Готино е.Обаче ако е стихотворение,да го беше подредила малко.Поправи правописните грешки и ще е идеално.

П.С : Като идея,много ми харесва !

О.о удивително!

Различно е,много ми хареса !  Чакам продължение ! : ))

Хей,драги Капризни и тези които харесват тази историйка,ще пусна некста утре.

И ето некста,както обещах.!

Глава Седма

,,Всичко хубаво,започва и свършва на едно място"

Сетне се обърнах към него.
-А,какво става тук,когато идват,нови и нови мъртъвци,къде ги побират!? -попитах трескаво,а той затвори очи и ме притисна още по-силно до себе си и се усмихна с неговата пуло усмивка.
-Не всички идват тук.Навярно помниш,преди да дойде тук,всеки от нас е длъжен да застане пред везната на честността. -везната на честността!? Ето какво е било онова.
-Там поставят сърцето ти и трябва да отговаряш на три въпроса,три много важни въпроса.От тях зависи дали идваш тук,или ще гориш в ада.Там слагат сърцето ти на едното блюдо,а перото на честността на другото.Така с всеки въпрос на честност ,везната се накланя от към перото,а когато излъжем,се накланя от към сърцето.Точно за това не всички идват тук.За малко и аз да не съм тук... -каза Джонатан,а гласът му се изгуби в тишината и се чуваше само лекият вятър поклащаш листата.
-Какво искаш да кажеш!? -попитах.Той замълча за миг,после каза.
-Е,ами как да започна..Помниш какво ти разказах,нали? -попита той.Че как можех да забравя!? Очите ми още бяха влажни от сълзите.И за това само кимнах,сетне той бавно заговори.
-Точно за това.Егоисти като мен не бива да са тук. -каза Джонатан и се наведе към мен и опря глава на шията ми.Просто така.Той ме бе прегърнал през кръста,а аз седнала между него,той свел глава на шията ми.Беше просто невероятно.Можех да усетя аромата му.Можех да усетя него.После се отпуснах в него у се усмихнах.Просто една празна усмивка.Но,уви не бе напразна.Той леко се помести и сетне целуна шията ми.Аз се усмихнах още повече.Обърнах се към него и се приготвих,бях готова да го целуна,но той ме изпревари.Затвори очи,доближи се до мен,аз направих същото.Когато устните ни се докоснаха,сякаш ток премина през цялото ми тяло.Усетих езикът му.Усети дъха му,който пропълзя през тялото ми.Неговите ръце ме обгърнаха и ме притиснаха към себе си.Аз сложих своите ръце на тила му.Сетне продължих да го целувам.Не исках това да свършва.Но,уви.Той се отдръпна и шепна в ухото ми.
-Кейти,ти ме караш да забравя всичко. -колко мило -помислих си.Сетен го целунах пак и той на свой ред го направи,а после ме прегърна и каза.
-Бих споделил вечността си с теб.

Кфа лидка бе тя е Линка :Д

Окей

Тази :

http://kaprizen.com/?img=1827618

Красиво е ! )

Еми на

Chris Brown ft. Lil Wayne  - Gimme That !

***

-Анди какво... -започнах изречението,но не го довърших.Просто бе безсмислено.Той  харесваше мен,аз него..Какъв беше проблемът!? Не знаех отговора,но нещо в корема ми започна да ме човърка.
-Ара,харесвам те! Харесвам те по Дяволите,много те харесвам.Ти успя да преобърнеш живота ми за 8 часа и половина.Не знам как го направи.Просто сякаш смени атмосферата ми.Просто си като светкавица,която ме удря право в гърдите,но ми харесва,защото ме кара да се чувствам по-добре. -усетих как бузите ми пламват. -Всеки път щом се усмихнеш,аз не мога да се нагледам на тази светлина която излиза от теб.Разбираш ли,речникът ми няма да стигне за да те опиша.Ти си просто...Моето момиче. -довърши Дабъл Ди и ме хвана за ръката,сетне допълни :
-Сега разбра ли!? Хайде да настигнем Грийн и Ниса. -после ме поведе през плажната ивица.Като прекосихме почти половината разстояние.Така че ясно да ги виждаме.Ниса бе легнала върху Грийн и се целуваха.Уау,толкова ,толкова светкавично бързо.Тогава ми хрумна,че щом тя може да накара нещата да се развият толкова бързо,защо и аз да не опитам.Но те бяха толкова красиви заедно.Приличаха на малки деца,които се забавляват когато са близо един до друг.Бяха идеална двойка.Толкова сладки,толкова прекрасни.Навяваха спомен за лято,за море,за морска сол.Тогава Анди каза.
-Ще ми позволиш ли този танц? -попита и направи жест. Какво!? Той,хей,не бяхме във филм,но,защо пък не.
-Разбира се. -казах сетне поех ръката му.Той започна бавно да танцува.Тъй като аз не можех нищичко да направя,той леко ме повдигна и стъпих върху неговите крака.Започна да се движи съвсем бавно.Сетне се обърна с гръб към мен,протегна се и откъсна един ален мак.Приведе се,като принц и ми поднесе мака.А,аз направих реверанс и го поех от ръката му.Беше като приказка.Беше невероятно.Плажът беше пуст и ние се забавлявахме.Той беше голям романтик.Сетне отново започнахме да вървим към Ниса и Грийн.Но,аз както винаги си нямах работа.Напръсках го с малко вода,а той ме подгони,аз започнах да тичам и да пищя,както всяко момиче.Но,той беше по-бърз.Настигна ме и се прегърна през кръста.Сетне ме вдигна и ме обърна към него.Господи,вдигаше ме сякаш бях 3 кг.,а не 43. Както и да е.След като ме обърна към него,аз събрах ръцете си и ги поставих на гърдите му.Признавам,имаше чудесно тяло.Той ме притисна към себе си,сетне ме целуна още веднъж.Заклевам се,краката ми омекнаха и колената ми се сгънаха.Беше невероятно.Не ме интересуваше какво правят Ниса и Грийн сега,или дали въобще все още бяха тук.Не ме интересуваше къде е телефонът ми и дали мама ще ме потърси,за да ме пита как върви срещата.Което ме навява на мисълта.Изобщо не се бях контила за тази среща.Просто сресах косата си и се облякох.Не бях нищо особено.Какво видя той в мен.
-Питаше се,какво съм видял в теб,нали!? -попита Анди.Леле наистина го признавам.Беше страшно добър с момичетата.Сетне се усмихнах и казах.
-Да,точно това се питах. -и зачаках отговор.Той ме пусна от обятията си  и седна на пясъка,сетне ми направи знак да седна в него.Направих каквото искаше.Седнах в него а той се обгърна с ръце и каза.
-Просто ти си най-естественото момиче,което някога съм виждал. -каза той и ме целуна по бузата.Правейки това движение аз затворих очи и се усмихнах.Беше като приказка.Приказка която ставаше реалност.

Да,и з не я харесвам...смисъл за тази историйка не ми идва муза :дд.. напоследък