Хубаво е, обаче нещо не схванах края с тази Ели.

Следваща част. Приятно четене.

Саманта преглътна шумно. Какво ставаше ? Каква беше тази полиция ? Няколко полицая отидоха до Кларк и Саймън, и ги закопчаха.
-Ти ли си Саманта Гренч ? -попита един от полицаите. Около тридесетгодишен, с пепеляво руса коса и зеленикави очи с формата на бадеми.
-Да. -отговори плахо.
-Хайде,  да те заведем у вас. Семейството ти те очаква. Радвам се, че си добре. -усмихна се той и ме поведе към колата.
Навсякъде около Саманта имаше полицаи, линейки и детективи. За секунда видя Кларк, докато го качваха в полицейската кола. Очите му бяха безизразни. Лицето му просмукано от болка.
Полицаят отвори вратата на колата. Саманта шмугна се и седна на седалката. В колата миришеше на ванилови понички и кафе. Замисли се, че не бях хапвала скоро и стомаха й моментално изкъркори.
Униформеният се качи на шофьорското място и потеглиха към дома. Саманта не знаеше колко далече от вкъщи я държаха, но не беше близо, ако съдеше по времето, което им струваше, за да стигнат до вкъщи.
Саманта се вълнуваше, че ще види родителите и братчето си, но радостта й не беше пълна. Кларк беше заловен.
Колата паркира пред голямата бяла къща.  На верандата седяха всички. Родителите й, брат й, баба й, дядо й, най-добрата й приятелка Теди и Бен момчето, с което трябваше да излезне в ноща на отвличането.
Всички седяха там с насълзени очи и усмихнати лица.

Редовен -бан

Не ми харесват.

Чесно казано, вобще не ме грабна. Имаш много правописни и пунктоационни грешки, също така изразите, които използваш, самия стил на писане, нещо му куца.

6626 л

Печена.

Без право на собствен ранг -бан

Не.
Жълто ?

Флин, добре бях да ти измисля хубавия прякор, иначе щеше да си караш със смешното име. -бан

И двата.

Да.
Гладна ли си ?