Хареса ми. Пусни още.

Ще открият в теб талант, непроявен досега

Учебници, дрехи, моливник, енциклопедия.

Става все по-интересно.

За музика знам 4shared.com, Heminei.com, Download.nl. Надявам се да съм помогнала.

Много ми хареса и чакам некста.

Няма ли такава тема? Наскоро мисля, че видях.

По темата: сок

Хареса ми, а за заглавие можеш да използваш "Хартиено сърце" или "Сърце от хартия".

Извинявам се, че чак сега я пускам.

V глава

Не доумявах какво става. Бях наистина объркана. Първо аз, после Оливър, а сега и тя.
-Миранда - погледнах я аз - от кога имаш това на крака си?
С леко разочарование, че съм го видяла, тя ме погледна и с въздишка ми отговори:
-От вчера.
-Защо не ми каза?
Придърпах бавно косата си и й показах моят знак. Видя го, но явно не знаеше как да реагира и само си мълчеше. Как ли щеше да реагира, ако й бях казала и за Оливър?
-Оливър има същия символ на ръката си.
-Какво? - погледна ме тя с лек ужас в очите си - Няма нач...
Преди да завърши изречението си се сгрумоляса на земята. В този момент незнаех какво да направя. Бяхме в стаичката между покрива и къщата, а отдолу все още бумтеше музиката. Спуснах се по стъпалата и бързах да намеря Оливър. Проправяйки си път през тълпата, го видях в кухнята. Беше се подпрял на плота и пиеше вода. Беше толкова сладък, но това сега нямаше значение. Тичах към него с бялата накъсана рокля.
-Оливър. - Говорех силно, може би дори виках,а той беше в гръб. - Оливър, чуваш ли ме?
Бутнах го по гърбът. Точно в секунда усетих същата болка, пронизваща тялото ми, която усетих преди три месеца. Той се обърна, беше излят чашата с вода върху костюма си. Очите ни се срещнаха. Ясно ми стана, че и той е усетил това, но Миранде лежеше там горе и трябваше да я измъкна.
-Трябва да изкараш вскички хора от къщата.
Той ме погледна и кимна в знак на съгласие. Отиде да търси приятелите си, за да могат да изкарат навалицата. Сега ми трябваше Даниел - гаджето на Миранда. Те се запознаха на един купон. В началото изобщо не се понасяха, но после тя го "омагьосала" с червената си прекрасна коса, поне той така казва, и от тогава двамата са луди един за друг.
-Даниел, помогни ми. Миранда припадна в стаята над стъпалата.
Той тръгна бързо към тавана на къщата. Видях притеснението му, очите ми се насълзиха макар да не беше нужно. Той се качи, аз не го последвах.
Слизаше бавно, държеше Мира на ръце.
-Къде ще я оставим - попита той.
-Ела в голямата стая.
Къщата вече беше празна. Оливър и приятелите му бяха разчистили донякъде. После той ги беше изпратил. Часът беше 01:38. Оливър видя, че Даниел носи Миранда и веднага оправи дивана, за да я сложим да легне.
-От кога е така - попита Оливър.
Погледнах жално и казах:
-Когато те блъснах и ти казах да прекратиш партито, тя беше в безсъзнание.
След около 20 минути тя се съвзе. Гледаше наоколо. Отидох при нея и я прегърнах.
-Добре ли си - попитах разтревожено.
-Да, да добре съм.
Даниел седна до нея и я целуна по челото.
-Но какво стана докато бях в безсъзнание.
-Какво искаш да кажеш - погледнах я с объркан поглед.
-Последното, което помня е ужасна пронизваща болка. Все едно преминава ток през мен.
Обърнах се към Оливър. После към нея.
-Оливър... Покажи дясната си китка на Миранда - казах сериозно на Оливър.
Когато Миранда видя знакът все едно глътна езика си.
-Ще те питам само едно нещо. Усещала ли си такава болка и преди.
-Да, преди три месеца.

Е, какво мислите ?

Тайният кръг.
Монк/Анатомията на Грей?

Десет.