Death can't kill us

Bluee^^ · 2012-03-04 18:14:12

Една нова историйка. Малко различна, но се надявам да ви хареса. И пак казвам, че не съм голям писател, просто хоби.

1 глава

1939 г. Началото на Втората световна война.
Полша, Краков
- Жанина, донеси студена кърпа. Иван пак вдигна температура. - извика майка й. Жанина се затича бързо и грабна кърпата, която беше потопила във кофата с вода. Пегодишното й братче беше болно вече две седмици, но баща им не й разрешаваше да отиде до лечебницата, заради слуховоте за приближаващата война. Чу се гръм. Красивото й лице пребледня и тя се заслуша. Като разбра, че е било сигнален изтрел, тя пак хукна към горния етаж на разнебитената им къща.
- Ето мамо! - сложи тя внимателно кърпата на челото на болното дете. - Трябва да отида до лечебницата, вече. Виж, не се оправя. Ако продължава така... - не довърши изречението. Не й се мислеше за последиците. - Тази вечер пак ще говоря с баща ми.
- Жана, познаваш го, никога няма да те пусне. Не и при тези обстоятелства. - каза й Мария загрижено. - Не иска да рискува. Не иска да стане както с Магда.
Жанина добре знаеше за какво говори майка й. Магда беше сестра й. Тя загина в престрелка, докато се връщаше от пекарната. Това се случи преди две години и оттогава Жанина не беше излизала навън, не беше виждала ни небе, ни слънце.
- Мария, прибрах се. - изкива Марек. Баща им работеше за една военна радиостанция.
- Тук сме. При Иван. - изкика го тя. Чуха се тежките стъпки на Марек.
- Не се ли оправи още? - погали той русите коси на детето.
- Не, не се оправи. Пробвахме какво ли не. - каза майката.
- Тате, моляте пусни ме да отида до лечебницата. Аз знам какви лекарства трябват. Нали бях сестра? - помоли го Жана
- Не. - прекъсна я той.- Ще ми напишеш на един лист какво трябват, а аз утре ще ги взема. Нямаме пари, но ще измисля нещо. Ще кажа, че е за генерала и те ще ми го дадат безплатно. Той днеска ни посети и каза, че война няма да има. - не спираше да говори , за да не може Жанина да му каже още нещо. - И даже каза, че...
Близо до отворения прозорец изсвири бомба и се пръсна на хиляди парченца. Настана хаос. Момичето слезе на първия етаж и показа главата си през вратата. Видя приближаващи танкове.
- Жана! Махни се от там. - извика баща й и я дръпна от вратата. Точно на време преди още една бомба да се взриви до вратата.
- Какво става, Марек? - притеснено попита Мария - нали нямаше да има война.
- Нямаше. - повтори той - измамили са ни. - крещеше.
Без баща й да я види, Жана пак подаде глава от вратата. Видя немските войски да се приближават и тогава я обзе паника. Виждаше как хората се опитват да избягат, но немските куршуми им пречеха и един по един ги сваляха на земята. Някаква фигура се приближи и я хвана през кръста.
- Остави ме! Остави ме! - крещеше тя. -Тате.Татее.
Видя как войските влизат в къщата им и чу три изстрела.
- Неее. - една сълза се претъркули по бузата й. После още една и още една и безброй. Фигурата я метна в някакъв тъмен камион и стана тихо.

miimity98 · 2012-03-04 18:21:15

Хареса ми. Некст!

ttiiniie^^ · 2012-03-04 18:22:32

Много е хубаво!
Некст?

~Monster · 2012-03-04 18:29:12

По принцип не харесвам истории за война, войници и т.н., но тази точно ще я следя

elity64 · 2012-03-04 18:32:06

Хубаво е!! Некст!!

beautiful_kitty · 2012-03-04 18:34:42

Много е хубаво!
Некст?

geri18 · 2012-03-04 18:35:12

По принцип не харесвам истории за война, войници и т.н., но тази точно ще я следя

happy_time_day · 2012-03-04 18:35:31

Лол. Уникално е. (inlove)Това е най- хубавата историйка тук спорет мен

bebche__:) · 2012-03-04 18:42:31

Много е хубаво!
Некст?

daniella__ · 2012-03-04 19:16:31

Страхотно .. некст !

miss_cute_kiss · 2012-03-04 19:40:23

Много е хубаво!
Некст?

Bluee^^ · 2012-03-05 04:58:19

благодаря за милите думи, днеска ще се опитам да пусна и следващата част

Bluee^^ · 2012-03-05 18:58:15

Ето я и втората част. Дано ви хареса. Съжалявам за правописни грешки, но нямах време да го редактирам.

През малкото прозорче влизаше мътна светлина. Жана се огледа в камиона и видя още много момичета като нея. На вратата на камиона беше сложено огледало. Зачуди се защо са го сложили тук. Огледа се в него. Кестенявата й коса се спускаше свободно до кръста й. Зелените й очи сега изглеждаха буреносно сини. Стресна се от тях. Сякаш виждаше сестра си отново. След смъртта й, Жана имаше чувството, че призракът й я преследва. Отдалечи се от огледалото и погледна през прозореца. Виждаха се само дървета покрити със сняг. Тя седна до едно от момичетата и прекара поглед през лицата на всичките.
- Как се казваш? - попита я момичето седящо до нея.
- Жанина. Ти? - попита я Жана
- Ти си полякиня!Странно как си оцеляла. - учуди се момичето. - Аз съм Адела.
- Къде ни водят? - попита Жана
Момичето й обясни, че ги водят в немски военен лагер. Обясни й как ще трябва да работят и да правят това, което искат войниците. Да чистят, да готвят, да...им се отдават. Жана никога нямаше да направи това. Дори да я заплашат с убийство. Тя погледна едно от момичетата и забеляза, че е на не повече от петнайсет. Изведнъж камиона спря. Същата фигура, която затвори Жана, се появи. Тя повлече момичета навънка. Жана излезе последна. Огледа се. Навънка беше много студено. Около нея се издигаха палатки и няколко тухлени къщи ,които бяха наредени в кръг. По средата на кръга се издигаше висока триетажна къща. Жанина я огледа добре, когато ги поведоха покрай нея. Влязоха в една малка тухлена къща. Вътре имаше легла, една маса и кухня.
- Вече ще живеете тук. - заговори на немски мъжът. Жана беше учила немски, докато още ходеше на училище. Тя чак сега видя грубото и продупчено лице на мъжа. Беше страшно. - Довечеря ще има празненство по случай завлядяването на Полша. - продължи той и на лицето му се появиха тръпчинки. Жанина изпита отвръщение. Когато мъжът излезе, тя тръгна към едно от леглата в дъното. Точно сядаше на него, когато едно от момичетата я бутна и се настани на мястото й.
- Това е моето място. Ставай. - каза тя спокойно, без дори да повишава тон.
- Аз го намерих първа. - тросна й се тя и постави калните си обувки на белите чаршави.
- Не стига, че си селянка, ами си и лъжкиня. - започна нещо да бушува в Жана.
- Моля! - изправи се момичето. - Е, заслужи си го. - каза тя и хвана Жана за косато. Разбира се нападнатата започна да се защитава. Удари й един шамар, от което другото момиче падна на земята. След това стана и се премести на друго легло.
- Съжалявам! - започна Жана - но ти ме предизвика.
Тя не искаше момичетата да я мислят за някоя разбойничка, но случката я представи в такава светлина. Тя отиде до леглото и махна мръсния чаршав. Сложи нов, който бяха оставили. След това се излегна и усети облекчение. Спомни си трите изсрела, които долетяха от къщата им и се унесе. След малко - поне така й се стори - Адела я събуди.
- Какво става? - разтърси сънено очи тя.
- Хайде, извикаха ни на празненството.
- Точно сега хич не ми е до празник.
- Не бъди глупава. Викат ни, за да работим. Да сервираме и да готвим. - засмя се Адела
- Добре. Ставам, но не мога да отида с тези дрехи. - посочи тя дрехите си, които бяха заприличали повече на дрипи.
- Ето. Донесоха ги. - подаде й Адела една рокля. Дълга бяла рокля, която на кръста имаше бродирани цветчета. Жана не беше виждала толкова красива рокля. - По-грозни не можаха да намерят. - изпуфтя Адела. Но за Жанина тя беше като приказна. Грабна я и отиде да се преоблече.
- Е, как ми стои? - показа се тя. Приятелката й стоеше с отворена уста. И беше разбираемо защо. Роклята се спускаше като пелерина по нежното й тяло. Кестенявата й коса се връзваше с белия цват на роклята, а очите й искряха точно като ярко зелените бродирани цветя.
- Е, хайде. Чака ни куп работа.

Критики, мнения.

ttiiniie^^ · 2012-03-06 13:08:28

Харесва ми.

lady_ss1 · 2012-03-06 14:08:31

Харесва ми.

mimi_vasileva · 2012-03-06 14:28:08

Харесва ми.

#1 2012-03-04 18:14:12

Re: Death can't kill us

#2 2012-03-04 18:21:15

Re: Death can't kill us

#3 2012-03-04 18:22:32

Re: Death can't kill us

#4 2012-03-04 18:29:12

Re: Death can't kill us

#5 2012-03-04 18:32:06

Re: Death can't kill us

#6 2012-03-04 18:34:42

Re: Death can't kill us

#7 2012-03-04 18:35:12

Re: Death can't kill us

#8 2012-03-04 18:35:31

Re: Death can't kill us

#9 2012-03-04 18:42:31

Re: Death can't kill us

#10 2012-03-04 19:16:31

Re: Death can't kill us

#11 2012-03-04 19:40:23

Re: Death can't kill us

#12 2012-03-05 04:58:19

Re: Death can't kill us

#13 2012-03-05 18:58:15

Re: Death can't kill us

#14 2012-03-06 13:08:28

Re: Death can't kill us

#15 2012-03-06 14:08:31

Re: Death can't kill us

#16 2012-03-06 14:28:08

Re: Death can't kill us

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook