Интересно,давай продължение.Тук намирисва на нещо различно.  

С майка ми.

Йеее , радвам се че ви харесва. Извинявайте , че се забавих толкова много.

Седяхме около телевизора.
-Татко ще спи на дивана.-прошепна ми Ерик.-Андрея и Селина спят в една стая,а Джейсън и Алма в друга.Има още една стая.Може ти да я вземеш , ако искаш.-той се усмихна.-Хайде , ще ти покажа къде е.

Последвах Ерик и минахме покрай стаите на другите , където те вече бяха готови за сън.Стигнахме при последната врата в ляво и Ерик я отвори.Стените бяха сини с дървен под.Имаше разположено бяло легло в средата и едно шкафче.
-Леглото изглежда удобно.-казах.
-Опитай го.-отвърна Ерик.
Отидох до леглото и се отпуснах върху него.Потъвах.Беше толкова меко.Хареса ми.
-Перфектно е . –въздъхнах.
-Добре тогава.-каза Ерик и тръгна към вратата.-Имаше тежък ден.Ще те оставя да поспиш.Ще се видим на сутринта,Али.-той се усмихна и затвори вратата след себе си.
Угасих лампата до себе си и затворих очи.Ужасна картина се появи в главата ми.Майка ми кървеше.Баща ми лежеше на земята неподвижно.Как мъж се пострелва в главата.Отворих очи и видях сините стени.Сърцето ми започна да бие отново.Затворих очи.Повече моменти.Жена , която беше нахапана.Заразеният мъж , който ме преследваше.Най-добрата ми приятелка...Отворих очи и станах.Тръгнах към хола.Ерик седеше на един стол и гледаше новините.Аз стоях до вратата и просто наблюдавах, но той ме видя.
-Хей , какво има ?-попита ме Ерик , ставайки от стола.
-Всеки път щом затворя очи , виждам майка ми , баща ми , най-добрата ми приятелка...., всички как умират-гласът ми трепереше.
Той дойде до мен и ме прегърна.
-Ще дойдеш ли при мен?-попитах го.
Ерик не отговори.Просто хвана ръката ми и ме поведе към стаята.Той ме изчака да легна на леглото и загаси лампата.
-НЕ!-повиших глас.-Прекалено тъмно е за мен.Страх ме е.-заеквах.
-Само аз съм.-отвърна той и легна до мен.
-Благодаря ти.-казах.
-Пак заповядай.-той отговори.Ерик се намести по-близо до мен и усетих как увива ръка около тялото ми.Всички страхове , които имах сега ги нямаше.Беше ми много удобно.
Защо трябва светът да свършва , за да намеря перфектното момче?
-Лека нощ , Алисън.-Ерик прошепна в ухото ми.Той се надвеси над мен и ме целуна по челото.Усетих пеперудки в корема си.Исках да усетя устните му отново.Обърнах се към него.Сега той гледаше в мен , но този път докосваше гърба ми.
-Лека нощ,Ерик.-прошепнах.
Той се наведе и ме целуна ,но този път по устните.Отвърнах на целувката му.Точно сега исках всяка част от него.
Спрях да го целувам и се отдръпнах.
-Наистина съжалявам.-каза.
-Защо съжаляваш , че си ме целунал?-попитах.
-Ти се отдръпна , така че...-отвърна той.
-Това не означава , че не ми хареса..-казах аз.
-Хммм.
Целунах го отново.
-Аз не съжалявам.-усмихнах се.
Усмихна ми се обратно и след това опря брадичка на главата ми , след което ме издърпа по-близо до себе си.
Затворих очи.
Картина изскочи в главата ми.Как Ерик ми маха от мазето.Държи ми косата докато аз повръщам.Как Ерик ме прегръща и целува.
Всичко ,което виждах беше Ерик.

Аватара-86% , Подпис-100%

Не.
16?

Вана.

Добро.

Извинявайте , че се забавих толкова много.Утре щеее пусна една много дълга част.Е не прекалено много.:D
Мх , тази част се получи малко скучна , но....

-Хайде.-каза Ерик. – Да отидем при другите.
Минахме покрай трапезарията и кухнята.Това място е като подземна къща.Стигнахме до хола.Всички си стояха на същите места.Щом влязохме в стаята всички очи се спряха върху нас.
-Как се чувстваш ? – попита ме бащата на Ерик. –Изглеждаш по-добре.Ела и седни тук.
Той посочи мястото до него.Ерик ме отведе до дивана и седнахме.
-Казвам се Бен.- Каза мъжа с неговия южен акцент.-Това тук е синът ми Ерик , но както виждам вече сте се запознали.Той погрижи ли се за теб ?-попита повдигайки дясната си вежда.
-Да,господине.-отговорих гледайки към Бен.
Ерик ми се усмихна.Усмивката му беше перфектна.
-Това е Селина и нейната дъщеря Андрея.-каза Бен посочвайки жената с малкото момиченце.Селина кимна с глава към мен, а Андрея ми се усмихна и помаха.
-А това е Джейсън и неговата годеница Алма.- и двамата ми се усмихнаха.
-Как си …. Алисън ? Така се казваше , нали ?– попитаха ме и двамата.
-Да , но може да ме наричате просто Али.-отвърнах му с учтива усмивка.-Сега се чувствам наистина по-добре.Това място изглежда направено за нещо като това.
Ерик се засмя.
-За това е.-той погледна към мен.-Баща ми , винаги казва , че краят идва и трябва да сме подготвени.И ето ни тук сега.Дом , сладък дом.
-Нещо против да ти задам няколко въпроса , Алисън ? – попита Бен.
-Нямам нищо против.-бях нервна.Ерик сложи ръката си на крака ми , за да ме успокой.
-Какво точно се случи с теб ?
Не бях сигурна дали съм готова да разкажа.
-Може ли да направя историята по-кратка и да пропусна страшните моменти ? –попитах.Бен ми се усмихна.
-Разбира се , миличка.-той отговори.Всички погледи бяха вперени в мен.
-Добре . аз се събудих и тръгнах на долу по стълбите.Майка ми ...-спрях и се опитах да успокоя сърцето си , което още малко щеше да изскочи.-Тя стоеше в коридора.-реших , че ще пропусна частта с кръвта.-Каза ми да бягам , но аз не я послушах.-поех си дълбоко въздух.-Изведнъж тя започна да крещи и ме нападна,но аз побягнах и я ударих в лицето с лампа.
Ерик отмести поглед в страни след тази част.Очите ми се напълниха със сълзи , но продължих с историята.-След като я ударих тръгнах на горе по стълбите , за да взема някои неща от стаята си , но чух баща ми да идва.Той изглеждаше точно като майка ми.Аз скочих през прозореца.Той скочи след мен , но се приземи много лошо.Счупи гърба си.Катастрофирах с колата , но успях да се измъкна.След което видях Ерик да ми маха.Той спаси живота ми.
-Радваме се , че си при нас , Али.-каза Бен.Аз просто се усмихнах.
-И така , какво точно се случва тук ? –попитах.
-Не сме много сигурни.-отговори мъжа.-Но знаем едно със сигурност.Бъдеш ли ухапах , ставаш един от тях.-неговите очи се спряха на Селина.-Селина , би ли искала да споделиш историята си с Алисън ?
-Ще опитам.-тя отговори.-Тъкмо казвах чао на мъжът ми , който отиваше на работа и изведнъж някой го нападна.Той се бореше.Успя да се измъкне и аз го замъкнах вътре в къщата.Беше ухапан на рамото и аз се опитвах да спря кървенето.Опитах се да се обадя на 911 , но не можех да се свържа.И сега виждам защо.Отидох да проверя дъщеря си , докато съпруга ми притискаше раната , опитвайки се да забави кървенето.Когато се върнах при него от очите му течеше кръв.
Селина се разплака и дъщеря й Андрея я прегърна.
-Да отидем да хапнем нещо.-Ерик прошепна в ухото ми.Той ме дръпна и ме поведе към кухнята.Той отвори хладилника и попита.-Така,какво ще желаеш.Имаме макарони , макарони ииии споменах ли че имаме макарони ? – той се засмя.
-Мисля , че искам макарони.-и аз се засмях.Интересно беше как той успяваше да ме разсмее дори и в този момент.
Той взе една кутия с макарони,отвори я и ги сложи в микровълновата.
-На колко си , Али ?
-Вчера беше 18 ми рожден ден.-отговорих.Какъв подарък , а ?

Има ли смисъл да пускам продължение за 2-ма човека ? 

Enjoy
Струва ми се , че прекалявам с детайлите , но просто искам да може да си го представите по-лесно.Да ви се появи картина в главата.

Момчето , което затвори вратата след мен ме последва и ме хвана за ръката.Поведе ме към тъмнината.Той спаси живота ми.Опитвах се да намеря лицето му в тъмнината , но единственото нещо , което виждах беше ръката ми.Изведнъж спряхме да вървим и той пусна ръката ми.Лампите внезапно светнаха.Изплаших се малко.Ние се намирахме в стая , която много приличаше на хол.Не бяхме ли под земята ?Стените , пода и тавана бяха дървени.Имаше няколко дивана и столове разпръснати навсякъде в стаята.И по средата телевизор.В далечината можех да видя маса.Не бях сама.Имаше още шест човека с мен.
Първо, имаше мъж , който се бе отпуснал на един стол.Изглеждаше около 50г.  с бирено коремче , което се показваше от кървавата му бяла тениска.Носеше очила.
Имаше майка и дъщеря.Майката беше ниска и слаба.С къса черна коса.Очите й бяхa подути и влажни.Може би бе изгубила съпруга си.Момиченцето беше около 4г.То имаше дълга черна косичка.Очите й бяха големи и сини.
На дивана имаше една прегърната двойка.Момчето беше голямо с мускули.Приличаше на бодигард.Косата му беше руса и къса.Момичето ... то трепереше.Къдравата й коса потрепваше.И на последно място е момчето , което спаси живота ми.Обърнах се и го погледнах.Не очаквах да видя такава красота в този свят на омраза и ярост точно сега.
Погледнах го от глава до пети.Рошавата му коса беше тъмно кафява.Идеален контраст на сивите му очи.Имаше прекрасна кожа.Очите ми се спряха на тялото му.Той носеше тениска , която прекрасно подчертаваше мускулите му.Той обърна глава към мен.
-Как се казваш ? – каза той.Гласът му беше толкова сладък.
-Алисън – отвърнах заеквайки.
-Добре ли си , Алисън ? – той положи ръка върху рамото ми.Махна ръката си и сега тя беше на нивото на моята.
-Аз ... не знам. – Погледнах надолу към тялото си.Аз бях облечена с огромна тениска и целите ми крака бяха с драскотини.Дългата ми руса мръсна коса беше плъстена.Цялата треперех.
-Момичето е уплашено. – каза мъжа в стола. Той имаше тежък южен акцент. – Просто й дай секунда да се съвземе. – Всички гледаха в мен.
-Алисън – момчето отново се опита да привлече вниманието ми – Трябва да знам дали си ухапана някъде ?
-Ерик , млъкни! – мъжът повиши глас. – Казах ти да я оставиш за малко!
Момчето се обърна към мъжа.Значи името му е Ерик.
-Извинявай тате. – каза той.
Чувствах лицето си студено и лепкаво.
-Мисля , че ще повърна. -  казах тихo.
Ерик веднага ме взе на ръце и ме отведе в банята.Аз повърнах в тоалетната , докато той държеше косата ми с една ръка , а с другата ме галеше по гърба.След като приключих избърсах устата си и се погледнах в огледалото.Гледах очите си , които се пълнеха със сълзи.Ерик беше застанал около мен с ръка на рамото ми.
-Шшшш .. – ми прошепна. – Сега си в безопастност.
Облегнах се на него и си помислих:Майка ми се опита да ме убие.Баща ми се опита да ме убие.Гледах хората как умират на улицата на която карах колелото си като малка.Семейството ми и всичките ми приятели най вероятно са мъртви.Сега съм сама.Поех си голяма глътка въздух и Ерик ме прегърна.
Всички , които познавах сега са мъртви.Или по-точно:Всички , които познавах са месоядни същества ...Зомбита.

Извинявам се , че частите са толкова къси.Обещавам следващите ще бъдат по-дълги.

А досетихте ли се вече какви са тези същества , които ги нападат ?

Грабнах ключовете , които бях изпуснала по време на скока и се затичах към колата.Качих се в нея, запалих я и я подкарах надолу по пътя.
Къде по дяволите щях да отида ? Хлипах неконтролируемо докато карах.Какъв беше този хаос около мен ?
Видях една жена,която стоеше в двора си с трима мъже около нея.
Те хапеха всяка част от тялото й.Видях мъж с пистолет , който се опитваше да спаси жената.Наблюдавах как те заобикалят мъжа.Той реши , че няма шанс срещу тях  и с последния патрон се простреля в главата.Колите горяха.Отрязаните ръце и крака бяха разпръснати навсякъде.Този път Адът беше дошъл на Земята.Карах много бавно , защото останалите хора тичаха точно срещу мен. Аз не виждах колата пред мен, докато не се ударих в нея.Въздушните възглавници се отвориха и ме затиснаха.Задушавах се.Отворих вратата на колата и се измъкнах.Сега можех да чуя всички писъци около мен.Подутите ми очи се напълниха със сълзи отново.Погледнах от дясната ми страна и видях накой да тича към мен.Беше от онези ужасни неща.Изправих се бързо на крака.
-Хей – един глас привлече вниманието ми. – Тук!

Погледнах на ляво и се затичах.Видях момче , което се показваше от някакво мазе и махаше с ръце.
-Побързай!!!
Тръгнах към него , но зад мен тичаше чудовището. Скочих през вратата на мазето.
Момчето затвори вратата зад мен.
Силни звуци се чуваха зад вратите.Бяха дошли още.Опитваха се да влязат.В ъгъла на стаята имаше някой , който наистина беше уплашен и постоянно хленчеше.Звуците отвън спряха.В стаята настъпи тишина.

Ужаси,Романтични моменти и т.н.От всичко по-малко , но главно Ужаси.
Струва ми се , че имам малък проблем с изразяването , но... работя по този въпрос.
Е... Надявам се да ви хареса. Приемам всякакви мнения.И критика също.Извинявам се предварително за допуснатите грешки.

Станах от леглото с ужасен махмурлук.
Струва ми се , че съм попрекалила със забавлението миналата вечер.Докоснах дългата си коса.Ewww.А дали някой не разля питието си върху мен снощи ?
Бях останала само по бельо , така че аз облякох просто една огромна тениска. Напуснах стаята си и тръгнах надолу по стълбите. Обикновено мама и татко са си вкъщи и правят закуска или просто гледат телевизия. Но този път ....
-Мамо ? – Стигнах до хола.Нямаше никой. Отидох до кухнята –Татко ?
Къде, по дяволите са те ?
Тогава аз чух стъпки.Тръгнах по коридора , който водеше към спалнята на родителите ми.
-Мамо! – започнах да крещя. - Господи! Мамо,добре ли си ? – Затичах се към нея.
Тя стоеше неподвижно до вратата. От шията й капеше кръв , която оцветяваше ризата й и дългата й руса коса. Устните й бяха подути и напукани. Дишането й се ускори веднага щом ме видя.
-Скъпа. – тя си пое въздух. Не ми звучеше като нейния глас. – Трябва да бягаш , трябва да бягаш и то колкото се може по-бързо.
Защо го казва ? Какво по дяволите ставаше ? Трябва да се погрижа за нея.Трябва да я отведа в болница и то ВЕДНАГА.
-Мамо , няма да те оставя. - нейният писък ме посече.
Нейното тяло се разпадна на пода. Бях парализирана.. Не можех да дотичам до нея , за да й помогна. Не можех дори да избягам, както тя ми каза. Аз просто стоях неподвижно, опитвайки се да си поема поне малка глътка въздух. Видях движение от нея. Тя повдигна главата си бавно, за да ме погледне.Очите й бяха различни.Те кървяха.Изглеждаше сякаш , че тя плаче с кървави сълзи , защото те се стичаха по бузата й.Изведнъж зелените й очи станаха черни като нощта.Гледаше ме право в очите. Тя изръмжа нечовешки  и скочи с такава скорост , че дори не знаех , че е възможно.
Това вече не беше майка ми.Сега вече знаех защо тя искаше да бягам.
Тя скочи към мен , но аз се отдръпнах наистина бързо. Тя или по скоро .... това нещо се удари в стената толкова силно, че се чу как челюстта и се чупи.

Ако се хареса ще пусна продължение. ^^