Привет.(sun)
Името ми е Гергана и съм на 15 години и танцувам народни танци.Уча японски от 1 година.Целта ми е да стана японски писател-от 2-ри клас пиша най-различни разказчета и стихотворения.Обожавам да чета книги,особено романтичните с трагичен край или забранената любов.Едни от най-добрите ,които съм чела са:ДИВАТА КОТКА  ,Нежни екстази,Дяволът в теб и Песента на славея.Обичам да излизам с приятели,а приятелката на която страшно много държа е Весела (ecei) - винаги знае как да ме разсмее,помага ми и ми дава страхотни съвети.Разбира се,както всички,и ние се сдърпваме от време на време,но това е само период.   Нямам си вече приятел (скоро ще разберете защо в "Моя Виктор").Щастлива съм въпреки всичко,което ми се случва.Гордея се със себе си,най-вече,защото наистина започвам да се превръщам в отговорно момиче.От ЦСКА съм,просто,защото дядо ми е от този отбор.Искам да кажа,че обожавам селото си (Ведрово)-невероятно е,има хора и поляни,река.Това село е и на момчето,което харесвам,но това е друга тема.След като дядо оправи къщата и я направи вила,не ми е много конфортно вътре,затова цял ден съм навън (понякога и вечерта.)И не на последно място иксам да кажа,че много обичам баба и дядо-те са ме отгледали.Като тях няма втори-винаги се закачат с мен,помагат ми,много добри са.Благодарение на пъргавия ми дядо се научих да карам ски.
Писах много,но просто има какво да кажа.  

ето ме и мен (arrow)

http://prikachi.com/images/716/2921716Q.jpg
http://prikachi.com/images/736/2921736N.jpg
http://prikachi.com/images/968/3140968B.jpg     

Много е красиво!

Имаш граматични грешки.
Хареса ми,въпреки,че не разбирам защо изведнъж всички започнахте да пускате истории за вампири?

neeexxtt
--

-В приказка.Нали си съгласна?-Хиро не дочака тя да му отговори-забърза темпото.Мика затвори очи защото в лицето и се блъскаха сухи клонки от зелените големи храсти,които тя харесваше да снима.
Изведнъж Хиро спря и тя се блъсна в широкия му гръб.Понечи да отвори очи,но..:
-Не!Все още недей..-Хиро стисна ръката й още по-силно.-Следвай ме.-момичето беше с затворени очи и само кимна.Започнаха бавно да пристъпват.Краката бяха  гъделичкани от меката зелена трева.Мика разбра,че се намират на поляна,защото тревата бе наистина къса:
-Отвори ги.-когато момичето вдигна главата си и погледна плахо,очите й светнаха-пред лицето й се бе намирала една от най-красивите гледки,които бе виждала през живота си.
-Е?Харесва ли ти?-Хиро беше застанал пред нея-да,сега наистина картината бе перфектна-намираха се на една поляна,покрай която минаваше спокойната река.Птичките минаваха над главите им,а слънцето не им позволяваше да погледнат на някъде другаде освен очите си.Гледаха се-Е?
-А.-Мика се удари по челото.Бе забравила какво я бе питал.-Да,невероятно е.Никога не съм виждала подобна красота.Кога откри това място?
-Като малък идвах тук да играя.Преди седмица обикалях и отново намерих това място.-очите му пронизаха пейзажа.
-Страхотно е,Хиро.-тя погледна надолу леко смутена.-Търсих подобно място за..
-За?-момчето се обърна към нея.
-За онзи конкурс в който участвах.Темата бе..беше.."нежна целувка"..-тя се зачерви като домат при следващите си изречения.-Ще ме целунеш ли ?

Външния вид,книгите ,музиката и есетата.

Харесва ми.

пропуснала съм го.Вид алкохолна напитка.Поръчват се в много малки чашки,защото е много силно.

Извинявам се за грешките,но този път наистина бързах.:x
Това е следващата глава.  

--

-Жалки сте.-Хиро се усмихна,като се показаха наредените му бели зъби.
-Нанде сан да ьо*?!-получи силен ритник в корема.На лицето на Хиро се изписа болка-вените му изпъкнаха,отвори и уста.Мика стисна очи.
-Хей!Грубияни!-някакъв човек по анцунг и обикновени домашни чехли се показа зад огрмния,зелен храст.
Момчетата се спогледаха,а след това погледнаха Шизуру.
-Махай се оттук,старче,преди и ти да си пострадал.-каза безразлично и отекчено Яманака.
-Така ли?-той бръкна в пазвата си и извади..-Това на какво ти прилича?-човекът с вече прошарената коса се усмихна.-Да ви арестувам ли искате?-Шизуру веднага махна грубите си ръце от Мика,а "слугите" му-от засмения Хиро.
-Гоменнасайи* !Няма да се повтори.-всички се погклониха.
-Ах,Шизуру.Не позна дори баща си.-възрастния човек си свали черната шапка.-Изнанада!-той се засмя.Наистина Шизуру имаше голям страх от баща си-беше много строг към него.-Остави момчето веднъж завинаги,защото ще имаш неприятностти с МЕН!Вие също младежи.-обърна се към останалите.-Тръгвайте бързо с мен.-всички отново кимнаха и го последваха.
Мика най-после отвори очи:
-Уа!-пред нея бе Хиро.Изправена.
-Хиро.-засмя се тя.-Добре ли си?-той се подпря на нея.
-Ами добре съм.Но ще съм още по-добре ако изпием по едно саки*.-двамата се засмяха.Тя започна да изтупва дрехите му.Избърса и с кърпичката си устата му,защото бе в кръв.След това отиде до чешмата за да напълне празното шише,което държеше за да измие лицето му,както и да се напият с вода.Не обърна внимание на думите му,когато поиска да пият саки.Тя не обичаше алкохола,затова и нищо не му каза,а само се усмихна.
-Я*!Искаш ли да ти покажа нещо?-каза Хиро с широка усмивка-сякаш нищо не се случило.Мика все още не можеше да се отърсе,но кимна в знак на съгласие.Тя обожаваше да снима-майката на братовчедка й,където и живееше.й бе подарила страхотен профисионален фотоапарат.Това бе станало прееди две години-оттогава и снима-пейзажи,хора,животни и т.н.Наитина бе добра.Парка й бе любим-винаги се срещаше някой чудатко,който да улови и да го заснеме като се получаваше страхотна снимка.
Хиро хвана ръката й,а момичето се зачерви.Той започна да бяга,а тя след него като едва го настигаше:
-Къде отиваме?-попита тя.

--
Нанде сан да ьо-японска дума.Превод-Още ли искаш?
Гоменнасайи-японска дума.Превод-Извинявай (в официална форма.)
Я-японска дума.Превод-ей,хей,ти.(обръщение към приятел,при неофициална форма.)

Още!!!

По-късно МОЖЕ ( не е сигурно) да пусна следващата част.Знам,че засега не е интересно,но ви уверявам,по-нататък ще има наистина голямо развитие.
--

-Мика,Мика..-това бе бившия й -Шизуру Яманака.Не преставаше да я тормози.Въпреки,че бяха разделени с всеки с който се бе сприятелила,той го биеше или пребиваше.Така стана и с Хиро,но той не бе като останалите страхливци.Заставапе пред него със смело сърце,на което Мика се възхищаваше.Хиро нито бе слаб,нито някакъв сумист,каквито гледаше редовно по телевизора.Бе с перфектно,но уви цялото в рани,тяло:
-Пусни я!-смелото момче се нахвърли върху опасния по-силен от него Шизуру,но няколко момчета зад него го хванаха в здрава хватка.
-Ия*!-изпищя Мика с надеждата някой да ги чуе.Бяха прекалено навътре в парка или може би вече гората..
Момчетата започнаха отново и отново да го ритат в корема,гърба и глават.Изправяха го и го събаряха,а той се съпротивляваше.Със сигурност щеше да убие Шизуру ако бе сам,но той винаги бе с "групичката" си.Пък и сега не бе в състояние.Наскоро сестра му я блъсна кола,баща му почина,а майка му не иска да го вижда-тя бе блудница,без дом.Хиро живееше сам-въпреки,че бе беден,винаги изглеждаше добре и ухаеше приятно.Бедността не бе признак за мизерия,твърдеше той.Така си и беше.
През времето в,което Хиро бе нараняван физически,Мика гледаше без да може да направи нищо,защото Яманака Шизуру я държеше здраво.

--

Ия-японска дума.Превод-Нe.

+1111111111111111 ! 

Това не е ТИЙН история,а животът ми. Но благодаря ти.