Увлекателно е! Пусни некст-а.

Нексттт ! (f)     

Ооо много готинко :Д !

Тези :
http://kaprizen.com/?img=1827568
http://kaprizen.com/?img=1827569

Oo da :D И много е готинко ! Браво 

Уника ! Продължение  !

Ето некстаа !

Глава Пета
,,Нищо не е толкова лесно II"
   

  Около 10 минути мълчаливо ходене по заглъхналия коридор,от който не се чуваше нищо!? Стига толкова!
-Е,с какво се занимавате тук? -попитах с надеждата,това да разтопи ситуацията.Той затаи дъха си за секунда,сетне се отпусна и започна:
-Ами с каквото поискаме.Ако искам с Рок,по коридора 3-тата стая в ляво.Ако искаш с мълчаливи хора,по коридора 18-тата стая в дясно.Ако искаш със музика и всякакви такива...Оо,пълно е със стай. -казах и си пое въздух.Беше толкова сладък (не знам за кой път го повтарям) Когато си мислеше за нещо хубаво,забелязах,че винаги отпускаше глава назад и се усмихваше лекичко,а черните му коси,падаха на страната на която бе застанал.
-Нда,това вече го видях. -казах присмех,а той се обърна с изцъклени очи и кажа.
-Имам идея! -видях,че се усмихва и това ме накара да изгарям от любопитство.
-Е,хайде де,ти влака ли,чакаш? Каква е ? -попитах,а той се огледа,сетне снижи глас и каза.
-Последвай ме! -Джонатан започна да тича,а аз се затичах след него,като внимавах рокличката да не се вдигне.Той мина пред целия коридор,а стъпките ни отекваха в тишината.В края на коридора,той зави на ляво и отвори голяма врата.Точно тази през която влезнахме в Тази сграда.Оо,забравих да спомена.Тази сграда,приличаше на замък..Но беше готина. помислих си.После отново погледнах напред и видях,че излизаме на вън,при красивата поляна и грейналото слънце.А по пейките бяха накацали всички хора-ангели. Джонатан продължи да тича,отправяйки се към една малка могила,зад която имаше 4 момчета и едно момиче.
-О,не,не,не,не ! - казах забавяйки крачка.Той също спря.
-Но,защо? -попита жално.
-Не! -отсякох,а той продължи да ме гледа със прекрасните си черни очи.В този момент се замислих,какви ли са били очите му преди да умре .Каквито и да бяха,пак са били красиви. -Ох,добре. -мъцнах най-накрая,сетне продължих. -Но да сме наясно,без да ме замесваш в каквото и да било,не искам да ме намразят. -казах и сведох поглед. През това време той се усмихна и каза
-О моля те,погледни се! Кой би те намразил!? Ти си толкова сладка и невинна. -каза той и се усмихна,а после продължи да върви по-бавно.Сладка и невинна !? Този пич,си нямаше идея с кого се забърква! Помислих си,сетне продължих след него. Когато вче бяхме на 10 крачки от тях,Джонатан се провикна.
-Ей момчета,какво става!? -а,те всички се обърнаха към него и започнаха да се усмихват и да махат. А аз се парализирах.Движех се като робот,винаги съм мразила да ме запознават с нови и нови хора.Но,какво пък,можеше и да са пичове.Тръгнах след Джонатан и слезнах при тях.
-Ей пич,коя е мацката!? -попита едно момче,което приличаше на Джонатан.Имаше средно дълга черна коса,черни очи и беще слаб и висок. -Толкова красива мацка,тук няма.От къде я измъкна? -попита момчето и се приближи до мен и ме огледа.
-О,да това е Кйтлин,нова е. -казах Джонатан. -Кей,това са Виктор. -Той беше висок и набит,със дълга коса.
-Здравей. -каза Виктор и ми намигна.сетне Джонатан продължи :
-И Браян и Аксел и Саймън. -каза той и те ме поздравиха,всеки от който ми намигаше или се усмихваше.Всички бяха хубави.
- И накрая,Джес.Това е Кейтлин. -каза Джонатан и тя ме изгледа злобно.Сетне рече:
-Оо,явно това е новото момиче на Джо.Хъм,представях си я по-красива. -каза злобно и ме вбеси.Тъкмо отворих уста да кажа нещо,когато Джонатан се обади.
-Не е новото ми момиче,просто е много мила и е голяма сладурана.Все още обичам Кристин. -каза и това ме смути.Усетих,как поруменях.
-Голяма сладурана?! Не думай. -каза тя присмех и ме огледа.
-Да,сладурана е.Точно това,че не я познаваш,не ти дава право да се държиш така! -кресна Джонатан.
-Уау иначе какво,ти на това ли му викаш сладко!? -каза Джесика и ме посочи.
-и представа си нямаш колко.. -каза Едно от момчетата и ми намигна.Сетне се ядосах много и започнах да я нареждам.
-Ей,първо изобщо не ме познаваш! -казах,но пред да довърша,тя ме прекъсна.
-Да и не е нужно да те познавам.А,ти какво,за Хелоуин ли репетираш? -каза тя и се присмя. Край! Това беше. Тя си го изпроси!
-О,да хвана ме! И ако имах твоята маска,щях да съм най-страшната! -казах а тя сведе поглед и поруменя.Май те затапих ,а Кучко! Помислих си.а сетне зад гърба ми се разнесе :
-Уау,е на това му се вика момиче! -каза едно от момчетата,а друго се съгласи.
-И аз това викам.
Сетне аз се обърнах към Джонатан и рекох:
-Мисля да си ходя. -казах,а преди той да отговори Момчето на име Аксел каза:
-Хей,не сладкишче,купонът сега започва! -пич,това се изтърка мислиш ли,че ми пука ! Помислих си,сетне се усмихнах и каза:
-Съжалявам,беше ми приятно момчета.Ще се видим пак. -каза и се завъртях към Джонатан.Приближих се до него и прошепнах в ухото му,едва забележимо.
-Беше ми приятно! -сетне се замислих и го целунах по бузата.
-Чао! -казах на глас и всички момчета започнаха да усвиркват чутото.
-А за мен няма ли такава целувка? -каза Аксел. Аз се обърнах и казах.
-Може би друг път.
Изкачих малките стъпала и се запътих към стаята си.Само дано я откриех.В този момент се зачудих. Какъв е този задгробен живот!? Дали можех да летя!? Нямах тези отговори,но тук ми харесваше.
Вече бях пред стаята си.Само,че едно нещо проплува през мислите ми.Ликът на малката ми сестричка.Отворих вратата и се втурнах към леглото.Легнах и се опитах да не мисля за това.Пуснах телевизорът и,явно съм заспала.

Тази :

http://kaprizen.com/?img=1814863

Търся филм,нещо фентъзи..Като тези където действията им се развиват по формата на приказки.Нещо от сорта на Хари Потър,Хрониките на Нарния,Хрониките на Спайдъруик и Чарли и Шоколадовата Фабрика...Ако някой знае нещо подобно,моля ви пишете на ЛС

Благодаря Предварително

Много се радвам,че ви харесва! Ето ви продължението!

                        Глава Четвърта
                        ,,Нищо не е толкова лесно"

Мамка му ! Какво по дяволите правеше той? Ние изобщо не се познавахме! Но,исках да го целуна! Исках го! Ако трябваше щях да дам Рая на Дявола,но го исках! Не можех да се държа здраво на земята,ала трябваше! Той не обичаше мен,той обичаше Кристин! Разумът ми надделя и се дръпнах настрани от него,сякаш нищо бе станало.Отправих се към последния шкаф на гардероба.отворих го и видях,че вътре имаше сгънати поли.
-Ей виж,тук има  полички! - казах като се опитах да разсея мислите си от случилото се.
-Да,готини са ! -каза той като продължаваше да се приближава,дори и бавно-много бавно,но го усещах.За това извадих една пола и започнах да я размятам.
-Виж колко е готина ? -казах и се ухилих насила.Той погледна странно,сетне добави.
-Да,защо нея  пробваш!? -Ехооо,пич,ти чуваш ли се !? Разбира се,че ще я,но излезз !! Казах си на ум.После казах.
-Окей,ама излизай,за да я облека и ако ме изчакаш в другата стая без да надникваш,ще те призная! -засмях се.Той също,сетне му посочих вратата с брадичка и му казах.
-Марш! -а той се ухили и излезе. Започнах да се преобличам.Съблякох сатенената,бяла лятна рокличка и намъкнах една черна тениска с летящо сърце на нея.Сетне и полата.Отидох до голямото огледало,което стоеше на стената на гардероба и се огледах.Не се харесах,никога не съм се харесвала с поли,но пък какво от това.Никога не ми е пукало. След това,огледах гардероба.Видях едно долно чекмедже и се запътих към него с надеждата,че там има чорапи и кецове! Ии..
-Оу Йес ! -казах на глас,защото вътре имаше 4-ри чифта кецове и чорапки.Кецовете бяха черни,бели,шахматни и лилаво на черепи.Избрах Черно-белите и едни сиви чорапи.Обух чорапите после кецовете,станах от пода и се огледах отново.Гледката пак не ми хареса,за това събух полата и кецовете.Разрових се още малко и намерих Блу-Джинси.Обух тях и кецовете.Е,не бях първата красавица,но поне не беше като с полата.Приготвих се да изляза от стаята и разбира се Джонатан:
-Ей,къде ти е полата!? -Попита жално той.
-В гардероба. -отсякох с присмех.
-Неее...Но аз харесвах полата. -каза той през смях.
-Ако искаш д ане получиш шамар,ще харесаш и Блу-Джинса. -казах и аз се засмях. -добре,знаеш ли какво? Отивам да си облека рокличката. -казах и направих обратен завой.
-Ето това ми допада. -каза Джонатан и се засмя тихичко.
-Чух го ! -извиках от другата стая.И сетне го чух как се засмя.За малко застанах на леглото слушайки смеха му.Гласът му звънеше.Той бе мило момче,тази Кристин,не осъзнаваше какво изпуска.Помислих си. Сетне смъкнах дрехите.Нещо ми хрумна да отида до огледалото.Направих точно 2 крачки и вече бях там.Със затворени очи.Не знам,изпитвах страх да се погледна.Мъртва.Но,отворих очи и уау,гледката беше невероятна ! Сега не бях грозно слаба,както преди.Сега бях с прекрасна фигура.Не бях изгърбена. Е,аз и преди не бях,но слабостта ми придаваше този вид.Сега бях слаба и добре оформена тийнейджърка,а белите крила ми придаваха приказен вид.Харесах се,но трябваше да се облека.Облякох късата бяла рокля и се запътих към вратата,но отражението ми грабна погледа.Все още бях с кецовете.Събух ги,както и чорапките.Отидох до чекмеджето от което взех кецовете и ги прибрах там отново.Сетне затворих и отворих другото до него.Джакпод! Сандали.
Там имаше около 10 чифта обувки.Намерих едни бели със малка каишка около глезена и обух тях.Сетен се запътих към вратата.
-Е,хайде.Сега къде отиваме? -казах,но не последва отговор. -Джонатан,езика ли си глътна? -попитах с престорена разтревоженост.
-Ъъъ..уау,не ти си толкова красива! -възклика той и аз се усмихнах.
-А ти си такъв лъжец! Хайде,къде ще ме заведеш сега!? -попитах.
-Някъде където всички да те видят. -каза той  се усмихна.А,аз се шашнах...
-Не! -отсякох.
-Да..добре хайде ще те разведа наоколо. -каза той и стана от канапето. -Съгласна? -попита той.
-Напълно,но без да ме лъжеш! -казах с присвит поглед.Сетне той ме погледна с недоумение,сякаш казваше ,,Не ми ли вярваш?" . Този негов поглед,тези негови тъмни очи,направо всеки път щом го погледнех в очите,имах чувството,че се губех в тях.Сякаш той никога не е бил човек,сякаш е перфектният екземпляр,неуспешен опит на учен да създаде човек.Место това,той бе създал ангел,който бе паднал на земята,а сетне пак върнат на небето.Тогава се замислих.Как ли ангелите слизат на земята? Защо ли,на лошите хората казваха демони,което бяха паднали ангели? Не помня,бях чела някъде,че Ангел,който паднел на земята,ставал демон,изпълнен с мъст и омраза.Не,това беше неуспешен опит на писателя да грабне читателя.Може би и аз няма да грабна вас,но историята ми продължава.Не спира до тук. Помислих си и се унесох,когато гласът на Джонатан развали момента.
-Не ми ли вярваш!? -каза той.Точно както очаквах.
-Добре,добре.Стига драми,да вървим. -казах и той отвори вратата,сетне ми направи жест да мина първа.Затворихме вратата и се запътихме надолу по дългия мраморен коридор.

Много,много,много ама много се радвам,че ви харесва! Ще пусна некста

Много се радвам,че ви харесва.Ето продължението

                        Глава Трета
                         Въпросният ,,Ти" II

     Повече от 5 минути вървяхме и аз накрая изтрещях.
-Ей,а всъщност къде отиваме? -попитах присмех.
-Да видиш най-хубавото нещо тук. -каза той и на лицето му грейна усмивка.Най-хубавото нещо тук!? Ей,пич за теб това не беше ли Кристин!? Онова момиче в което той беше лудо влюбен!? Явно не.След около секунда и половина,застанахме пред голяма дървена врата.
-Затвори си очите.
-Моля!?
-Чу ме,затвори си очите,или аз ще го направя. -каза Джонатан и се засмя.
-Добре де добре. -казах през смях и затворих очи с ръка,но разперих безименния пръст и кутрето за да виждам,но той:
-Не,без да гледаш! -каза той присмех и сложи ръка върху моята.Уау,беше много странно,сякаш по цялото ми тяло протече ток.Потръпнах,а тръпката ми хареса.
-Еее...Отвори! -каза Джонатан и махна ръката си.И аз,отворих очи.
-Уау,леле.Какво е всичко това!? -попитах развълнувано.
-Това е,това е...ъ,какво е ? -каза и погледнах кучешката.Той май щеше да умре от смях.Ъъ отново .Но,аз наистина не разбирах какво е.Тоест,разбирах,беше стая,много красива стая.Беше цялата в бяла боя.По стените бяха изрисувани черни цветенца,които се спускаха от единия долен ъгъл на стаята,чак до другия.В средата на стаята имаше черно канапе и до него голям диван,а пред тях стоеше малка стъклена масичка.В крайния десен ъгъл  висеше люлка.Не точно люлка,беше във формата на сърце и леко се люшкаше леко. Малко по-надолу от сърцето,имаше врата от тъмно дърво,а още по-надолу от вратата,беше поставено столче,от тези,тип ,,яйце". беше наистина хубаво.А,точно пред мен се издигаше,голям и чист френски прозорец.
-Моля!? -каза Джонатан най-накрая. -Как така това какво е!? Това е стаята ти глупаче. -каза той и разроши косата ми,като чели бях малко рошаво кученце.
-Ихаа,имам си моя стая? И е толкова голяма ? И чакай,защо каза,че това е най-хубавото място тук? -зададох му толкова въпроси на един дъх,че забравих кой беше първия.
-Ей,споко.Имам обяснение за всичко! -каза той и се ухили мазно. -Първо: Да,имаш си своя стая,е можеш да я споделиш и с някой друг ако искаш. -каза той,но мисля,че беше само приятелска шега и ми намигна. -Второ: Да,голяма е,а спалнята ти е,още по-хубава. -добави и ме задърпа за ръката. -И Трето: казах го,защото наистина харесвам тази стая.
-Леле,че дълго обяснение. -казах на присмех.А той само се обърна и каза:
-Готова ли си,да видиш мястото където ще нанкаш? -каза Джонатан и се засмя,гръмогласно. Нанкаш!? Да не би този на пръв поглед свестен тип да каза ,,Нанкаш" !? Леле,в какво се забърках. Помислих си,но се усмихнах .
-Да,ха-ха отваряй! -казах и се засмях. Но,когато отвори,дъхът ми секна.Беше направо прекрасна.Стените бяха бели.Леглото беше като голяма спалня,покрита с черна ковертюра ,на която в долния ляв ъгъл беше изобразена паяжинка.Подът беше в сиво-бял паркет,а от страни на леглото имаше голям гардероб.Който беше сиво,бяло и малко черно.Неше много красива стая.В дъното имаше плазмен телевизор,до него бюро,а на бюрото лап-топ...Замислих се.Това задгробен живот ли беше или вечна почивка в някой луксозен хотел!?
-Ей,езика ли си глътна? -попита той със мистериозна усмивка.Не,какво ставаше с мен? Познавах го едва от 60 минути,а в момента исках да го бутна на леглото...Или поне да го целуна...Не му ударих голямо мислене,реших,че с времето ще го опозная ,а това чувство бе само за момента.
-Определено! -казах и влезнах, по-навътре в стаята,а той ме последва,само до спалнята и седна.А аз започнах да разтварям гардероба и да се изненадвам все повече,и повече.Вътре гъмжеше от дрехи.Бяха чисто нови и все бяха или черни или бели,но бяха с мега яки картинки.Но след малко се обърнах,или не беше точно обръщане,просто го погледнах с крайчеца на окото си и видях тъжното му изражение.Седнах до него и го попитах:
-Хей,какво става? -а той бързо отсече
-Не,какво да става,нищо. -каза и лепна фалш усмивка.
-Ей,я не се прави пред мен,кажи ми какво ти има!? -настоях и той най-накрая се пречупи.
-Е,ами не е сериозно,но щом толкова напираш,добре.Просто е заради Кристин.Тя е толкова прекрасна.Кога ще обърне внимание на мухльо като мен!? -каза той и провеси глава още по-ниско.
-Ей,Момче,я се стегни.не трябва така.Стига си тъжал за нея.Накарай я и тя да се замисли,какво е изпуснала! Ти си страхотно момче! -казах и сетне съжалих за дето оставих думите да излизат и,да излизат..
-Ама,това е малко вероятно.Ти дори не ме познаваш! -каза той и ме погледна.Чак сега забелязах,колко красиви са очите му.Черни и непрогледни,като мрака. Обичах тъмнина.Там се чувствах добре.
-Знам това което да ми покаже,че ти си,страхотен човек.! -казах и му се усмихнах.Той се приближи още.Беше  на сантиметри от устните ми.
-А,ти си невероятно красива.Дори смея да кажа,повече от Кристин. -прошепна той.Исках да го целуна! Но не го познавах.За това се оттърсих бързо и станах.Още усещах колко бях поруменяла.Сигурно бях като домат на бледото ми лице.Започнах отново да ровя в гардероба.
-Знаеш ли,розовият цвят,много ти отива. -каза Джонатан,приближавайки се до мен.Усещах го по гласа му.
-Аз не мисля така. -казах и се засмях.В този момент се обърнах и той беше на около 20 сантиметра от мен.