2.Фрагмент
Мили мой,
      По- дяволите! Дяволското чувство ме изгаря ... копеле долно върни се! По- дяволите върни  се ... заради тебе от очите ми текат най- тежките сълзи в животът ми. Недоумявам, умирам, скитам се сама, защото теб те няма ... но на теб не ти пука нали, нали изчадие адско ... искам да те няма, да не те помня, да не съм те срещала. Да умреш, да страдаш, да крещиш, да ме молиш за прошка, помощ, състрадание любов ... Не те обичам мразя те, ненавиждам те, защото просто те няма ... няма те Мой ... няма те нещастно, долно, дяволско, ангелско, перфектно, подмолно същество Мили мой.
     И не се подвеждай по това обръщение аз те мразя! Умирам при всеки спомен за теб, умирам усещайки топлите ти устни на вратът си, дъхът ти в лицето ти, ароматът ти и чувайки гласът ти. Искам да те ударя, да те заболи и да паднеш на колене, поне така ще прилича на извинение.. Искам да те убия Мили ... да страдаш нещастник такъв ... по-дяволите мразя те Мили мой.
   И сълзите парят, горят, изгарят, убиват и разбиват мен и моята същност или остатъкът от нея ... Няма те и това ме убива бавно и мъчително. Всичко около мен е черно- бяло- сиво ... то е нещастно ... Тя е същата както вчера само,че бясна .. бясна, че не и говоря, че мисля само за теб ... за теб Мой ... за теб копеле ... за теб Мили мой.
   И думите нараняват, лъжат, разкъсват и направо заличават всяко чувство ... и болката дори е приятна, карайки ме да забравя всичко освен ... теб нещастник ... мразя те искам да те няма .. Той е същият както преди ден ... все така ме дразни, нахалства и ме тормози,а теб те няма, за да ме защитиш ... ти избяга и затова те мразя ... Мразя те Мили ... мразя всяка една частица от теб ... мразя всичко от което си създаден Мили мой.
  Иска ми се утре да напиша, че тя е по-мила , че той вече не е същият ... че ти си тук и всичко е наред ... но няма да го направя нали ... Защото мамка му теб те няма и знам, че няма да се върнеш изчадие ... мразя те ... мразя те .. мразя те .... Мой ... ти си всичко което искам да изчезне ... останалото мога да го преодолея ... теб не Мили мой ...
Уморих се .... умори ме ... уморяват ме ... умората е адска, пареща, разкъсваща, пронизваща, убиваща ... искам мен да ме няма ... да не чувствам тази дяволска болка вече ...да забравя всичко Мили ... да забравя и теб Мили мой.
Мразя те ... мразя те .... мразя те .... мразя те Мой ... мразя те Мили ... мразя те копеле ... мразя те нещастник ... мразя те изчадие .... мразя те колкото те обичам ... мразя те до небето ... обичам те до небето ... мразя те до адът .. обожавам те до адът .... дори болката е сладка щом те мразя ... дори мъката е приемлива щом те обичам ... мразя те толкова колкото те обичам Мили мой ... значи до небето и до адът едновременно...

Годжи и Цветелина Грахич - Я ми покажи
Ellie Goulding - How Long Will I Love You

Мерси много!

Иска ме дълги части!Сега само ни замазваш очите        (arrow)

Глава- III
Лейла се събуди от надигналият се пясък след като всички разбойници станаха.Тя остана със затворени очи и чу как Самир говореше с някой.
-    Какво е това?-попита мъж с дрезгав глас.
-    Момиче Исмаил,момиче!Никога ли не си виждал?-той каза леко подигравателно.
-    Естествено,че съм вижл момиче,но защо е тук?
-    Аз  я доведох.Беше робиня.Дожаля ми.-Самир прозвуча раздразнен.
-    Неможем да се грижим за още едно същество.Та тя ще вземе да мрънка.-Самир не остави Исмаил да довърши и бързо започна.
-    Тя държана окована във вериги като животно.Не мисля,че на нашия живот ще мрънка.
-    Добре,но тя е на твоя отговорност.И помощ не очаквай.-Исмаил посочи заплащително Лейла и погледна полу бясно Самир.
-    Разбира се шефе.-той се усмихна подигравателно и остави Исмаил да брои богатството си..Лейла бавно отвори очи.
-    Добро утро „Цвете на Арабия” – гласът на Самир накара Лейла да изтръпне.Тя бързо стана и го погледна.Той се засмя с усмивка.
-    Добро утро..Самир.-тя се усмихна леко.
-    Запомнила си.Тръгваме...и ти ще дойдеш с нас нали?-той махна някаква прашинка от лицето и.
-    Да имам ли изобр?-тя вдигна ръце сякаш се предава.
-    Всъшност нямаш..-той се ухили глупаво и яхна коня си.
-    Ти можеш ли да...-докато успее да довърши Лейла се качи на коня.
-    Да мога да яздя!-тя отговори без да изслуша въпроса.
-    Добре дръж се!-тя обгърна кръстът му с ръце и той както и останалите разбойници потеглиха през пустинята.

Глава – II
Изведнъж първите от хората на Усайд започнаха да се връщат с бясна срокорст без и дума да казват.
- Усайд!Какво става?-прошепна тихо тя.Преди да се усети бяха нападнати от разбойници.Най-младия от тях забелязя момичето.Засили се към нея и я освободи от оковите.Против волята и я дръпна настрани.Качи я на един кон и след като останалите ограбиха Усайд всички потеглиха към залеза.След време на нея и прилоша и тя припадна.Озова се край някакъв огън останалите разбойници спахя в палатки по-дълеч от огъня,а тя лежеше върху одеало до сами огънят.До нея имаше една палатка. От не излезе висок младеж с черни очи и коса. Той коленичи до нея.
- Как си?-той се вгледа в момичето.
- Добре съм.-Цветето каза с извесна гордост,но след като чу шум тя се приближи до похитителя си и се сви.
- Къде съм,кои сте вие?-беше на милиметри от момчето и го погледна с кафевите си очи.
- Ние сме разбойници наричаме себе си „Златните цветя” защото ограбваме всичко златно.-той се усмихна гордо.
- А защо похитихте мен?-тя вдигна една вежда карайки момчето да се засмее.
- Не сме те похитили, освободихме те. – той се излегна на одеалото.
- Какво ще правите с мен? – тя също се излегна до него и го гледаше.
- Оу Алах нищо! Междодругото как е името ти?- той махна един кичур от лицето на момичето.
- Наричат ме „Цветето на Арабия”.-тя го гледаше сякаш за пръв път виждаше човек.
- Не вярвам майка ти да те е кръстила така.- той се засмя.
- Добре де.Името ми е Лейла.- каза тихо.
-Оу означава – нощ...Аз съм Самир ..-той се усмихна.
-Самир означава – човек оставащ буден през ноща.-тя го погледна леко.
-Значи сме свързани..-той хвана ръката на Лейла и дълго я гледа.

Това е новата ми история.Тя е нещо по-различно,доста по-различно от повечето истории тук и изобщо по-различно от моя стил на писане,но се реших да пробвам.Имам две или тир истоии,които не съм довършила,но тази със сигурност ще я довърша.Ако има правописни,лексикални или каквито и да е грешки се извинявам.

1001 нощи- Арабска приказка- Цветето на Арабия

Предговор:
Живяла някога,една красива девойка. Тя се влюбила в принц, той в нея също.Ясно е,че те двамата ще са щастливи и дори историята да започва тъжно тя винаги ще завърши щастливо и красивото момиче ще се събере със своя принц... Но това е друга история, история на нищета, на робство, на тъга, на едно изключително момиче. Боя се,че историята на Цветето на Арабия ще започне тъжно, но дали ще свърши щастливо не знам.

Ако ви хареса пускам първа глава още довечера!