Има ги навсякъде, включително хранителните магазини 

Пак заповядай, после ми кажи как е минало.   

Боже... още с детски акъл, а .. хах .. събери смелост, трябва да му кажеш, по назад бях споменала, че момчетата са глупави, те не разбират от намеци. Всичко трябва да им кажем в очите. Или пробвай нещо, което би трябвало да е силен намек и един приятел ми го сподели, че са му го направили. Значи, сложи ръце на гърдите си и сведи глава. След това промълви, че бие бързо и накарай да сложи ръка на гърдите ти и го гледай в очите. Това е вид намек.Късмет!

~ III ~
„Нещо необикновенно“

Атмосферата бе подтискаща, при появяването на бандитите. Мислите ми бяха разхвърлени, не можех да ги подредя. Сърцето ми биеше като лудо, притисках гърдите си в тялото му и стисках зъби. Бях поласкана от думите които изрече, но се страхувах за него. Не исках нещо да му се случи.   
- Шееегуваме сеее !! - всички бандити извикаха с пълен глас. Потрепнах. Тялото ми се вцепени, погледнах към Том и той се смееше.
- Ти.. ти знаеше ли за това ?!! - Разкрещях се и се отдалечих от него. Той погледна към мен и рече;
- А ти да не би да се хвана? - Попита той и в този момент всички си свалиха маските и какво да видя, баща ми също участваше и няколко от камериерките, а колкото до останалите, те бяха семейството на Том, като изключа Александър, защото го нямаше. Очите ми се напълниха със сълзи и побягнах одвъд реката. Тичах с всичка сила.
- Фели, фелии стой, извиняваай !! Не исках да се получи така !! Фелиии !!! - Чувах виковете на Томас, но не спирах да тичам, дори бягах по бързо от всякога. Сетне навлязох в боровата гора. На всякъде бе овъглено и стъпвах с боси крачета по жарта. Краката ми се раниха сериозно и започнаха да ме болят ужасно много и паднах за щастие върху трева, която не бе изгоряла. Имах ужасни рани по краката, заради жарта и бодливите стъбла на къпините. Огледах се и не виждах края, имаше още мноого път, който за щастие нямаше толкова жар, но не можех да продължа, защото имах сериозни рани, които ако не ги промия ще се получи инфекция. Имаше и още една хубава новина, Томас бе спрял да тича след мен, няма ше го, което ме успокояваше, макар да бях сама в гората без да знам къде се намирам и на къде да тръгна. Стъмваше се, ставаше много студено и бях гладна, а раните ми не изчезваха и болката се увеличаваше. Огледах няколко къпини около мен и си набрах няколко сетне ги претърках малко и ги изядох, но никак не ме заситиха. Трябваше да оцелявам на сред пустоща.
- Господи, не съм си и помисляла, че някога ще попадна в такава сиитуация - казах си и сетне се засмях. Всичко потъваше в мрак много бързо и трябваше да открия подслон, защото вероятно ще има изгладняли кучета, а нищо чудно и вълци.
- Но къде забога ще открия подслооон, това е борова гораа, ох мамка мууу, нито мога да се кача на някое дърво, нито да събера клонки и да си направя нещо като палатка..пуфф. - казах всичко на един дъх и се изправих бавно. Раздвижих се, наистина болките в стъпалата ми бяха непоносими, но трябваше да издържа. Започнах да чувам писаци и виене. Уплаших се и забързах крачка, сетне се затичах на пръсти и в същия момент пред мен се появи един вълк. Вцепених се, имах чувството, че през тялото ми мина ток. Опулих очи, макар той да беше много красив и шарките му да ми бяха толкова познати , сърцето ми забърза ритъма. Вълкът ръмжеше и се приближаваше бавно към мен, но аз не можех да побягна, тялото ми не ме слушаше. Ръмженето спря, но той не спираше да се приближава към мен. Беше на две педи разтояние и започна да ме души. Бе точно до мен, но някак страхът ми изчезваше бавно.  Вълкът огледа краката ми и изръмжа лекичко, а после започна да ближе раните ми. Бях изумена. Не само, че тук имаше вълци, но и този вълк щом ме подуши изглеждаше, че ми се зарадва. Наведох се малко и започнах нежно да го галя по главичката. Беше толкова мило и красиво животно. В козината му преобладаваше бялото. http://howlingforjustice.files.wordpres … n-snow.jpg
Сетне приклекнах и бяхме на еднакво разстояние от земята. Продължавах да го галя, а той да се трие от ръцете ми. Усмихнах се. Отдавна не се бях чувствала толкова хубаво. Всичко беше като в приказка, докато някой или нещо не го изплаши.Започна да ръмжи,да лае и да пристъпва назад, а сетне побягна. Та какво за бога можеше да изплаши толкова много вълк ?!? Обърнах се назад и видях Александър,той държеше една запалена факла.
- Разбира се, вълците ги е страх от огъня, нищо чудно, че избяга.  - казах си, а след това се втурнах към Александър, но паднах. Погледнах към краката си и там където вълкът облиза, раните бяха изчезнали, нямаше и помен от тях, като изключим разранените ми стъпала.
- Фел, фели ?! Какво стана, защо избяга ?? Всички те търсят ! - каза той разтревожено навеждайки се към мен. Аз сведох глава преглътнах тежко и сетне казах с затворени очи;
- Твоя глупав брат и останалите глупави глупаци ме изплашиха до смърт, престориха се на бандити които ще ни наранят , а допълнително водеха със себе си и три кучета които ръмжеха и лаеха постоянно и и .. ! - казах всичко на един дъх, но бях прекъсната от Алекс, прегръщайки ме силно. Бях стъписана.
- Съжалявам, че са те изплашили, Фел. - Промълви той. Сетне пророних една сълза и го прегърнах силно.
- Обещай ми, обещай ми, че никога ти няма да ми го причиниш ! Обещай ми ! - извиках аз докато плачех и притисках гърдите си към тялото му. 
- Обещавам. - Възкликна той. Отмести ме пред него, погледна насълзените ми очи и се усмихна сладко. Сетне се изправи и ме носеше на ръце. - Оооох, толкова сме сладкиии .... - казах си на ум. Забелязах, че тръгнахме към вкъщи, но аз не исках и стиснах блузата му, гледайки тъжно. Той отмести поглед към мен и попита;
- К-какво има? - каза притеснено.
- А-ами, не искам да се връщам там. - промълвих аз с треперещ глас гледайки в дълбоките му катранени очи. Той спря, отметна поглед назад, на където бях тръгнала и каза;
- Тогава искаш ли да продължим пътешествието ни? - Сетне се усмихнахме двамата.
- Да, да да !- рекох с пълен глас и го целунах по едната буза. Обърнахме се и тръгнахме на пътешествие, както той бе казал.

~ X ~

Двамата, като че ли бяха лудо влюбени в очите на останалите, които се криеха и ги наблюдаваха. Сетне целувката им бе прекъсната. Двамата оглеждаха в страни да видят какво става. В същия момент Джеймс се появи с изплашен поглед. Той бе целия изподран и изпохапан. Сю се стресна и закри лицето си в гърдите на Алекс, прегръщайки го силно.
- Какво е станало с теб, Джеймс. - попита Алекс, наблюдавайки в същото време 'онея' които си мислеха, че се бяха скрили от тях.
- Махайте се оттук, з-защото .. - казваше насечено Джеймс, умирайки от раните, които му бяха нанесли.
- Джеймс, Джееймс ! - извика Александър и тръгна към него. В същия момент старчето(Джеймс) припадна и Алекс го хвана и постави леко на земята. Насечено и през кашлица Джеймс каза;
- Т-това място.. ъхкг .. е п-пълно с псета и е .. п-п-рок... - и сетне издъхна. Александър сведе глава, както и Сю. Алекс, закри очите му и ги затвори, преглътна тежко и сетне се изправи, но рязко се наведе хващайки рамото си, заради раната от куршума, която му доставяше огромна болка. Сюзън погледна към рамото му видя как бликаше кръв и се вцепени. Тя бе огорчена от факта, че са го ранили заради нея. Огледа встрани и видя рокличката си, която бе в бедствено състояние.Отиде при нея и я разкъса, след което взе откъснатата част и я уви около раната на Алекс с надежда да поспре изблиците на кръв. Той я спогледа и се усмихна навеждайки си малко.
- А сега какво ще облечеш? - попита Алекс. Сю взе останалата част от рокличката. макар да бе разкъсана особено при деколтето, но го преглътна, огледа я разкъса тук и там,сетне стана като потниче и го облече.
- Е, готова съм. - каза тя след което се усмихна. Алекс я огледа от глава до пети и тъкмо да я попита, за долнище, тя го дръпна и рече;
- Оо за бога, нека просто си вървим. -
Двамата потеглиха към болницата, за да промият раната на Александър, но след тях вървеха и "слугите" на Ричард, разбира се, за да си отмъстят за шефа им. Времето беше тихо и приятно. Съмваше се. Цяла нощ за тях бе кошмарна изпълнена с насилие и кръв, а за Роузи и Мат беше доста мека и топла. Роуз и Мат се събудиха. Двамата забелязаха, че ги няма още Александър и Сюзън и веднага съобщиха в полицията. Александър, губеше много кръв, но се държеше. Така де, Сю бе преметнала ръката му и го прикрепяше. Всичко му се размазваше и се унасяше, сетне припадна. Той натежа на Сю и тя го постави на земята. Бе се вцепенила, огледа се наоколо и съзря една телефонна кабинка, обади се на бърза помощ и след десетина минути пристигнаха. Приеха ги в болницата и съобщиха на полицията, че са ги открили, като един от тях е тежко ранен. Слухът достигна бързо до Роузи и Мат и те се запътиха възможно най- бързо при Алекс и Сю. Щом пристигнаха Роузи потъна в тъга. Тя се вцепени. Очите и се напълниха със сълзи, сърцето и започна да бие лудо и сетне се разплака. Докторите влязоха.
- Деца, бихте ли излязли, защото ще извършваме операция по махането на куршума.  - рече доктора.
- Докторе, той, ще се оправи нали? - попита разтревожено Сю. Доктора наведе глава и отсече.
- Много кръв е загубил. Може да е нужно някой да дари кръв, за да оцелее.  -  Сю се стъписа, помисли и сетне рече;
- Докторе, моля ви, ако наистина е нужно това. Повикайте ме, но не казвайте на приятелите ми. - Тя гледаше втренчено в очите му, надявайки се той да го изпълни. Доктора я спогледа и кимна в знак на съгласие сетне всички излязоха и се настаниха в чакалнята, докато се извърши операцията. Мина се около час и доктора излезе. Погледна към Сюзън, сведе глава, притвори уста и тъкмо да каже състоянието му, Роузи припадна не само от страх за новината, но и от глад.Тя не бе закусила, а и пропуснала вечерята, за да изчака Сю и Александър.Всички викаха името й, но тя не се събуждаше. Бе в безсъзнание. 

Съжалявам, че е кратичко, но се надявам да ви харесва.

Много е хубаво 

Нееееекст !!!   

Виж сега. Правилно си постъпила, като си го зарязала. Имам една приятелка дето беше в същия случай и приятеля и я биеше, накрая го заряза. Дълго време беше влюбена в него, но накрая го преживя. Ето съветът ми. Отиди, разпускай с приятели, намери някакво хоби и споделяй повече с приятеля ти. Той ще те разбере, дори може да ти помогне в тежки моменти.

Радвам се, че ви хареса. Ще се постарая да го пусна довечера, но не обещавам, защото едва ли ще се задържа дълго на компютъра днес.

Г/д.
Поспаланко?

Комедии.
Харесваш ли хамстери?