Сериозно ли ви харесва,леле много се радвам за това.!

Много се радвам утре пускам продължението !

Ооо,момиче пишеш много красиво! Прекрасно е !

Искрено се радвам,че я харесвате ето за вас е

Глава Десета

,,Когато вече си мъртъв,искаш да умреш отново."

Бях потресена.Направо ужасена.В този мрачен момент,стомахът ми се сви на топка и тръпките по гърба ми,които до сега бяха топли,изведнъж се вледениха.В сайта на градчето ми имаше страница на загиналите,точно под моето име,изписано с големи букви ,,МАЯ РАОУИН ГОД: 12" заглавието разби сърцето ми,на хиляди,хиляди микроскопични парченца.Ако все още си беше на мястото,разбира се. Опитах се да преглътна заседналата в гърлото ми буца,но не можах,мислех,че тя ще стигне до устните ми,но всичко отмина след като прочетох останалото.,,ЩЕ ТЕ ПОМНИМ ВЕЧНО СКЪПА,ТИ СИ СПОМЕНЪТ КОЙТО НЕ ИЗБЛЕДНЯВА! Усетих буцата отново.Стомахът ми се сви толкова здраво,че беше като възелите които връзваха на котвите.Видях снимката и.Беше с онаи любима нейна блуза.Лимонено жълта с качулка и ягодово-червени реснички по края.Смееше се.Аз бях направила тази снимка.Очите ми започнаха да смъдят от сълзите които напираха.Кликнах върху снимката и започнах да чета статията под нея.Пишеше,че е била изчезнала за 4 дни,а после са намерили тялото и разкъсано в гората,малко по-на север от бензиностанцията до нашата къща.Спомням си колко много,Мая обичаше да разхожда Каспър там (това беше кученцето ни,толкова бяло,че Мая реши да го кръсти Каспър). Припомних си онзи ден ,когато искаше да го пуснем да тича в гората,но той не се върна и тя заплака толкова силно,че Каспър чу плачът и и се върна при нея като започна да облизва лицето и.Тя беше толкова щастлива,лицето и светеше,а усмивката и стигаше чак до ушите.Сълзите ми рухнаха и намокриха клавиатурата на компютъра.После отново се сетих.Как веднъж се скарахме,толкова много,че не си говорехме цял месец.После дойде рожденият и ден  който беше на 31 Юли. Тя направи дванадесет години и аз и подарих малка златна гривничка на която пишеше ,,Мая" и картичка с извинението си.Наистина се карахме много,но наистина много я обичах! Изтичах до банята за кърпички.Погледнах се в огледалото и видях зачервените си очи.Приличах на току-що събуден вампир.
-Не,не,не,не! Не може да е вярно.Някой е объркал нещо.Не може да е вярно! -говорех,втълпявах си,но знаех,че е истина..Но,ако бе вярно Мая трябваше вече да е тук.Дали беше преминала!? Дали е отговорила на всичките въпроси правилно!? Без да лъже!? Не,Мая не би..тя..тя е само на дванадесет.Преди да умра си спомням,колко искаше да стане на тринадесет.Броеше месеците,седмиците,дните...Толкова искаше да навлезе в света на тийн-овете...А сега като си помисля,че никога няма да порасне...Започнах да плача отново.Но,защо мая все още не е тук...?

Отидох до леглото,свих се на малко стегнато кълбо и затворих очи.

искрено много се радвам че ти харесва

Ами най-много да е след 10 дни но обещавам че ще я продьлжа !

Много се радвам че ви харесва !!!

Много се радвам,че ти харесва.Обаче няма да мога да пусна продължението скоро,защото компютъра ми е малко развален

Иначе страшно много се радвам,че ти харесва  

Еми на TDG -Pain

Повече отговори Б: Тактиките на флирта са ти много добре познати, но понякога ти липсва малко смелост, за да се превърнеш в жена-вамп. Ти си златната среда, ако момчето ти е влязло под кожата, само тогава се престрашаваш да пърхаш с мигли, за да го оплетеш в паяжината на флирта. Добре е да си по-смела, защото, който напрови първата крачка, дърпа конците.

Аз хубаво ще го пусна,ама ти да учиш по биология,че днеска ще изпита :д

Добре хора ето и некста

Глава Девета
,,Живеят само влюбените.Останалите просто съществуват!" Шекспир.

Останах по дървото още малко,мислейки си какво ли ще стане ако някога се върна и моята майка ме види..? Дали щеше да ме познае.Не знаех и нямаше как да разбера.Сетне станах изтупах дънките си и се отправих към стаята.Което ме навяваше на мисълта,че това бе училище.Кога ли щях да започна с уроците?

След 10 минутки вече бях във училищната страда.Странно.На идване стигнах по-бързо.Но,това беше защото тичах.Изведнъж в мислите ми изплува мой образ,който събираше багажа си.Сетне излезна от една стая и пропадна надолу.Веднага изтрих тази ужасна картинка от съзнанието си.Имаше толкова много хубави неща тук.Нямаше да позволя една афера да ме изрита от тук! В коридора беше пусто.Нямаше почти никой освен две момичета които говореха за нещо много завладяно.Едната беше средно висока със тъмно,много тъмни очи и руса,биеше до светло-кестенява коса,а другата беше нисичка,но слаба.Тя имаше черна коса и тъмни очи.Когато минах покрай тях,и двете се обърнаха и ме загледаха.После зад гърба си чух как една от двете казва ,,С това ли ни даряват когато.." Не успях да чуя какво каза тя накрая.Се едно,не бях опряла до това.Исках да се върна в стаята и се седна   пред лап-топ-а и да се хипнотизирам в интернет.
Но уви,нямах тази възможност.Точно пред вратата на стаята ми,беше застанало едно от момчетата с които Джона ме запозна.Мисля,че беше Аксел.
-Кого търсиш тук!? -попитах злобно,когато се приближих достатъчно,че да ме чуе.
-Ами всъщност теб. -каза Аксел и направи гримаса. Изгледах го продължително.Стене той продължи да говори. -Ъъ,разбира се.Търся те защото Джона искаше да разбере как си. -сериозно ли!? Тоя май си няма угодия с думите.
-Кажи на Джона едно: Майната ти от Кейти. -казах и се приготвих да отключа,когато поставих ръката си на бравата,неговата хвана моята.
-Ще му предам. -каза той след като аз погледнах на горе,той ми се усмихна и тръгна.Останах така още малко,мислейки си колко добър приятел би ми станал Аксел.
Отключих вратата и се проснах на леглото.Тогава се се сетих как Аксел каза,че Джона пита как съм.Боже мой тоя за какъв се има.Ха-ха.В този момент на вратата се почука.
Без да си правя труда да питам кой е,станах и отворих.
-Кристин!? -попитах с изненада а тя се засмя злобно после каза.
-Ха-ха,нда виж сега курво,не се доближавай до Джона,защото не знаеш на какво съм способна малката. -каза тя,а аз започнах да сме смея умствено. Сетне тя продължи да ме нарежда. -Така или иначе ти си прекалено безсилна за да направиш нещо,че да попречиш на Джона да е с мен.Той ме обича. -каза тя и се изсмя в лицето ми.Сетен аз наистина започнах да се смея,но после с едно изречение и затворих устата,а с нея и вратата.
-Кучко,не ме познаваш! -казах и тя зяпна с увиснало чене.Сетне аз затворих вратата и седнах на лап-топ-а  и започнах да се ровя във интернет.Докато не видях едно заглавие,което направи можеше да ме убие....отново.

Окей,мерси за отговора. И наистина е хубава