...заспивам като го гледам сама.
Облизвам си устната ,защото...

Пиано и 2 вида флейти ^^.

Благодаря за хубавите коментари ^^.
Приятно четене и се надявам да ви хареса.

-Иначе ,къде живееш?-вмъкна в разговора ни той.
-Ами,на улица Ме...-не можех да продължа.Това вече не беше моя дом,защото домът е мястото ,където  те чакат любимите хора ,където имаш милиони прекрасни спомени, където е...сърцето ти. Но аз вече нямах нито близки,нито спомени ,които да ме карат да се усмихна,нито сърце -Същност съм само за малко тук.
-Жалко.Е ,все пак се надявам да не ме напуснеш скоро...ааа...така ,де –града –погледна надолу и се изчерви.
-Е, може да се задържа малко при теб...така ,де –в града-усмихнах се ,а той се засмя малко нервно –Какво ще покажеш на „туриста”?
-Ами ,сега има панаир и ако искаш...може да ми спечелиш някое мече.
-Не някое ,а най-голямото!-изрекох сериозно,а после и двамата избухнахме в смях-Да ,но виж на какво приличам ... хората там ще ме помислят за атракция.
-Ами ,ако искаш ,ще те изчакам да се оправиш и...
-Квартирата ми е на другия край на града и просто няма смисъл – лъжейки  ,го прекъснах.
-Кой е споменал нещо за квартирата ти? Живея точно до парка и нещо на сестра ми  може да ти стане.И не ,не може да ми противоречиш ,така че дори не се опитвай.
Изостанах малко разколебавайки се,но той ме хвана за ръка и нежно ме придърпа напред.
-За малко да те „изпусна” преди половин час...сега няма да го направя!-и ,въпреки че продължих към дома му ,то не разплете пръсти от моите.

Определено ще я следя ^^.

Благодаря за прекрасните отзиви ^^ !Скоро пак ще пусна част.
Приятно четене и се надявам да ви хареса.

-Хей,хей,хей.Какво ти става?Целия град ли искаш да събудиш?Не ми казвай ,че не ме позна.
Когато се обърнах видях Джон с глупава усмивка лепната на лицето му.Идваше ми да му се развикам и да го зашлевя,но единствено с пресипнал глас продумах:
-Аз...се изплаших.Повече не прави ...така.
-Ха,ха!Ама ти сериозно ли!? – след това ме огледа от глава до пети –Ле-лее...изглеждаш трепач!
-Можеше поне да ми кажеш ,че си ти!Мамка му! –изпсувах вече осъзнала се.-Идиот!
-По-леко с думите,Съни!
-Охх...извинявай...просто ми изкара ангелите.
-Е ,готова ли си да тръгваме?-попита след няколко секунди неловко мълчание.
-Мхм.
Хвана ръката ми,вплете пръсти в моите и продължехме по пътеката към парка ,която беше огряна от улични лампи,точно както прожектори осветяват сцена.Сцена с мрачни  и зловещи декори.
Когато стигнахме , тежките метални врати бяха залостени. Погледнах го въпросително .Изведнъж онова чувство ,което ме връхлиташе всеки път ,когато предстоеше нещо лошо, сграбчи врата ми и ме остави без дъх.
-И без това е заключено.Мисля ,че е най- добре да отложим за друг пъ...
-Стига ,де!А ,и да не мислиш ,че вратата ще ни спре.
Протегна ръка през портата и след минутка вече я отваряше.Усмихнах се вяло и се опитах да подтисна страха си,докато прекрачвахме желязната арка над нас.

Реших ,че трябва да вкарам и много малка нотка романтика за разнообразие,надявам да ви хареса и обещавам ,че няма да  е банална.
Приятно четене ^^.

-Ами ...да, защо не.
В този момент се почувствах като най –егоистичното чудовище на света –способна да поема огромния риск за живота на непознат,само ,за да „излекувам” самотната си душа.
Разколебах се ,а вината ,като паяк ме оплете в паяжината си и ме задуши.Но точно преди да се обърна и да спра това което ставаше,една ръка се плъзна нежно по бузата ми.Дигнах очи и забравих дори името си ,а да не говорим за това ,че преди секунда бях готова да избягам.
-Имаш сажди ...явно наистина не ти е ден,а?
-Ами...да беше само денят- въздъхнах страдалчески.
-Между другото ,името ми е Майк,на вашите услуги- каза ,правейки поклон до земята.Аз на свой ред се разсмях ,хванах въображаемата си рокля и леко приклекнах.
-Кати,приятно ми е да се запознаем граф Майк-обичах да разигравам сценки- напрежението от новото запознанство просто изчезваше с тях.А и май той нямаше нищо против това .
-Е ,графиня Катерина-каза изискано с нотка ирония,хващайки ме под ръка ,точно както в Средновековието –нека нашата следобедна разходка започне.А после ще пием скоч,ще пушим от най скъпите пури ...и ще се правим ,че ни е интересно-разсмях се и го бутнах лекичко-Но Катерина,как може да се държите толкова недостойно –театрално се възмути.
-Простете ,трябва да бъда наказана –сведох глава „засрамена” и се изкикотих.
-Ооо...лошо  момиче,а?
-Нямаш си и на представа-казах вече не толкова развеселена.
Продължехме бавно ,вече само като Кати и Майк и без никакви преструвки ,малко по малко започнахме да се опознаваме.

И в тази част не можах да побера най-интересното,но в другата вече ще се опитам .
Приятно четене и се надявам да ви хареса.

На входната врата,докато се обувах,изведнъж ми прилоша и пред очите ми започнаха да се реят големи черни петна.Мигнах няколко пъти в опит да си върна зрението,но точно тогава пред мен изникна образът на Рейн-кръстосал строго ръце,леко събрал вежди и нацупил устни. „Не ти изневерявам. Ние не сме двойка!Ти не искаш да сме!Аз те обичам ,но не мога винаги да съм сама.Така че съжалявам но тази вечер ,ти не влизаш в плановете ми и ако обичаш марш от главата ми.” И сякаш ,за да може да изчезне ,затворих очи,прокарах пръсти през косата си и я дръпнах силно назад.Беше опъната като струна за секунда ,а след това я пуснах,усмихнах се и отворих вратата уверено.
Отдалечила се малко от дома, вървях спокойно.Усещах вятъра ,който си играеше с косата ми,светлината на луната ,която нежно падаше по лицето ми и го очертаваше меко,а звездите шепнеха тихо приказката на нощта.
Изведнъж чух тежки бързи стъпки зад гърба ми.Не смеех да се обърна и просто забързах крачка .Но те ме приближаваха.Не издържах на напрежението и погледнах за кратко през рамо.Да беше момче или мъж ,но единственото което видях ,беше силуетът му.
Дишането ми зачести ,а по дланите ми станах влажни от паника.Затичах се леко ,оглеждайки се за магазин ,където мога да се скрия поне за малко, но такъв нямаше.
Вече усещах ,топлия му дъх във врата си.Една сълза бързо се претърколи по лицето ми.Сърцето ми туптеше бясно, а тялото ми трепереше като лист.
В следващия миг 2 ръце ме сграбчиха през кръста и врата. От гърлото ми се процеди  силен и пронизващ писък,но само след секунда устните ми вече бяха покрити ,а викът- заглушен.

Красиво е !

Е най-накрая написах частта,но нещо не ми харесва особено много .Но все пак се надявам на вас да ви допадне.
Приятно четене ^^

В началото реших да продължа игнорирайки вика му,но сякаш за да ми напомни некадърното „дишане уста в уста” ,едното ми ребро изведнъж ме преряза.
-Това ли наричаш спасяване?- отвърнах раздразнена аз –Ха,просто сега ще умра от кръвоизлив ,а не от задушаване!
Продължих по пътя си с нагърчено чело,а после изведнъж се разсмях .Бях забравила ,колко хубаво е, дори за миг ,да се усмихна искрено,да почувствам онова трептене в коремчето си,еуфорията обземаща цялото ми същество.
Но после една мисъл започна да ме тормози,сякаш бях мушичка ,мъчеща се да се спаси от лепкавата паяжина ,която я покрива -„ Защо все още си жив ? Какво става ? Възможно ли е ...” дори не смеех да помисля за това,защото знаех ,че надеждата ,онази почти изгаснала искра, щеше да пламне с всичка сила . ”Възможно ли е всичко това да е било кошмар ? Да съм се излекувала? Може да съм изключение? Нали?Или пък да имам достатъчно енергия и да не ми е нужна повече.Сигурно!”
Да,знаех ,че беше невъзможно.Но не исках да го призная пред себе си.Исках ...исках да  живея отново,да съм щастлива и пълноценна ,да обичам и да бъда обичана .И всичко това стана като фикс идея и ме превзе из основи,накара ме да забравя ,че съм опасна...че съм обречена.И преди да се усетя вече се бях обърнала и възможно с най- чаровния си вид (който едва ли е бил такъв ,при положение че приличах на жив мъртвец) подвикнах:
-Хей!Ам..Съжалявам,не исках да съм ..кучка,но просто преживявам много труден период...и ти благодаря.Наистина!
-Е ,след такова разкаяние не мога да се сърдя-каза обръщайки се към мен ,а лицето му беше озарено от прекрасна усмивка-А, какво ще кажеш,ако за благодарност позволиш на твоя „ангел спасител" да те придружи на разходка?

Както по-рано споменах в другата ми история ,нямах достъп до компютър и нямаше как да пусна част,но пък за утре мисля ,че ще съм готова ^^.

И аз се сетих за ТИЛТ по някакви причини.Иначе ,тази история наистина ме впечатли и ако може да ми пращаш ЛС ,когато излезе следващата част ^^.