I want you to remember

ECheth · 2011-11-01 01:05:42

Дойде ми вдъхновението докато се прибирах у нас тази вечер. Атмосферата беше една таква... сещате се! Anyways, enjoy!

31.10.
Прехвърлих и другия си крак през парапета на балкона и застинах с поглед вперен в земята пoд мен. Ако скочех имаше реална опасност да си счупя нещо, но ако се върнех обратно в нас... е, да кажем само, че щях да загубя много повече. Затова поех дълбоко дъх и се пуснах. Полета от втория етаж ми се отрази добре... но не и приземяването.
-Мамка му!- казах си докато се изправях на крака.
Усещах остра болка в левия глезен, но не достатъчна, за да ме спре. Тази вечер беше моят шанс да си върна това което ми принадлежеше. Позволих на студения октомврийски въздух да навлезе в дробовете ми и накуцвайки се запърих към Борисовата градина.
На няколко пъти се разминах с деца, тръгнали на Trick-or-Treating, но след като минах площад "Журналист", останах сама. И тогава, само за миг, се почувствах такава, каквато бях преди една година. В този момент вечерта престана да бъде толкова студена, а мъглата-толкова непрогледна. Но щом отмина... се почувствах по-зле и от преди. Тръснах глава. Не исках да си спомням. Исках просто да върна това което загубих. И при мисълта, че щях да успея тази вечер, ускорих крачка. Доколкото ми позволяваше глезена.
Не след дълго вече бях в Борисовата градина. Стигах до езерото с лилиите и се огледах за Вероника, която трябваше да ме чака там.
-Вер?-провикнах се.
Никакъв отговор. Сигурно щеше да се появи всеки момент, затова се загледах в езерото. Лилиите го бяха застлали цялото и му придаваха очарованието на старите и облядавани от духове имения по филмите.
Минаха 5 минути, но приятелката ми още я нямаше. Въздъхнах и седнах на една от пейките. Някога обичах да съм сама. Някога обичах и ноща. Сега също ги обичах, но... тогава беше друго.
Поседях известно време така, но безпокойството започваше да ме обзема. Закъснението не беше нещо типично за Вероника.
Чу се шум от гората. Това трябваше да е тя.
-Вер?-извиках тихо и се изправих.
-Идвай!-повикаме познатия глас.
-Слава Богу, Вероника! Притесни ме! Къде беше?!- занареждах докато се насочвах към нея.
-Никъде. By the way, защо накуцваш?- изстреля въпроса веднага, за да не ми даде възможност да я разпитам подробно.
-Да кажем, че не съм в състояние да скачам от 2рия етаж без последствия!
Без да продума нищо, Вероника оголи зъбите си, разкъса китката си и я допря до устата ми. Съвсем малко от кръвта някара болката да спре и да ме зареди с енергия. Но естествено не можех да не й завидя, как докато аз още облизвах последните капки по устата си, раната на ръката й, вече бе зарастнала.
-Носиш ли всичко необходимо?
-Вер, аз не съм теб, и не забравям!-подразних я и двете се усмихнахме.
И после навлязохме в гората. За пореден път се убедих, че по-хубаво нещо от нощната гора няма. Само в далечината се виждаха 2-3 светлинки, но една по една угаснаха и с Вер останахме сами в тъмнината. Благодарение на изострените си сетива, тя виждаше безпроблемно, но аз не пропуснах да се спъня няколко пъти. "Много скоро, много скоро!" прошепна едно гласче в главата ми.
-Стигнах ме!-оповести Вероника.
Всъщност "оповести" не е най-правилната дума в случая. Звучи твърде... тържествено. Всъщност гласът на Вероника наподобяваше шепот. Но колкото и тихо да го беше казала, аз потръпнах, при мисълта за събитията от преди една година.
-Да се захващаме за работа тогава!- Усетихте ли ентузиазма ми? Не? Аз също.
Но както и да е. Пуснах чантата си на земята и започнах да вадя нужните неща- седемнадест свещи и една опърпана(ама много опърпана книга).
С Вер подредихме свещите в кръг, а аз през цялото време се опитвах да възпирам спомена за случилото се преди една година.
Щом приключихме, с едина замах запалих огъня... Магията беше единственото, което ми беше останало от това, което загубих.
Вероника взе книгата, но вместо да я отвори на страницата със заклинанието тя се обърна към мен:
-А сега, Катерина, искам да си спомниш ВСИЧКО!

Очаквам мнението ви!

kpucuxwestwick · 2011-11-01 07:08:45

Харесва ми.

cookiexx · 2011-11-01 07:13:41

Харесва ми .(sun)

sofarawayX. · 2011-11-01 07:27:19

Хареса ми.

Manx · 2011-11-01 07:44:31

Харесва ми !

make.me.wanna.die · 2011-11-01 08:15:00

Хареса ми.

xvampirexbitchx · 2011-11-01 08:44:36

Мм, определено ми хареса!

xnekfonikfox · 2011-11-01 09:05:38

Хубаво е

krisinkaa_1997 · 2011-11-01 09:07:16

Харесва ми

smile_97 · 2011-11-01 09:45:11

И на мен ми хареса

mimetoo23 · 2011-11-01 09:58:05

Много ми харесва.

герии · 2011-11-01 10:08:18

Хареса мии.

diddy_98 · 2011-11-01 10:17:48

Интересно е

wounds · 2011-11-02 21:43:34

Имаш хубав стил на писане

miss_cute_kiss · 2011-11-02 21:46:05

Различно е,много ми хареса ! Чакам продължение ! : ))

ECheth · 2011-11-05 16:50:42

Мерси за хубавите коментари, хора!

Октомври, 31
2010

С Крис се обърнахме към Вероника, която още седеше в началото на гората и се колебаеше дали да влезе. Беше нова в групата и това донякъде оправдаваше отношението и към случващото се.
-Вер, дърветата не хапят!- извиках й и отпих от бирата си.
Всеки Хелоуин се събирахме с нашия тесен приятелски кръг да пием и превим глупости. Останалите сигурно вече ни чакаха на обичайното място.
След кратко премисляне и няколко уплашени погледа, Вероника се престраши и навлезе сред дърветата. Беше повече от ясно, че рано или късно ще го направи. В стремежа си да се хареса на всички нас, тя правеше всичко. Беше нова в града, а аз бях първата с която се запозна. И тъй като беше срамежлива и затворена, се притесняваше, че ако ние я отблъснем, няма да си намери друга компания.
Мен ако ме питате, тя грешеше. Беше сладка и сигурно след известно време, щеше да се отпусне и да си намери по-подходящи от нас. Групичката ни определено не бяхме неин тип и на Вероника и личеше по всичко, че се чувства неудобно покрай нас. Изцяло неин проблем.
След около 3 минути стигнахме на мястото но, там нямаше никого. Сигурно се бяха замотали някъде. Тримата седнахме на земята и подпряхме фенерите на земята. Специално за Хелоуин бяхме взели газови.
Извадих си цигарите и запалих една. Не си и помислих да предложа на Вероника- не исках да й създавам още неудобства. Тримата мълчахме, което беше странно. Обикновенно Крис беше непрестанен източник на глупости и шеги, но сега се взираше в една точка и като че ли нещо го мъчеше.
-Цигара?-попитах го, но той само поклати глава.- Окей.- измърморих.
Започваше да ми става неловко. Не бяхме мълчали от доста време. Погледнах към Вероника, която се озърташе наоколо, все дно очакваше, че нещо ще изскочи от храстите всеки момент. Когато ме улови, че я гледам се усмихна притеснено и аз и намигнах.
Мина известно време и се чу шум. Това трябваше да се другите. Огледах се наоколо, но не видях никаква светлина. Шумът се чу от друго място. Трябваше да е животно, но по-скоро звучеше като човек.
-Мартин?-извика Крис.
Никакъв отговор.
-Никол?- извиках аз.
Никакъв отговор.
-Ехо?!- извика Вероника.
Никакъв отговор.
Признавам си, уплаших се. Но този страх не беше нищо в сравнение с този който изпитах, когато нещо скочи върху мен.

To be continued...

DreamsS · 2011-11-05 17:35:04

Суперско ее! Некст?

mi_chan · 2011-11-05 17:46:13

якооо <3

#1 2011-11-01 01:05:42

Re: I want you to remember

#2 2011-11-01 07:08:45

Re: I want you to remember

#3 2011-11-01 07:13:41

Re: I want you to remember

#4 2011-11-01 07:27:19

Re: I want you to remember

#5 2011-11-01 07:44:31

Re: I want you to remember

#6 2011-11-01 08:15:00

Re: I want you to remember

#7 2011-11-01 08:44:36

Re: I want you to remember

#8 2011-11-01 09:05:38

Re: I want you to remember

#9 2011-11-01 09:07:16

Re: I want you to remember

#10 2011-11-01 09:45:11

Re: I want you to remember

#11 2011-11-01 09:58:05

Re: I want you to remember

#12 2011-11-01 10:08:18

Re: I want you to remember

#13 2011-11-01 10:17:48

Re: I want you to remember

#14 2011-11-02 21:43:34

Re: I want you to remember

#15 2011-11-02 21:46:05

Re: I want you to remember

#16 2011-11-05 16:50:42

Re: I want you to remember

#17 2011-11-05 17:35:04

Re: I want you to remember

#18 2011-11-05 17:46:13

Re: I want you to remember

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook