Още..

Още..  

Още..  

Много, много ама много радва..(h) 
Моля те, пусни следващата част по-скоро..

(y)  (y)

"Чувствах се толкова смазана,че по-едно време не знаех дали ,ще имам сила да поема поредната болезнена глътка въздух."

Много ми хареса това изречение.
Още..

Ощее..   

Хубаво е.. 
Ощее..?

Страхотна е..!!
Още?..?

Много радва..
Ощее..??

Хора, завърнах се. Заедно с мен и бозата ми.

--------------------------------------------------------------------------------

След около час Алекс ме закара до нас. Разбрахме се утре пак да се видим. Когато се прибрах родителите ми, явно, отдавна бяха си легнали. Вероятно персонала също.
   Качих се в стаята си и взех гореща, ароматна вана, размишлявайки върху живота. Живота и.. странно Стивън. Харесвах Алекс, но по странна причина си мислех само за Стивън. Ооо, Боже, та той е прекрасен. Мил, умен и определено има нещо, което Алекс не притежава!
   Цяла нощ се въртях в леглото, нещо не ме свърташе. Погледнах часовника - беше 4 часа. Слязох в кухнята, взех си лъжичка и започвах да се наслаждавам на един удивително вкусен ягодов сладолед.  Бях облечена с едни много сладки боксерки с надпис и тясна фланелка.
   Изведнъж лампата се запали. Сложих ръка пред очите си, защото лампата ме заслепи.
-Не е ли рано за сладолед?-попита някакъв непознат мъжки глас.
-Рано, късно.. Все тая!-махнах ръката от очите си. Мъжкият глас идваше от 22-23 годишно момче, малко по-високо от мен. Имаше странна русолява коса и страхотни очи, сини и дълбоки, някак си студени, но красиви. Кожата му бе светла, много светла.
-Аз съм Пол, от персонала. Работя тук от около седмица.- погледна ме и разбра, че работи за родителите ми. Веднага познах за какво мисли.-Дано не съм ви притеснил г-це.
-Боже колко си изкуствен! Всички в тази къща ли се държът мило, само, защото не искат да изгубят работа си..?!!.. Оф, зарежи! - излязох, но взех сладоледа с мен.
Качих се в стаята си, изядох сладоледа и неусетно съм заспала. На сутринта, когато станах закуската вече бе сервирана.
-Добро утро, миличка. - поздрави ме татко.
-Здрасти.. - седнах на масата сънено.
-Аа., скъпа осъзнаваш ли, че потника ти е на обратно..? - засмя се мама.
Започнах да се смея сама на себе си.
-Отивам да се преоблека. - качих се, оправих се отново слязох.- Аз отивам в двора. Сдобих се с перфектната книга.
-Не бързай толкова! Закуска.. - усмихна се мама и ми подхвърли ябълка.
-Мерси..-усмихнах се и се отправих към хамака в задния двор.
Попаднах на много интересна книга. Усетих телефона вибрираш в панталонките ми. Имах СМС от Алекс. Зарадвах се, докато не го отворих.
"Виж, наистина те харесвам, но най-добре да скъсаме. Има предвид ти си много сладка, но не искам да се забъркам в нещо опасно с теб. Все пак си била в пандиза. Не ме разбирай погрешно, проблема не е в теб, а в мен."
Написах му най-бързия отговор, който може да съществува :"Майната ти!", след което изключих телефона си. Чух шум откъм гаража. Отидох да видя какво става. Оказа се, че момчето от вчера, Пол, чистеше колата на татко.
-Добър ден, г-це.-каза той и спя заниманието си.
-Викай ми Сара. Сора за вчера, бях малко груба. - отидох при него.
-Малко..?! - погледна ме странно.
-Хей, извинявам ти се! - сгъгах го леко в ребрата и започнах да се смея.
-Може ли да те питам нещо, но без да с сърдиш?- попита той.
-Да..
-Защо си толкова странна? Имам предвид не си като другите момичета, не мислиш за килограмите си, не мислиш дали с думите си ще обидиш някого, просто си казваш всичко..
-Това, че нагъвах сладолед и, че ти се озъбих не значи, че съм странна.. Всъщност ти какво правеше в кухнята вчера?
-Излизах с момчетата и се прибрах. Чух шум и реших да проверя. Всъщност не излизах, а използвах компютрите им. Много са мощни, а ми е нещо като хоби да хаквам.. всичко. - засмя се.
-Оу, хакер. Искам да ги видя.
-Приятелите ми..? - учуди се той.
-Не.., компютрите.
-Добре, след работа може..
-Не, сега! - прекъснах го.
-Но сега съм на робота..- прекъсна ме той от своя страна.
-Чакай тук.-отидох набързо до мама и 'и се помолих да излезем за час, най-много два. Тя позволи. Разреши ми да взема колата.
-Готово. - метнах ключовете на Пол. - Можеш ли да караш?
-Аха..-качихме се и потеглихме. - Ти винаги ли си толкова спонтанна?
-Не, може би не винаги.. - засмях се и скоро спряхме.
-Пристигнахме.- каза Пол и понечи да ми отвори вратата.
-Мога и сама, пич. Няма да си одраскам маникюра.

-Щом казваш.. - отново се засмя и влязохме в къщата. - Хей, момчета има ме гост.
-Аз съм Сара.. - самопоканих се, като седнах на едно канапе.
-Ако знаех, че ще имаме гости, щях да пообравя. Извинявай. - каза едно от момчетата. - Искаш ли нещо за пиене?-без да чака отговор извика-Хей Стив, донеси една бира!
Въпросният Стив ми донесе бира и започна да се смее, когато ме видя.
-Мацето от волейбола..-продължи да се смее.
-Пича с яките гащета..-и аз започнах да се смея.
-Хейй..! Не обиждай гащетата ми!
-Добре, де.- отворих бирата си и отпих. - Та,момчета вие какво хаквате?
-Всичко.-отговори ми същото момче, което беше извикало на Стивън да ми данесе бира.
-Нещо по-специално..? - продължих да любопитствам.
-Ами да.. Преди 7 години..-продължи да обяснява.
-Преди осем Хари..-прекъсна го Стивън.
-Какво тогава?
-Хакнах програма на някаква група за банкови обири. Бяха доста на шумели. Една ли някой ги помни, де..
Когато чух това, сякаш гръм падна от ясно небе и ме порази. Запазих самообладание, но све пак придобих сериозен вид.
-Хей.., още ли си жива?-усетих, че Пол размахва ръка пред очите ми.
-Да.. Просто се  сетих за нещо важно. Трябва да тръгвам. Пол, ако искаш остани, ще кажа на нашите да не ти правят проблем. - не изчаках отговора му, а потеглих. Реших, че ще събера бандата отново. Исках да ги видя. Исках да видя него - Ник. Първата ми и засега единствена любов.

------------------------------------------------------------------------------

Извинявам се за многото грешки. Дано ви е харесало .