Не.
Сива?

Не.
Къса?

Не.
9ти?

Мда.
h0neyLemonade ??

~ IX ~

Атмосферата бе мрачна, пронизващия вятър развяваше останалите листата на дърветата. Вълци виеха и всяваха ужъс. Дърветата бяха полу голи, листата им бяха попадали на земята и клоните се клатушкаха, а под едно самотно дърво бе вързан един младеж. Александър. 
***

Алекс бе полугол. Разбойниците бяха съблякли ризата му и го вързали за едно дърво, за да измръзне от студ през ноща. Пронизващия вятър и виенето успяха да го събудят.Той отвори бавно очи и потрепна всякаш ток минаваше през тялото му. Не от студа, а от факта, че загуби две неща. Част от достойнството си и Сюзън. Той се разочарова от себе си и сведе глава. Стисна зъби и се опита да достигне ножа който беше оставен от Ричърд на метри от него.
- Няма да успееш. Нека ти помогна. - Чу се глас. Познат глас. Това беше гласът на старчето или по точно мистериозния човек който го разпитва за видяната пещера. Алекс започна да се оглежда и светкавично погледа му се насочи към един силует, който беше точно до него, но едвам различаваше лицето му от тъмнината.
- Джеймс ?? Ти ли си ?? - Попита Александър, усещайки лек натиск от въжето в гърдите си.
- Оо, значи ме помниш. - Отсече Джеймс, опитвайки се да го развърже. Сетне успя. Александър се изправи и погледна към него. Погледите им се засякоха за секунда и Алекс го насочи в страни.
- Знаеш ли къде е Сюзън, едни плужеци успяха да ме надвият, вързали са ме за това дърво и взеха Сю. - каза притеснено Александър. Човека се замисли и бързо отговори.
- Да. Знам, къде може да са, но за целта трябва да повикаш приятелите си, защото сам няма да се справиш с всички, видя как завърши днес. - каза Джеймс.
- Не искам да намесвам Мат и Роуз. Роуз е много близка със Сю и ще се притесни, а не искам да се случва това. - отсече Александър.
Джеймс се замисли и осъзна, че няма да може да промени мнението му и кимна в знак на съгласие.
- Дадено, значи аз идвам с теб. И без това имам сметки за уреждане с тоя нахалник Ричард.  - отсече Джеймс и не след дълго двамата тръгнаха към мястото на което се намираха 'онея'. След като стигнаха до там, се оказа, че това е огрооооомен цех, за шоколад.
Двамата направиха план в който първо ще ги поизплашат малко и след като се разделят, ще ги подпукат един по един. Взеха един грамофон, само него намериха и Алекс пусна една песен на мп3-та си в която началото почваше с лай на кучета, а след това с викове на полицаи. Веднага щом усили мп3-та, доближи я до грамофона и го сложиха пред някаква шахта от която се получава ехо и се чу из целия цех. Е получи се. Плужеците се паникьосаха, че ченгетата ще ги спипат и се разпръснаха. А колкото до Сю, нея я бяха оставили завързана и само по долно бельо за един стол. Александър и Джеймс се разделиха и запукаха всеки на пътя им. Сетне Алекс стигна до Сю и като я видя се вцепени. Цялата трепереше и беше в драскотини. Той се затича към нея, но пред него мина един коршум, който го стъписа. Веднага отклони поглед в дясно и видя един силует, който се приближаваше към него.
- Знаех си, че ще дойдеш. Просто, никой не би изоставил такова страхотно тяло, като нейното. - Рече самодоволно Ричард, приближавайки се към Сю.
- Защо толкова държиш на нея. - попита сдържано Алекс.
- Защо ?!? ахахаха. Виж какво тяло, какви гърди има, как може да не държа на нея. - каза той и я хвана за гърдите, а след това я облиза по лявата буза.
- Тц. - измънка Александър. - Не я докосваай бе боклук !! - рече отново и се затича към Ричард. Последва още един изтрел, който бе точен и нацели дясното му рамо. Алекс извика и удари на колене. А очите на Сю бяха пълни със сълзи. Тя не можеше да издържа да гледа как Александър страда. Въртеше се нон стоп и се опитваше да вика, но не се получаваше заради парчето плат, което бяха сложили в устата й. Алекс отмести поглед към Сю и видя, че плаче. Той започна да се изправя и рече;
- Сю. Обещавам ти, повече никога да не те карам да плачеш. - промълви с усмивка. Александър изценирваше, че умира от болки и се навеждаше постоянно, само и само да се докопа незабелязано до ножа в обувката му, който Ричард бе оставил пред него, за да го дразни. Сетне го достигна и бързо го скри в ръкава си. Ричард го спогледа и високомерно рече;
- Хах.. нима великия Александър се предава ?! Колко жалко. - И насочи пистолет към него.
- Помисли пак, Копелее. - изрече с пълен глас Алекс, хвърли ножа към Ричард и се отмести в страни, за да избегне коршума. За щастие го уцели, макар и в дясно от сърцето. Ричард изпусна пистолета. Втренчи поглед към Александър, а след това отмести поглед към ножа и с ръце го махна от тялото си.  Държейки го с дясната си ръка, той се насочи към Александър, клатушкайки се и сетне припадна и умря. Александър погледна към него всякаш го съжаляваше.
- Тц. жалък си. - Рече му и отиде при Сю. Махна парчето плат коленичейки, приближи се до нея, погледна надолу и развърза въжето с което бе вързана. След това и двамата се изправиха, като той й помогна, а в следващия миг погледите им се засякоха. Той сложи ръцете си, на раменете й, а тя започна да трие очите си, които бяха пълни със сълзи. Сетне го погледна и избухна отново в плач и го прегърна силно и притисна гърдите си към тялото му. Малко по- късно тя се успокои и спря да плаче и можеше да събере мислите си.
- Благодаря ти, Алекс. - рече тя. А след това се повдигна на пръсти, обгърна с ръце шията му,целуна го и притискаше гърдите си към  тялото му. Сетне той и отвърна с целувката и сложи ръце на бедрата й.

Тази част е малко скучна, но следващата планирам да бъде по интересна *сън*.

~ II ~
А защо не?

Сестра ми, бе толкова енергична в този ден. Тичаше на ляво и на дясно. Чудя се въобще как не се измори. Е стъмни се. Вече стана време да се прибираме и за щастие момчетата предложиха да тръгваме.

***

Отбихме се покрай семействата ни и баща ми най- жезнерадостно каза;
- Фелисити, моля те, покажи стаите на тези младежи. Тази вечер семейство Маккалистър ще пренощува тук, а и Сюзън, от теб се иска да отидеш при камериерките и да им предадеш, че специалната вила за гости, трябва да бъде подготвена и готова до един час. - промълви той с усмивка. Сюзън беше много щастлива от факта, че сем. Маккалистър ще пренощува при нас и се запъти подскачайки към къщата на камериерките, за да им предаде. Колкото до мен, аз бях потресена, защото това бе първия път в който баща ми подслоняваше някого в дома ни. Но всеедно, ще го преживея, все пак не бих отказала двама богати сладури с небрежен стил да отседнат в имението ни. Сега беше важно да ги заведа до къщурката. За щастие тя изглеждаше идеална за братята и родителите им. Имаха си всекидневна, малка трапезария и разбира се две стаи където да пренощуват, както и отделен етаж за г-н и г-жа Маккалистър. Ето я всекидневната. http://archzine.com/bg/wp-content/uploa … reek-3.jpg
Зад първата стена има малка кухня в която могат да отседнат. Малко по навътре има огромна плазма и няколко места за отсядане. А в страни са разпределени тяхните стаи. На втория етаж, ще бъдат родителите им. Там е по скромно,защото има само една стая, макар че е доста голяма и съдържа един голям плазмен телевизор огромна спалня и отделна стая с гардероба им. Разбира се има и една тераса на втория етаж и две бани разпределени по една на етаж. Като цяло, това бе вилата за гости, където ще отседнат. http://deluxehouses.net/public/upload/i … 1_full.jpg
- Доста хубаво местенце. - рече Томас доволно, а Алекс кимна в съгласие. Бузите ми поруменяха, сведох глава и погледнах в страни, за щастие съвзех се по- бързо от преди, събрах смелост и отговорих;
- Благодаря ви, наистина много се радвам, че ви харесва. - Промълвих аз, след което ги разходих из вилата. По изражението на лицата им, наистина им харесваше. Сетне Александър реши, че иска да ни остави и да легне, за да си почине.
- Аз ще си почина малко и по- късно за вечеря може да ме викнете. - промълви той и се запъти към избраната от него стая. Останахме само ние с Томас, бях доста притеснена, защото самата мисъл, че ще живея с него в остатъка от живота си ме изгаряше. Сетне той хвана ръката ми и се приближи към мен. Погледите ни се засякоха. Сърцето ми започна да тупти бързо и дишането ми се учести. Очите му бяха наистина красиви, символизираха решителност и знания.
- Мисля, че трябва да се опознаем, Фели. Все пак сме сгодени, а все още нищо не знаем един за друг. - Каза той и ме придърпа към тялото му.Цялата почервенях, чувството което прониза тялото ми, въобще не ми допадна, за това реагирах бързо и промълвих;
- А-ако искаш, можем да отидем до реката. Обожавам когато съм край нея, защото се чуствам по отпусната и съм себе си. - отсякох аз и отместих поглед в страни. Томас ме изгледа, усмихна се и кимна в знак за съгласие. Тръгнахме към реката. Веднага щом пристигнахме, събух обувките си, за да не ги съсипя, държех ги в ръка и ходех боса. Обожавах това чувство, когато ходех по малките камъчета и студената вода. Не след дълго, отидох към Томас усмихната до уши;
- Хей, искаш ли да се присъединиш ?? - попитах го най- учтиво. Той се опули. И последва отговора му;
- Ами мисля, че ще пропусна този път. - рече той и ми се усмихна. Разбирах го, все пак не беше много умно от моя страна да го карам да ходи бос по изворната вода.
- Разбирам. Нека тогава седнем тук. - промълвих аз, след което последва от негова страна кимване в знак на съгласие. Глетката беше доста красива.
http://www.tayroots.com/web/MultimediaF … _RIVER.JPG
Голяма част в ляво от реката бе наша собственост, но в далечината имаше поляна, която е на друг и я използваше за голф игрище. Но това нямаше значение сега, Томас бе наистина удивителен, той е като идеалното момче за едно момиче, макар нещо да му липсваше, но не знам какво. Сетне го попитах.
- Томас, какво би било идеалното момиче за теб. - Попитах аз. Той се излегна на тревата и погледна към облаците, замисли се и рече;
- За мен не е важно, да е идеална и да има всичко. Стига ми да ме обича такъв какъвто съм и разбира се ще добавя още нещо. Трябва да е интелигента, красива и мила към мен и околните.  Това е. Ами при теб, какъв би бил идеалния мъж? - Промълви той, като наблегна на последното изречение и го каза с малко подозрение. Аз се опулих и се замислих доста, знам че постоянно натяквах, че трябва да е небрежен, красив, очарователен, интелигентен , да се чувствам сигурна до него, но ако изредя всичко това ще изглеждам твърде взискателна и ще попадна най- вероятно в нелофка ситуация. За това отсякох на бързо;
- Ами да се допълваме, да е интелигентен, красив и небрежен. - казах аз с усмивка. След което последва един остър поглед от негова страна.
- Оо нима. - рече и се изправи, като се бе подпрел на лактите си и втренчи поглед към мен.
- Д-д-да. - Отсякох аз, след което чух някакъв шум в храстите и се обърнах светкавично. Туптенето на сърцето ми се ускори и явно Том, беше забелязал страхът ми. Той се изправи, изтупа си дрехите и погледа му бе насочен към храсталака. Не след дълго някакви бандити с черни маски на лицата им ни обградиха. Бяха около шестима и водеха с тях три кучета. Уплаших се. Томас ме издърпа до него, след което застана пред мен. В погледа му имаше презрение и малко страх. Сетне го прегърнах и рекох;
- Няма да ни наранят, нали? - промълвих тихичко криейки се в него. Той погледна към мен, усмихна се лекичко и рече;
- Спокойно, никой няма да те нарани, Фели.

Прекрасно ее !!   

~VIII~

Алекс разпердуши напастите и остана с леки драскотини.
- Изчезвайте, повече да не сте я докоснали, защото ако и косъм падне от главата и, ще забравите откъде ви е дошло. - рече алекс притискайки Сю към себе си. Тя остави униформите на земята и го прегърна силно, проронвайки една сълза. Алекс се стъписа,но се осъзна бързо, погледна към нея, повдигна я за брадичката и сетне каза;
- Такова красиво лице, не трябва да е тъжно, Сюзън.  - промълви той опитвайки се да я успокои,но Сюзън бликна в сълзи, цялото и лице бе поруменяло, а тялото и трепереше от пронизващия вятър. Александър я прегърна и сведе глава. Не по- късно Сюзън се осъзна, взеха униформите и се запътиха към квартирата. Веднага щом пристигнаха ги дадоха на Мат и Роуз. Стана време за училище, трябваше да побързат иначе щяха да закъснят още на първия учебен ден. Всички чакаха Сюзън в кухнята, тя се бавеше. Никой не можеше да я чака повече и Роузи влезе при нея да види какво става. Сю беше застанала на колена на земята срещу едното огледало и се опитваше да закопча ризата, но не успяваше заради бюста й.
- Божичко Сю, не може ли просто да оставиш разкопчани горните три копчета на ризката, не е грозно. - рече Роуз нетърпеливо, но Сюзън продължаваше да се мъчи, все пак не беше в нейн стил да и се вижда половината от гърдите й, макар да трябваше да го преглътне. Александър влезе в стаята;
- Какво става тук ?? - попита той .
- Ами, не може да си закопчае ризата, заради бюста й. - промълви през лек смях Роузи. Сетне Сю изпъшка и се обърна, погледна Роузи и Алекс възмотено и рече;
- Каквото такова, ще го преживея днес, пък по натам вероятно ще искам да сменя с по- голям номер риза. - Промълви Сюзън. Сетне тръгнаха всички към университета.  Когато пристигнаха се оказа, че бяха закъсняли и вече започнали час. Приятелите се забързаха към класните си стаи, като Сюзън и Александър бяха в един клас, а Роузи беше с Мат. При влизането на Сю и Алекс в кабинета привлякоха вниманието на останалите. Сю беше неотразима с униформата си, а изпъкналия и бюст заковаваше на място погледите на младежите, а Алекс привличаше доста голяма част от ученичките, които зяпаха към ключиците и мускулите му. Бяха приведствани както подобава, двамата се настаниха до прозореца в средата, като Сю беше пред неговия чин. Двамата се движеха на всякъде заедно, разбира се и се запознаха с много нови хора. Алекс и Сю имаха повече часове, за разлика от Роузи и Мат, за това трябваше да се разделят. При биенето на последния звънец, всички излязоха. Александър и Сюзън тръгнаха заедно към квартирата им. Беше доста тъмно и Сюзън ходеше плътно до Алекс, защото я беше страх. Уличките бяха доста мрачни, кучетата лаеха, а вятърът бе доста силен и издаваше страховити звуци. За нещастие на среща им се появиха отново онези типове, които по- рано закачаха Сю, обаче с подкрепление.
- Я, виж ти. Пак се срещаме. - каза шеговито единия от тях.
- Трябва да си толкова сляп и малоумен, че да не си разбрал сам, че ни следите още от университета. - Отсече Александър, хващайки Сю за ръка. Онзи се ядоса и налетя срещу Алекс, но Александър го отблъсна и отхвърли на земята. Сетне придърпа Сю, казвайки на онея;
- Не ми се мяркайте повече, не искам да се занимавам с педе*аси като вас. - Рече Александър, докато държеше Сю и вървеше към квартирата гледайки напред. Групата се бяха разгневили и му налетяха всички, Алекс бързо се обърна и ги видя как приближават към него, той отмести Сю по в страни и се сби с бандата. Но те имаха ход. Един се бе скрил в храстите и изкочи към Сю, тя извика. Александър хвърли поглед към нея и видя, че я бяха хванали.
- Тц. - измънка той, но заради разсеяността му, го прихванаха на тясно и го удариха в корема. Сетне двама го държаха, за да не може да се измъкне и го обърнаха към Сю. Тя цялата трепереше, дърпаше се и викаше.
- Ехх.. най- накрая, едно красиво момиче да видя в този град и достоян противник, който ще бъде повален пред любимата си. ХАХА - каза водачът им, като след това се изсмя гръмогласно. Той отиде при Сюзън, извади един нож и започна да докосва плътта й с него. От обиколка през бузите и брадичката й, започна да го снишава надолу към гърдите й. Сюзън пищеше и се дърпаше постоянно, но без ефект.
- Оо.. колко неприлично от моя страна, не ви се представих. - отсече водача им. Александър потрепна, той не издържаше да гледа как тея плужеци бяха толкова близо до Сюзън. Готов да ги напсува, бе прекъснат.
- Ричард Володиев. - Рече главния плужек. На Алекс му кипна, стисна юмруци, успя да се измъкне и да удари един от тях, но беше напразно, защото го хванаха отново и този път повече го държаха.
- Хей хеей.. колко си бил непослушен, заради това което направи сега Сю, ще изпати, така де .. може и удоволствие да и прави, изглежда ми голяма развратница. - Каза подигравателно Ричард и разкъса на две ризата на Сю. Тя потрепна, коленете и омекнаха и цялата почервеня, но това не беше краят, Ричард докосваше гърдите и с ножа и разряза на две сутиена й по средата и започна да стиска едната. Съвсем и дойде в повече на Сю и припадна. Александър се стъписа и започна да буйства, разкара онея индивиди от него и се затича към Ричард. Двамата не се отказваха, никой не отстъпваше, но един от приятелите на Ричард удари Алекс в главата и при завъртяването на тялото му, го изрита в корема и Алекс бе в безсъзнание.
- А-алекс.. - изрече насечено Сюзън и сетне припадна.

Надявам се, че ви хареса! Това съвсем не е края !

Стрелец.
Най- романтични;
най- големи пияници;
най- коварни;
най- изискани;
най- артистични;
най- окултна зодия.

Ето една новичка история, надявам се да ви допадне. За сега не е нищо особено, но по натам ще стане по интересно ^^

~ I ~
Запознанство

Здравейте. Аз съм Фелисити Хартелиева. На 16 години съм от град Мистърн. Имам по- малка сестричка Сюзън Хартелиева, тя е на 10. Ние сме от богато семейство, което цял град цени и се подмазва на баща ми Робърт Хартелиев. Имам разнообразен живот, виждам неща които другите не, получавам неща които другите сънуват, но все пак предпочитам нормалния живот и искам да работя нормална работа, а не да управлявам семейния бизнес.

***

Писна ми от "приятелите", които ме използват заради парите, не струват. Писна ми и от баща ми, който бе решил, че ще се женя на 16 годишна възраст за някакъв Томас Маккалистър от Бостън, който се бил влюбил в мен от пръв поглед щом ме видял от замъка си. Но все пак ще го преглътна.

***

- Тате,тате,татеее Фелисити пак избягаа !! - извика Сюзън. А на баща ми му се подкосиха краката.
- Тук съм глупаче ! - казах пресмях и и разроших косата.
- Но..но, къде беше?? - промълви тя, почти през сълзи.
- Аа.. не се казва, играехме на криеница все пак. - казах и.
Пред нея бях сдържана и съвсем друг човек, адски много я обичах, в училище често я тормозеха и трябваше винаги да се занимавам с хулиганите, но за щастие баща ми взе мерки и нае частен учител, гадничко, сега няма начин да се измъква от уроците, но пък ще се обучи добре. Баща ми сведе глава и бавно се обърна назад към големия прозорец от който виждахме почти цял град. Сетне рече:
- Фелисити, днес трябва да се запознаеш с Томас Маккалистър, сигурен съм, че ще го обикнеш. - Промълви той притеснено. Аз не бях много съгласна с факта за женитбата, но сетне кимнах и отговорих:
- Дадено татко. - Сведох глава и излязох от офиса му. Баща ми е много мил човек, но стигне ли се до нещо свързано с фирмата му, се променя, макар да се опитва да се сдържа. Малко по- късно, главната ми прислужничка дойде и ми донесе една разкошна копринена светло синя рокля.http://www.mystyle.bg/storage/editor/15.3.2010.2.jpg
Облякох я, застанах пред огледалото и ми стоеше чудесно, светло кестенявата ми дълга чуплива коса се разпиляваше по раменете ми и стигаше почти до кръста, а сините ми очи блестяха, сякаш бяха сапфири. Сложих гланц, малко спирала по краищата, Елиза (прислужницата ми) донесе сините ми обувки, обух ги на бързо и при повикването на баща ми излязохме от имението и видяхме лимузината на Томас. Когато той излезе от колата се запъти към мен и целуна ръката ми. Беше наистина красив, косата му бе средна по дължина, черна и имаше леко синкав оттенък, а очите му бяха сиви, а под определен ъгъл се променяха и ставаха сини.Лицето му издаваше, че е спокоен и отпуснат. Сетне каза:
- Аз съм Томас Маккалистър, приятно ми е да се запознаем г-це.
- Аз съм Фелисити Хартелиева, ще ми бъде приятно да се опознаем. - промълвих и сетне погледнах към момчето зад него. Томас проследи погледа ми и се обърна повеждайки ме към онова момче.Той беше очарователен. Късата му коса беше небрежна с кестеняв цвят, той прокара пръсти между нея и сетне повдигна глава и погледна с черните си очи към мен. Те бяха толкова дълбоки. Беше се облякъл небрежно, с тъмно сини дънки, леко разкопчана на райета черно с тъмно син цвят риза, черни кецки и носеше гривна с шипове на дясната си ръка. Влюбих се, той беше толкова секси, а колкото до Томас, той беше с една бяла разкопчана от горния край риза, имаше и вратовръзка, която бе по отпусната, черни дънки и на райета черно бели кецки. Признавам и двамата бяха изключително красиви, и точно когато се замечтах ме заговори;
- Аз съм Александър Маккалистър, по- малкия брат на Томас. - промълви той и целуна ръката ми. Аз потрепнах и се усмихнах лекичко сетне Сюзън извика и докато се обърна тя вече бе скочила на Александър казвайки ;
- Пу за меееен ! Разбра ли ме како, ти си взимай Томас, а Алекс е мой ! - Рече тя с пълен глас. А аз се вцепених и поруменях цялата, сведох глава и изключих тотално, но стиснах зъби и ги поканих в имението ми. Цял следобед прекарахме четиримата отвън на двора при басейна, цветята и барбекюто което бе разположено близо до една река, а колкото до семействата ни, те бяха в малката трепезария.  [/url]