Елин Пели - "Бяло облаче, зад Витоша"
Обожавам разказите му, сигурно ги чета за 100тен път вече.. 

9-ти.. 

Неекст!!     

Некстт!!   

Здравейте!!  Както, предполагам, всички знаете тази вечер се очаква метеоритен дъжд. Като от 22:30 до 24:00 часа феноменът ще е в пика си, като на час ще падат по 100 звезди. Ще наблюдавате ли тази вечер звездите? Намислихте ли си желание или желания? Ако искате го/ги споделете. )

1. Да, след малко ще излизаме с едни приятели на покрива на жилищния блок.
2. Намислила съм си само 3 желания.
3. Прекалено са лични и няма да ги споделям.
Сега е ваш ред.  

Следващата част, довечера ще пусна още една, понеже ще отсъствам цяла седмица.

Част 9

Поговорихме си, обясних й всичко. Разбира се и тя беше попаднала в същата клопка като мен. Дерек я бил примамил и сега е робиня, робува на някакви дебели дърти чичковци, които искат само плътско удоволствие. Имах чувството, че ще станем добри приятелки. Даде ми и телефонния си номер, предложи някой път да отидем на шопинг по навътре в „градчето”. Имало много магазини и за дрехи, и за храна, и за мебели.
- А, и да не забравя. Това е за теб. Дебитна карта от Джери, всяко момиче има такава.
- Благодаря, явно така ще ми се отплаща.
- Е, аз мисля да тръгвам, след половин час ще дойде мой клиент. И трябва да се приготвя.
Изпратих Руби и се чудих какво да правя сега.  Пуснах телевизора и се зазяпах в някакво предаване. Разни жени обясняваха за женските си проблеми. Домашният телефон звънна, непознат номер.
- Ало? – вдигнах.
- Здравей, миличка. Аз съм Джери, исках само да те осведомя, че утре започваш. Така, че си почини. Трябва да си свежа за поръчката. Изпращам ти много важен клиент и очаквам да остане очарован.
- Да, добре – казах с отегчение – това ли е?
- За сега да.
- Добре, чао. – затворих без да изчакам отговор.
Реших да се поразходя из къщата, да огледам. Установих, че на първия етаж бяха дневната, кухнята както и баня и тоалетна. На втория етаж имаше три спални, нещо като килер, малка библиотека разположена в една стая и отново баня и тоалетна. Започвах да харесвам новия си дом. Влязох в едната стая гардероб, огледало, телевизор поставен на шкаф с множество чекмеджета, както и лаптоп. В тази стая щях да спя, щеше да си е моето местенце. А в някоя от другите щях да работя. Разопаковах си нещата в моята стая и ги подредих. Вече беше привечер, чувствах се капнала. Легнах в новото си меко легло и неусетно съм заспала. Събудих се от ужасен тътен, станах сънено и погледнах през прозореца. Започваше буря, капки дъжд миеха стъклото. Затворих прозореца и отново се мушнах под топлите завивки.

Сутринта слънцето огряло цялата ми стая ме събуди. Беше около 9:30. Станах бавно от леглото и отидох към банята. Измих се на бързо и слязох долу да си направя закуска. Не знаех кога въпросният господин ще дойде, за това гледах да съм максимално бърза. Бях ужасно напрегната за това, което предстоеше да се случи. Направих си две яйца на очи, малко бекон и си налях портокалов сок. Седнах на един стол, беше от онези, високите, които бяха наредени около плота. Почти бях приключила със закуската, когато се позвъни.
- Момент!! – извиках предъвквайки парче бекон.
- Добре, ще изчакам. – чу се непознат глас. Явно беше дошъл вече. Но беше едва 10:15. Напрежението растеше ужасно бързо в мен. Нямах си и ни най – малка представа какво ще стане, а неизвестността ме убиваше. Станах и отворих вратата.
- Здравей! – усмихна ми се младо момче, може би на около 25-26. Беше красив, имаше леко набола брада, бели зъби и очи, които се впиваха в мен, но и ме обгръщаха с топлина.
Не отговорих, просто оставих вратата отворена и влязох отново вътре.
- Настанявай се, докато подредя в кухнята. Но ако толкова настояваш да правя веднага секс с теб… - учудих се с каква лекота го казах, без да трепна.
- Не, не, виж… Аз не искам да правя каквото и да е било с теб ако ти не го искаш. Просто исках да се запозная с теб, когато те видях първият път и просто онемях. Освен това съм приятел с Джери, дължи ми услуга след услуга.
- Първият път?? Ние току що се видяхме…
- Не е така, виждал съм те и преди. Излизаше от хотела, а аз тъкмо влизах там. Поразпитах за теб и ето, сега пак съм тук. Сигурно си изплашена?
- Вече не… Но не знам, не ти вярвам, че е просто това.
- Заради Дерек, нали? Спокойно, аз ще ти докажа, че не съм такъв. Просто искам да те опозная, изглеждаш ми много мило и добро момиче.
- Благодаря ти! Сигурно го казваш на всяка. - отговорих с безразличие, все едно бях чула реплика от сценарий за стотен път.

Некст! 

Звучи интересно, ще я следя!

Много е интересно!! Некст!! 

И новата част:

Част 8

Вечерта си събрах нещата и си легнах. По едно време на вратата се почука, беше Дерек. Аз не отговорих, нито отворих вратата.
- Бел, отвори ми, аз съм.
- Знам кой си… Махни се, не искам да те виждам никога повече! – казах през сълзи, опитвайки се да бъда силната.
- Но какво има, мила??
- Престани, знам всичко… Не съм ти мила, не съм ти никаква, чу ли ме? Никаква! Махай се!!!
Повече не се обади, беше се отказал.. Без да ми обясни, да вярно, че бях наранена, но поне можеше да ми каже в лицето, че всичко това е лъжа. Най – вероятно щеше да изяде някой шамар… 
Завих се и заплаках, просто заплаках. Имах нужда от това, за да се отърся от всичко случило се до този момент. Може би за момента това беше най – добрият вариант. Всичко може би щеше да се оправи. И да имах и аз щастлив край.
  На другият ден рано сутринта заминах. Озовах се в жилищен комплекс, имаше доста кокетни къщички и други сгради, нещо като малък град си беше. Градът на Лолитките! Колата спря пред една от тях, двуетажна къща, красива врата от масивно дърво. Шофьорът ми даде ключа, аз си взех багажа и влязох вътре, а той отпраши в неизвестна посока. Влязох вътре, къщата беше уникална. Много красиво обзаведена, а мраморни стълби водеха до вторият етаж. На масичката в дневната имаше бележка и цветя от Джери. Пишеше, че вече това е моят нов дом, ако имам нужда от пари да му се обадя, той щял да оправи всичко и други подробности. Смачках бележката и я изхвърлих в коша в кухнята. Извадих ваза от шкафа след кратко търсене. Хубавото беше, че къщата беше обзаведена до последната подробност. Налях вода и сложих букета там. Поставих вазата на плота и си налях малко портокалов сок.  На врата се позвъни, отидох да отворя. Бях озадачена кой ли може да е. Отворих вратата, а срещу мен стоеше момиче. Толкова красива! Руси букли се спускаха до гърдите й, нямаше грим. Роклята подчертаваше идеалните й форми.
- Добър ден! С какво да ви помогна?
- Здравей! Аз съм Руби, живея ето там. – посочи къща, която беше точно до моята -  Ако имаш нужда от нещо няма проблеми да ме потърсиш.
- Благодаря ти, влез. – отворих врата широко и я подканих вътре.

Малко избързах с следващата част, ако има интерес довечера ще пусна пак.

Част 7

Притеснението нарастваше в мен с всеки изминал ден. Дерек се грижеше за мен, прекарвахме всяка свободна минута заедно, увещаваше ме, че всичко ще бъде наред. Вярвах му сляпо. Просто беше различен, топлите му кафяви очи ме разтапяха. А целувките… Горещи, страстни и парещи.
Един ден по време на обедната ми почивка дойде Джери, искаше да поговорим. Влязохме в кабинета му и разговора ни започна. Опитвах се да бъда спокойна, но тракането с нокти ме издаваше.
- Мила Изи, реших да те преместя в друг, по – голям хотел. Ще ти плащам по – добре, ще живееш отново в хотела. Приеми го като повишение или като подарък. Ще си имаш всичко, от което се нуждаеш.
- Не е така, нали? Ще ме правиш едно от твоите момичета… Проститутка?
- Дерек ли ти каза?
- Не, аз чух всичко. Еее, такава ли ще ставам? Ще си изкарвам прехраната с тялото? – попитах настойчиво, гледайки го в очите.
- Виж, няма да си проститутка, прекалено нежна си, за да работиш на магистралата или в някакъв бардак. Има специални вили, нещо като комплекс, там живеят момичета, като теб.
- Като мен?
- Да, без дом, намерили утеха тук. И мога да ти кажа, че всички те са приятелки на Дерек… Или бяха…
- Разбирам…. – замълчах си.
- Ще бъдеш добре, няма да се продаваш на всеки. Избираш ти на кого искаш. Те не винаги ще искат да правят секс с теб. Може да искат просто компания или да поговорят с някой.
- Ясно и казваш, че няма да ми липсва нищо, така ли?
- Да, предполагам, че приемаш?
- Приемам предложението ти.
Разбрахме се още утре рано сутринта да замина, шофьорът му щеше да ме закара. Затворих вратата на кабинета му и се прибрах в стаята си. Разбита… Не знаех на кого да вярвам.. Дали наистина Дерек ме беше измамил и аз се хванах.. Или беше просто трик на Джери, за да се съглася по – лесно… Пъзелът, които почти бях наредила, отново се разбърка и трябваше да го подредя наново.

Знаеш ли какво, спрях да съм ти бясна.. Силна стана ли, ставам и опасна!!