Моя Виктор - но беше просто сън .. (2-ри сезон)

karriikkxx · 2011-06-16 11:01:52

Това е 2-ри сезон на "Моя Виктор"..Ето как се развиха нещата... (по действителен случай,само имената са сменени,както винаги)

-Радостке?Ще се обърнеш ли,за бога?-Виктор продължаваше да ми говори,но аз не смеех да се обърна-страхувах се,че ако го направя ще изчезне,точно като в мита за Орфей и любимата му..
-Не..моля те,не ме докосвай.-стиснах силно очи при допира му-почуствах ръцете му на кръстта ми.Все така топли и меки,но в същото време много силни и властни.-Стига,ти не си реалност..
-Няма да разбереш ако не се обърнеш,Радост..моя радост..-така ме наричаше.Ами ако това не беше сън,а реалност?И Виктор е при мен и наистина ме докосва?Върнал се е от тази проклета Испания?Не издържах и се обърнах,но нямаше никого..никого.-ВИКТОР?-само гласът ми ехтеше в тази синя гора.Синя като очите му,които са се затворили завинаги,които никога повече няма да видя и целуна..
-Аа!-отворих очи и вдишах дълбоко.Да,това беше просто сън.Тогава още повече ме сви сърцето.Болеше ме истински.И преди съм плакала и скърбяла за момче,чиято обич не е била за мен,но сега това е различно-толкова много време мина,а аз все още усещам ръцете му вплетени в моите,красивите сини очи,дългите тъмни мигли и уханието му на бебе..Защо?Защо,по дяволите трябваше да има левкимия?Проклетата болест го погуби..няма ли лек?Нали родителите му са заможни и добри хора,които обичат сина си?Защо не намереха решение?Защо?О,толкова много боли..Сълзите ми не спират и не спират..мисълта за него кога ще си отиде?Беше толкова отдавна!Не можех повече да страдам така..
-Како?-някой бутна вратата.Влезе малка фигура,която различавах добре.-Защо плачеш?-след тези думи малкия ми брат седна до мен и започна и той да плаче.Трябваше да спра иначе,щях да събудя майка ни.
-Не,Мико,не плачи.Аз паднах от леглото и си ударих ръката,затова плача.А ти не си се ударил никъде,защо тогава плачеш?Нали си голям мъж?Мъжете не плачат,нали?-о,разбира се,че плачат,но просто какво можех да кажа на Мико?
-Може ли да легна при тебе?Мама ми е угасила телевизора като съм заспал и като се събудих беше много тъмно..
-Ами нощната лампа?
-Не,не искам при теб.Така няма да паднеш.-след думите си избърза небрежно сълзичките по пухкавите бузки и легна при мен.Не възразих,когато той ме бутна,защото го бях прегърнала много силно.Опитах се да заспя,но дълго време не можех и се въртях с надеждата,че отново ще сънувам този сън,когато успея да затворя очи за малко.
На сутринта отидох на училище с Весела и както обикновено пропуснахме целия първи час.Беше ни все тая,защото така или иначе не ни пишеха отсъствия,пък и щяхме да си завършим пак с отличие - аз с 5,88, а тя с 5,68 .Но както и да е,това не беше важно.Разбрахме,че часовете щели да са по 20 мин,защото така или иначе е края на годината и нищо не правехме..не,че правихме нещо през годината в часовете де.Когато Весела отвори вратата,аз не влязох,защото си слагах някакъв гланц с силикон,купен от майка ми за мен.Когато пристъпих,втренчена в пода,се блъснах в Етка:
-Ей,какво има?-докоснах рамото й,но никаква реакция.Ослушах се-всичко беше затаило дъх,защо?По принцип ние бяхме един от най-шумните и недисциплинирани класове в училище.-Есе?-тя отново не помръдна..гледаше към учениците или по-точно май към нашия чин.Ядосах се и най-накрая погледнах..Погледнах и ...
-Здравей,Радостке.

ecei · 2011-06-16 11:07:00

Хоох,невероятно !
Гего пусни още,моля те . < 333

mishitu_ · 2011-06-16 11:57:39

Супер!Добре, че има още. ^^

Sweet.From.Strawberry · 2011-06-16 12:21:21

Кажи ми,че това е Виктор и нз ....
YES,YES!!!Много яка история!!! Още.

karriikkxx · 2011-06-16 16:08:10

Лелее..^^
Радвам се,че се радвате,че я продължих. xD
Ето 2-ра част.

--
-Виктор!?-челюстта ми падна до земята,сърцето ми заби лудо,ръцете ми трепереха като листо,а очите ми се напълниха със сълзи.Не знаех дали отново го сънувах както обикновено.Жив ли бе?Или аз полудявах?Не,той е призрак..Той се усмихна и трапчинките му се изписаха из цялото лице.Стана и тръгна към мен все така усмихнат.-Т-т-т-т-т-т-т-ти..-заеквах..бях толкова изненадана!Той няма никаква кислородна маска на лицето си,нито пък беше облечен в онези грозни дрехи,с които болните са облечени.Напротив-той си бе със същите бели,скъсани дънки,сива блуза с качулка,онези стари,червени тиранти,които той много обичаше и някаква сива шапка,каквато той винаги е искал,като на Иън Сомърхолдър.Вървеше към мен,а всеки мой мускул потръпваше от вълнение,докато на лицето му ч1етях спокойствие.Но все още не разбирах..възможно ли е да се спаси от тази тежка болест?Или по-лошо..дошъл е да се сбогува с мен?Вече дори не можех да виждам от сълзите,които не се търкулваха по бузите ми.Изведнъж спря точно срещу мен,погледна надолу,тъй като беше по-висок,за да ме погледне право в очите.Изведнъж стана много сериозен.С периферното си зрение виждах Веска,която се намираше на другия край на стаята от страх,че той може да е призрак и всички други съученици,гледащи "драматичния" момент,както и господинът,хапващ си тоста.След секунди той рязко ме притисна до себе си и ме прегърна-очите ми се разшириха щом докоснах твърдите,като камък мускули,по цялото му тяло-не беше загубил форма.Мислите ми бяха прекъснати от звънеца.Всички станаха и започнаха да ни заобикалят,а господина по биология,влезе в другата стаичка където щеше да се срещне с г-жа Маринова,но това сега нямаше значение.
-Липсваше ми,Радост.-исках да му отвърна,но не можех.Просто още по-силно го притиснах до себе си и започнах зверски да плача.Чу се само как той се засмя съвсем невинно,а след секунди ме целуна по главата.-Знам какво си мислиш- "Не,Вики,ти не си истински,ти трябва да си мъртъв..".Е,не съм.Лекарите са объркали документите или и аз не знам какво.Всички близки си мислеха,че ще умра,ти също,но когато отидохме в Испания ми направиха нови изследвания и те показаха,че болестта е доброкачествена.Не ти звъннах,за да те изненадам.Исках да съм напълно здрав и тогава да се върна в България при теб и приятелите ми.Е,здрав съм и нямам никакви следи.Всичко мина..Сега можем отново да бъдем заедно.-слушах внимателно и не можех да повярвам на ушите си.Не знаех какво да кажа..След секунди го блъснах от себе,а той ме погледна объркано.
-Искал си да ме изненадаш?Да ме изненадаш?Ти имаш ли си представа през какво преминах?Защо не ми се обади?Или за теб всичко е шега?"А ще изненадам на Радостка като стоя на чина й,а тя ще се зарадва и после ще правим вечен секс"..След като си разбрал защо не ми каза?Защо?Съкрати ми живота с 20 години поне!И какво?Прибираш се вкъщи и си мислиш,че ей така ще сме заедно отново?Ей така всичко ще си замине!За бога,ти можеше да умреш,а заедно с теб и аз!-прекъсна ме звънецът за влизане.Всички се запътиха към физкултурния салон,освен мен и него.Той все още ме гледаше изненадан.След секунди осъзнах какво съм му наговорила-та аз просто си излях всичко пред него през тези дъъъълги месеци!Вместо да се зарадвам а.з.та той е имал добри намерения..и все още ме обича..о господи.-Виктор аз..-започнах,но спрях защото той ме избута и тръгна по коридора.Не се опитан да го спра,защото всичко в мен беше на топка-толкова бях объркана,а сега обърках и него..още повече.Гледах го как завива и влиза в съблекалнята-отново само гледах без да направя нищо,освен да плача.Да,браво..Радост,ревлавата-много ми подхожда на радостното име.Не,този път нямаше да го изпусна.Побягнах към коридора и след малко бях във физкултурния салон при г-жа Комбакова и всички останали.Учителката тъкмо заяви,че няма да покриваме никакви нормативи и можем да играем или правим какво си искаме,но само в училищния двор и в училище.Побързах да попитам г-жата за Виктор-как така в края на годината той идва без проблем,а тя ми отговори,че той никога не се е отписвал и когато се е почуствал добре се е върнал,научен без да изтърве някакъв материал.Да бе да,Виктор да учи..както и да е.Благодарих й,а след това отидох в женската съблекалня.Там беше Веска:
-Какво стана?Добре ли си?-беше и тя много развълнувана,но не заради мен,а защото днес си идваше приятелят й-Златан.Той учеше в друг град и си идваше събо и неделя,както и през ваканциите и оставаше лятната вакнация.Ходеха вече от месец и няколко дни.Много се радвах за тях.Работите с Вальо не потръгнаха,пък и родители му се разделиха и той трябва да остане при майка си в Истанбул.Но това сега нямаше значение-бързах да намеря Виктор.Попитах Бончо и Анатоли къде го видяха за последно и те ми отговориха,че си стои в салона,самичък.Щях да се пръсна от яд-как можах такива простотии да му наговоря?Когато най-после влязох в салона го видях-набираше се,а когато ме видя спря.Веднага започнах,защото можеше да излезе:
-Виктор аз..-отново млъкнах,а той само ме гледаше.-Отново се насилих.-Не исках да ти наприказвам тия..тия..и аз незнам какво.Просто толкова много ми липсваше,а ти дори не се обади и аз си помислих най-лошото..
-Че съм мъртъв?-започна да се приближава.Тръпки ме побиха.
-Да!Нямах повече сълзи и сили,а когато те видях просто си изкарах на теб всичко,насъбрано през тези месеци.Наистина не исках.Ти просто си искал да ме изненадаш и го направи.-След последните си думи се усмихнах съвсем леко.Той мълчеше и не беше близо до мен,а в центъра на лилавия салон.Очите ми отново се насълзиха,а гласът ми изтъня.Нацупих устни за да не се разплача отново и проговорих.-Моля ти се,кажи нещо,недей да мълчиш.Убиваш ме така..поне ме прегърни..Хайде,Вики,усмихни ми се.-изчаках секунди за да ми каже нещо,но не го направи.Това мълчание разкъса сърцето ми.-Добре.-погледнах надолу и тръгнах към вратата.Чуха се големи,тежки и бързи крачки.Когато се обърнах той беше отново серщу мен.Притисна ме до виолетовата стена.Едната си ръка я сложи на нея,а с другата истри сълзите ми.Тогава ме целуна.Страстно и властно.Усетих дългия му влажен език в устата ми,търсещ моя.Винаги съм знаела,че се целува добре,но след толкова дълго време целувката изглеждаше толкова еротична и перфектна!След това отлепи устните си от моите и допряхме чела.
-Никога ама никога недей отново да плачеш пред мен.Побърквам се.-след думите му се усмихнах така,както не се бях усмихвала от дълго време и го прегърнах.Толкова силно го стисках,че той отиде малко назад и се засмя.Нямаше по перфектен момент от този!Невероятно и красиво!След миг хванах лицето му и започнах да го целувам навсякъде..
-Обичам те,обичам те,обичам те,обичам те,обичам те..-повтарях тези прекрасни думи след всяка целувка,а той стискаше очи и се усмихваше.
-Искаш ли в нас?Няма никого.-това значеше само едно.Как можех да му откажа?
-Иска ли питане?-засмях се и му се хвърлих на конче.Обадих се на Веска,че тръгвам,взех си чантата и тогава наистина тръгнахме към тях.
Когато пристигнахме къщата си беше непокътната-все така красива и изящна.Стаята му си беше разхвърлена както винаги и дори се усещаше ароматът му на бебе в нея.Когато заключи,ръцете му се обвиха около кръстта ми:
-Струва ми се,че си качила килограм.Спокойно,сега ще го свалиш.-след като прошепна последните думи в ухото ми,цялата настръхнах.Обърнах се и започнах да го целувам жадно-сякаш сме бягали в кръг дълго време и най-после успяхме да се настигнем..Когато бавно се приближихме до леглото,Виктор извади от шкафа си кондом:
-О,значи си знаел,че така ще стане?-засмях се.
-Не,но предполагах.-той легна върху мен и се отпусна колкото е възможно повече за да усетя тежестта и възбудата му..След като всичко започна,не си бях и представяла,че ще изпитам такава наслада точно днес и все още не мога.
Когато всичко свърши,изтощен,Вики лежеше до мен и дишаше тежко.Аз наблюдавах пулсиращата вена на врата,лицето му,извивките на тялото и бях безкрайно щастлива.Усмихнах се,а след това започнах да се смея:
-Какво?-и той избухна в смях,а дори не знаеше защо.
-Ами просто..не мога да повярвам,че си до мен.
-До теб,върху теб,в теб..нявсякъде.-отново се засмя.
-Хей,стига де..говоря сериозно.
-А защо се усмихваш тогава?
-Защото те има..

--

Знам,че е дълго но съм безкрайно радостна!И чрез тази история искам да ви докажа,че чудеса съществуват,не само при късметлиите.И,че човек не трябва да губи никаква надежда,за да не бъде изненадан и после ядосан като мен!

happy girl · 2011-06-16 16:57:09

Суперр Ее!!! (h)(h)

xnekfonikfox · 2011-06-16 16:57:16

ОМГ! Просто е уникално, много се радвам, че така се развиха нещата. Пускай по-скоро следващата част!

ecei · 2011-06-16 18:38:59

Сърцето ми отново се сви,както в онзи ден,когато се случи всичко това.
Охххх. ; ((((((
Страхотно ! < 333

karriikkxx · 2011-06-16 20:19:46

Ето 3-та част ^^

--
-Радостке!-беше към 10:30 сутринта.Бях пуснала,както обикновено,музика за настроение.Лакирвах си ноктите в бяло и черно,а върху бялото рисувах леопардовите шарки.Бях прекъсната от Веска,която задъхано влезе в стаята ми.
-Да?Какво стана,че си толкова развълнувана?-гледах я наистина объркано.
-Златан ми звънна и каза,че нямало тази вечер никой в тях и ме извика да спя при него!Проблемът е,че майка и татко са си в къщи и ако кажа,че ще спя в Златан ще получат удар.Затова може ли..-Веска спря за да намери точните любезни думички.
-Да кажеш,че ще спиш в нас,а ако звънне да й кажа,че си в банята и по-късно да ти звънне,а когато го направи,през това време ще те набера в скайп и ще говорите?
-Да,да и да!Мерсииии.-след това ме прегърна силно.
-Нямаш проблеми.Ама ще ме изчакаш ли да се лакирам и да излезем?
-Сега ли?Няма ли да е горещо?
-Не,ние ще отидем на Миража и ще седнем вътре-сигурно са включили климатиците.
-Ами добре,ама побързай.Аз ще седна на лапа за малко.-удобно се настани на леглото ми,прегърна една възглавница и започна да се рови из фейсбук и капризен.Оставаше ми само един пръст и то на крака,тъй като с ръцете бях приключила.След като бях готова си нахлузих едни сиви къси панталонки с широк,бял потник,чието деколте беше малко над пъпа.Вдигнах косата си на висока конска опашка и сложих тънко бяло шалче.Вече бях готова и изглеждах почти като Веселка,само,че нейния потник беше на L.A и косата й бе пусната,върху която се намираха слънчевите й очила,които аз направо обожавах.След като успях,незнайно как,да отлетя Етето от лап-топа излязохме.Разходихме се по булеварда,ближещи сладолед.Минахме и през няколко магазина,а след това тръгнахме към любимото ни кафе Мираж.По пътя се осъзнах-трябваше да облечем бански,защото в кафето имаше басейн.Всъщност имаше ресторант и кафе,а между тях басейн с два магазина,тоалетни,шезлонги,бани,тоалетни и още подобни измищльотини.Бяхме намислили да седнем вътре,но решихме,че гледката отвън,на голи момчета,ще ни хареса повече.Тя си поръча чокофредо,а аз обикновена студена вода,защото наистина беше горещо.
Докато си разговаряхме,някой ни напръска с вода.Когато се обърнах да се скарам видях,че това е Виктор:
-Леле,каква гледка..-закачих се.-Искаш да получа някаква мания по теб ли?-и да искаше и да не искаше,вече наистина се бях пристрастила към Виктор-беше гол до кръста,водата му се стичаше по мускулестото със загар тяло,косата му мокра и вдигната нагоре-наистина ме караше да полудея!
-Не се прави,че не си ме виждала.-двамата с Етка се засмяха и той закачливо й намигна.
-Ти всъщност с кой си тук?-попитах направо.
-Ами Сома,Стела,Руско,Златан и той трябва да е накъде тук,Пешо,Нико,Симона,Таня..-след като произнесе името "СИМОНА" лошо ми стана.Тази никога ли нямаше да се откаже?По принцип изобщо не съм ревнива,ама тя му сядаше в скута пред мен преди и му се натискаше пред всички без да й мигне окото!
-О,хубаво ли си прекарвате със Симончето?-засмях се и направих някаква физиономия.
-Пак ли започваш?
-Не съм спирала.-усмихнах му се,а след това го ощипах по мократа буза.-Хайде,Весе.Да тръгваме.-оставих четири железни лева и станах.С периферното си зрение видях как Виктор и се моли с ръце да направи нещо,а тя повдигна рамене,след което и тя стана.Явно искаше да изчака да се види със Златан,но довечера ще му се любува дълго време.
Когато си тръгнахме помолих Веска да отидем и ние на басейн.Тя,разбира се,се съгласи.
Тя си облече банския,който аз й подарих за рождения й ден-бяло-виолетов,точно като стаята й и любимите й цветове.Наистина й стоеше чудесно.Аз си сложих бански,който не се завързваше на врата и между гърдите имаше някакво желязно кръгче,а цвета беше бебешко розово.Както и да е..взехме си чантите и отидохме на басейна-само двете.
Когато отидохме Виктор носеше във водата Симона.Златан си лежеше и четеше нещо,а когато ни видя,сложи слънчевите си очила на главата и се приближи към нас.
-Здравейте,бе.-каза набързо и веднага награби Весела-ох в този момента така й завиждах.Тъй като преди това се съблякохме в кабинките,нямаше причина да не ги бутна и те да паднат в басейна докато си изсмукват лицата.
-Ъм,Есе,извинявай,че ви прекъсвам ама може ли чантата?-тя веднага ми я хвърли без да отдели устни от неговите,а аз само това и чаках.Бутнах й без да се замислям,а Етка така се изпищя,че Златан се опита да си запуши ушите,но беше прекалено късно-бяха във водата.Аз избухнах в смях,както казва една моя приятелка,смяла съм се като Майли Сайръс.Тогава с периферното си зрение видях как Виктор и Симона ме гледат.Напук на тях продължих докато Таня не се пита да ме бутна,но когато видя,че съм с чанти спря.
-Ради,ето тук има свободно място или ти искаш да си при Виктор?-той продъжлаваше да ни гледа затова казах с малко по-висок глас.
-Не,ще се разполагам свободно на шезлонга до теб и Сома.-обърнах се за да поздравя останалите,включително и Симоната.Свалих очилата от главата си,оставих чантите и легнах-не обичах много водата.Тялото ми се затопли още повече-отпуснах се,въпреки,че покрай мен се чуваха писъците на Симона,пеенето на Таня,рапирането на Петър и мляскането на Веска и Златан.Изведнъж някакво мокро,мускулесто тяло легна върху мен и се отпусна-ама разбира се!-Бутнах за да го погледна в лицето,въпреки,че не го виждах много добре от слънцето.
-Какво правиш?-казах студено.Той ме изгледа на криво.
-За какво се цупиш пак?
-Много отегчено говориш.О,да,ако беше Симона тук щеше да си засмян,като преди малко,до уши.Ах,колко отблъскваща съм!-направих гримаса,а като го погледнах наистина беше раздразнен.
-Ще престанеш ли най-после?-усмивката бързо слезе от лицето ми,защото стана от мен.Нацупих се и скръстих ръце пред гърдите.Беше прав,че той не правеше нищо,но Симона..и отново си го изкарах на него.Уф,писна ми!Защо веднъж и той не сгреши и не бъде прав?Толкова ли е перфектен?Но не..този път нямаше да се извинявам..и нямаше да се цупя.Напук щях да се забавлявам с другите.Така и направих,докато..
-Радостке,това не е ли Вангел?-пошушна ми Етка.
-Да..-кратко и ясно отговорих.
-Какво ще правиш?
-Ще го игнорирам..-така и щях дан аправя..Всеки си има минало,нали?Само,че моето е доста объркано и гадно.Това беше Вангел-момчето,което наистина харесвах,преди да се появи Виктор.Ходих с един негов приятел за да бъда по-близо до него и така си и беше.С Вангел винаги намирахме общи теми,но всичко свърши.Заради приятелят му с който ходих-скъсах с него и така бавно се отдалечих и от Вангел.Никой нищо не можеше да им каже в училище,дори и учителите,защото са каракачани.И какво от това?Има и свясни сред тях..Като почнем от Коста,през Митко до Вангел..наистина се движеха в групичка,но станеш ли част от нея те ще те защитят със зъби и нокти.От време на време излизах с Вангел,но след като се появи Виктор всичко се промени.Те се страхуваха от него и от няколко негови приятеля.Тогава той завладя цялото училище и момичетата луднаха по него,но не и аз,защото беше заплаха за Вангел,въпреки,че не разбирах,че от момента в който видях Вики,плени сърцето ми.Така се и започна-аз бях единствената,която не го понасяше,но нещата се обърнаха,ала както и да е..Сега Вангел беше тук,заедно с бившия ми и Ивайло..Гледах внимателно къде се настаняват за да избягвам това място.Забелязах острия поглед на Виктор когато ги погледнеше-мразеше ги и ги ненавиждаше."Защо се мислят за нещо повече?Родителите им нечестно си изкарват парите.А и са в България!Не могат да са нещо повече от българина.В Гърция нищо не са,защото всъщност са гръцки цигани!" никога няма да забравя тези думи.Сега като се замисля наистина съм късметлийка,че съм с Виктор-богат,властен,добър,красив,с невероятен характер..БЪЛГАРИН най-вече..Както и да е..
Правех състезание с Нико и Стела и не знаех защо,но винаги бях последна..когато излязохме от водата,се блъснах в някой.
-Опа.-казах и се обърнах.Точно във Вангел ли трябваше,бее?Колко злощастна съм!Той само ме изгледа и не каза нищо.Да,наистина е много надменен.Дали и Виктор е такъв с другите,извън компанията?Не се бях замислила..
Оставих тези въпроси далеч от съзнанието ми.Започнах да играя карти с другите на масичката,когато Виктор,Симона и Таня дойдоха при нас.Те също се включиха,а аз се..ъъ изключих.Легнах на шезлонга и си говорих с Етка с погледи.
-Искаш ли да играеш с нас?-боже,това беше гласът на Вангел."Какво да правя?Какво да правя?"Питах Веска с погледа,а тя ми отговори "Отивай де,спокойно.Ти го остави,не той теб."
-Не.Ако не си забелязал и ние имаме топка,така,че ако исках щяхме отдавна да играем.-усмихнах се фалшиво и се надявах той да го бе видял.
-Както искаш.-отговори отекчено той.Но всъщност не беше така.Все още ме харесваше-иначе нямаше да ме пита дали искам да играя с тях..
След време отново влязохме и този път играхме волейбол.Опитвах се да плучам и да я хвана,но от малките вълни отиваше все по-далеч и все по-надълбоко,а там бяха Виктор,Таня,Симона,разбира се, и Пешо.О,не бяха сами-Вангел,Нако и Коста също бяха там,малко по-отдалечени от тях.Натам отиваше и топката.МАМКА МУ,БЕ!Защо все на мен?Какво да се прави..отидох при тях усмихнах им се и взех топката.С периферното си зрение видях,че Виктор ни гледа..много остро.Отново се опитах да стоя на повърхността,но нечия ръка ме хвана,под водата,за моята.Беше Вангел.
-Ти все още ме харесваш,нали?-очите ми се разшириха.Не беше вярно!
-Глупости!Не ставай смешен.
-Ти винаги се стремиш към върховете,нали?Първо с Нако,после с мен,сега и с Виктор..когато дойде друга "звезда" и с нея ли ще бъдеш?Жалко само,че прелестния ти приятел те изчука първи.-това беше!Край!Опитах се да го ударя,но той хвана китката ми.След това с едната ръка обхвана двете ми китки,а другата постави на задните ми части.Стисна ме и ме заболя-не знаех кое повече:китките,задника или сърцето от острите му думи?Висчко това стана под водата,но личеше какво прави Вангел.Стисках очи и потече сълза-личеше си,защото н си бях мокрила лицето и косата,а главата ми беше обърната към дясната страна-там където се намираха Виктор,Симона,Пешо и Таня.Най-после той ме пусна,а аз отворих очи.Виктор?Къде бяха висчки?Те стояха там!Огледах се..нямаше го,но хавлията на него и останалите бяха на шезлонга.Значи са отишли да придружат Таня до задните тоалетни за да седне на пейката и да пуши.Затова не е видял,какво стана.
-Стига си се оглеждала,принцът ти го няма.След думите си отиде да вземе топката.Моментално се набрах и успях да изляза от водата.Щом като видя това Вангел ме последва.Боже,защо другите са толкова слепи?Не виждат ли,какво става?Или са прекалено заети да играят карти?Вървях много бързо към задните тоалетни с надеждата да видя Виктор.Но уви,нямаше го!Ами сега?
-Защо бягаш?-зад гърба си чу гласът на каракачанинът,по който преди си падах.-Няма ли го драгоценния ти принц?-не знаех дали да плача или да се смея,защото не можеше да произнася хубаво буквата "р".След думите си с двете си ръце обхвана задника ми и ме притисна плътно до тялото си.Боже,та той е възбуден!
-НЕ!-този път изпищях.След секунди някой излезе от мъжката тоалетна.-Виктор!-проплаках.

xnekfonikfox · 2011-06-16 21:10:20

Супер е! Кога ще пуснеш следваща част? ^^

karriikkxx · 2011-06-17 14:53:33

Ето следващата част ^^ ..

--
-Какво си мислиш,че правиш?-сърцето ми заби лудо.Виктор целия почервенял от гняв,без да изчака Вангел да му отговори,го блъсна в стената.Започнаха да се бият.
-Престанете,бе!Като малки деца сте!-извика Таня,а след нея дойдоха,Симона,разбира се,Пешо и всички останали.Приятелите на Вангел също ги заобиколиха,но след малко всички момчета се намесиха за да ги успокоят.Гледах ужасната гледка и се чудех,защо управителят или спасителите не дойдоха?Не чуваха ли?Нямаше значение..гледах побеснелия Виктор как се опитваше да се измъкне от ръцете на Петър и Златан,за да започне отново да напада Вангел.Докато той си стоеше и се правеше на голям мъжага,а всъщност целия трепереше като листо.Не издържах на ужасяващата гледка,хванах Етка за ръката и побягнах към шезлонга за да си нахлузя набързо сивите панталонки и да избягам от тук миг по-скоро.Докато обличах сивите гащички,чух зад гърба си "Кучката ти избяга!"-станах равна на тревата,а в същото време бях прекалено ядосана.Обърнах се за секунда и видях как Виктор налага Вангел отново и отново,но след секунда се обърнах.Не,не исках да чакам Етка-тя щеше да се прибере със Златан.Взех обувчиците си в ръка и побягнах.Не спирах!Не исках да се обръщам,нито да знам какво става.Исках да се махна..всичко беше толкова перфектно-Виктор жив,спасен от онази доброкачествена левемия,отново заедно,но не!Всичко трябваше да се провали!Симона постоянно трябва да е върху него,а Вангел трябваше да ме тормози!Мислите ми бяха прекъснати от вика зад мен:
-Спри!-това беше Виктор..не,нямаше да спра,нито да се обърна,въпреки,че гласът му отекваше отново и отново в главата ми.Ако спрях,той щеше..не незнаех,беше пълен с адреналин!Продължаваше да ме гони из центъра.Задъхвах се,уморих се..но не спрях дори и за секунда..Краката ми трепереха и усещах как се удрят в задните ми части.Когато най-после бях до вкъщи,по възможно най-бързия начин отключих,но уви не успях да заключа,защото преследвачът ми блъсна вратата.Нямаше време да отключвам и втората,затова хукнах из двора.Къде ли не се препънах,а в хамака направо прекрасно се оплетох.Търсех къде да се скрия,но накрая силната мускулеста ръка на Виктор ме хвана за наранената ми китка.Блъсна ме в стената,но не ме заболя:
-Пусне ме!-крещях и се опитвах да се съпротивлявам.
-Писна ми да ти оправям проблемите!
-Моите?
-Кои знае какво си правила докато ме е нямало с този!
-Ами ти?Симонка добре ли те забавляваше?Нали аз не съм достатъчна!
-Кучка!
-Празноглавец!-след последните ми думи,той ме дари с жадна и властна целувка.Опитах се да го отблъсна,но уви,тялото не ме слушаше.Поне все още контролираш устата си.Отлепих устни от неговите.-Мразя те!-след като му изкрещях,зарових пръсти в косата му и започнах да го целувам както никога досега.
-Аз повече!-притисна още повече тялото си в мен,но след секунда се опита да намери цина на мокрите си дънки,а щом го направи го разкопча,а след това ме повдигна.
-Не,на дво..-мислите ми бяха прекъснати от твърдия като скала член.Никога ама никога през живота си не бях изпитвала такова удоволствие.Нагласих се на дивия му ритъм.Сега разбрах-липсваше ми и онази страст,която владееше цялото му тяло.Онази страст,която нямаше никой друг,освен Виктор.Моя Виктор.-Н-не,не ..с..аагх..спри
-Д-да спра ли?-отвърна предизвикателно.Дъхът му се блъсна в врат ми..
-Не,не..не спирай.-след последните ми думи ритъма още повече се ускори,а след това отметна глава назад и се отпусна.Течността спокойно се разля в мен...Чакай малко..В МЕН?!

--
Надявам се да ви е харесало ^^ ( сори за краткото описание накрая,ама не мога да пиша с подробностти тези мои..детайли )

happy girl · 2011-06-17 15:19:27

ОоООо Беше суПерр!! Ощее ~~!

Sweet.From.Strawberry · 2011-06-17 16:02:03

Мега зверската!!!Човек ... ОЩЕ!ОЩЕ!ОЩЕ!

karriikkxx · 2011-06-17 18:16:00

Тази част е специално за РАЯ ( Sweet.From.Strawberry )

--
Мълчахме.Не помръдвах от мястото си.Бяхме толкова възбуждащо разгневени,че забравихме..господи.След секунда Виктор се изправи:
-Е,искаш ли да хапнем?-гледах го като попарена.Той не се ли усещаше?След миг започнах да ругая и крещя по негов адрес.
-Как можа да се изпразниш в мен,бе!?Ти какво?Искаш родители да ставаме?-Виктор не разбра в начало думите ми,но след като се погледна осъзна,че е без презарватив.
-Господи..-едвам каза.-Аз..аз не исках.
-Не си искал?
-Не,не исках,но не исках да стане така..-За първи път го видях наистина уплашен.Значи все пак значех нещо за него.
-Хайде да влезем вътре.Ще звънна на Весела и Златан да дойдат.
-Не,не.По-добре помоли майка си да те пусна да спиш в Весела..а ние всъщност ще се в Златан..с Етка.Няма никого у тях,така че ще можем да сме спокойни.-Спокойствие ли?Цялата настръхнах!Ами ако забременеех?Трябваше единствено да чакам менструацията,която трябва да бъде след 3-4 дни.
Когато майка ми разреши,най-после да спя във "Весела",с Виктор отидохме в Златан.Разказахме случилото се-е,не в детайли.
-Ти пък как можа?Не видя ли е,човек.-Златан наистина беше разтревожен,но не за мен,а за Етка,която пък беше разтревожена за мен.
-Не!Аз пък да не предвиждам нещата?Всичко стана за секунди..
-Да,айде не си намирай извинения.-прекъснах го.-От басейна,до нас ме гони за да се наситиш и сега видя ли!
-Ти пък не му се карай!Вината е и твоя.
-Да,мерси,Етке за подкрепата.-завъртях очи.
-Ами така си е!Ти защо му позволи да свърши?Пък и не видя ли?-тя направо ми се караше.
-Ами..
-Не,тя беше прекалено възбудена.-пошегува се Виктор и със Златан се побутнаха и се засмяха.
-Не се шегувай с подобни неща!Ако продължаваш никога повече няма да легна с теб!
-Ти не легна,а се облегна.Пък и би ли могла?Аа,да..забравих.Вангел е насреща,така,че няма проблем!
-Ъаа!-изкрещях,защото полудявах.-Посмей да ме докоснеш!-след думите си влязох в стаята на Златан,а Виктор се ядоса още повече.Стана моментално и заблъска по вратата.Слава богу,че бяхме в къща,иначе всичко щеше да се чува ако бяхме в блок.
-Ще отвориш ли проклетата врата?!
-Защо да го правя?Сиса с удоволствие ще ти я отвори!
-Не я намесвай само приятелка ми е!
-А Вангел дори и приятел не ми е,ала и не искам!-натисках силно вратата за да не може да влезе.
-Радост,отвори вратата!
-Защо?Отново да ми се нахвърлиш ли?
-Моля?-гласът му изтъня,но след това отново стана сериозен.-Кога съм го правил?Ти сама..ох,знаеш ли..оставяй.-след секунди вече силното блъскане го нямаше и всичко мълчеше..Не,грешка.През ключалката видях как Веска и Златан се смеят като разпрани.Толкова ли им беше смешно?Сега ще видят!Без това имах нужда да си оправя настроението.Взех шишето с вода оставено до леглото му и отворих вратата,но нямаше никой."Сигурно са на терасата." помислих си.И наистина бяха там.Хапваха ягоди-със захар и шоколад.Виктор и той бе там-и той си хапваше и се смееше с тях.Ха!Веска бе по син сутиен и къси панталонки.Хубаво щях да я намокря.Момчетата бяха голи до кръста-ох,корема ме сви при видът на засмения Виктор.Исках да отида и да нацелувам трапчкинките и тялото му!Но не,овладях се.В следващия момент напръсках всичките с един замах.Есето се разпищя,а Златан и Виктор изпсуваха.Стана ми прекалено смешно и избухнах в смях:
-Ей сега ще видиш!-това бе Виктор,тотално забравил за спора преди 10 минути.Аз изпищях и побягнах към двора.Уви,Весето и Златан ме пресрещнаха,а Виктор ме хвана.
-Не,не.Пусни ме де.-смеех се,защото не спираше да ме върти.
-Да я хвърлим в басейна!
-Весело!-извиках аз заплашително,но тя продължаваше да се смее.И аз се разсмях,по дяволите.
-Как ще ме хвърлите като басейна не е пълен?-кикотих се както никога досега.На Виктор също му стана смешно от заразителния ми смях и с дълбокия си глас,започна да се смее като възрастен мечок.
-Ей сега ще уредим тази работа.-незная как,незная кога,но басейнът след минути беше почти до половината!Когато Виктор ме вдигна като булка и се опита да ме хвърли,аз не го пуснах.Загуби контрол и падна с мен.Весела и Златан ни последваха.Слава богу,че бях само с една бяла туника с тънки презрамки и бельо.
Когато всичко утихна аз и Виктор се прибрахме в къщата,а Весела и Златан решиха да поостанат още малко:
-Искаш ли да хапнем ягоди?-попитах го с надеждата,че не се беше нахранил.
-Ами може,но малко.- и наистина хапнахме малко.След това решихме да си вземем душ,но поотделно.Когато бяхме напълно готови за сън,Весела и Златан се прибраха.Последваха примера ни.Легнах на дивана,а Виктор ми масажираше бедрата.Веска и Златан бяха на леглото и хапваха пуканки докато гледахме "Погрешен завой".Вечерта мина спокойно,но когато легнахме си спомних защо бях тук-да поговоря с Веска и да ми даде съвет какво да правя.Е,след 3 дни щях да разбера дали съм бременна или не.Ами ако бях?Какво щях да правя тогава?

Sweet.From.Strawberry · 2011-06-17 18:28:56

YES! Специално за мен. Мерси. Супер яката част.

ПС:Погрешен завой

fenfantazi_ · 2011-06-17 18:29:05

Прочетох всичко на един дъх!Невероятно! Още!

PiinkAngel · 2011-06-17 18:38:55

Невероятно е! Пускай още!

ecei · 2011-06-17 18:57:20

Хи-хи няма да забравя басейна !
Ощеееееееее !

Ajilin_3 · 2011-06-17 19:41:17

Малее ..Супер е !

happy girl · 2011-06-17 21:45:19

Ощее

xnekfonikfox · 2011-06-17 22:05:40

Супер е .. Двамата с Виктор ми напомняте на Тетрадката или по-точно на "They didn't agree on much, in fact, they rarely agreed on anything, they fought all the time and they challenged each other everyday, but despite their differences they had one important thing in common, they were crazy about each other. " Чакам с нетърпение следващата част! ^^

mishitu_ · 2011-06-18 09:17:59

Суперрр!

karriikkxx · 2011-06-18 09:30:11

Супер е .. Двамата с Виктор ми напомняте на Тетрадката или по-точно на "They didn't agree on much, in fact, they rarely agreed on anything, they fought all the time and they challenged each other everyday, but despite their differences they had one important thing in common, they were crazy about each other. " Чакам с нетърпение следващата част! ^^

Хахах,леле..
Не се бях замислила.

karriikkxx · 2011-06-18 10:59:54

Ето следващата част ^^
Радвам се,че ви харесва ^^
Има още един човек,който ще присъства в ..това ;д..Ще използвам само първата й буква от името.(:
--
Минаха 5 дни-не ми идваше и започнах да се притеснявам.Етка,разбира се,ме утешаваше,но това не помогна.С Виктор бяхме скарани-и аз незнаех защо.Сега беше важно дали съм бременна и ако бях-къде трябваше да отида за да ми го махнат?Целия град ме познава..
Мъките ми свършиха когато след още 2 дни цикълът ми дойде.Зарадвах се,разбира се,но исках да паникьосам Виктор,затова не му казах.Докато седяхме на Миража,той заедно с Нико,Таня и Симона се появи.Тя бе облечена отново с къса дънкена пола и някакъв си черен потник с огромно деколте.Не,че аз не носех такива,но поне си нямаше причина!
-Здравейте.-поздрави Таня-тя пък беше нахлузила някаква бяла тениска с къс ръкав и седем-осми дънки.
-Хей.-отвърна Веска.-Ето.-тя се изправи и завъртя.-Харесва ли ти?
-Аа,значи това е полата,която искаше толкова много?Наистина ти стои добре.-и ъТаня бе права-полата бе дълга,тънка,бяла и на пластове.
-Ама Веске..-засмя се Виктор,а след него и тя.Веднага се закачих.
-Как така си сложил тениска?Не мога да повярвам!-след,което се засмяхме.
-Как така все още се дразниш?-веднага се намръщих.
-Хайде да сядаме де.-измрънка Симона.Аз само извъртях очи.
-Да,наистина.-отвърна й Виктор като не отделяше очи от моите.
Когато те се настаниха се зачудих какво да направя за да се притесни.Винаги той изиграваше мръсните номера,сега бе мой ред.
-Ще ставаме ли?Златан ни чака в парка.
-Да,ти плати.Идвам ей сега.-станах и се запътих към тяхната маса.Усмихвах се на всички,заглеждащи ме.След това отново поздравих Таня и Симона.
-Уви,все още не ми е дошъл.-прошепнах му в ухото.След това се засмях и отново прошепнах шеговито.-Май ще ставаш татко.-Побесня-четеше се в очите му,но аз нищо не направих,а само си тръгнах.Влязох в женската тоалетна и веднага заключих.След като излязох видях,че си седи на мястото съвсем спокоен.Събрах вежди,когато той ме погледна и поклати глава,с крива усмивка.
-Казах му.-се чу зад гърба ми.
-Защо си му казала?-ядосах се.
-А защо само го шантажираш?
-Веске,не ми отговаряй на въпроса с въпрос.-тя се засмя и ме хвана под ръка.
-О,хайде де,стореното сторено.Ти не се шегувай с такива неща,защото..-после двете се засмяхме и тръгнахме към парка.Там ни чакаше Златан засмян до уши.Когато отидохме хвана Есето и започна да я върти.
-Какво ти става?-попита го,а той само и прошепна нещо в ухото,а след това тя го запрегръща с все сила като повтаряше "И аз,и аз!".Леле..докато скучаех,някой седна на пейката до мен.
-Хареса ли ти боя миналата седмица?-не,не само не и той..цяла седмица не го бях виждала!
-Да,Вангеле,във възторг съм още,ако не си забелязал.-след това отново се обърнах напред,но след малко го погледнах.-Къде е разчекнатата ти приятелка?Сигурно много й се радваш.
-Защо винаги трябва да се заяждаш?И мери си приказките.До онзи ден бяхте приятелки.
-С Румяна?Никога,но както и да е..
-О,ама разбира се,че ще е както и да е!-той се приближи,а аз потърсих с поглед Златан и Веска-да,бяха офейкали.-Спокойно,няма да те изям..все още.-след това се засмя,но най-искрено.Откога не бях чувала този смях..от година?Че и повече..Засмях се,но усмивката ми изчезна,защото видях Виктор заедно с Таня и Симона.Веднага реших се махна от Вангел,но когато се опитах да стана,той хвана ръката ми.-Стой,нищо няма да ти направя.Пък и нали Симона е при него,за какво се притесняваш?
-Да,ама..
-Стой,остани при мен.
-Не,пусни ми ръката.-опитах се да я издърпам,но той я стисна още повече.-Мислех си,че си се променил,но уви.Оставаш си кретен.
-Какво каза?
-Пусни ме или ще изпищя!
-Пищи колкото си искаш.
-Не помниш ли Виктор как те натупа?
-Тогава не бях във форма.
-О,а сега си? Женчо..-тогава той се изправи срещу мен.С все сила го блъснах и забързах крачката-не исках хората да ме мислят,че бягам от него.Явно Виктор не е видял сцената или поне се преструваше.Звъннах му.
-Да?
-Ще ти кажа аз едно "Да".Защо не дойде при мен когато видя Вангел?
-Защо да го правя?
-Защото си ми приятел,може би.
-Научи се сама да се оправяш.
-Ако бях сама,щях.Знаеш ли,стига.Разделяме се-ти тръгвай с Симона,а аз..аз ще се оправя.
-КАКВО?-той така изкрещя в ухото ми,че бях принудена да му затворя.Побягнах към нас,защото знаех,че ще тръгне след мен.

syn_princess · 2011-06-18 11:00:40

С всяка изминала част става все по -интересно.

#1 2011-06-16 11:01:52

Re: Моя Виктор - но беше просто сън .. (2-ри сезон)

#2 2011-06-16 11:07:00

Re: Моя Виктор - но беше просто сън .. (2-ри сезон)

#3 2011-06-16 11:57:39

Re: Моя Виктор - но беше просто сън .. (2-ри сезон)

#4 2011-06-16 12:21:21

Re: Моя Виктор - но беше просто сън .. (2-ри сезон)

#5 2011-06-16 16:08:10

Re: Моя Виктор - но беше просто сън .. (2-ри сезон)

#6 2011-06-16 16:57:09

Re: Моя Виктор - но беше просто сън .. (2-ри сезон)

#7 2011-06-16 16:57:16

Re: Моя Виктор - но беше просто сън .. (2-ри сезон)

#8 2011-06-16 18:38:59

Re: Моя Виктор - но беше просто сън .. (2-ри сезон)

#9 2011-06-16 20:19:46

Re: Моя Виктор - но беше просто сън .. (2-ри сезон)

#10 2011-06-16 21:10:20

Re: Моя Виктор - но беше просто сън .. (2-ри сезон)

#11 2011-06-17 14:53:33

Re: Моя Виктор - но беше просто сън .. (2-ри сезон)

#12 2011-06-17 15:19:27

Re: Моя Виктор - но беше просто сън .. (2-ри сезон)

#13 2011-06-17 16:02:03

Re: Моя Виктор - но беше просто сън .. (2-ри сезон)

#14 2011-06-17 18:16:00

Re: Моя Виктор - но беше просто сън .. (2-ри сезон)

#15 2011-06-17 18:28:56

Re: Моя Виктор - но беше просто сън .. (2-ри сезон)

#16 2011-06-17 18:29:05

Re: Моя Виктор - но беше просто сън .. (2-ри сезон)

#17 2011-06-17 18:38:55

Re: Моя Виктор - но беше просто сън .. (2-ри сезон)

#18 2011-06-17 18:57:20

Re: Моя Виктор - но беше просто сън .. (2-ри сезон)

#19 2011-06-17 19:41:17

Re: Моя Виктор - но беше просто сън .. (2-ри сезон)

#20 2011-06-17 21:45:19

Re: Моя Виктор - но беше просто сън .. (2-ри сезон)

#21 2011-06-17 22:05:40

Re: Моя Виктор - но беше просто сън .. (2-ри сезон)

#22 2011-06-18 09:17:59

Re: Моя Виктор - но беше просто сън .. (2-ри сезон)

#23 2011-06-18 09:30:11

Re: Моя Виктор - но беше просто сън .. (2-ри сезон)

#24 2011-06-18 10:59:54

Re: Моя Виктор - но беше просто сън .. (2-ри сезон)

#25 2011-06-18 11:00:40

Re: Моя Виктор - но беше просто сън .. (2-ри сезон)

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook