Малко смелост, момиче! Питаш го дали те харесва. Ако ти каже "да" -всичко окей! Ако ти каже "не" -е поне ще си опитала...  

Страхотна част! Интересно ми е какво ще се случи в следващата, затова я пускай по скоро!    

Кекси, ще се караме с теб! 
П.С: Как може Рупърт да е толкова красив?!  

Страхотно! Давай следващата част!

И трите части прочетох-уникални са! Пускай още!

Ето новата част. Доста безинтересна е. Е, все пак ще се радвам, ако ви хареса. Приятно четене!

Стигнах в кафето и разказах на Нейтън за случилото се. На него явно не му изглеждаше толкова интересно и само повтаряше "Е, нищо не се е случило". Може би мнението му щеше да е различно, ако това се бе случило на него. Както и да е!
Целият ден мина в игра на баскетбол. Нищо интересно не се случи. След като се разделих с момчетата, се отправих към вкъщи. Още от вратата ядосаната ми майка ме посрещна. Гледаше като обезумяла. Кафявите й очи сякаш всеки момент щяха да изскочат.
-Колко е часът, Джо? - попита ме тя.
Това бе най-глупавият въпрос, който някога ми бе задавала. Бе една 22:00, а тя отлично знаеше, че това е прекалено рано за мен. Може би усети недоумението ми и затова продължи:
-Знам, че е рано, но те предупредих!-
Чак сега ми стана ясно за какво иде реч. Днес баща ми щеше да се прибира, и аз трябваше да съм на масата в "цялата си прелест". Малко смотано, защото не мислех за нужно да се вдига толкова много шум около пристигането. Явно не стигаше единият готвач, затова майка ми викна още един. "Вечерята трябва да е превъзходна!" - повтаряше тя. Та ето ме и мен закъснял..
-Добре, добре! Ей, сега ще ида да си взема душ.-отвърнах й.
-Нямаш време. Той ще дойде всеки момент.- възрази тя.
Е, седнах на стола си по спортен екип и зачаках. Часът вече минаваше 23:00, а от баща ми нямаше и следа. Майка ми започна да се изнервя, защото вечерята изстинала. След още един час тя получи смс. Чудех се дали татко не й пише, че няма да дойде. След като майка ми прочете смс-а от очите й се изтръгна сълза. "О, страхотно-помислих си.- Не стига, че ме кара да седя тук, но пък и сега реве!"
-Какво има? Няма ли да дойде?-попитах я.
-Не, няма. Може би никога повече.- и тя избухна в сълзи.
-Какво, да не е умрял?-разтревожих се.
-Не ставай глупав, Джонатан! Ако беше, щеше ли да праща смс-и. Предполагам, че на онзи свят няма мобилна връзка.
-А какво се е случило?
-Нищо. Просто ме оставя. В Англия бил намерил "жената на живота си".
-Ааа, така кажи! Е, мамче, обзалагам се, че ще си намериш някой друг. Сега, ако не възразяваш, ще отида да си легна. Утре съм на училище. А, и вземи почисти лицето си- всичкият ти грим се е размазал.
Сега ще си помислите, че съм идиот. Е да, ама не! Отдавна ми бе ясно как баща ми "работи". От чисто съжаление не казах на майка. Ето, че тя научи и сега ми стана по-добре.
Качих се в стаята си и си взех душ. Легнах си. Дълго мислех за днешното момиче. Дори не узнах името й. Ама я чакай малко! В какво се превръщах. Нима я харесвах?! Аааа,не! Без такива! Джонатан, стегни се момче! Ти не си такъв. Ти си лягаш с момиче само за удоволствие. Не искаш да свършиш като майка си, нали?! Не искаш да плачеш като нея за някое момиче!
Толкова много мисли имах в главата си. Май не се познавах добре. Както размишлявах, съм заспал. На сутринта будилникът ме събуди. станах, облякох се, закусвах и тръгнах на училище. Де да знаех само какво щеше да ми се случи там...

Под "тя" имам предвид колата...

Харесва ми. Пусни още! ))

Става, но няма нещо ,което да грабне вниманието ми ..

Ууууха! Интересно, интересно!  

Страхотно е!  

Танци и игри,веселба до зори! Ихааа!