Хей, хей! Ето и още малко! Искам отново да благодаря на всички, следящи историята. Дано да ви хареса!

Найджъл, закрил очите ми, ме водеше напред.
- Ако се спъна и падна от покрива много ли ще ти е хубаво? Махни си ръцете. - казах аз, но си мислех точно обратното. От толкова отдавна не бях чувствала близостта му.
- Добре. Едно.. две.. три. - преброи той и аз отворих очи.
- Найджъл.. - бях изгубила ума и дума. Хванах се за нещо, не бях сигурна какво е, а и не ме интересуваше, защото иначе наистина щях да падна.
Мека светлина, излъчвана от безброй много свещи, озаряваше одеало, постлано внимателно на ръба на небостъргача. Върху него имаше храна и напитки, а до тях стоеше малък касетофон, от който се чуваше чудна музика. Навсякъде бяха разпиляни възглавници. Но не това беше нещото, което ме накара да остана без думи. Гледката, която се разкриваше, беше удивителна. Хиляди звезди блещукаха над нас, а Луната сякаш ни се усмихваше. Погледнех ли от ръба, виждах цял Ню Йорк - в целия си блясък и красота на нощния си живот, всички светлинки и неонови надписи, премигващи или не; всички хора, които се разхождаха по безбройните улици, забързани за някъде, или ходейки бавно, преплели пръсти със своите половинки; всички заведения, от които се носеха весели смехове и закачки.
- Найджъл, аз.. това е толкова красиво. - не знаех какво друго да кажа. Застанах на края на високата сграда, запленена и омаяна.
- Знам. - изведнъж озовал се до мен той прошепна в ухото ми. Хвана ме през кръста и сплете ръцете ни. - Перси.. толкова ми липсваше.
- И ти на мен. - отвърнах и обърнах глава, за да погледна лицето му. Застанала на милиметри от него, аз усещах дъха му, виждах желанието в красивите му, сини като нощното небе очи. Той се наведе и леко притисна устните си в моите. Леко, но аз долових страстта, прикрита зад бариерите на нежното му докосване. Седнахме на одеалото, все още целувайки се. Бутнах го с пръст и Найджъл легна, а аз възтържествувах, че най-сетне ще получа това, което толкова от отдавна исках.
- Перси.. - рече той и се отдръпна.
- Сбърках ли нещо? - Ами ако бях прекалено настоятелна? Ами ако..
- Не. Просто не можем да стигнем толкова далеч, аз.. Ще отида да взема още малко храна. Стой тук и не мърдай. - изправи се рязко и се затича нанякъде, предполагам посоката на асансьора.
- Но аз дори не съм гладна! - извиках след него. - Не, този път няма да позволя отново да ме оставиш сама. - казах на себе си, станах, събаряйки разни неща около мен, и тръгнах след него.

Много е хубаво   

Хмм, ами преполагам мога сега да пусна една кратичка или утре, но по-дълга. Как е по-добре? Лично аз предпочитам утре, че сега съм изморена, но мога и сега. Понеже аз не съм го написала цялото, взимам динята, сядам и пиша на момента. (динята ме мотивира) Както кажете.

Извинявай, ама след описанието му повече нищо не разбрах. Бях завладяна от представата за мъж в бяла риза, дънки, с разрошена руса коса и сини очи Шегувам се, разбира се, прочетох цялото и много ми хареса. Още! 

Ох леле тази, където вълните се разбиват в кея е просто :X удивителна е, не знам, но много ме разчувства, просто е невероятна :X:X

Sasha Lopez - All my people - определено разбиващ хит 

Какво беше последното ти:
- Пътуване: Австрия
- Телефонен разговор: с приятелка
- Съобщение: "Ok 6te ti se obadq kato moga. 4akai me az da ti zvunna ne ti."
- Последната песен, която чу: Alexandra Stan - Get Back (ASAP)

Тази година:
- Направи ли много нови приятели: Може да се каже
- Смя ли се, докато заплачеш: Да
- Разбра ли кои са истинските ти приятели: Да
- Разбра ли някой да е говорил за тебе: Да

- Колко хора от листа ти с приятели в Фейсбук познаваш наистина: Всички до един
- Колко деца искаш да имаш: 2
- В колко часа ставаш обикновенно сутрин: 10-11
- Какво правиш посреднощ: Фейскбук, скайп..
- Кажи нещо, което много искаш да свърши: Турските сапунки
- Кажи едно нещо, което искаш да промениш в живота си: няма такова
- Любовен статус: необвързана
- Зодия: Близнаци
- Харесваш ли някой: не

Кое е по-добро:
- Устни или Очи: Очи
- Прегръдки или целувки: И двете
- По-нисък или по-висок: По-висок
- По-голям или по-малък: По-голям
- Романтичен или Спонтанен: Романтичен

Отговорете честно:
- Някога изневерявал ли си на някой: не
- Ако можеше да върнеш времето, колко далече би го направил: ъ.. не бих го връщала
- Ако можеше да избереш един ден от миналата година и да го върнеш, кой щеше да е той: никой
- Колко важно за теб е бъдещето ти: много
- Вярваш ли в себе си: да
- Страхуваш ли се да се влюбиш: не

Кекс или торта?
Сандвич с маруля или сандвич със салам?
Кока-кола или спрайт?
Сирене или кашкавал?
Плодова или зеленчукова салата?
Пълнозърнест или обикновен хляб?
Сладка или солена баница?
Свинско или пилешко месо?
Спагети или макарони?
Чипс или Зайо-Байо?
Шоколад или сладолед?
Айрян или боза?
Кифла с мармалад или със шоколад?
Портокал или мандарини?
Кисело мляко или прясно?
Зърнена закуска или кроасан?
Дъвки или бонбони?
Мармалад или конфитюр?

Страхотно е 

Ето още една част. Скоро ще пусна още. Между другото, смятам заглавието да бъде "Целуни ме за сбогом". Какво ще кажете? Искам да благодаря искрено на всички, които следят историята и пишат коментари. За мен значи изключително много. Страхотни сте! 

- Глупакът му с глупак ме остави сама в гората. - говорех си сама, тъй като така или иначе нямаше с кого да споделя какво ми е. Нервно крачех между дърветата, опитвайки се да си спомня как бяхме дошли дотук. Не бях усетила кога е минала сутринта, а сега сигурно вече наближаваше следобед. Въздъхнах след поредния неуспешен опит да намеря обратния път.
- Найджъл, поне да ми беше казал как да изляза оттук! - знаех, че нито ще ме чуе, нито ще ми отговори, но така поне не се чувствах толкова сама. Забила поглед в земята, сигурно обикалях в кръг от часове. Тъкмо бях започнала съвсем да се отчайвам, когато ги видях. Кървави следи, оставени напосоки, сякаш някой се е мятал насам-натам.
- Това е ново. - учудено повдигнах вежди и клекнах, за да ги проследя. Есенните листа, изпопадали по земята, не ми помагаха особено. Тръгнах по следите, често спирайки или рязко сменяйки посока. Вече почваше да се смрачава, когато се появиха и отпечатъци. Дишането ми зачести, а сърцето ми препускаше в луд бяг. Какво бях открила току-що и чии бяха тези улики?
Денят бързо премина в нощ. Поради уплаха стоях и размишлявах на едно място. Сигурно беше някое ранено животно. Но си знаех, че не мога да убедя никого, дори себе си, в това.
Изведнъж чух ръмжене. На мигове кратко и приглушено, на други силно и ясно. Обзета от ужасен страх аз заотстъпвах назад. А после се спрях. Освен уплах изпитвах и нещо друго - любопитство. Откъде идваше това ръмжене, какво го издаваше? Ослушах се, за да разбера откъде идва звука. Тръгнах по посока на ръмженето, отначало боязливо, а после все по-решително.