#1 2011-03-30 16:02:49

angelxbaby
Member
From: Paris
Registered: 2010-09-04
Posts: 50

Re: Ще те обичам от Ада

Надявам се да ви хареса...:)
------------------
Здравейте, мили заблудени души! Аз съм Алекс, Алекс Дрю – вашият екскурзовод през жалкия ми живот. Не сте чували за мен ли? Сигурни ли сте? Спомнете си за момчето, което за последно бе видяно през 2007 година. Легендата.... легендата предавана през поколения достигнала до днешна дата, векове напред, дори хиляди години. Легендата за момчето рок звезда с розовият живот. Ааа, сетихте се вече. Какво? Плашили са ви с мен? Е, аз да не съм новият Караконджул? Сигурно...
Сега ли? Розов живот? Ха ха, почакайте! Не казахте ли сами, че ви плашат с мен? Да, далеч е от розовото. Ако мрака за вас е розово, добре тогава. Нека така да бъде, но за мен е различно. Защо е различен? А какъв да е? След четири хилядолетия в тишина, не ми е розово.
Добре дошли в света на Алекс Дрю! Добре дошли в 6 666 година!
Добре дошли в Ада!

Мадрид, Испания - 27 Септември, 2006 година.

-Алекс, хайде! Отново ще закъснеем за тази среща. Феновете няма да ни чакат вечно. – извика Виктор.
-Ох, идвам! Чакайте... имах проблем.
-Да, какъв? Отново ли се заплете гребенът в красивата си коса ? – подигра ме Робърт.
-Много смешно, Хаген!
Да изясня: Виктор е.. ми беше като брат. Всъщност нямахме много общи интереси. Той слушаше хип хоп , а аз.. ами моят стил малко трудно можеше да се определи. Робърт... Робърт беше нашият басист. Много добро момче всъщност. Най-искреният човек на света.
-Ето, ето идвам! – казах аз, излизайки от гримьорните.
-Така, момчета. Ще се срещнете с 5 момичета. Имате само 15 минути. Знаете... никаква лична информация. Вече им казахме, че е забранено да ви целуват и прегръщат... – обясняваше ни Тони (нашият телохранител), докато отивахме към друга стая на арената.
Когато влязохме момичетата бяха с гръб и се смееха гръмогласно. Едната от тях ръкомахаше и обясняваше нещо доста разпалено. Тогава момичето до нея се обърна и изпищя. Какъв писък беше само... още го чувам ясно. След това и другите срещнаха погледите ни. Усмихвахме се както всеки път и бяхте добронамерени с тях. Когато раздадохме автографите си, едното от петте момичета дойде и ми подаде едно писмо.
-Моля те, отвори го сега. Срам ме е, да ти кажа всичко в очите, затова искам да го прочетеш и да ми кажеш какво мислиш.
Момичето беше средна на ръст. Дълга черна коса със загадъчен син отенък, средно големи зелени очи и големи ягодови устни, бяла кожа....
-Добре. – усмихнах й се аз. –А как се казваш?
-Ще прочетеш. – усмихна се тя някак си плахо.
Отворих писмото и зачетох.
“Здравей, Алекс! Аз се казвам Амаран. Сигурно като ме гледаш не можеш да си представиш какво чувствам към теб....” – вдигнах поглед и видях сълзите оформили се в очите й.
-Здравей, Амаран! – казах весело аз.
-Хах, здравей! – усмихна се тя.
После продължих с писмото.
“Колко фенки има групата? Един – два милиона? А знаеш ли, колко от тях те обичат? Точна цифра няма, нали... е аз съм една от тях. Виж сега... откакто видях очите ти за първи път съм пристрастена към тях. Ако поне веднъж не ги видя на ден, дори да е само на плаката, направо откачам. В последните години ти се превърна в моята дрога. Сега сигурно си мислиш, че съм обсебена от теб. Познах ли? Знам, че не мога да обичам един непознат, който плахо познавам само от интервюта. Отдавна чакам възможността да ти покажа, споделя или да ти напиша чувствата си. Ето ги и тях: Обичам те! Обичам всичко в теб. Обичам гласът ти, начинът по който хрипти, когато си поемаш дъх на сцената. Обичам текстовете на песните ти, те са в мен. Обичам танците ти, дори и малко странни. Обичам премреженият ти поглед, когато гледаш към публиката. Обичам как се радваш на феновете. Обичам косата ти  . Обичам тъжните и веселите ти очи.Обичам как позираш на фотосесиите.  Обичам, когато даваш интервюта и говориш за любов. Обичам, начинът по който ръкомахаш докато говориш. Обичам, когато се караш с другите от бандата и бърчиш нос. Обичам, когато се смееш звънливо като дете. Обичам, когато си искрен. Обичам абсолютно всичко в теб.
Много пъти съм се отказвала от теб... но после пак всичко се връща с пълна сила. Отново закачам плакатите на стената....

Ако ви хареса ще пусна продължение...

Offline

#2 2011-03-30 16:19:22

shushi_10
Member
From: Los Angeles
Registered: 2010-12-11
Posts: 5,240

Re: Ще те обичам от Ада

Хареса ми,пускай. laugh


[img]http://prikachi.com/images/192/3623192f.gif[/img]
[list=*]
[*]yoo_97 :3[/*]
[/list]

Offline

#3 2011-03-30 16:33:30

sofarawayX.
Member
Registered: 2011-02-05
Posts: 387

Re: Ще те обичам от Ада

Страхотно е!Още .. ? sun  sun


[img]http://prikachi.com/images/254/3645254e.gif[/img] -- Обожавам! <33333

Offline

#4 2011-03-30 16:42:28

ssъздад3на ddа uзкушаwа
Member
From: Sэдмоtо нэбe..! ;]]]
Registered: 2011-01-31
Posts: 135

Re: Ще те обичам от Ада

на мен също ми хареса laugh
още !?  wasntme   sun  ;дд


Какво сu мuслuте за мен.. не ме uнтересува..
щото мненuето вu преd мен въоbще не струва .. !! _|_ ;*

Offline

#5 2011-03-30 16:43:04

sunshinexgirl
Member
From: South Korea < 3
Registered: 2010-10-17
Posts: 2,331

Re: Ще те обичам от Ада

Супер е! nod Некстт..  sun


[img]http://30.media.tumblr.com/tumblr_lrvpz8dS6U1qbgy5bo1_500.gif[/img]

Offline

#6 2011-03-30 16:44:13

smiley_butterfly
Member
Registered: 2010-08-26
Posts: 2,922

Re: Ще те обичам от Ада

Интересно  sun още?

Offline

#7 2011-03-30 16:50:18

fenfantazi_
Member
From: London, UK
Registered: 2011-03-10
Posts: 1,623

Re: Ще те обичам от Ада

Още!(nod) Мн е яко! heart


__________________________'BEING SINGLE DOESN'T MEAN
_______________________THAT YOU'RE WEAK,
_______________________IT MEANS THAT YOU ARE STRONG ENOUGH
_______________________TO WAIT FOR WHAT YOU DESERVE'

______________________________________________- Niall Horan

Offline

#8 2011-03-30 17:13:47

karz
- Three Days Grace 4ever. <3 -
From: София.
Registered: 2009-04-05
Posts: 6,055

Re: Ще те обичам от Ада

Ами хубаво е.

Offline

#9 2011-03-30 17:13:49

angelxbaby
Member
From: Paris
Registered: 2010-09-04
Posts: 50

Re: Ще те обичам от Ада

Радвам се , че ви харесва sun
-----------

Понякога мечтая как ще дойдеш за мен и ще ме отведеш от сивия ми свят. Задушвам се при мисълта, че няма да си мой никога. Всяка клетка в мен умира, когато през главата ми мине мисълта, че може да намериш момиче, което ще те направи щастлив, а това няма да съм аз. Но поне ще ми е останало задоволството от това, че си щастлив.
Това са чувствата ми. Надявам се да не съм те притеснила, да не ми се присмееш, защото това е събирано цели три години, един месец и 12 дни.
Дай ми 1 ден с теб, ако можеш и ще ти докажа какво значиш за мен. Само това искам. Разбираш ли? Спаси ме! Само един ден и ако не искаш да ме опознаеш повече ще се примиря, че съм опитала, а ти не си ме пожелал.

Обичам те!

С любов: Амаран.”

Още помня прекрасният почерк. Всяка една извивка на буквите и следите от сълзи по листа. Вдигнах поглед и видях, че тя е забила нейният някъде дълбоко в пода, чакайки търпеливо да прочета всичко.
-Амаран? – казах аз, а тя вдигна поглед.
-Да. – стече се една сълза по бялата й буза. Тя бързо реагира и я изтри. –Е какво ще кажеш? Само един ден? – гледаше ме с надежда тя.
-Виж...аз... получавал съм много такива писма и... ами, аз... всъщност... не мога.- казах най-накрая аз.
Очите й от изпълнени с надежда, изведнъж се превърнаха в очи пълни с мъка и болка. Аз ли направих всичко това? Да... разбих сърцето й на хиляди парчета. Но как да го направя... да рискувам ли...
-Алекс, хайде. Време е. – каза Тони.
Аз се обърнах към Амаран и й дадох един съчувствен поглед. Но защо го направих? Как да й съчувствам, когато това съчувствие трябва да се отнася и за мен.
-Разбирам. – отвърна тихо момичето. –Върви, ще закъснееш за концерта. – усмихна се вяло.
-Ох, не... съжалявам, че се получи така. – казах аз.
-Да.
Тогава нещо в мен ме накара да я прегърна. Обвих я силно с ръце и прошепнах в ухото й “Съжалявам”.
Всички се сбогуваха и тръгнахме по коридора. Аз още стисках писмото в ръката си. Всички бяха нервни заради предстоящото представление. Изведнъж в главата ми отново изникнаха написаните думи: “Дай ми 1 ден с теб...Само това.... Спаси ме!... ще се примиря, че съм опитала, а ти не си ме пожелал....”
Отново се появи онова чувство, което ме накара да я прегърна. Спрях се за секунда и се обърнах.
-Идвам. – казах на другите, докато тичах по коридора за да настигна Амаран. –Амаран! Амаран! Амаран!
Видях я как ходи по коридора и бърше сълзите си. Беше с останалите фенки. Когато чу гласът ми се обърна, а аз спрях пред нея. Отново погледнах в очите й, които бяха пълни със сълзи и казах:
-Ние ще сме тук 2 седмици. Това е последният ни концерт. Имаш ли химикал... – попитах аз. Но се сетих, че аз имах маркер. –А не, чакай. – отворих го и записах телефона си на ръката й в обратен ред. – За да не може никой да познае. – намигнах й аз. Тогава тя се усмихна. Ах, каква усмивка имаше!!!
-Благодаря. – прошепна тя, когато се хвърли на врата ми за прегръдка. – Тръгвай.
-Да... – казах аз и се усмихнах.
Бързо настигнах останалите и застанахме зад сцената.
-Какво? – попитах аз, тъй като всички се бяха втренчили в мен.
-Нищо... – измърмори Виктор. –Внимавай.
-Дааа, внимавай... – каза и Робърт.
-Какво толкова? Да знаете какво само прочетох. Да ви го прочета ли? Неее, доста е лично! Но... добре, после ще ви кажа...
-Излизайте!- каза Скот.
....

Offline

#10 2011-03-30 17:22:15

shushi_10
Member
From: Los Angeles
Registered: 2010-12-11
Posts: 5,240

Re: Ще те обичам от Ада

Супер. heart Некст ;;333


[img]http://prikachi.com/images/192/3623192f.gif[/img]
[list=*]
[*]yoo_97 :3[/*]
[/list]

Offline

#11 2011-03-30 17:38:40

ssъздад3на ddа uзкушаwа
Member
From: Sэдмоtо нэбe..! ;]]]
Registered: 2011-01-31
Posts: 135

Re: Ще те обичам от Ада

Amazing ! ;** ;д

некст ?  sun


Какво сu мuслuте за мен.. не ме uнтересува..
щото мненuето вu преd мен въоbще не струва .. !! _|_ ;*

Offline

#12 2011-03-30 17:46:17

sunshinexgirl
Member
From: South Korea < 3
Registered: 2010-10-17
Posts: 2,331

Re: Ще те обичам от Ада

Уникалноо! <33  heart
Ощее..  wasntme


[img]http://30.media.tumblr.com/tumblr_lrvpz8dS6U1qbgy5bo1_500.gif[/img]

Offline

#13 2011-03-30 17:52:04

ralitu22
Без право на собствен ранг
Registered: 2010-04-17
Posts: 294

Re: Ще те обичам от Ада

невероятно е..прочетох го през сълзи.. cry


Живей за мига wink

Offline

#14 2011-03-30 18:01:07

fenfantazi_
Member
From: London, UK
Registered: 2011-03-10
Posts: 1,623

Re: Ще те обичам от Ада

великолепно е!ОЩЕ МОЛЯЯ! heart  heart


__________________________'BEING SINGLE DOESN'T MEAN
_______________________THAT YOU'RE WEAK,
_______________________IT MEANS THAT YOU ARE STRONG ENOUGH
_______________________TO WAIT FOR WHAT YOU DESERVE'

______________________________________________- Niall Horan

Offline

#15 2011-03-30 18:01:17

pap1ty
Member
Registered: 2010-03-26
Posts: 312

Re: Ще те обичам от Ада

супер е! Още!!!


[img]http://prikachi.com/images/514/3713514o.gif[/img]

Offline

#16 2011-03-30 18:12:52

angelxbaby
Member
From: Paris
Registered: 2010-09-04
Posts: 50

Re: Ще те обичам от Ада

Всички излязоха на сцената, само аз чаках да дойде моят момент. Музиката започна, набързо се качих на сцената и започнах да пея. Феновете крещяха и цялата арена се тресеше от подскачащите тела. Мммм... тези моменти ми липсват и то много. Обичах да виждам желанието в очите им, желанието за още и още рок. Те бяха там за да разтърсим поне за час живота им и да извадим от изгнание чистите им души. Виждах също така и поход в тях. Ние бяхме секс икони за тях. Очите им следяха всяко едно наше движение, всеки жест, поглед. Запаметяваха ги....
Знаете ли какво е чувството да си сред толкова много хора и в същото време да се чувствате сами? Точно така се чувствах и аз. Докато не погледнах към VIP сектора, в който обикновено бяха отвеждани феновете след срещата ни с тях. Срещнах погледа й и се усмихнах. Сетих се за думите й: “Обичам премреженият ти поглед, когато гледаш към публиката.” Осъзнах, че наистина гледам така. Някой обичаше такава дреболия в мен... ето тогава разбрах, че не съм сам. Концерта мина бързо. Необикновено светкавично бих казал. Всеки път когато се обърнех към Амаран се сещах за някое изречение от писмото. Тя влезе под кожата ми само за 15 минути и с няколко реда. Зачудих се щом постигна такъв ефект върху мен за толкова кратко време какво ли щеше да стане с мен след денят, в който щяхме да сме заедно. Дойде ред и на последната песен. Пак се усмихвах, цяла вечер усмивката не слезе от лицето ми. Дали това момиче ме караше да действам така. Помислих си, че просто ми е станало прекалено мило от думите й.
Ха ха, това беше само началото. Как мислите, че продължава историята ми? Излязохме на първа среща, целунахме се, аз преспах в стаята й, станахме любовници.. венчахме се, имахме много деца, остаряхме заедно и щастливи. Умряхме и сега духът ми се е вселил в това тяло на 19 годишен младеж? Заблуждавате се, мили мои. Не бързайте с изводите... ето какво стана: След 3 дни Амаран ми се обади. Аз лично доста се зарадвах. Не бях излизал с момиче от....от.... хххммм... 5 години? Да. И когато се обади аз й предложих да отидем някъде, където цял ден ще прекараме както трябва. За мен приятно прекарване беше в увеселителен парк. Знаете... памук, пуканки, игри, Виенското колелооо... ооо, като завърша разказа си определено ще отида пак. Има, нали? Или това вече е остаряло забавление? Ааа, добре.... спокоен съм, има го. Ех, хората не са забравили как да се забавляват.
-Ало, Амаран?
-Да. Къде си? – попита ме тя.
-Пред дома ти. Аз съм в една бяла кола. Направо влез в нея като излезеш от вкъщи, o’кей? – обясних й аз.
-Разбрано! – засмя се тя.
След 5 минути видях Амаран да излиза от къщата си. Огледа се и тръгна към колата. Аз отворих вратата отвътре.
-Здравей, пак! – усмихна се широко тя.
-Здравей!  -засмях се и аз. Боже, кой знае колко глупава усмивка изкарах. –Извинявай, че не отидох до вратата ти... аз съм ужасен... но просто не мога да рискувам да ме снимат. Направо вече имат страхова невроза от папараците.
-Не се притеснявай! За мен е важно, че прие да излезем. – отвърна спокойно Амаран. –Е ще тръгваме ли? Вече е 11:30, отдавна трябва да е отворил врати увеселителният парк...
-Слушам, госпожице!
Тръгнахме към увеселителният парк, но нещо имаше... чувствах, че нещо не е както трябва. Какво беше това странно чувство? Ами, да! Аз се притеснявах! Как така ще се притеснявам? През цялото време си мислех: Алекс! Осъзнай се! Не те е срам пред 10 000 души, а сега това момиче те кара да се чувстваш като, като.. като... просто кажи нещо!”
-Хареса ли ти концертът онзи ден? – попитах аз.
-И питаш?! Беше страхотно! – развълнува се Амаран. –Вие винаги сте невероятни!
-Благодаря! Хубаво е да го чувам. – исках още комплименти аз.
-Не Ви ли го казват често? Ах... трябва повече. Ето пак ще го кажа: Страхотен концерт!
-Ооо, благодаря! – пуснах самодоволна усмивка аз.
След този малък разговор отново неприятната тишина, изпълнена с неудобство се настани между нас двамата.
“Добре, сега е нейн ред. Питай нещо, Амарааан! Какво друго? Какво?” – продължавах да нервнича аз.
-Топло ли ти е? Задушно? Хух? Аз мисля, че ще се задуша вече. – това беше най-глупавото, което можех да измисля! Глупак!
-Ами, всъщност да. Може ако искаш да отвориш прозорците. Малко? – погледна ме тя.
“О, не бил глупав въпрос!” – успокоих се сам и спуснах прозорците.
Хммм, така беше доста по-добре, наистина. Когато вече паркирах слязохме от колата и се запътихме към входа. Аз както обикновено предлагах, но бях забравил да купя билети. Извадих от джоба си пари за два билета, но Амаран ме спря.
-Не, Алекс! Аз ще платя за себе си! Разбра ли? – сякаш с достойнство го каза тя.
-Не, Амаран! Аз съм момчето. Излязохме на среща, значи аз ще платя. – заинатих се аз.
-Аз те поканих! – оплези ми се тя.
-Но, аз съм момчетооо. – тръшнах се отново.
-Добре. Плати, но ще ми позволиш да ти изкарам една плюшена играчка на “стрелбището”? И, и, и... ще ти купя сладолед! О’ кей? – усмихна се тя.
-Хм... – погледнах я аз. –Става, но да е голяма играчка и ванилов сладолед! – изтърсих аз.
-И с претенции?! – засмя се Амаран.

Продължение ще има малко по -късно , защото ме хвана мързела...:D

Offline

#17 2011-03-30 18:56:10

sunshinexgirl
Member
From: South Korea < 3
Registered: 2010-10-17
Posts: 2,331

Re: Ще те обичам от Ада

Прекрасно !! heart


[img]http://30.media.tumblr.com/tumblr_lrvpz8dS6U1qbgy5bo1_500.gif[/img]

Offline

#18 2011-03-30 19:08:14

pap1ty
Member
Registered: 2010-03-26
Posts: 312

Re: Ще те обичам от Ада

Страхотно! Ощее!!


[img]http://prikachi.com/images/514/3713514o.gif[/img]

Offline

#19 2011-03-30 19:12:19

privaтe Love
Member
From: in his late night thoughts
Registered: 2010-08-07
Posts: 5,126

Re: Ще те обичам от Ада

И аз,и аз искам още  laugh


«» Hold my hand and I'll take you there... somehow, someday, somewhere...

Offline

#20 2011-03-30 19:26:04

denz
Member
Registered: 2010-05-07
Posts: 252

Re: Ще те обичам от Ада

Искаме още! По - бързо..  rofl ии..да, да не забравя - СТРАХОТНО Е! star

Offline

#21 2011-03-30 19:33:37

fenfantazi_
Member
From: London, UK
Registered: 2011-03-10
Posts: 1,623

Re: Ще те обичам от Ада

Искаме още! По - бързо..  rofl ии..да, да не забравя - СТРАХОТНО Е! star

(y)  heart


__________________________'BEING SINGLE DOESN'T MEAN
_______________________THAT YOU'RE WEAK,
_______________________IT MEANS THAT YOU ARE STRONG ENOUGH
_______________________TO WAIT FOR WHAT YOU DESERVE'

______________________________________________- Niall Horan

Offline

#22 2011-03-30 20:57:01

angelxbaby
Member
From: Paris
Registered: 2010-09-04
Posts: 50

Re: Ще те обичам от Ада

Благодаря ви sun
-----------

Взех билетите и влязохме. Очите ми се разшириха и дори мисля раздвадесетипетиха. От най-обикновени стойки за балони до огромното Виенско колело, от водните колела до Гондолата, погледът ми плъзна навсякъде. Откога не бях ходил в такъв парк! Изумително. Изведнъж започнах да се хиля като идиот и да пускам глупави шеги. Амаран се забавляваше от този факт. Започнахме да обикаляме и да се караме къде първо да се качим. Аз исках на едно влакче, а тя на водни колела. Какво да я правя? Не исках да ми се сърди и се съгласих да стане на нейната. Всъщност, защо ми пукаше дали ще ми се сърди? Пфф, та аз я познавах от...като прибавим и концерта... 2 часа?
Половината ни ден мина само във въртележки, влакчета, кули на страха. Най-накрая стигнахме към края на парка, който повярвайте беше безкраен. Амаран видя едно стрелбище.
-Еййй, ела! – развълнува се тя. –Идвай! Обещах ти играчка!
-Хм... добре. Значи искам, искам, искам... искам...
-Казвай коя искаш, де! Няма да те чакам цял ден. – изнерви се тя.
-А аз как те чаках да си избереш люлка? Хм? – троснах се и аз.
-Ама това е играчкаааа! Хайде!
-Хм.. добре, значи искам, искам, искаааам... ето онова куче там. – посочих аз.
-Това? Ти добре ли си? Аз трябва да съм снайперист за да ти го спечеля! – отвори широко очи тя.
-Обеща!
-Ох, Боже! И моята не е лесна... – направи физиономия тя.
Човекът, който беше там ни гледаше много странно. Момиче да стреля за играчка на момче. Странно, нали? Но и сладко! Ха ха, тя беше просто уникална. Уцели всичко друго, но не и нейната мишена. В крайна сметка не спечели кученцето.
-О, Алекс съжалявам! Ама виж, те нарочно са го направили така. На мен ми се разчуфели погледа. Гледай как са го изкривили! Не е честно! Хм... – изскимтя Амаран.
-Нищо. – усмихнах се аз. –Поне опита.
-Да, ама исках да ти я спечеля!
Когато, човекът държащ това стрелбище видя колко много иска Амаран играчката каза:
-Госпожице, вземете я. Заслужихте я. Все пак уцелихте много неща, които могат да се съберат и да се сравнят със стойността на кученцето.
-Наистина? Ама сериозно ли? Ооо, благодаря ви! – заподскача тя. –Благодаря!
Взе кученцето, гушна го удържа на обещанието. Сега следва сладолеееед. Сладолед, сладолед... – започна да търси с поглед тя.-А ето! – и ме задърпа натам. –Господине, два ванилови сладоледа с.... каква заливка обичаш Алекс?
-Карамел! – светнаха очите ми.
-Карамел и ягода! – каза тя на продавача.
Ммм, дали защото бях с нея или просто сладоледа беше добър, ми се стори, че това е най-сладкият десерт на света, който някога съм ял.
Седнахме на една пейка и започнахме да си говорим. Да пропусна ли тази част? Хм.. знаете, общите неща за групата, феновете... успеха дори. Разказах й как ще влезем отново в студиото скоро и ще запишем нови песни. Тя ме слушаше с интерес. После Амаран започна да разказва за себе си. Разбрах, че имаме доста общи неща. Първото и най-важното, май и двамата бяхме доста романтични. Музика... музиката, едно от най-важните неща за мен. Слънцето започна да залязва и се отразяваше в зелените й очи. Лекият вятър разпръскваше аромата от парфюма й. Още помня този аромат... сякаш бях дете и сега опознавах света, света, който в този момент представляваше тя. Следях всяко едно движение на устните й, всяко премигване, всяка усмивка, всеки тон от гласа й.
-Алекс, Алекс! Чуваш ли ме? – изведнъж ме извади от унеса ми тя.
-Хм, какво? – попитах аз.
-Виж, там има къща на ужасите. Искам да отидем! Моля! – направи мили очи тя.
-Разбира се! – казах аз. –Ама да не се уплашиш! Ако се уплашиш, стисни ръката ми и аз ще те пазя. – ударих се по гърдите аз, като някой пълен глупак.
-Не се страхувам. Не забравяй, че съм с година по-голяма от теб!
-Така ли? Как съм пропуснал тази подробност?
-Алекс, казах ти го преди 5 минути. – намръщи се тя. –Слушаше ли ме изобщо?
-Слушах и продължавам да слушам.
-Добре... не ти вярвам нещо.
Влязохме в къщата и започнахме да следваме знаците. Изведнъж пред нас се появи един кървав скелет. Аз подскочих като малко дете.
-Майко!  - поплюх в пазвата си аз.
-Ха ха ха, голямо си бебе! АААА, Боже! – кресна и Амаран, когато един манекен без глава и с брадва изскочи изневиделица.
-Бебе си ти! – изсмях се аз.
Смехът ми секна в онази секунда, когато покрай нас мина нещо. “Какво беше това по дяволите?” – помислих си аз. Изкара ми ангелите. Определено беше живо и черно. Амаран явно не го забеляза, защото се бе превила от смях. “Ето го пак!Какъв е този трик. Дух ли се опитват да имитират?” Изведнъж “то” се спря пред мен и ме погледна. “Кълна се, че очите му бяха червени. Какъв беше този блясък?” Когато Амаран повдигна глава, блясъкът изчезна,  и каза:
-Господине, тук направо ще ни изкарат ангелите. Знаете ли накъде е изхода?
-Не. – отговори едносрично той.
-А вие откъде дойдохте?
Мъжът само посочи с пръст.
-Значи натам ще тръгнем, ще излезем все отнякъде.
-Алекс Дрю? – каза с въпросителна интонация мъжа.
-Да. – казах глупаво и плахо аз.
-Може ли един автограф? Малката ми дъщеря е огромна фенка на групата ви. – продължи студено той.
-Да, разбира се!
Той ми подаде един лист и аз се подписах. После благодари и мина зад нас. Побиха ме тръпки от леденият му дъх по врата ми. Приближи се до ухото ми и каза:
-Скоро...
После изчезна. Какво беше това, мамка му?

Offline

#23 2011-03-30 21:07:16

pap1ty
Member
Registered: 2010-03-26
Posts: 312

Re: Ще те обичам от Ада

Още, искам ощееее  heart


[img]http://prikachi.com/images/514/3713514o.gif[/img]

Offline

#24 2011-03-30 23:28:52

ssъздад3на ddа uзкушаwа
Member
From: Sэдмоtо нэбe..! ;]]]
Registered: 2011-01-31
Posts: 135

Re: Ще те обичам от Ада

Още, искам ощееее  heart


Какво сu мuслuте за мен.. не ме uнтересува..
щото мненuето вu преd мен въоbще не струва .. !! _|_ ;*

Offline

#25 2011-03-31 07:39:18

Yov1ty
Member
From: Neverland ^^
Registered: 2010-12-14
Posts: 276

Offline

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook