Лятно изгубване

girl_bomba · 2011-03-23 15:42:42

След вчерашния ми неуспешен опит да напиша нещо,което да се хареса,днес реших да опитам отново.

В малко незнайно къде селце в България,гдето на никого никога нищо не се случваше,животът течеше бавно и спокойно до миналото лято,когато един ден внуците на баба Пенка и дядо Стоян внезапно се появиха на вратата им.Старците бяха безкрайно щастливи,защото не ги бяха виждали откакто Асен(по-малкият брат на Петър)проходи.
Мълвата за пристигането им се разнесе като стрела из селото и всички се втурнаха да надничат кой е дошъл.А за повече информация се обръщаха към старата баба Катрина,местната клюкарка.Тя винаги знаеше какво се случва в селото още преди да се е случило.Злите езици казваха,че дори знаела кой,кога ще се спомине.
И днес баба Катрина не изневери на себе си.Дори наскоро навехнатият крак не й попречи да иде първа до Стоянината къща,но за случая се беше пременила.Облече си червеното джибе,обу си полата и галошите,после надяна кърпа на прошарената си глава и тръгна.
–Въй,въй,въй ма Пенке тез убавци по-убави и от нам,мари.А сега дайте на баба по една бузка –вика баба Катрина и се навежда да целува седемнайсет годишния Петър.
Момчето отстъпи панически назад и се зачуди какво е това насреща му,плашило ли или някоя луда.Огледа я пак и реши да избягва бапката до като е в селото.
–Ама бабо,болен съм.Бегай от тука.Не гледаш ли новините?В страната свински грип има,тя тръгнала да ме целува.
С тези думи Петър прескочи дървената ограда на къщата и тръгна нагоре по улицата.Той беше с къса черна коса и сини очи.Приличаше на баща си.Едър,строен с мусколесто тяло и правилни черти на лицето.Това му беше достатъчно на Петър,за да накара всичките момичета да тичат след него,но той не ги забелязваше.Предпочиташе да бъде сам,защото последната му връзка завърши катастрофално.Имаше много сълзи и упреци...грозна картинка беше.
Петьо носеше тъмно син потник,дънки и кецове.В града в това нямаше нищо необикновено,но в това село хората го гледаха като кроманьонци.Явно тук още не е дошло времето на телевизията,мислеше си той,докато пресичаше улицата.Беше решил да отиде до магазина да пийне нещо. Съмняваше се в това село да срещне свои връстници и изглежда това лято щеше да бъде едно от най-скучните в живота му.Без интернет,телефон и телевизия.Още се чудеше как ще оцелее,когато брат му,тринайсет годишният Асен,изкочи от някъде.
–Бате ще си умрем тука в тоя пущинак–забързано говореше малкият–У бабини даже и радио нямат.Как ще издържим цяло лято?
Двамата браятя не се различаваха никак.И двамата бяха луди глави и си приличаха много,само дето Асен имаше кафяви очи.Момчетата се разбираха,но и те понякога сес дърпваха за глупости.
–Какво да ти кажа,братле?–запита Петьо– Татко ни изпрати тук само,заради оная глупост де я направих.Аз ли съм виновен,че само на мен се случват нещастия?От къде мога да знам,че от една цигара може да се запали физкултурният салон в училище?
–Защото си глупав,затова не знаеш–отговори му през смях Асен–Нали още в първи клас ни учат да не си играем с огъня.Ти да не си спал тогава?
Петьо погледна намръщено брат си.Не беше виновен за инцидента.Приятелите му го обвиниха.По-точно тези,които му бяха приятели.Но малкият нямаше от къде да знае.Никой не му беше повярвал онзи ден като обясняваше,че няма нищо общо със случилото се.Дори баща му не го изслуша тогава.Затова ги беше пратил тук.За да можел да си вземе поука.Асен прекъсна мислите му като започна да го сръга в ребрата и каза:
–Виж там–и посочи с пръст мястото–май и някой друг ще страда с нас,а?
Погледът на Петър се отправи в посоката,в която сочеше брат му.От черна кола слезе момиче и отначало той реши да не й обръща внимание,но когато видя очите й,мислите се изпариха от главата му.Най-сините очи,които бе виждал се спряха върху лицето му.Това беше първото,което той видя,а после забеляза и останалото.Косата й беше златисто руса и се спускаше свободно до раменете й.Чертите на лицето й бяха изразителни и нежни,което наведе Петър на мисълта,че му се привижда.В този момент тя се усмихна и около лявата й страна се появи малка страпчинка.Тогава Петър осъзна няколко неща.Първо,че това бе най-зашеметяващата усмивка,която някога беше виждал,второ със сигурност нямаше да скучае лятото и трето,беше влюбен,което го притесни ужасно много.

raly_12 · 2011-03-23 15:57:33

Хубаво е.

nani_tyyy · 2011-03-23 15:58:54

Много, много ама много радва..(h)
Моля те, пусни следващата част по-скоро..

nqkfa_si_tam · 2011-03-23 16:54:13

Определено е по-сполучливо от предното.

IoNz17 · 2011-03-23 17:49:25

Хубаво е

Vessy___ · 2011-03-23 18:05:20

ехх , много ми хареса

xnesquikx · 2011-03-23 19:18:13

хареса ми (:

girl_bomba · 2011-03-23 19:21:02

2 част

–Хайде да я заговорим–предложи Асен–Сигурно и тя е дошла на гости при старите.
Щом чу гласа на брат си,Петър се изтръгна от транса,в който беше изпаднал.“Страшна работа е влюбването–мислеше си той–един поглед и си до там“.Още беше вглъбен в мислите си,когато до него достигнаха последните думи на брат му.
–Може да има приятелка като за мене–казваше отдалечаващият се Асен–Хайде идвай.
Чак тогава Петър осъзна,че брат му е тръгнал към непознатата красавица.Обзе го паника.Не знаеше какво да прави.
–Асене,върни се бе–започна да вика след него,но беше късно.Момичето вече ги беше забелязало.По-късно щеше да убие брат си,но Петьо още не знаеше,че след години щеше да му благодари безкрайно много.

Яна погледна отново към красавеца,който беше привлякъл погледа й от първия миг,в който го зърна.Изглеждаше страшно секси и тя се запита от кога в планинските селца се срещат такива красавци.Но колкото и добре да изглеждаше,тя нямаше намерение да се запознава с него,въпреки че страшно много й се искаше.Не беше дошла в това село,за да си търси гадже,а защото искаше да избяга от големия град и всички онези момчета,които си мислиха,че тя е от лесните.Скоро беше навършила седемнайсет,оценките й бяха отлични и мечтаеше да бъде световно-известен фотограф.Като цяло беше дъщерята-мечта за всеки родител.
Реши да хвърли последен поглед към приятната картина отсреща,но тогава видя учудваща гледка.Този,който да преди миг и се стори като Аполон,сега почерня в очите й.Той гонеше някакво хлапе и го гледаше така всякаш иска да го убие.“Какъв глупак“реши Яна.И тогава стана нещо,което никога не беше очаквала.Малкият се обърна,изплези на преследващия го и се затича към нея.“Тези са полудели“.Преближаваха към нея като стадо диви коне.Тя затвори очи и очакваше сблъсъка,но такъв не последва.
–Здравей!–започна пръв разговора Асен–Аз съм Асен,а това до мен е Тъпчо,брат ми–и посочи разгневения си брат,който се намръщи още повече.
На устата на Яна се появи усмивка.Каква гледка бяха тези двамата.Тя продължаваше да се усмихва,когато каза:
–Приятно ми е.Аз съм Яна–тогава се обърна към по-големия брат–Здравей Тъпчо!
Лицето на Петър почервеня като на цъфнала роза.Ако можеше да убива с мисълта си,вече имаше главна мишена.Опита се да прикрие смущението си и каза с престорена усмивка:
–Предпочитам да ме наричат Петър–заяви той–но за приятелите ми съм Петьо–и се усмихна с подмамваща усмивка–За пръв път те виждам.От къде си?
–От столицата.Дойдох за ваканцията–искаше й се да разбере повече за него–Ами вие двамата?Не сте тукашни като ви гледам.
–От Пловдив идваме–обади се Асен–И ние сме за ваканцията,ама до сега не ни се беше случило нишо интересно –и й смигна–Ох,аз ще тръгвам,че трябва да свърша една работа.Чао!
Петър и Яна останаха сами.Гледаха се и мълчаха.“Време е да действам“каза си Петър.
–Наблизо ли живееш?–тя кимнас глава–Дай да ти помогна с багажа–и понечи да вземе куфара,но Яна се опомни и каза:
–А не е необходимо–започна заеквайки–Трябва да тръгвам.Леля ми ще се притесни.Ще се видим после–и изхварча покрай него все едно я гонеха демони.
Той гледаше подир нея и се усмихваше.“Яна,значи.Какво странно момиче.Уж се смееше,пък после избяга като попарена“.Продължаваше да мисли за нея,когато стигна бабината си къща. Тогава се сети,че имаше малко работа с братчето си и се усмихна злобно.

nani_tyyy · 2011-03-23 19:27:02

Още..

girl_bomba · 2011-03-23 19:48:25

Благодаря

emity_bebety · 2011-03-23 20:47:05

УНИКАЛНО е! Още?

Sissy~~ · 2012-11-02 13:20:20

Хубаво е.

#1 2011-03-23 15:42:42

Re: Лятно изгубване

#2 2011-03-23 15:57:33

Re: Лятно изгубване

#3 2011-03-23 15:58:54

Re: Лятно изгубване

#4 2011-03-23 16:54:13

Re: Лятно изгубване

#5 2011-03-23 17:49:25

Re: Лятно изгубване

#6 2011-03-23 18:05:20

Re: Лятно изгубване

#7 2011-03-23 19:18:13

Re: Лятно изгубване

#8 2011-03-23 19:21:02

Re: Лятно изгубване

#9 2011-03-23 19:27:02

Re: Лятно изгубване

#10 2011-03-23 19:48:25

Re: Лятно изгубване

#11 2011-03-23 20:47:05

Re: Лятно изгубване

#12 2012-11-02 13:20:20

Re: Лятно изгубване

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook