Замазването нас нимката или самият видеоклип? Ако е първото се прави с Фотоскейп, а ако е второто просто слагаш линка на клипа там където пишеш статуси и готово.

Значи ще чакаме да им омръзне.

Лесно е да се каже, но тези хора ги познавам от много време и колкото и да са досадни са ми приятели. Просто се чудя има ли начин да разберат и да ни оставят намира?

Мерси! Иначе тези са с Олимпуса (от 5-6 страница всички снимка са правени с него), а снимките с Канона не са ми ги пратили.

Някой ще ходи ли на лятна лагер школа по информатика и Ит?

Много са хубави!

Поради нисък интерес казах, че няма да подържам темата, но имах възможноста да снимам с фотограф и да ми бъде обяснено доста подробно. Някои от снимките не са много сполучливи, но това ми бяха първите опити в тази сфера.

Зависи къде искаш да влезеш. Ако кандидатстваш в НУИИ на същият ден излизат резултатите (към 18 часа) в самото училище.

Животни се снимат от нивото на очите.

Здравейте! Хакнаха ми ПСПто и сега пише, че ако искам да инсталирам игра трябва да я копна в папка "Исо" и готово. Следвах всички оказания и я качих на псп, но не знам къде се намира тази папка "Исо". От къде да стартирам играта?

Не вярвах, че толкова хора ще ме разберат.  
Не искам да правя нещо, за което родителите ми не знаят, защото ще ми се карат после и изобщо няма да ме пуснат. Съюо приютът е далече (извън София) и се стига само с 1 автобус, който дори не знам от къде се хваща. Просто ако ме хванат ще ми изгубят доверие напълно.
То проблемът е, че винаги ми угаждат и ми е някак си неудобно да ги моля постоянно, защото каквото съм искала съм го получила. Ще говоря с майка ми, защото тя ще се навие по- лесно и вече сме говорили няколко пъти. То проблемът е, че само се оправдават колко далече било и че цяла събира/ неделя им отивало да ме возят.

Здравейте! От малка обичам животните и израснах с такива, било то бездомни или не. Родителите ми не обичат животни, но от както се помня нося вкъщи ранени животинки или се опитвам да помагам за бездомните. Помня, че сме гледали ранен гълъб, 2 костенурки (които пуснахме на свобода после), охлюви, птички и други дребни животинки. Преди 5 години донесох бебе коте, което някак си се съгласиха да гледаме, защото милото беше в ужасно състояние и наистина се нуждаеше от помощ. Година след това се появи и още един четирикрак- куче. От близо 2 години осъзнах какво значи истинска помощ на бездомните и дори нашите да не позволяват гледам да се занимавам и да помагам. Миналата година успешно задомих кученце, тази година разбих стена на банка (заедно с още 3ма доброволци), за да измъкна зазидано коте, което за жалост не успя да оцелее, ако имаме излишна храна (наскоро спечелихме от един конкурс нисък клас гранули) я дарявам, водя за кастрация бездомни котки и кучета, сега търся дом за един бездомник и общо взето да помагам ми харесва. Проблемът е родителите ми, защото не ме подкрепят, а това ми е пречка в момента. Искам да стана доброволец в АРС (Анимал рескю софия), но те не ми дават, защото веднъж бяхме там (кастрация на кучето ни) и според тях съм щяла да се разболея от нещо, било като обор и тн... Нормално е да мирише, защото все пак там има 500 кучета и приютът се стопанисва от доброволци. Та  не мога да ги убедя да подпишат, че са съгласни да ходя и да помагам. Те знаят, че няма да спра, но защо просто не ме пуснат? Много деца ходят и помагат. Доста се отклоних от темата и ще се радвам ако някой го изчете цялото. Може и да съм на 13, но вече съм се сбъскала с човешката жестокост, последиците и реалността. За повечето деца на моята възраст домашният любимец е само за гушкане, но аз съм го отгледала от малък (кучето), аз съм си го водила на вет ако ма проблем, през всичко сме преминали двамата и съм наясно какво е да се грижиш за куче. Знам и за положението на бездомниците по улиците, защото малко деца знаят ползите от кастрацията и защо трябва да се помага. Защото да помагаш значи емоция, труд, болка , сълзи , безсъние, непосилна умора,време, енергия ... Да помагаш означава да обичаш , да раздаваш любов, да даваш по една частичка от сърцето си на всяко животинче! Знам, че много ще ми се изсмеят или ще кажат, че нашите са прави и ще помоля да си спестят коментара. Просто искам да намеря начин да помагам, но не знам как да убедя нашите. Ако им кажа всичко това ще се засмеят и няма да го приемат на сериозно. А и винаги се упраждават, че било далече, преди че е трябвало да уча и тн...

П.п. Мерси за отделеното внимание!