две

Аватара

мм 199

Има много причини поради които може да ти закъснее - стрес, притеснения, настинки, климат, смяна на обкръжение и т.н. ако толкова се притесняваш иди си вземи тест и си направи, но мисля, че няма нужда да бъдеш притеснена - закъснението с 4-5 дни или подраняването не са нещо притеснително, мисля, че на всяко момиче и се е случвало. ^_^

едит - ти на колко години си? (ако си малка още, може да е от развитието и тн)

природозащитник 

Браво Неди!  (f)  Кога да очакваме следващото?    (f)

E, момичета, не толкова лошо, де. Постарала се е.    Хубави са като цяло, но са като всички останали, нямат нищо оригиналнo, зашеметяващо  и тн в тях.. пробвай с нещо по-необикновено, или с нещо обикновeно представено по необикновен начин !

Определено... 

Държа да отбележа, че е по действителен случай. Няма нищо доокрасено и т.н. за това не е кой знае какво, но се надявам да ви трогне !

Двама влюбени, щастливи като малки деца, се обичаха безкрайно. Такава силна любов никой не бе виждал. Живота им беше окичен с цветя и заедно бродеха по поляните на щастието. Те не се караха никога - любовта им беше прекалено силна за това. Всичко беше перфектно, но съдбата имаше други планове. Един ден докато се разхождаха хванати за ръка , тя каза:
- Утре заминавам извън България!
Той: Защооо?!
Тя: Заминавам завинаги любов моя!!! Повече няма да се видим.. Прости ми, обичам те.. но налага се скъпи мой.. винаги ще си в сърцето ми!!
Той: Не си отивайй!!! Без теб живота ми няма смисъл!!
Думите сякаш крещяха в ушите им, а от очите бавно капеха горещи сълзи.
На другия ден той не беше на летището. Нямаше сили да изпрати своята любима...
Тя тъжно следеше през прозореца на самолета за да зърне неговите очи за последно, ала съдбата и това беше отменила. Минаха се години, а с времето болката растеше.. Дойде и денят в който тя стъпи на родната земя.. Веднага отиде в неговата къща. Почука на вратата, а от вътре се показа жена облечена в черно. Това беше майка му.
- Къде е той?! - попита тя.
Майката се разплака и с навлажнели очи каза:
- След като ти замина, той не излизаше навън, не искаше да вижда никой и нищо.. Един ден той излезе и се върна щастлив. Помислих, че си се върнала, но той каза, че е срещнал друга...Излизаше ден, два .. Докато веднъж не излезе цял ден!! Попитах го какво му е... А той ми отговори:
- Предадох единственото момиче, което обичах, забравих я заради друга. Наистина не мога да живея без нея..
Накара ме да го ставя сам. На другия ден влязох в стаята му и го намерих мъртъв... ( В ръката си държеше твоята снимка... А на нея бе написано с кръв.. БЕЗ ТЕБ ЖИВОТА НЯМА СМИСЪЛ!!!
Тогава тя се просълзи.. Сърцето и биеше силно, сякаш искаше да изскочи... Чувстваше се разбита, както вълните се блъскат в скалите и се разбиват на малки кристални парченца... Ръцете и трепереха и едвам се подпря за да не припадне.. Чудеше се дали наистина се случва ... А майката гледаше... На прага стоеше най-красивото момиче на света, но и в очите и се четеше болка - беше изгубила скъпото си дете само заради нея.. Красиви, малки капки се стичаха по лицето и.. Вероятно никой никога не беше чувствал по-силна болка.
След ден .. намериха и нея.. МЪРТВА!
Отново с бележка попита с нежната и, кипяща от любов, кръв и негова снимка.. а на нея пишеше точно три думи:
-ЛИПСВАШ МИ .... ИДВАММ!!!