Най-много ми харесва онази с прегънатата тетрадка!Всички са чудесни!

Невероятно!Уникално е!

не.
9?

Не!
Свръхестествено?

Не! |-(
Искаш да замеряш със сурови яйца Бийбър?

(question)  (question) не, даже не съм чела тази книга! (exclaim)

1.А вие лъжете ли? Колко често?
Да,рядко.
2.За какво лъжете?-За дребни неща.
3.Излъгахте ли някого на 1 април?-Да,ест!Супер яко се хванаха вс!

4.Вярна ли е поговорката „На лъжата краката са къси“? Хващали ли са ви в лъжа и какви са били последствията?-Нз.. и не!

1) Обвързан/а или необвързан/а? - Необвързана
2) Щастлив/а ли си? - НЕ!
3) Като срещнеш точния човек бързо ли действаш? -хм..чакам той да направи първата стъпка..
4) Някога разбивали ли са ти сърцето? - ДА!
5) Мислиш ли, че при определени обстоятелства изневярата е нормална? - В никакъв случей!
6) Би ли простил/а изневяра? - НЕ!
7) С някого говорели ли сте за брак? -не
8 ) Искаш ли да имаш деца? -да, но не сега!
9) Колко? - 2
10) Би ли осиновил/а дете? -не
11) Ако в момента някой те харесва,
кой според теб би бил най-готиният начин да ти го покаже? -нз..да си го каже направо
12) Харесва ли ти да се правиш на недостъпен/на? -да
13) Кажи честно...имаш ли си трикчета, които използваш, за да свалиш някой/я? -не
14) Вярваш ли в любовта от пръв поглед? -ДА!
15) Романтичен/на ли си? -ДА!
16) Вярваш ли, че можеш да промениш някого? -Няма да опитвам.Ако харесвам някой ще го харесвам такъв, какъвто е!
17) Ако можеше да се ожениш/омъжиш, без значение парите, къде би го направил/а? -на плажа
18) Имаш ли чувства към някого в момента? -да
19) Случвало ли ти се е да искаш да си с някого, но да те отблъсне? -да
20) Някога разбивал/а ли си нечие сърце? -да
21) Би ли се бил/а заради човека, когото обичаш? -зависи..
22) Какво би казал/а за последния/ната си бивш/а? - не съм го виждала отдавна..

Невероятни са!  

Стоях на прозореца и гледах пълната луна, но в един момент нещо сякаш избръмча в главата ми. Едвам успях да се добера до леглото и се строполих в безсъзнание върху покривката. Усещах над мен как първо Мейсън, а след минути и Селена неуспешно се опитват да ме свестят. Чувах разтревожените им, изпълнени с тревога гласове да викат името ми в безсмислен опит да ме събудят, но аз бях твърде заета, за да се събудя. Нещата, които виждах в съня ми бяха ужасяващи. Те вървяха като чума в гората зад академията. Виждах колко бяха, откъдето минеха унищожаваха всякаква форма на живот, а най-ужасното беше, че идваха за мен и щяха да минат през всичко, живо или не, за да ме убият.
Вече на можех да стоя неподвижно на леглото докато те напредваха, за да ни убият. Отворих рязко очи и се изправих докато събралите се около мен хора се отдръпваха. Трескаво заобяснявах на Селена, какво бях видяла във фалшивия си сън и тя разбира се ми повярва. Щеше да прати всички учители и себе си на сигурна смърт, за да ме защитят. Опитах се да ù обясня, че е безпредметно, защото не могат да се мерят с тях а и имаме само около десет часа, за да се справим, но тя упорстваше, че да ме защитят било техен дълг и, че ако се наложело били готови да дадът живота си за мен. Накрая стигнахме да споразумение след дълги спорове да преместим учениците и след това да чакаме пристигането на враговете. Те искаха и аз да тръгна с останалите и да се скрия някъде далеч без да казвам на никого, но аз имах друг план. Накрая, след като успяхме да настаним всички в хотели и да им намерим коли под наем, за да се скрият на безопасно място аз им обясних, какво бях намислила и след дълъг разговор, в които те отчаяно се опитваха да ме убедят да не се изклагам на опастност, аз надделях.
Претърсих библиотеката, желаейки да намеря още нещо което можеше да ни помогне и най-после го намерих.
След още няколко часа вече всички усещаха, че опастността е близо и се приготвяха да посрещнат гостите си подобаващо. Тренираха се и аз гледах със свито сърце изпълнено със страх как Мейсън се приготвя да ме защитава. Не че не се страхувах и за останалите, но за него изпитвах друг вид страх, който не ми беше познат.
Най-сетне дойдоха. Стоях зад вратата, чакайки. Щом чух отварянето на градинската порта поех дълбоко дъх с надеждата да изглеждам хладна и спокойна. След няколко секунди на мъчително очакване аз разтворих широко високата дъбова врата и пристъпих в хладния мрак..........
ето и следващата част

но маже да стане интересно!

Първите ми месеци в академията прекарвах в библиотеката. Това беше единствената част на денонощието, в която библиотеката беше празна. През ноща вземах уроци и научих доста полезни неща. Мейсън беше прав, като каза, че ще забравя миналото си, найстина го забравих, но понякога в съня ми се явяваха родителите ми и ме гледаха с благи и умиротворени лица. Не виждах неодобрение в очите им, а само безмълвно страдание за това в което се бях превърнала. Разбирах ги, те не искаха дъщеря им, единствената им дъщеря, да стане чудовище, но аз имах дълг и за доброто на всички трябваше да го изпълня.
След подобни сънища се събуждах цялта в пот и плачех безмълвно, съжалявайки че си бяха отишли толкова рано, че ме бяха оставили толова самотна. Разбира се винаги можех да говоря със Селена, но въпреки всичко понякога те ми липсваха ужасно много. В Блекроуз, така се казваше академията кръстена на основателката Саманта Блекроуз, намерих и няколко приятелки, които бяха от малкото в училище, които не искаха просто да се изфукат с това че избранницата им е приятелка. С тях можех да обсъждам неща, които вълнуват момичетата на моята възраст.
Както винаги и тук не ми липсваха обожатели, макар че не ги познавах добре. Имаше няколко момчета с които излизах известно време и отбивах свободното си време, което никак не беше малко предвид условията, при които се обучавах. Но все нещо не достигаше в характерите им и винаги се разделяхме и аз молех просто да останем приятели. Гледах да не наранявам никого и те ми се усмихваха винаги когато ме видеха по коридора. Някои с надежда отново да им обърна внимание, други просто учтиво, а трети чисто приятелски. На Мейсън май не му се нравеше много това, че трябваше постоянно да върви след мен дори когато се разхождах с поредния обожател. На някои искрено се смееше заедно с мен, когато направят нещо глупаво за да ме задържат, като например да ми пеят песни под прозореца. Повечето от момичетата го смятаха за романтично, но за мен беше просто смешно и чиста глупост. Поне след това бързо си намираха романтични приятелки и спокойно можеха да ми признаят, че съм направила добро и на двама ни като съм ги зарязала.
Всичко вървеше добре и се смеехме много през тези месеци.
Опознах Мейсън доколкото можах, защото той, като че ли не искаше да говори много за себе си, но за сметка на това научи всичко за мен за отрицателно кратко време.
Аз успях да откопча от него много малко неща. Бил израстнал в академията и Селена му била като майка и много се привързала към него. Един ден тя просто го превърнала и го научила на всичко, което знаела за света на вампирите. Вече от три години бил вампир и се обучавал в Блекроуз, а тази година била последната от обучението му. Мислел да обиколи външния свят за няколко години, защото не бил излизал навън от малко момче, а после може би щял да се върне тук и сигурно щял да помага с нещо на Селена при обучението на учениците. Но разбира се сега плановете му принудително бяха променени. Не се знаеше докога ще е вързан за мен и докога ще трябва да търпи разглезеното ми поведение. Последното не го каза, но по пуфтенето му когато го молех да занесе на някого нещо мисля, че се подразбира.
Всичко беше наред, живеех без спомени и грижи в Блекроуз, имах приятелки, които мислеха, че съм забърсала най-хубавото момче в академията и не приемаха обясненията, че сме просто приятели и то по принуда. Докато не дойде деня, в който новия ми свят се срина с трясък и сълзи.....................
оля пишете коментари!!!