Пфф...че мога,мога,но не се разбира!
Можеш ли да играеш белот?

Интересът ми към Дан растеше с всеки изминал ден.Цяла вечер обмислях какво ще се случи утре,вдруги ден...Не спирах да се усмихвам и да си припомням за него.Беше...нереално!Това чувство на вълнение,нетърпение,но и на несигурност и притеснителност.Пфф...бях хлътнала до ушите!
Чичо ме накара да обеля няколко моркова,докато запали скарата на двора.Ади и Нора щяха да идвам с преспиване уж да учим и чичо искаше да приготви нещо различно.Купи големи пържоли и зеленчуци,които щяхме да опечем навън.
Докато се занимавах с морковите над мивката,си тананиках,танцувах леко и продължавах да се усмихвам.Беше страхотно-това усещане.Не бях забелязала как чичо се беше облегнал на вратата на кухнята и ме наблюдаваше с неразбиране.
–Охх...уплаши ме!–видях го,когато извърнах глава,за да взема една голяма чиния за зеленчуците.Знаех отлично,че ме е забелязал и сега умирах от срам.
–И ти ме плашиш,Тина.Добре ли си?–погледна ме с престорен уплах и се засмя.
–Нищо ми няма.Ти не трябваше ли да си навън?–повдигнах леко едната си вежда.
–Точно излизах,когато те видях да танцуваш и пееш.
–Ии...какво от това?Забранено ли ми е?–троснах се аз и се направих на раздразнена.
–Ъъ,мисля,че не е просто така!Имаш ли нещо да ми кажеш?–О,Боже,какво си мисли той!
–Чичо,не взимам наркотици,спокойно!–усмихнах се аз.–Просто съм в добро настроение,това е!Не се притеснявай.
–Щом казваш – смигна ми той и излезе.
–Пфф...–с облекчение си поех въздух.

–Хеей...умираме от глад!–Нора се втурна през вратата и тръгна направо към двора.Знаеше,че днес имаше барбекю.
–Здравей и на теб –усмихнах се аз широко.Стоях на вратата и чаках и Ади да влезе.Тя бавно изкачваше стълбите,понеже лицето й беше залепено за телефона и отново пишеше смс-и.
–Спести си любезностите и ела да ядем!–провикна се вече от кухнята,която водеше към двора,Нора.Засмях се леко и изчаках още няколко дълги секунди,докато Ади мине прага.След като влезе,затръшнах силно вратата и направих сърдита гримаса.
–Ще ме погледнеш ли или си твърде заета за този телефон?–погледнах я ядосано,но с усмивка.Не исках да се караме,а много добре знаех как се палеше тя,от най-малкото нещо.
–Сори,просто не съм виждала Ерик от дни и ми липсва страшно много – измрънка тя.
–Е,затова си тук.Днес ще говорим само за едно момче и то няма да е Ерик,ясно?–хвърлих й решителен поглед.
–Ясно – въздъхна тя.
След вечеря се качихме "да учим" в стаята ми.Чичо остана да гледа някакйв скучен маратон по телевизията и след около един час си легна.През това време,аз разказах от игла до конец какво се случи по време на курса.Личеше си,че момичетата се изненадаха.Когато приключих Ади нададе писък от вълнение.
–Иска да го учиш да рисува?Това е невероятно.Фантастично,браво,Тина!–прегърна ме тя.
–Аз бях сигурна,че така ще стане,браво и от мен!–прегърна ме и Нора,преструвайки се,че не я засяга особено много.
–Момичета,вече стана април,трябват ни нови дрехи!Утре преди училище отиваме за презареждане,съгласни?–помолих се с очи аз.
–Дадено!
–Съгласни!–възкликна Нора.

"Малко сладки лъжкини" е по-вълнуващо като история и герои.

Пфф...Скукаа... |-(

На тази,моля!
http://www.facebook.com/photo.php?fbid= … =1&theater

Пие ми се вода,а ме мързи да стана!

Да,на по-едри ролки,също става!Но косата ти трябва да е дълга!

НЕКСТ,страхотно е!<3

Ъх,отново аларма! |-(

По-скоро до 11...

Явно самата кожа ти е такава,защото и аз ги махам с епилатор и нищо ми няма.НЕ ПРОБВАЙ със самообръсначка,препоръчвам ти домашна кола-маска!

Аз уча последна година в 133 СОУ и мога да ти кажа,че то ва училище си заслужава скъсването от учене!Елитно,чисто,страхотни учители,аз ще остана с прекрасни спомени от него и силно ти го препоръчвам!