Понеже не бях пускала, сега ще компенсирам с доста дълга част. Надявам се да ви хареса! Ето я й главата :

Пета глава
                                       Новата

Той усещаше страха и жаждата ми. Виждах го по погледа му. Но бях готова да се хвърля на Анди като тигрица и да не го пусна. Исках да почувствам неговото тяло слято с моето. Желанието беше по - силно от мен, но Анди беше по – силен. Той нежно ме избута и мина крачка назад. След това със спокоен и равен тон ми заговори.
-    Габи, сега трябва да ме слушаш внимателно и да правиш това, което аз ти казвам. – последната част със заповедите не ми хареса особено, но не коментирах. Той продължи със същата интонация, - Ела – Анди ме хвана за ръката и ме задърпа към хола. Той ме настани удобно и седна до мен. Изражението ми беше объркано. Чувствах желани, жажда, страх от непознатото и от това, което се готвеше да ми каже.
Преди да заговори се огледах внимателно. Седях на червен диван, пред мен имаше малка стъклена масичка и камина. Всичко беше с прост и ясен дизайн, нито много претрупано, нито пък прекалено празно. Прозорецът, които беше зад мен, беше широко отворен. Всеки път, щом духнеше вятър, черната ми коса се развяваше, а кожата ми настръхваше. Анди забеляза това и като кавалер стана и затвори прозореца.
-    Сега требва да ти кажа нещо важно, което може й да не разбереш от начало. – той пак започна да говори и то така спокойно. Гласът му бе толкова красив и привлекателен. Видът му толкова секси. Кафявата разрошена коса седеше удивително на неговото лице, зелените му очи бяха толкова чувствени и красиви. Устните му сякаш т викаха да ги докоснеш, да почувстваш топлината им. Кожата му беше толкова бяла. Даже като се замисля, никога не го бях виждала с тен.
-    За какво става въпрос? – попитах едвам – едвам, като отместих поглед от прекрасното му лице. Той се замисли, сякаш не можеше да подбере точните думи. Най – накрая продължи.
-    Виждала си ме много пъти. И в училище, и на вън. – погледнах го учудено, а той сякаш не ме забеляза. – Забелязала си, че кожата ми е бяла, излизам с много момичета и почти никога не излизам през деня. Нали така? – кимнах с съгласи, малко след като осмислих думите му. – Добре. Сега ще ти го кажа направо, без да увъртам. Така или иначе ще ти се стори като бомба със закъснител. Ти си вампир. – Седях и го гледах втренчено и накрая мозъкът ми смеля последното изречение и неговото значение.
Очите ми се отвориха широко, а устата ми беше готова да изрече толкова много ругатни.
-    Анди, ти си… - не можах да довърша изречението, защото на вратата се звънна. Завъртях рязко глава, кожата ми отново настръхна, а погледът ми се изостри. Надуших въздуха. Миришеше на смърт.
Още преди да реагирам, Анди се изправи със светкавична скорост и заключи безшумно вратата. Движенията му бяха елегантни. Чувствах се като тромаво гномче пред него.
-    Не си го и помисляй, Габи! – извика той. Но вече беше късно. Замислих се за кръвта. Колко хубаво щеше да е да пийне малко кръв. След това ми светна „лампичка” над главата.
-    Наистина ли съм вампир? – мислех, че говоря на себе си, но осъзнах, че съм го казала на глас. Анди, със същата светкавична скорост, седна до мен и ме прегърна. Помирисах го. Той не миришеше като човека, които малко преди това беше звъннал на вратата. Анди миришеше по различно.
-    Знам, че имаш много въпроси, но още не си напълно вампир и имаш нужда от сън. – каза бавно, сякаш съжаляваше за думите си. Почувствах се изморена след това негово изречение.
-    Аз ще си тръгвам. Изморена съм, а и Джени също ме чака. Благодаря за помо… - колебанието на Анди се превърна в нов допир на устните ни. Исках да впия устни е неговите, но не го направих.
След като той отдалечи главата си от моята, аз се надигнах с мисълта да си ходя във вкъщи. Но точно когато се надигнах, коленете ми омекнаха и за малко да падна, ако не беше Анди да ме хване.
-    Ти не можеш да се изправиш, пък си тръгнала да ми вървиш по тъмните улици, чак до вас. – засмя се той, след което ме вдигна на ръце като булка и ме понесе към втория етаж.

Анди ми подаде една тениска от отворения дървен гардероб, които се намираше в стаята му. Всичко там беше от дърво и беше наредено доста красиво. Той седеше и ме чакаше да се облека. Първо съблякох блузата си, после дънките. Останах по бельо, което се състоеше от розови бикини и черен сутиен. Сутиена и бикините ми никога не бяха в един и същ цвят. Облякох блузата и забелязах, че не беше толкова дълга, каквато изглеждаше. Анди се усмихна лукаво.
-    Хайде, сладур, лягай. – каза Анди, като разроши и без това рошавата си коса.
-    Добре. – отговорих и се запътих към леглото му. – Чакай малко! – казах, като се обърнах рязко към него. На тази светлина изглеждаше още по – секси. А и вече беше само по тениска, като мен. – Имам два въпроса.
-    Стреляй! – засмя се той.
-    Първият е „Как ме нарече преди малко?” и вторият „Ти къде ще спиш?”. – засмях се, както се казва, под мустак.
-    Ам… първият въпрос ще го оставя така, защото не се знае какво може да кажа, - последва дяволита усмивка, - колкото до вторият – аз не спя. – каза го толкова естествено.
Анди знаеше отлично, че няма да мръдна от мястото си докато не получа цял отговор на въпросите си, но пък за това пое нещата в свой ръце. И то буквално. Вдигна ме отново като булка и ме понесе към леглото.
-    Хай де! – каза пак той. – Лягай.
-    Добре де, добре. – измърморих.
Той застана на вратата, когато аз казах тихичко:
- Анди?
________________________________________
Ако ви харесва, пускам некста. Ако не - няма
Мнение??

Е*ати доброто     некст!

и мен ми харесва, признавам, но тия пунктуационни грешки ми бъркат в здравето...Иначе -->давай некст

Благодаря на всички заположителните коментари!     Днес вечерта пускам некста

м 48

Айде бе, душа! Давай некст!        

Ето некста:

-    О, мамка му! – казах. Зад мен се чуваха полицейски сирени. Е, добре де. Може би изглеждам като луд шофьор от страни. Винаги карам с висока скорост и почти никога не гледам пътя, но пък не съм правила катастрофа.
-    Моля, отбийте в страни. – чу се от полицейската кола. Нямам друг избор освен да спра. Намалих скоростта и отбих в страни от пътя. Отворих послушно прозореца, подготвих си документите и зачаках.
-    Добър ден! Документи за проверка, моля. – каза униформения. Аз му ги подадох. Той ме изгледа критично, след което провери документите. – Добре. Така сега да изясним скоростта.
-    Аз… ам… - запецнах за секунда, след което ме „огря”. – Аз трябва да взема баба от… ле…тището. Жената ме чака вече един час.
-    Добре. Заповядайте документите. И карайте по – бавно за напред. – каза той дружелюбно. Не го очаквах. Мислех, че ще ми напише акт. Е, явно не му се занимаваше с хлапе като мен.
Той се качи в колата, направи обратен и потегли. Вдигнах прозореца си. Запалих колата отново и си сложих колана. Набутах грубо документите в жабката и натиснах газта.

След почти два часа път се изморих доста. Луната избледняваше, но все още беше тъмно. Случайно забелязах табела „Мотел” на пътя. Какъв късмет, помислих си. След три мили би трябвало да го видя.
Много ми се спеше и исках да се добера до мотела по възможно най – бързият начин.
След още малко каране забелязах огромна табела на която беше написано „Мотел – При Джим”. Дадох мигач и завих екстремно. Паркирах перфектно, както винаги. Изключих колата и погледнах посока сградата.
Мястото не изглеждаше никак добре. Боята  беше избеляла, покривът изглеждаше стар и мокър. Вратата беше от желязо и пред нея метална решетка.
Нямах друг избор. Взех ключа от таблото. Имам навика да взимам повечето неща със себе си. В багажника имам сак. Извадих го и  в него прибрах по – голямата част от парите. В сака си имам малко дрехи.
Затворих багажника и се пренесох на предните седалки. От жабката взех ключовете за вкъщи, личната карта, документите и няколко диска. Все пак там може и да няма телевизор, поне радио щеше да има.
Взех сака и се запътих към сградата.

Влизайки, ме лъхна неприятната миризма на старо. Във фоайето тапетите бяха избелели и обелени, диванчетата скъсани. Килима също беше изтъркан, навсякъде имаше изсъхнали цветя, а рецепцията беше цялата оръфана. Зърнах едно малко медно звънче и го натиснах.
Зад завесата, която се намираше до рецепцията, излезе една жена. Суха, възрастна жена, на около петдесет години. Изглеждаше доста зловещо.

Съжалявам за днес, но няма да мога да пусне следващата част. Обещавам утре да е готова  

А така! я са кажи как се казвам  
О.Н. : Некст, некст!!    

Видя ли Они, видя ли?  :p  :p  :p     

десет