Не.
800-900 ?

Не.

Използвай балсам, те придават повече блясък 

Коментирайте, моля

~VII~

Приятелите се спогледаха и се запътиха към вкъщи. Щом се прибраха, всички се изредиха и си взеха по един душ, нахлузиха пижамите, а други нощниците и се настаниха по леглата. Роузи беше с Алекс, а Мат със Сюзън. На сутринта будилника записука, а Сю да се завърти за да го изключи се строполи на земята. Алекс се събуди, той отвори сънено очи и видя как Сюзън беше на пода. Нощницата и бе набръчкана и по някакъв начин успяваше да закрие червеното дантелено бельо, а дългата и къдрава коса, бе небрежно разпиляна навсякъде. Александър се замисли. Той бе потънал в чара на Сюзън. Сетне стана и я сложи на леглото. Кадифената и кожа бе толкова мека, а лицето беше като на някой ангел. Той можеше с години да стои и да я наблюдава как спи , но за съжаление Роуз го прекъсна с:
- Слънчо, добро утро - рече тя поглеждайки сънено към Алекс.
- *прозяяф* Добро да е, Роуз. - измънка той.
Роузи стана от леглото отиде до близкото шкафче за бельо взе едно черно дантелено и отпраши към банята. Тя пусна душа, завъртя студената, а после топлата вода, учеличи я още малко и стана идеална за нея. Банята им не беше от най- малките и имаха две места за душ, една вана и една прозрачна душ кабина, тя използваше душ кабината. Алекс умислено, за вчерашния старец и омаян от чара на Сюзън нахлу в банята без предупреждение и започна да си мие зъбите и изплаква лицето. Той въобще не се усещаше, а не изглеждаше и заинтересован, докато не видя в огледалото Роуз гола. :
- К-какво правиш тукк !?! знаеш много добре Алекс, че не трябва да влизаш когато аз или Сюзън се къпеем ! - каза тя на един дъх бутайки го към вратата, придържайки една кърпа пред нея. Тялото и бе наистина стройно, краката и бяха дълги, но не прекалено, а гърдите средно големи. Александър се обърна към нея и тя цялата поруменя. Той приближи бавно устните си до нейните и сетне заключи вратата на банята.
- Как-кво по..!? - промълви Роуз, прекъсната от целувка. Александър бавно я обви с ръцете си и свали кърпата, сетне вдигна Роузи и я занесе под душа. Той я съсипваше с целувки по цялото тяло и плъзгаше ръцете си из гърдите й,дупето и къде ли още не притискайки я до стената. Сетне Роуз го спогледа и свали от него тениската, която бе подгизнала, и и се отдаде шанс да докосва разгорещеното му тяло. Всички дрехи бяха излишни, само телата им говореха. Градусите в онзи момент, бяха надхвърлени. Роузи го хвана за ръката и веднага след целувка го водеше към ваната. Тя също бе пълна, макар да бе предназначена за Сюзън. Двамата се настаниха във ваната и сетне започна играта им.
Краката ги беше разделечила. Александър се приближаваше бавно, като прокара ръка между краката и й започна да обсипва с целувки врата й. След навлизането, Роуз изтена и следваха доста серий пъшкания. Малко по- късно, двамата излязоха от банята.
- Добро утро - рече Сюзън, развълнувана за предстоящия ден.
- Д-добро да е - промълви Роуз, огорчена от факта, че е изморена, а трябваше да се оправят за училище. Оо да, това бе първия им учебен ден в новото училище. Всички трябваше да са с униформи, за това двама трябваше да идат до училището и да ги вземат включително и на съквартирантите им.
- Аз съм пас хора, искам да изпия едно кафе и да си почина, защото адски много ми се спи. - рече Роуз придвижвайки се към кафе машината.
- И аз не мога. Трябва да ида до едно място, пък и обещах на Сю, че ще разхода кучето. - промълви Мат.
- Е, явно ще идем с теб Сю- рече доволно Алекс придърпвайки я за ръката. Те се предвижваха бавно, но сетне пристигнаха в училището. Отидоха при заместник директора и получиха униформите. На връщане Алекс се отби до аптеката, за нещо. А Сю, го изчака отвън, държейки купищата дрехи.
- Охоо, какво си имаме тука. - рече един мъж,като след това я обградиха още трима.
- Колежанка на всичкото отгоре. - каза другия, който приличаше на металист. И бе изпълнен с злоба в очите си.
- Хайде да я изпитаме, какво е научила по Биология. - Продума един от тях, хващайки я за рамото. Сюзън не издържаше, беше готова да се разплаче, но се опитваше да запази честта си. Тя сведе глава и рече:
- Не ме докосвайте, буклуци ! - отсече тя, удряйки ръката, която бе на рамото и. Хулиганите бяха в смут, но сетне се засмяха и започнаха да пристъпват бавно към нея.
- Още колко мислите да си играете с момичето ми? - отсече Алекс, излизайки от аптеката. Той бе наистина разгневен, очите му бяха изпълнени с омраза.
- Сю, стой зад мен. - промълви той, придърпвайки я. Сюзън го послуша и застана зад него. Тя бе оплашена в този момент повече за него, отколкото за нея.

14. фффф

Не.
6?

Хубаво е, но е малко объркващо, като в началото има рима, а след това не о.0 иначе продължавай да пишеш   

~VI~

Всичко бе потънало в тишина, докато Роузи не се разплака гръмогласно. Тя не успя да сдържи сълзите си, и те се стичаха по бузата й. Морския бриз развяваше косите й, а сълзите се отделяха от лицето й и блещукаха. Сю прегърна Роузи силно и я обърна с лице към гърдите си, за да я успокои. Тя затвори очи и отрони една сълза, като бе захапала долната си устна. Мат наведе глава и стисна юмруци. Той искаше да помогне повече от всичко на братовчед си, но знаеше, че дори да влезе ще бъде безполезен, защото течението е много силно, а вълните може да го убият поднасяйки го към скалите.
- Рооооузииии.. - чу се шепот. Всички се вцепениха и впериха очи търсейки мястото откъдето идваше гласът. Тя се отдели от Сю и започна да кръжи на ляво и на дясно. От водата се показа Алекс, той целия бе побелял и замръзнал. Роузи за бърза към него, издърпа го и той се строполи върху нея.
- А-а-алекс. - каза насечено тя, проронвайки водопад от сълзи. Тя го прегърна силно. Сю и Роузи свалиха горните дрехи на Алекс, а Мат му даде неговата блуза и яке, за да не замръзне.
- Благодаря ви приятели. - к-каза треперейки Александър.
- Няма защо, Ал. Знаеш, за това са приятелите. - рече Роуз.
- Хей, Алекс. Как успя да се измъкнеш, течението е много силно, а вълните са големи. - измърмори Сю, а Мат кимна глава, чакайки отговора.
- Ами, не знам точно. Всичко ми беше мъгливо. Помня само, че си ударих главата, а след това бях в няк'ва пещера, 'дето нямаше вода, а въздух, макар като поразгледах, тя беше на дъното на морето и извън нея бе водата, а след това като си поех въздух и излязох от нея, нещо ме изтласка на горе и се озовах тук. - каза Александър, мислейки колко странно звучи. Всички го гледаха учудено, вцепенени от исторята му.
- Хей, друже. Т-ти да не би да си видял .. ?! - Продума един мъж приближавайки се към тях, втренчил поглед към Алекс.
- Какво ?! Какво да съм видял?? - промълви Алекс.
- Нене.. не е възможно, кажи ми .. видя ли още нещо в тази пещера, как изглеждаше? - каза възмотено човека.
Алекс помисли и сетне каза:
- Като се замисля, тя беше много голяма, изглеждаше като позлатена. Беше необикновена, не изглеждаше като просто дупка, можех и навътре да вляза, но исках да се махна оттам възможно най- бързо.Но чакай малко, кой си ти?? Защо въобще се интересуваш от това. - рече той.
- Хех. Аз съм Джеймс, Джеймс Максталиър. И от това което казваш, явно си напът да откриеш нещо свято и съкровенно. Късмет, друже. И умната ! - Промълви едрият, загадъчен мъж. Той се подсмихна всякаш премълчаваше нещо мистериозно и катранените му очи се измениха при бавното му премигване и добиха индигов цвят. Сетне се обърна и промълви високомерно.
- Чао от мен. Няма да е зле да се прибирате вече, става късно и студено.  - Каза Джеймс и си тръгна, оставяйки всички в смут.

Много е хубаво 

Хм. Хубаво е 

Обърканоооооооо >>.<<