Олеее благодаря ти страшно много! Златна си !
Ще се гледат всичките ^,..,^

Ами не.В същност ,,Нещото" е споменавано само в една част.Но,не не е тя. В следващата част ще стане ясно коя е.

I dоn't likе it..

Моля любим! 

Фреш от цитруси,магно и ягоди.

2 портокала
1 грейпфрут
половин лимон
1 манго
10/11 ягоди

Слягате си ги в миксера или сокоизтисквачка (обелени разбира се) сипвате в чаши,може да се пие и със сладолед вътре

Може ли да ми предложите нещо от сорта на ,,Buzzer Beat,Kurosagi,Zettai Kareshi,Hana Yori Dango"...?

Сряда,Петък,Събота и Неделя

Мисля,че най-лесно ще направиш рокля (така аз си мисля).Но можеш да направиш,пола,тениска-Джинси,не знам,но се опитай.  : )

Хрониките на Ураганът - Кристъл Карлинс

Харесвам историята ти,но тези емотиконки просто някак си дразнят и отвличат вниманието от четенето.
Некст? 

+1

Част ХХХХV

Проснах се на леглото капнала от умора.Исках да заспя и,евентуално да не се събудя,обаче..Да вървят по Дяволите проклетите рани.Толкова щипеше,че не можех да стоя на място на което не влизаше въздух.Отворих скапания (ама наистина скапан) прозорец,който едва не се строши заради изгнилата дървена рамка и...О,на вън валеше.Леле от доста време тук,(през Ноември) всичко беше изсъхнало.В стаята нахлу миризмата на солен дъжд.Подадох едната си ръка на вън за да се охлади и да се намокри и забелязах невероятно гадната драскотина на дланта.Уф.Беше ужасна.Както и да е. Вдигнах крачола на дънките си на единия крак на перваза на прозореца и го изкарах навън. Какво се хилите,болеше наистина много.Ама наистина позата беше ,,Само за снимка!".Засмях се на глас.Но смехът ми бързо затихна,когато от долния етаж се разнесоха крясъци.
С триста мъки махнах крака си от прозореца и закуцуках надолу.
Крясъците бяха на майка ми,но тя не пищеше,по-скоро викаше на някой.Познахте на кой =.=' ..

Приближих се към вратата на спалнята им като се постарая да не ме усетят.Въпреки болката,свих крака си и клекнах до вратата.
-Ти си напълно ненормален!Боклук,това си ти ! -майка ми викаше.
-Какво искаш да направя!? Да стоя и да гледам как сваляш мъжа на онази откачалка ли!? За Бога,Пат,ти си в седмия месец! -очевидно майка ми пак е показала своята ,,добра" страна.
-Не ме докосвай! Точно ти нямаш никакво право да ми казваш къде греша,ти който ...
-Не е хубаво да подслушвате. -стреснах се и се изправих рязко,толкова ме заболя,че залитнах и се ударих във вратата.Би стоеше пред мен с победоносна усмивка.
Точно преди да отговоря,вратата се отвори.Майка ми се загърна с черния си халат и каза.
-Какво става? -попита,а очите и се стрелваха ту кум мен,ту към прислужницата.
-Нищо мадам,заварих дъщеря ви да подслушва и реших ,че трябва да ви предупредя. -каза Би,толкова мазно,че ако я настъпя,щях да се подхлъзна.
-,,Гадна,подла,кучка!" -наредих я на ум. Майка ми поклати глава.
-М-да,добре си направила. С теб ще си говорим после.Сега си отивай в стаята. -нареди тя и аз обърнах гръб и се запътих нагоре.
-Лиз? -провикна се майка ми.
-Какво!? -троснах се и тя се опули.
-Хваналите да подслушваш отново-Свършена си. -какво!? ,,Свършена?!" Същото каза и..
-Може би искахте да кажете ,,Съвършена" ? -поправи я Би.
-Какво? -ченето му буквално увисна до пода. Би рязко извърна поглед от майка ми към мен.

-Да. -каза самодоволно тя и кимна.
-Не. -отсече майка ми. -Свършена.  -каза тя и...ми се усмихна!? -Лека нощ мила,ще говорим утре. -каза тя и затвори вратата.Продължих да катеря стълбите,но проклетата досадница ме пресрещна.По Дяволите,но как!?
-Слушай ме миличка,може и да работя за вашите,но това не значи,че не мога да ти извадя сърчицето и да им го сервирам на супа,без те дори да усетят,ако още веднъж се доближиш до Кай. -замръзнах.Тя от къде знаеше за Кай? И олеле,ще ми извади сърцето и ще го даде на нашите да го ядът!? О я стига.
-Сега ти ме слушай..ъъ ,,миличка" ли каза!? Не ми казвай какво да правя,за да не свършиш като останалите-в канала! -казах след това я задминах и се качих в стаята си (е,не точно).Влязох в банята и наплисках лицето си с вода.Изправяйки се видях в огледалото себе си,а зад мен Кай.Стреснах се-пак. И  се обърнах.
-Какво стана? -попита той.Изражението му не издаваше никакви емоции.
-Какво ти има по Дяволите?! Ти не можеш ли да се появявах нормално!? И никога ли не си чувал за думата ,,Здравей"!? -избухнах и се подпрях на мивката.Вързах си ,,буйните" коси и се хванах за челото.
-Добре,прощавай.Здравей.Какво стана? -попита ме той и аз се засмях.
-Ами нищо,лудото ти бивше гадже ми каза,че ще ми изяде сърцето.Или,че ще го извади,ще го сготви на супа,ще го даде на нашите да го изядат,а те няма и да се усетят,че това ми е сърцето,ако още веднъж те доближа.Общо взето нищо,а при теб? -казах иронично и ченето на Кай увисна.Кълна се,че ми се привидя,сякаш се удря в пода и издрънчава.
-Бивше гадже? -попита той.
-Да.Оная ами Би? -попитах с недоверчивост и изчаках отговора му.
  -А ти какво и каза? -попита ме той и се обърна с гръб.
-Че ще свърши в канала,ако ми казва какво да правя. -казах му и го обърнах с лице към мен.
-Тя не ми е бивша,нито настояща,нито бъдеща.Тя е нахална напаст. -каза той и погледна през прозореца. -Пази се. -каза и сетне допълни. -Да вървим в стаята ти. -предложи и се усмихна.Но точно тогава забелязах тъмните кръгове под очите му,които до сега ги нямаше.Спрях се на място.
Кай ме погледна с онзи негов психо поглед,не мога да повярвам колко бързо се менят настроенията му-неусетно.И после каза.
-Какво? Да не би да се изплаши?