И моята история... преди 1 година и 7 месеца се запознах с едно момче , влюбих се веднага.. започнахме да излизаме и т.н. Минаха 3 месеца и той ми каза, че е започнал да ме обича. Всичко вървеше окей, обичахме се..НО, както винаги има едно НО; започнаха ревностите , караници, спорове , той започна и да ме наранява адски много, но няма никакво чувство за вина и прехвърляше всичката вина върху мен. На 26 декември 2011 му влязох в профила ( не ме съдете за това , и двамата си знаехме паролите ) и реших да прочета някое и друго старо съобщение. Попаднах на едни съобщения, които ме нараниха ужасно много. На 29 август беше писал на негова "приятелка" , че иска секс , беше я поканил в тях и т.н . Изпаднах в шок и даже сълзи не ми потекоха. Просто му написах смс , че вече не искам да ме търси.. тогава просто останах без думи. Той ми звъня , накрая не се стърпях и му вдигнах.нРазбира се ме попита защо и аз вече тогава изпаднах в ужасна ярост, крещях , плаках .... и ТОЙ ми каза : еми хубаво няма да те търся, щом ТИ така искаш !!! ( да фък ? ;х ) Затворих му. След около 2 часа пак ми звънна, разбирах , че тогава вече се разкайваше , плачеше .. повтаряше, че това е било просто шега и т.н... Не можех да го слушам такъв и се съгласих на следващия ден да се видим, за да ми обясни всичко ( не че имаше какво да обяснява , просто твърде много го обичах ) . Видяхме се, той плачеше , молеше ми се , повтаряше ми , че ме обича , и че съжалява, но да не го карам да прекратява контактите си с нея ! Това ме шокира (рофл) сериозно. Но в крайна сметка реших да му простя , каза че нищо не е правил с нея и т.н въпреки , че знаех , че не трябва да му прощавам, тогава прекрати " приятелските" си отношения с нея. Мина известно време и си оправих отношенията към него. Колкото и гаден да беше понякога ме обичаше ужасно много. На Свети Валентин бях в тях, чакаше ме с роза , из целия апартамент имаше малки , миришещи прекрасно свещички и рози по леглото , и любимите ми спагети беше направил  . Гледахме " Титаник " ( беше първият път в който гледам този филм  ) . След около месец започнаха отново караниците. От най-малкото нещо и двамата откачахме . И годишнината ни ! 29 март.. след това отново продължавахме със споровете , за всичко АЗ бях виновна , винаги АЗ трябваше да осъзнавам , че ще го загубя ,въпреки че : той криеше неща от мен, които разбирах от приятели или фейсбук, непрестанно ме обиждаше , крещеше , не показваше никакви чувства , казваше ми че не иска да има нищо общо с мен , не иска да ме вижда , само аз го търсех,и т.н .. И въпреки всичко аз бях до него във всеки един момент. Разделихме се през април. Причината , че съм го обидила веднъж , а той мен милиони пъти. От тогава само приятелски отношения, въпреки , че аз искам да опитаме отново той ме режеше по най-жестокия начин, продължаваше да ми се дърви , да ми казва , че не трябва да го търся , и аз не го търсех .. Накрая пак му звънях, просто за да видя как е , друго не ме интересуваше, потърси ме и той и така 2 месеца . Не сме се чували , вече от 10 дни.. знам , че ме обича, но не показва никакви чувства към мен , нищо , за да опитаме отново , не ме търси даже , за да види дали съм още жива ..а аз продължавам да мисля за него, и със всеки изминал ден ми липсва .. да продължа без него ми казват всички приятели, мога , но  го обичам твърде много , прекалено много. Надявам се да разберете правилно историята , пропуснала съм много моменти като това , че ме обвиняваше мен за прекратеното си приятелство с момичето ,една вечер се скарахме и ме остави да си тръгна сама в 11 вечерта , навън наркомани и т.н няма да споделя ужасното нещо, което направи тогава и още много.. и аз съм правила много грешки , но неговите винаги са по- големи , но той не го осъзнава , никога не съжалява ( или поне не го показва ) и винаги прехвърляше вината върху мен.. и аз продължавам да страдаааааааам ;DD

Пълни глупости.Това изобщо не е вярно.

Сега е на мода на 13-14 вече да не си 

Естествено, че дневниците!     
Започнах да гледам Малки сладки лъжкини за губене на време и понеже ТВД излиза вече чак септември, октомври..
Не мисля, че двата сериала имат база за сравнение. Защото при Лъжкините действието се развива бавно и почти нищо не се случва. Значи гледаш, гледаш, гледаш всички серии наведнъж и е горе долу добре, но стигнеш ли до там да чакаш нова серия, просто е безсмислено, защото нищо не става и да изтървеш един, два епизода пак ще влезеш в нещата. Докато при Вампирите във всеки епизод става нещо, от което да зависи следващия, завръзки, развръзки..  на Джули Плек просто Евала, такъв талант такова нещо, бих го нарекла свръхчовешко направо 

П.С: А и в Дневниците актъорите ми допадат повече.. като започнем от Иан, Джоузеф Морган, Тревино, Даниел, Дейвис и т.н и т.н