"Незабравимата любов" Втора глава.

cosmo_girl666 · 2011-03-21 22:25:38

Ето и едно мое творение,това е 1ва глава и се надявам да ви хареса.
Аз съм Ели и това е моята исторя за "Незабравимата любов".

Помня го всякъш беше вчера.Макар,сега да съм доста по - стара от тогава.Живота беше пред мен.Изживявах всеки миг,както аз желая,
не приемах нищо за даденост и се отдавах на момента,докато не се появи "ТОЙ".Човека,който преобърна света ми.Мога най - спокойно
да кажа,че това бяха най - щастливите години от живота ми.
Ние бяхме от малко градче,на име "Уинингтън".Както в почти всяка история,той беше новака в града,но не беше от онези отчелници,
които не говореха и странат от всички.Точно обратното,за няма и седмица,той имаше повече приятели,от колкото аз до сега.
Живееше на края на града,в една бяла къща с прекрасна градина от жълти рози отпред.Тя си имаше всичко,както в приказките,бялата
ограда,верандата със стар люшкаш се стол и заден двор с детска люлка.За малко да забравя да Ви кажа..името на това момче бе
Питър.Строиното му тяло бе,като наркотик за мен.Винаги се чувствах сигурна с него и не се боях от нищо.Той беше пълната противоположност
на мен.Питър беше с ярко сини очи и черна коса,а аз с ярко сиви очи и руса коса...но както са казали хората:"Противоположностите се
привличат".Но нека да минем към историята и да не ви занимавам с повече подробности.

Всичко започна онова лято.Беше ужасно топло и сутринта се събудих от топлината,която обливаше тялото ми.Когато станах почувствах потта,
която се стичаше по розовия потник с който спах.Тогава на бързо се изпънах и затичах към банята.Хвърлих си един душ и започнах да се
обличам,до като не чух вик от кухнята...разбира се това беше майка ми.
-Ели завлечи си задника долу или оставаш без закуска.-За мое щастие родителите ми бяха много печени и "модерни".
Майка ми работеше,като адвокат и през повечето време я нямаше.Баща ми е прокурор и него също го нямаше.Единствено със сестра ми
се засичахме,тъй като тя бе студент в местния университет и следваше психология,а и също ми помагаше за повечето доклади,за което я
обожавах.
След,като облякох една светло жълта рокля и токчетата,нахвърлих си малко грим и си вързах косата,слязох долу.Всички бяха седнали
на масата и закусваха вече.Аз седнах на стола ми и веднага налетях на палачинките,бяха адски вкусни.
-Ако продължаваш в същия дух ще трябва да те изкарваме с кран през прозореца на стаята ти.-Пошегува се сестра ми.
-Но ако ти продължаваш да не ядеш,като мен и да не си на поредната диета,ще трябва с носилка да те извличаме.-Отядох се аз.По принцип
сутрин бях много кисела и не носех на шеги.
-Ха...ха.-ОБади се сестра ми със съркастичен глас.
Всички ядохме по бързата процедура и всеки тръгна по задачи,а аз измих чинийте и чаках Кейти да дойде да ме вземе.
Тя беше най - добрата ми приятелка.Колко купони сме изкарали с нея.Не с всеки можеш да се прибереш в 7:30 сутринта в нетрезво състояние в най -
големия порой.
-Тъкмо се обличах,когато чух клаксона на БМВ-то и.Грабнах чантата си,метнях я през рамо и се затичах към колата.Както винаги Кейти беше
в добро настроение и бе надула музиката на макс.Скочих в колата и започнах да се вижа в ритъма на песента.Поздравихме се с намигване и потеглихме
с мръсна газ.
Училището не беше далеч и за минути стигнахме.Когато Кейти наби спирачки на паркинга,никой не обърна внимание,защото това беше съвсем нормално
за нея.Излязохме от колата и се запътихме към даскалото,когато нашите хора започнаха давикат и да говорят глупости.Хубавото беше,че винаги
бяхме заедно във всяка всевъзможна простотия и се забавлявахме до край.Когато влезнахме,беше лудница,както винаги.Аз и Кейти се запътихме към
кабинета по математика,заедно с Крис,той е един от компанията,но по нататък ще ви запозная с бандата.
Часът беше отчайващо тъп и се чудихме как да го опропастим.Аз и Кейти си разменяхме бележки.Така целият ден беше ту хубав ту лош.
Вечерта се прибрах и веднага звънна телефона ми.Беше Кейти,предложи ми да излезнем на някакъв купон на който сме поканени.Аз веднага се съгласих
и се преоблякох в една ярко червена рокля и червени токчета.Накъдрих само крайщата на косата си и тръгнах.За жалост,къщата на
момчето,беше в края на гората и трябваше да минавам сама.
Тръгнах през нея,като ме беше леко страх,но знаех,че не съществуват духове и там подобни.Но както си вървях из гората и се оглеждах се чу мъжки глас от някъде.
-Не те ли е страх да ходиш сама на тъмното,може някой да ти направи нещо.-Каза той не знайно от къде.
Аз се изплаших и забързах походката.Но отново се чу гласа.
-Хайде де толкова лесно ли се плашиш?-Каза той с леко подигравателен глас.
Аз се ядосах и извиках.
-Не ме е страх,от хора,които се крият в тъмното.
Тогава той леко се показа зад едно дърво зад мен и извика леко
-Бау.-След,което се засмя.
Аз се обърнах и леко повдигнах вежда.
-Мяу.
Той отново се засмя,като излезе от тъмното.Тогава го видях за първи път.Никога няма да забравя погледа в очите ми.
-Аз съм Питър приятно ми е.Каза с лека усмивка и се приближи до мен,като си подаде ръката за поздрав.
-Аз съм Ели.Сега ме остави на мира,защото закъснявам.-Казах аз и тръгнах отново през гората.
-И ще ме оставиш сам,тук в тази тъмница?Страх ме е.-Засмя се той и извади едно миловидно лице.
-Да знаеш,че ти повярвах.-Казах съркастично.
Тогава той се забърза и застана пред мен,като беше на съвсем малко разстояние от мен.Усещах дъха му,сякъш искаше да ме целуне,но
се възпираше,усещах парфюма му,който ме опияняваше.Нещо което не се е случвало до сега.Тогава той хвана ръката ми и каза:
-Извинявам се за държанието си.Всъщност не съм такъв.-Каза този път искрено.
-Ммм ще си помисля дали да ти простя.А и сме си напълно непознати,защо те интересува дали ще ти простя или не?-Попитах аз заинтересовано.
Той изварна леко поглед и се усмихна.
-Ами може да си ми допаднала.-Каза той и този път беше на милиметри от устните ми.В този момент съвсем забравих,че той е напълно непознат
и,че може да ми направи какво ли не..просто се отдадох на близостта.
-Така ли?И колко съм ти допаднала непознати?-Казах аз предизвикателно,като съвсемеко се чуваше гласа ми.
Тогава той ме притисна към себе си.Тялото му,ръцете му,топлината му,бяха като опиат.Леко докосна лицето ми,след което ме целуна с
най - нежната целувка,която съм изпитвала.Отдадох и се напълно,но в един момент се съвзех.
-Не!Това не е редно.Та ти си напълно непознат,сигурно повече няма да се видим.-Изпаднах в истерия,но не от това,че ме е страх
защото може да ми направи нещо,а от това,че повече никога няма да го видя.
След,като приключих,а той си мълча,за секунда отново премислих нещата и реших,че щом ще е веднъж,нека е запомнящто се.Нахвърлих му се
и започнах да го целувам,като той веднага отвърна и ме сграбчи.Приближихме се до едно дърво и той задържа ръцете ми горе,след което
прокара ръка по бедрото ми.Близостта ни предполагаше повече от целувка,но ние не направихме нищо.На раздяля го попитах:
-Ще се видим ли отново?
А той се приближи до мен отново и каза:
-Когато пожелаеш.
Когато се разделихме,бях прекалено превъзбудена и съвсем бях забравила за купона,а на телефона имах около 20 пропуснати съобщения
от Кейти.Реших да се прибера и направо си легнах.Макар и да не спах цяла нощ,колкото и да се борех с вътрешното си аз,не можах да го забравя.
Една единствена мисъл беше в главата ми:"Дали ще го вида отново?".Дали щях отново да усетя ласките и целувките му?......

cosmo_girl666 · 2011-03-21 22:26:42

Само да кажа,момичето е на 18 години и е 12 клас.
Кажете си мнението.

Call Again · 2011-03-21 22:39:06

Супер е Ще има ли продължение (question)

nani_tyyy · 2011-03-22 04:24:48

Много ми харесва..
Ощее..

karz · 2011-03-22 04:56:27

Ох, превзе ме.
Уникално е.
Давай некст. < 33
И ако може когато го пуснеш да ми пратиш линк?!

cosmo_girl666 · 2011-03-22 06:15:47

леле много се радвам,е сте го хареса.Мерси много Карз!
И да ще има продължене днес,просто исках да видя първо дали щи се хареса и ще има аудитория.
Карз няма проблем ще ти пратя линк,като е готово.

xnesquikx · 2011-03-22 09:31:17

адското <3.

cosmo_girl666 · 2011-03-22 10:34:12

Мерси.

кFo ?! · 2011-03-22 11:01:13

Много ми хареса.

raly_12 · 2011-03-22 11:15:29

Леле .. нямам думи УНИКАЛНО е ще има ли продължение ? И ако да кога ?

Demolina · 2011-03-22 11:27:00

Мразя когато нещата се развиват така бързо, но .. УНИКАЛНО Е !!

girlcheto · 2011-03-22 12:39:26

Невероятно е! С най - голямо нетърпение чакам следващата част

radieto · 2011-03-22 12:41:14

малко фантастично звучи непознат да ти се нахвърли да те целува .. в гората !?! Но иначе е хубаво, ще се получи книга щом е първа глава.

cosmo_girl666 · 2011-03-22 14:11:51

Ами довечера вероятно ще има продължение,а за това,че бързо се развиват нещата,просто мразя увртанията,нека има малко любов още от началото.

nqkfa_si_tam · 2011-03-22 17:38:52

Оууу,момиче супер е просто...Немам думи..
Чакам продължение.

karz · 2011-03-22 18:01:40

Хайде, хайде.. Какво чакаш?!
Чакаме епизодддд. < 333

cosmo_girl666 · 2011-03-23 19:25:00

Ето и 2рата глава.Кажете си мнението.

Сутринта беше тежка.Петъците не ми се оддаваха,защото знаех,че е последен ден и,че ще дремя в часовете,за това реших да се излежа малко в
леглото и тогава да стана.Не бях забелязала,колко е часа и,че вика на майка ми не ме събуди.До като се излежавах се сетих за предната вечер,
опитах се да помисля за минута до колко е било реално,но жалък опит.В този момент Кейти връхлетя в стаята с гръм и трясък и с
ядосано лице:
-Къде по дяволите беше снощти,защо не отговаряше на обажданията ми?И дано да имаш добро обяснение,иначе ще трябва да ходиш
с гипс на даскало.
Едвам реагирах на въпросите и,и се чудех какво ли да и кажа?Да и кажа истината или да излъжа.Но това беше най - добрата ми
приятелка,ще и кажа всичко.
-Ами първо седни,защото не мисля да те сестявам.
-Снощти наистина тръгнах към купона,но трябваше да мина през гората и там срещнах едно момче...
Тогава тя ме прекъсна.
-Охооо,а хубаво ли беше,как изглеждаше...тукашен ли е?-Попита с любопитство.
Аз повдигнах вежда и с лека усмивка казах:
-Ще ме оставиш ли да довърша?
-Добре де...-Каза сърдито.
-Та значи.
-Той се криеше от начало и си правеше шега,но после се обърнаха нещата и....
-иииии.-Отговори Кейти.
-Хайде не ме мъчи.-Каза тя нетърпеливо,като дете пред сладоледена кола.
-Амиии,нищо говорихме си и това е.-Казах аз и се отвих,след което тръгнах към банята,но Кейти ме последва.
-Как така?Не се ли целунахте?-Подсмихна се тя?
-Не!-Отговорих ядосано ад.
-Значи да.-Ухили се Кейти.
-Хайде да тръгваме вече закъсняхме достатъчно.-Казах аз и си навлякох едни къси сини панталонки и бях потник по мен.Вързах си косата на опашка
и тръгнахме към колата.
Когато стигнахме,забелязахме как около 20 момичета са наобиколили нещо и непрестанно пискат и се подсмихват.
-Да няма разпродажба в Молла,та така са накацали празноглавите пчелички?-Пошегува се Кейти,като си беше подала главата
от прозореца.
-Най - вероятно.-Подсмихнах се и аз и излязохме от колата.
-Хайде да влизаме на вътре,имаме Английски.-Казах аз и се запътихме към кабинета.
Часа разбира се минаваше,както обикновенно.Е,до един момент...
Тъкмо заспивах над Гражданската война,когато се чу силен трясък на вратата и връхлетя едно момче.
-Е Господин Калахар,добро впечатление,като за първи ден.
Едва не паднах от стола.Та това беше момчето от снощти.Бях наистина в шок,едва сега ще мога да отговоря на въпросите си.
Той се извини на учителя и се запъти да седне до мен,тъй като момичето,което седеше до мен го нямаше и той най - нахално седна до мен.
Той се приближи до мен и каза:
-Приятно ми е отново да се видим патичке.-Каза той като леко се подсмихна.
-Това някаква твоя нова тъпа шега ли е или по принцип си говориш така?-Реших,че ако се заяждам с него,няма да мисля толкова за него.
-Ами не,просто се шегувам с теб.А и предполагам не си забравила за снощти?-Каза ми той леко на ухо.
Боже идваше ми да му се нахвърля тук и сега,но все пак трябваше да спазвам благоприличие.Въпреки това се направих на ударена:
-Какво за снощти?...Ааа онова нещо.Ами не беше нищо особено.
-Ей гълъбчетата,свалките в междучасието моля.-Извика учителя.Много се засрамих и млъкнах.
-Ами сега,какво?Ще ми мълчиш ли?-Каза той престорено сърдито.
-Де да можех...-Казах си аз на ум.
-Ами,какво да ти говоря.Вчера те видях за пръв път в гората и онова нещо...Не знам нищо за теб.Може да си някой сериен убиец.-Казах аз.
Тогава той се приближи и ми каза:
-Не!Аз съм таен агент с кодово име "Овчица" и съм под прикрите,за да свалям млади девойки по сред нощ в гората.-Каза той шегувито.
Аз не сдържах смеха си и учителя пак ни направи забележка и ни изгони и двамата от час.
-Чудесно.Ами сега?-Казах аз сърдито.
-Ами ще правим нещо интересно.-Каза той с дяволита усмивка.
-Какво си намислил?-Попитах аз заинтересовано.
-Ще видиш.Хайде ела с мен.-Каза той и ме хвана за ръка,като ме замъкна на вън.
-Къде отиваме?-Попитах аз,а той продължаваше да ме тегли,като стигнахме до един мотор.
Аз погледнах мотора и после него.
-Ама ти сериозно ли?Не е ли малко клиширано.-Засмях се аз-
-Щом казваш.-Каза той и ми намигна,като ми подаде една каска.
-И на къде ще ме водиш?-Попитах отново.
-Казах ти ще видиш.На едно специално място.
Сложихме си и двамата каските и потеглихме с мръсна газ.Минавахме през непознати за мен пътища и ми беше наистина интересно
всичко това,та той беше напълно непознат,а аз се натискам и бягам с него...но това явно са младините.
Най - накрая стигнахме до един черен път.
-Хайде слизаме тук.-Каза той и слезе от мотора.
-Но тук няма нищо освен кал и черни пътища.-Огледах се аз несигурно.
-Хайде де не бъди такава песимистка.-Каза с усмивка на лицето и подаде ръка:
-Хайде патичке,ако трябва ще те нося на ръце.
-Със сигурност.-Засмях се аз и слезнах.
-Така ли?-Попита той дяволито и ме метна за секунди през раменете си,след което взе една раница от мотора и я метна през другото си рамо.
Нямаше и 5 минути и стигнахме до една поляна,която беше цялата равна.
Той ме пусна на земята и каза:
-Ето тук исках да дойдем.
-Но тук няма нищо.-Казах аз разочаровано.
Той отново се усмихна и каза:
-Сега ще има.-След което взе в ръце раницата,която беше взел и я отвори.Вътре имаше все нещта за пикник.Той започна да ги изважда,като накрая каза:
-Заповядайте госпожице!-И седна на одеялото.
Аз също седнах до него и казах:
-Ти си го планирал още от началото нали?
-Занел си,че съученичката ми я е нямало и,че ще седнеш до мен и,че ще ни изгонят от час.-След,което леко се усмихнах.
Е не,че се оплаквам.
-Ами може да се има на предвид,че съм имал някакъв план....-Каза той,като леко извърна очи.
Започнахме да ядем,като аз постоянно мислех за милионите въпроси,които исках да му задам.
-Е кажи въпросите които искаше да ме питаш?
-Ха...сякъш ми четеш мислите.
-Ами по каква музика си падаш?
-Предимно всичко,което е ритъмно,а не някоя боза,на която си режа вените.-Засмя се той.
-Следващ въпрос?
-С кой си тук?
-С брат ми и баща ми.
-А къде е майка ти?
След този ми въпрос той леко извърна глава и каза:
-Тя ни изостави,когато бях на 10.Брат ми е по голям от мен и я помни по добре,но аз предпочитам да не знам нищо за нея.
-Оу извинявай за въпроса,не исках да си вра носа.-Казах аз гузно.
-Няма проблем.-Намигна ми той.
-Ам,имаш ли си приятелка?
-Аз имам много приятелки.-Ухили се той.
-Знаеш какво имах предвид.-Леко повдигнах вежда.
-Ами в момента има едно момиче,но още не съм сигурен какви сме,и дали тя ще иска нещо повече.
-И познавам ли това момиче?-Направих се на ударена.
-Ами мисля,че да.Една такава висока,с руса коса и невероятни сиви очи.-Подхвърли той.
-Ами дааа разбира се,че я познавам.Мисля,че може да ти излезе късмета.-Намигнах му и изведнъж казах:
-Леле вече се стъмни.Ще трябва да се прибирам.-Казах аз недоволно.
-Ами няма проблем,ще приберем останалото и ще те закарам.
Станахме и започнахме да събираме нещата.Качихе се обратно на мотора и тръгнахме към нас.
Точно,когато стигнахме,видях доведената сестра на майка ми да стои на верандата.
Тя беше от онези хора,които биха ти съсипали живота само за свое собствено удоволствие.Винаги,когато гостуваше,аз преспивах в Кейти,за
да нямаме сблъсъци.
-Олеле гущера е на гости.-Казах аз недоволно.
-Хаха гущера ли?-Засмя се той.
-Да,леля ми.
-Е ще трябва да се прибирам,сигурно вече е вдигнала квартала на крак.
-Лека нощ.-Казах аз,като слязох от мотора.В същия момент,Питър ме дръпна за понталонките и ме обърна,като ме целуна.
-Сега вече може да кажеш лека нощ.-Каза той с половин усмивка.
Запътих се към верандата,като Питър потегли,а аз леко извърнах глава и с лека усмивка си захапах устните.
-Е млада госпожичке...Къде бяхте?-Каза Карла с ядосан вид.Така се казваше тя.
-От Китай.-Казах аз съркастично и тръгнах на вътре.
Тогава тя ме дръпна за ръката,като аз леко отстъпих назад.
-Пусни ме змия такава.
-Няма да ми говориш така,аз съм ти леля.
-Не си ми никаква,разкарай се!-Казах бяхно аз и си дръпнах ръката.
-Ще съжаляваш за тези си думи някой ден.-Каза самодоволно тя.
-Тази ти любов няма да просъществува до като аз съм жива!
-Майната ти ще си живея живота,както аз искам!-Казах аз и се качих в стаята си.
Чудно ми беше обаче,че дори без да го познава,говори така.Какво ли знаеше за него?Дори за нея не е нормално да съди някой така...

nani_tyyy · 2011-03-23 19:37:50

Уникално(h)
Още..

кFo ?! · 2011-03-23 19:40:59

Ох, много интересно ... ^^

karz · 2011-03-23 19:53:38

Ах, прекрасно е.
Некст, некст, некст... < 3333333333333333333333333333333333

cosmo_girl666 · 2011-03-23 20:07:14

Мерси много!!!

girlcheto · 2011-03-24 05:30:18

Много увлекателно!

raly_12 · 2011-03-24 12:51:33

Ооощщее!!..

nqkfa_si_tam · 2011-03-24 13:01:54

Пак спря на най-интересното!! |-( Иначе е супер :p

radieto · 2011-03-24 13:04:51

Много увлекателно!

#1 2011-03-21 22:25:38

Re: "Незабравимата любов" Втора глава.

#2 2011-03-21 22:26:42

Re: "Незабравимата любов" Втора глава.

#3 2011-03-21 22:39:06

Re: "Незабравимата любов" Втора глава.

#4 2011-03-22 04:24:48

Re: "Незабравимата любов" Втора глава.

#5 2011-03-22 04:56:27

Re: "Незабравимата любов" Втора глава.

#6 2011-03-22 06:15:47

Re: "Незабравимата любов" Втора глава.

#7 2011-03-22 09:31:17

Re: "Незабравимата любов" Втора глава.

#8 2011-03-22 10:34:12

Re: "Незабравимата любов" Втора глава.

#9 2011-03-22 11:01:13

Re: "Незабравимата любов" Втора глава.

#10 2011-03-22 11:15:29

Re: "Незабравимата любов" Втора глава.

#11 2011-03-22 11:27:00

Re: "Незабравимата любов" Втора глава.

#12 2011-03-22 12:39:26

Re: "Незабравимата любов" Втора глава.

#13 2011-03-22 12:41:14

Re: "Незабравимата любов" Втора глава.

#14 2011-03-22 14:11:51

Re: "Незабравимата любов" Втора глава.

#15 2011-03-22 17:38:52

Re: "Незабравимата любов" Втора глава.

#16 2011-03-22 18:01:40

Re: "Незабравимата любов" Втора глава.

#17 2011-03-23 19:25:00

Re: "Незабравимата любов" Втора глава.

#18 2011-03-23 19:37:50

Re: "Незабравимата любов" Втора глава.

#19 2011-03-23 19:40:59

Re: "Незабравимата любов" Втора глава.

#20 2011-03-23 19:53:38

Re: "Незабравимата любов" Втора глава.

#21 2011-03-23 20:07:14

Re: "Незабравимата любов" Втора глава.

#22 2011-03-24 05:30:18

Re: "Незабравимата любов" Втора глава.

#23 2011-03-24 12:51:33

Re: "Незабравимата любов" Втора глава.

#24 2011-03-24 13:01:54

Re: "Незабравимата любов" Втора глава.

#25 2011-03-24 13:04:51

Re: "Незабравимата любов" Втора глава.

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook