-Имало едно време,един Принц на име Крон,който много обичал своя бял жребец...-Мери се зачете,когато Котаракът изсъска и скочи на крака извил гръбнак.Тя го погледна и остави книгата.
-Какво има Мърморт? -попита рускокоската и се обърна,но там нямаше нищо.Само че,Мърморт не спираше да съска срещу нещо което Мери не можеше да види.
-Мърморт,ако не спреш да съскаш,няма как да продължа! -възрази Мери и скръсти ръце.Тогава тя чу шум.Няколко книги се струполиха на земята и Мери скокна.
-Кой е там? -попита тя приближавайки се към падналите книги.Но отново нямаше нищо.Тя с два пръста раздигна книгите и от там изскочи едно малко човече,което я стресна и тя изпищя.
-Не ме смачквай,моля те! -викна човечето и покри с ръце главата си,на която имаше малка червена шапчица.
-Няма да те смачкам. -каза мило Мери и се наведе. -Какво си ти? -попита тя малкото човече и то махна ръцете си от главата.
-Как така какво съм!? Не виждаш ли,аз съм Елф. -каза той и посочи знака на минятюрната си шапка,на него имаше едно издължено крило.
-Еха,виж Мърморт,истинско Елфче! -каза възхитено Мери и Мърморт скокна от диванчето.
-Не! Кажи му да не ме яде,повече няма да му крия храната и да го дърпам за опашката! -замоли и се малкото човече.Мери се засмя.
-Той няма да те изяде,Мърморт е добър котарак. -каза тя и го погали,а той измърка.
-Но ти от къде се взе? -попита объркано малкото момиче.
-Ти ме измисли! За което съм ти безкрайно благодарен. -каза Елфа и се поклони на Мери.
-Аз ли? -учуди се тя. -Но как така аз? -попита русокоската.
-Ами не помниш ли!? Ти ме нарисува. -каза дребосъка. -Аз съм,Белморт. -когато чу това Мери се усмихна,тя много се зарадва.
-Ама,как си излязъл от рисунката? -попита го тя.
-Не ме ли извика ти? -ококори се мъника Белморт.
-Не. -отговори прилично Мери и седна на пода,а котаракът се сгуши в скута и и заспа.
-Добре,това е странно.Значи не си извикала и другите ? -попита Белморт. -Но тогава кой? -учуди се той.
-Другите ли!? Кои други? -Мери не можеше да повярва.
-Ами рицарят със храброто сърце,сър Мелкаред.,русалката Мария,Белият Конник? -запита Белмор.Да,това бяха имената на рисунките на Мери.Освен,че можеше да чете за годините си,тя рисуваше много хубаво.Но не знаеше за дарбата си,както и Касиди не знаеше за рисунките.Мери ахна.
  -Но те къде са? -попита го тя и започна да се оглежда,а Мърморт недоволно измяука,за да спре да мърда.
-Рицарят както винаги е обсебен от Русалката Мария,а Белия Конник язди белия си жребец някъде из двора на твоя дворец,Мери. -каза Белморт и Мери се изкикоти.Тя беше малко момиче и обичаше магиите.Тъй като все още смяташе,че някоя вълшебна фея ги е омагьосала за да излязат от рисунките и.
-Ама това значи ли,че ако нарисувам и Феята Ейва,и тя ще оживее? -попита любопитно Мери. -Тази фея ще я съживи ли? -попита тя.Уви,Белморт поклати отрицателно глава.
  -Не е феята скъпа,ти си. -каза той и скочи на рамото и. -А сега дий към дивана,защото обожавам приказките които четеш на този голям сивушко. -Мери се изкикоти,гушна Мърморт  и отиде на диванчето.Да,те бяха приятели на Мери,но както във всяка история,Мери знаеше,че няма да е такава,ако нямаше и злодеи.Изобщо не и хрумна за Черния Лорд или за Принцът на Нощта.И още много за които тя не се бе сетила.Но все пак Мери бе просто дете,което не знаеше за дарбата която носи.Дори когато Белморт и каза,че тя ги кара да оживеят,на Мери и се струваше просто игра.Тя не мислеше,че наистина ги е накарала да оживеят,а,че добрата фея идва и ги омагьосва,но това бе невярно.Мери се настани отново на дивана и зачете от книгата,докато Мърморт и Белморт  слушаха.


[list=*]
[*]"Love,love,love...and what is it good for!?
Absolutely nothing."
[/*]
[/list]

Offline

#9 2012-03-04 20:12:03

~Monster
Member
From: Rio De Janeiro...
Registered: 2012-03-02
Posts: 239

Re: Книгата

они, страшна е ;дд искам некст!

БТУ:аз всъщност на 5-6 имах коса почти до коленете ;дд просто се грижи за косата си ^^


wwwwwwww[img]http://24.media.tumblr.com/tumblr_m2atanyJsH1rpxy64o1_500.gif[/img]
wwwwwwww Cuz'only god can judge me!
Just ask '3'

Offline

#10 2012-03-04 20:44:21

miss_cute_kiss
Member
From: Somewhere in the oceans
Registered: 2010-11-20
Posts: 2,890

Re: Книгата

Радвам се,че я харесваш ^^^ heart


[list=*]
[*]"Love,love,love...and what is it good for!?
Absolutely nothing."
[/*]
[/list]

Offline

#11 2012-03-05 09:14:06

happy_time_day
Member
Registered: 2012-03-02
Posts: 1,564

Re: Книгата

Интересно е. heart


I'm becoming... Brundlefly.

[img]http://37.media.tumblr.com/0efe6690e2ab5b9ba55665325d7f94b3/tumblr_n4uqnoQeti1tn67w6o1_500.gif[/img]

Offline

#12 2012-03-05 13:13:31

malwu..
Member
From: Монтана ~
Registered: 2010-11-17
Posts: 1,239

Re: Книгата

Оух, Они невероятно е  heart  heart


~* - * Our love is like the wind .. I can't see it,but I can feel it ! <3 ~ ;}

Offline

#13 2012-03-07 15:10:32

miss_cute_kiss
Member
From: Somewhere in the oceans
Registered: 2010-11-20
Posts: 2,890

Re: Книгата

Утре ще има некст ! heart


[list=*]
[*]"Love,love,love...and what is it good for!?
Absolutely nothing."
[/*]
[/list]

Offline

#14 2012-03-07 16:02:34

lady_ss1
Member
From: София
Registered: 2010-09-17
Posts: 21,410

Re: Книгата

Супер е. Давай некст. smile

Offline

#15 2012-03-09 18:40:25

miss_cute_kiss
Member
From: Somewhere in the oceans
Registered: 2010-11-20
Posts: 2,890

Re: Книгата

Част Трета.

Мери четеше ли,четеше,но когато се увери,че и двамата мъници спяха,тя спря да чете и се изправи.Тръгна към редиците с книги и върна приказката на място.Разгледа книгите за пореден път,а после се върна на диванчето и се унесе в сън.Мери не преживяваше тежко това,че не ходеше на училище или не излизаше навън,като нормалните деца,защото тя знаеше,че е различна.Въпреки,че бе малка,Мери разбираше много неща които не трябваше да може да разбира.Но това не я притесняваше.Единственото нещо което я гризеше бе,че е самотна,защото дори Мърморт не можеше да си поговори с нея.
-Миличка събуди се! -потупа рамото и Касиди,а Мери се стресна и веднага се огледа,но нямаше и следа от Елфа. -Родителите ти си дойдоха,но.. -Касиди направи физиономия.
-Но,какво? -попита Мери и стана,а пък Мърморт недоволно изквича.
-Не за дълго,след час отново ще заминат. -рече със сведена глава бавачката.Вярно беше.Родителите на Мери често отсъстваха,както вече знаете.Тяхната професия го изискваше.Бяха режисьори на филми,при това много известни.Русокоската се радваше на техните успехи,но се натъжи когато Касиди и съобщи,че са тук само за ЧАС!?
-Съжалявам,миличка. -каза Касиди,а Мери се усмихна слънчево.
-Няма нищо Касиди.Свикнала съм. -малкото момиченце изглеждаше толкова искрено,но всъщност и бе тежко.Това беше още един тежък килограм към тежестта която едно десет годишно момиче носеше.Не беше честно,да.Но да имаш такава дарба понякога беше забавно за този който знае как да я използва.
Бавачката кимна.
-Ще отида да ги видя. -каза Мери и изтича от стаята.Касиди остана в библиотеката и се насочи към мястото на което бе стояла Русата глава.Мърморт жално измяука и детегледачката го погали,той се изтегна и отново заспа.
-Мамо!? Тате? -извика Мери след което изтича в кухнята,там видя една бележка.Надигна се на пръсти за да я стигне и я взе от плота.
                 

  • ,,Миличка,много,наистина много съжалявам,но трябва да се върнем                    спешно в Бруклин,ще се снима новият ни филм и трябва да сме там.
        П.С: Виж под плота."

Мери веднага се досети,че ще е още някои  от глупавите им подаръци.Защо ли изобщо си правеха труда да харчат парите си!? Единственото от което тя се нуждаеше,бяха те самите,но нали за това бе Касиди.Единственият човек на когото Мери можеше да разчита.Една кристално чиста сълзичка капна върху листа.Само една,след което Мери скъса листа и го изхвърли.
-Гладна ли си Мери? -провикна се детегледачката и.
-Не,благодаря ти Касиди! -каза тя в отговор.
-Но за какво?! -засмя се бавачката и.
-За това,че те има! -усмихна се мило Мери,въпреки,че Касиди не можеше да я види,но можеше да чуе усмивката и.


[list=*]
[*]"Love,love,love...and what is it good for!?
Absolutely nothing."
[/*]
[/list]

Offline

#16 2012-03-09 18:54:16

~smiley___face~
Member
Registered: 2011-09-08
Posts: 2,036

Re: Книгата

Харесва ми! sun само едно нещо - как се чува усмивка laugh


Dream high!
[img]http://data.whicdn.com/images/46900411/tumblr_mfg4sjoK6B1qmk3n9o1_500_large.gif[/img]

Offline

#17 2012-03-09 19:34:56

miss_cute_kiss
Member
From: Somewhere in the oceans
Registered: 2010-11-20
Posts: 2,890

Re: Книгата

Харесва ми! sun само едно нещо - как се чува усмивка laugh

Ами и аз не знам.просто така го написах-така ми хареса-звучи ми вълшебно.. laugh


[list=*]
[*]"Love,love,love...and what is it good for!?
Absolutely nothing."
[/*]
[/list]

Offline

#18 2012-03-10 17:24:06

steffi18
Member
Registered: 2011-10-30
Posts: 334
Website

Re: Книгата

Страхотна история.По-различна е от тези които обикновено пишеш но и като тях тази много ми хареса!!Дай Некст!!


[img]http://data.whicdn.com/images/35564472/580134_487029771325416_1032411167_n_large.jpg[/img]
Tumblr
My Facebook page

Offline

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook

Tyxo.bg counter