Заради хората, които гледат с презрение.

TwilightGirl90 · 2011-12-31 12:04:20

Ами, имам муза за някаква нова история, по - чувствена, но не знам колко ще се получи. Ако имам някакви грешки, извинете ме, но малко на бързо е написано. Критиките са поносими. Мерси.
Hope u like it.
Разхождах се по необичайно тихия коридор в сиропиталището, влачейки крачетата си и тананикайки си мелодийката на единствената коледна песен, която учим тук. Интересното е, че не мога да Ви кажа името й, понеже все го забравям. Може би беше „Коледа” или „Коледна нощ”. Не, не.. Не беше това. Ще се сетя, наистина. Не беше ‘’Елха”,нито ‘’Лос”.. Може би.. Да, да.. сетих се – „Елхови лес”. Приказната й мелодия винаги обладава съзнанието ми след час по пеене. Продължавах да крача из тихия коридор, сякаш чаках нещо. Не, нищо не чаках. Тук, по принцип не идват много хора. По някаква случайност минават хора, носещи големи чували с дрехи, които вече не са им по мярка или са леко скъсани. След това жените, които работят в сиропиталището, ни ги раздават. Дрехите се носеха докато не ни окъсееха, до толкова, че ръкавите да ни стигаха до лакътя. За сметка на това, има добродушни хора, които ни носят нови дрехи, като че ли взети по мярка за нас. Носят играчки на по – малките деца в сиропиталището, а на големите, като мен, подаряват дрехи или филми, които да гледаме на многократно разваляното телевизорче, намиращо се в общата стая. И продължавах да се разхождам из дългият, сякаш безкраен коридор, обсипан с големи прозорци, които гледаха към улицата срещу сгадата. Навън валеше сняг на парцали. Приказка. Случайни хора минаваха, поглеждаха сиропиталището с известно презрение, може би, и заминаваха. Тъжно, много тъжно. Тези, така случайни хора, не знаеха защо сме тук, но и не се опитваха да разберат. Просто ни подминаваха, сякаш сме невидими и не разбираха, че и ние се нуждаем от някого, с когото да поговорим и да споделим.
Тук има деца, които са попаднали в това място, заради различни случки. Някои са сираци, които са останали без майка и баща при катастрофа, а други са изоставени. В интерес на истината, като моя случай нямаше. Баща ми е бил земевладелец, по думите на една от жените, работещи тук. Всички го знаели и почитали, но трагична участ го сполетяла, заради тази негова ‘’слава’’. Човекът, който смятал за свой приятел го убил, опитвайки се да му отнеме това, което има. А майка ми е била добра жена, но след погребението на баща ми, мъжа, който обичала много , тя се е опитала да се самоубие, поемайки доста голяма доза от различни хапчета. От сиропиталището решили, че ако посяга на себе си, може да причини същото и на мен.
Улисана в мисли усетих как средно дългата ми кестенява коса е повявана от вятъра, който идваше от входната врата на коридора. На входа стоеше една от работничките тук, която ми беше най – близка.
- Роуз, ще ходим до затвора. – Каза тя и влезе в една от стаите.
Не се учудвайте, че ходим там. В затвора не е лошо. Водят ни там за разнообразие, пеем на хората, които за в затвора,а те ни се радват от сърце. Усмивките им греят, когато ни видят, а очите им се пълнят със сълзи, понеже виждат някой различен. Разбира се, не се радват толкова, колкото когато видят любим човек, но е толкова мило, когато видиш човек на средна възраст, влязъл там по неволя, да му се пълни душата, щом чуе приказната песен на децата. Всеки би се зарадвал. Слушайки историите на затворниците, си правих изводи, че те не са искали да са там. Направили са нещо необмислено и сега съжаляват за него, но вече е късно.
- Роузи, хайде, тръгваме. – Гласът на работничката – Имелда, отново изпълни тихият коридор. Тя ме хвана за ръката и ме поведе навън.

ronnie · 2011-12-31 12:16:45

Хареса ми. Искам продължение. (f)

h0neyy^^ · 2011-12-31 12:35:12

Хубаво е.

littlepartofme · 2011-12-31 12:36:05

Много ми хареса.
Ще се радвам, ако я продължиш.

little_baby · 2011-12-31 12:41:22

Страхотно е.Разказваш увлекателно.

Mimmie * · 2011-12-31 12:46:46

Хубаво е.

Пiiпни мее за късмет* · 2011-12-31 13:05:26

Страхотно е.Разказваш увлекателно.

~smiley___face~ · 2011-12-31 13:29:23

Харесва ми. Различно е и с нетърпение очаквам некст- а!

TwilightGirl90 · 2011-12-31 15:02:59

Благодаря ви!
Ще има продължение, но ще го пусна утре.

xnekfonikfox · 2011-12-31 16:07:25

Страхотно е.Разказваш увлекателно.

Extazy Baby · 2011-12-31 19:48:19

Харесва ми.

little_baby · 2012-01-03 17:59:00

Ще има ли продължение?

malwu.. · 2012-01-03 18:27:41

Много е хубаво Очаквам следващата част

just meee · 2012-01-04 14:20:25

Попринцип вече не чета истории, но с удоволствие ще следя твоята. <3
Винаги съм харесвала начина ти на писане, идеите и формулировката. <3
Много се радвам, че пусна нова история.
Очаквам следващата част.

miss_cute_kiss · 2012-01-04 17:00:50

Много е хубаво Очаквам следващата част

TwilightGirl90 · 2012-01-04 18:25:00

Да, разбира се, ще има. В процес на довършване на частта съм и утре по някое време ще я пусна, но ако искате мога да ви пратя по едно ЛС, но само за тази част.
Разберете ме, не мога всеки ден да пускам, не че съм супер заета или нещо такова, но аз не си пиша частите през пръсти и това ми отнема време. Редакцията, също.

wounds · 2012-01-10 14:00:34

Рядко чета каквото и да било тук, освен стиховете, но твоята история е от малкото, за които мога да дам положителен коментар. Личи си, че си му хванала цаката на писането, за което те поздравявам ^^
Ще чакам търпеливо продължението.

TwilightGirl90 · 2012-01-11 16:53:44

Много благодаря!
Тази част е по - кратка, но все не ми остава време за повече. Ще се реванширам.

Излязохме през ръждясалият голям вратопрозорец. Днес не бяхме толкова много, колкото миналите пъти. Бяхме четири – пет деца и Имелда. Тя беше поела моята ръка и ръката на момиче, което беше по – голямо от мен, а за нас се бяха хванали другите две момченца. Бяхме свели глави, не от тъга, а от срам. Дори и никой да не знаеше, че сме от сиропиталището, всички ние изпитвахме известен срам. Сякаш знаеха, гледаха ни лошо, с презрение. Все едно ние не сме хора, не сме като тях.
Минавахме по заснежените улици, разминавайки се с различни хора. Една жена, добра на вид, ни спря.
- Госпожо, защо децата ви изглеждат толкова тъжни? – Попита тя, обръщайки се към Имелда.
- Те не са ми деца. – Отговори Имелда, усмихвайки се.
Непознатата жена я погледна въпросително, сякаш подканваше работничката да обясни. И всъщност успя.
- Те са деца от сиропиталището „Сейнт Луис”. Водим ги всеки вторник на посещение в затвора. - обясни тя, с нотка на загриженост. - Пеят на хората там и им пълнят очите със сълзи.
- Мило. – каза непознатата, а след това се обърна към нас, усмихната. – Ще ви посетя в сиропиталището.
И след това си замина. Сигурна съм, че не само аз я чувствах близка. Другите също. Рядко хората се спираха, за да говорят с нас. В повечето случаи само ни подминаваха. Както подминаваха сиропиталището. До известна степен, заради това се чувствахме отиритнати и нежелани. Е, поне аз го усещам така. Има хора, които само ни поглеждаха някак странно и продължаваха да вървят, сякаш нищо не бяха видяли. А хората като тази така непозната жена бяха рядкост. Истинска рядкост. Както и хората, които идват в сиропиталището само, за да ни видят.
Почти стигнахме до затвора. Високите стени се виждаха. Имелда хвана здраво ръката ми, просто за сигурност. Вярно, в затвора не е опасно, но сме й много скъпи. Пристигнахме. Пазачите ни чакаха отвън. Винаги са изглеждали страховито. С присвити очи, сякаш сме заподозряни в нещо, униформени и въоръжени, разбира се.
- От сиропиталището. – Каза равно Имелда, отговаряйки на въпросителните погледи.
Единият от пазачите, възрастен на вид, кимна и ни поведе през големият двор, където излизаха затворниците. Стигнахме до желязната врата, до болка позната.
- Аз съм до тук. – Каза с дрезгав глас той и се върна обратно.
Имелда отвори голямата врата и ни поведе по тъмния коридор. Тих, необикновено тих коридор.

little_baby · 2012-01-11 17:02:14

Страхотно.

make.me.wanna.die · 2012-01-11 18:05:12

Много ми харесва.

xnekfonikfox · 2012-01-11 18:34:42

Страхотно.

#1 2011-12-31 12:04:20

Re: Заради хората, които гледат с презрение.

#2 2011-12-31 12:16:45

Re: Заради хората, които гледат с презрение.

#3 2011-12-31 12:35:12

Re: Заради хората, които гледат с презрение.

#4 2011-12-31 12:36:05

Re: Заради хората, които гледат с презрение.

#5 2011-12-31 12:41:22

Re: Заради хората, които гледат с презрение.

#6 2011-12-31 12:46:46

Re: Заради хората, които гледат с презрение.

#7 2011-12-31 13:05:26

Re: Заради хората, които гледат с презрение.

#8 2011-12-31 13:29:23

Re: Заради хората, които гледат с презрение.

#9 2011-12-31 15:02:59

Re: Заради хората, които гледат с презрение.

#10 2011-12-31 16:07:25

Re: Заради хората, които гледат с презрение.

#11 2011-12-31 19:48:19

Re: Заради хората, които гледат с презрение.

#12 2012-01-03 17:59:00

Re: Заради хората, които гледат с презрение.

#13 2012-01-03 18:27:41

Re: Заради хората, които гледат с презрение.

#14 2012-01-04 14:20:25

Re: Заради хората, които гледат с презрение.

#15 2012-01-04 17:00:50

Re: Заради хората, които гледат с презрение.

#16 2012-01-04 18:25:00

Re: Заради хората, които гледат с презрение.

#17 2012-01-10 14:00:34

Re: Заради хората, които гледат с презрение.

#18 2012-01-11 16:53:44

Re: Заради хората, които гледат с презрение.

#19 2012-01-11 17:02:14

Re: Заради хората, които гледат с презрение.

#20 2012-01-11 18:05:12

Re: Заради хората, които гледат с презрение.

#21 2012-01-11 18:34:42

Re: Заради хората, които гледат с презрение.

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook