Ден втори – с нищо по-добър от ден първи.Учителите ме заляха от домашни,понеже имам някои разминавания с материала.Изглежда не беше достатъчно.че имах толкова много домашни,ами и онова момче,Павел(този,за който споменах вчера),трябваше заедно с приятелчето си,Сашо,да ме целят с фунийки и да напълнят косата ми с дъфки.А когато казах на учителката,единственото,което направи тя беше да ми заяви,че аз съм си го търсела,понеже съм седнала близо до тях.Каква несправедливост.Стоиш кротко и мирно на чина си и в последствие получаваш забележка за лошо поведение в бележника плюс подигравателен смях зад гърба ти.Идеалната комбинация.А когато към това се добави и конското вкъщи,картинката става пълна.
    Вече мога да кажа със сигурност,че започнах да привиквам с новостите в моя живот.Запомних имената на повечето хора от класа ми и така да се рече,разбрах кой колко струва.Знам от кого трябва да стоя далеч,за да не си навличам неприятности и се сприятелих с още хора.Оказа се,че не е толкова трудно да имаш нови приятели.Даже мисля,че тук ще намеря моята най-добра приятелка за цял живот.Поне се надявам да е така.
   В наши дни е толкова трудно да откриеш истински приятел.Всички са толкова коварни и лъжливи.Не може да се има доверие на никого.Винаги трябва да бъдеш нащрек и да  пазиш гърба си от така наречените приятели,на чието рамо да поплачеш.Защо светът стана такъв?Целият пълен с лъжи и ламтящи за пари хора.Къде отидоха тези,за които е важна честта и истината?Тези,които вярват в доброто и помагат на нуждаещите се?
Изчезнаха.Изчезнаха заедно с надеждата,че все пак ние хората не сме го закъсали толкова.Наистина е жалко.Жалко е,но все пак какво мога да направя,както всички казват,не съм Господ или Супермен,а просто едно момиченце с проблеми.

  Всичко се повтаря.Отново го сънувах.Отново се събудих крещейки,цялата обляна в сълзи.Отново изживях всичко.Отнови няма да заспя преди изгрева и ще мисля за него.
Отнови,отново и отново.
  След всичките изминали нощи страдание,още мисля за него.Още го обичам и мразя.Мразя го,за това,че ме накара да се влюбя в зелените му,строги очи,в намусената му физиономия,в очарователната му усмивка и дразнещото му излъчване.Мразя го,че ме направи щастлива и ме накара да повярвам в живота.Мразя го,защото ме остави,а го обичам по-силно от преди.Толкова го мразя,за това,което ми причини.Още си спомням всичко сякаш беше вчера,а не преди година.Една година.Как бързо минава времето.Годините ще ръстат,а аз ще бъда сама и ще мисля за него.Ще се опитам да го забравя,но знам ще е напразно.Ще го обичам и мразя завинаги.

1.

  Първият ден в новото училище.Хич не мина добре.Може да се каже,че беше ужасно.Да,това е единственото подходящо определение за този ден УЖАСЕН.Местя се в ново училище посредата на годината и какво трябва да очаквам?Радостно посрещане?Разбира се,че не.В такива случаи всички гледат на теб като на натрапник и се чудят от къде си се пръкнал и с какво право идваш в това училище.
  Вероятно биха ме приели по-добре,ако бях по-красива.Но какво да се прави.На единадесет години съм в пети клас,а тежа петдесет и шест килограма,с кафяви очи и кестенява страшно чуплива коса,която не понасям.Щеше да е хубаво,ако имаше поне едно нещо в мен,което да компенсира плашещия ми вид,но няма.Ако кажа,че съм умна и знам как да използвам мозъка в главата си,на никого няма да му пука.Такъв е животът,грозен ли си,всеки те подминава.Не се ли държиш идиотски,значи си загубеняк.Имаш ли отлични оценки,значи си зубър и задръстеняк.Ами аз?В коя категория спадам?Нито съм красива,нито грозна.Имам добри оценки,но често не си уча уроците.Не се държа идиотски и не псувам,като всички останали.Тогава каква съм аз?Никой не може да ми каже.И това е причината да не се вписвам никъде.Но съм твърдо решена да се променя.Трябва да го направя.Иначе какво ще си спомнят хората за мен?Симона Стоева-мълчаливото момиче без приятели.

2 част

   –Хайде да я заговорим–предложи Асен–Сигурно и тя е дошла на гости при старите.
Щом чу гласа на брат си,Петър се изтръгна от транса,в който беше изпаднал.“Страшна работа е влюбването–мислеше си той–един поглед и си до там“.Още беше вглъбен в мислите си,когато до него достигнаха последните думи на брат му.
–Може да има приятелка като за мене–казваше отдалечаващият се Асен–Хайде идвай.
Чак тогава Петър осъзна,че брат му е тръгнал към непознатата красавица.Обзе го паника.Не  знаеше какво да прави.
–Асене,върни се бе–започна да вика след него,но беше късно.Момичето вече ги беше забелязало.По-късно щеше да убие брат си,но Петьо още не знаеше,че след години щеше да му благодари безкрайно много.

Яна погледна отново към красавеца,който беше привлякъл погледа й от първия миг,в който го зърна.Изглеждаше страшно секси и тя се запита от кога в планинските селца се срещат такива красавци.Но колкото и добре да изглеждаше,тя нямаше намерение да се запознава с него,въпреки че страшно много й се искаше.Не беше дошла в това село,за да си търси гадже,а защото искаше да избяга от големия град и всички онези момчета,които  си мислиха,че тя е от лесните.Скоро беше навършила седемнайсет,оценките й бяха отлични и мечтаеше да бъде световно-известен фотограф.Като цяло беше дъщерята-мечта за всеки родител.
Реши да хвърли последен поглед към приятната картина отсреща,но тогава  видя учудваща гледка.Този,който да преди миг и се стори като Аполон,сега  почерня в очите й.Той гонеше някакво хлапе и го гледаше така всякаш иска да го убие.“Какъв глупак“реши  Яна.И тогава стана нещо,което никога не беше очаквала.Малкият се обърна,изплези на преследващия го и се затича към нея.“Тези са полудели“.Преближаваха към нея като стадо диви коне.Тя затвори очи и очакваше сблъсъка,но такъв не последва.
–Здравей!–започна пръв разговора Асен–Аз съм Асен,а това до мен е Тъпчо,брат ми–и посочи разгневения си брат,който се намръщи още повече.
На устата на Яна се появи усмивка.Каква гледка бяха тези двамата.Тя продължаваше да се усмихва,когато каза:
–Приятно ми е.Аз съм Яна–тогава се обърна към по-големия брат–Здравей Тъпчо!
Лицето на Петър почервеня като на цъфнала роза.Ако можеше да убива с мисълта си,вече имаше главна мишена.Опита се да прикрие смущението си и каза с престорена усмивка:
–Предпочитам да ме наричат Петър–заяви той–но за приятелите ми съм Петьо–и се усмихна с подмамваща усмивка–За пръв път  те виждам.От къде си?
–От столицата.Дойдох за ваканцията–искаше й се да разбере повече за него–Ами вие двамата?Не сте тукашни като ви гледам.
–От Пловдив идваме–обади се Асен–И ние сме за ваканцията,ама до сега не ни се беше случило нишо интересно –и й смигна–Ох,аз ще тръгвам,че трябва да свърша една работа.Чао!
Петър и Яна останаха сами.Гледаха се и мълчаха.“Време е да действам“каза си Петър.
–Наблизо ли живееш?–тя кимнас глава–Дай да ти помогна с багажа–и понечи да вземе куфара,но Яна се опомни и каза:
–А не е необходимо–започна заеквайки–Трябва да тръгвам.Леля ми ще се притесни.Ще се видим после–и изхварча покрай него все едно я гонеха демони.
Той гледаше подир нея и се усмихваше.“Яна,значи.Какво странно момиче.Уж се смееше,пък после избяга като попарена“.Продължаваше да мисли за нея,когато стигна бабината си къща. Тогава се сети,че имаше малко работа с братчето си и се усмихна злобно.

Далия отново се захихика.Тя беше средно висока брюнетка със стройна фигура и сиви чувствени очи. Тънките й розови устни допринасяха лицето й да придобие вид на малко момиченце.Косата й беше дълга до кръстта и идеално права.Обикновено не ползваше грим и случаят не беше изключение,но това не й създаваше проблеми с момчетата.Беше облякла новата си морско синя рокля,която й седеше убийствено секси,само заради приятелката си.
Лавър проговори след едноминутно мълчание.
–Да вече го търся 18 години,но той още не е почукал на вратата ми.Остави сега това и ми кажи какво оправдание си измислила за утре.Аз си мислех да...
Гласът й заглъхна след женския писък последван от прогрушителен изтрел и гробна тишина.Двете момичета се вцепениха от страх.Скриха се зад минивана,паркиран наблизо и наблюдаваха случващото се като още не можеха да повярват.Чуваха се тихи стъпки и два  мъжки гласа.Единият изруга нещо неразбираемо,което накара момичетата да затреперят още по-силно.
  –Идиот такъв!Защо я уби?Сега как ще намерим парите?–мъжкият глас прогърмя заплашително в тишината,а двете момичета се прегърнаха силно,като че ли така се чувстваха по-защитени–Побързай!Трябва да се оттървем от тялото преди да се появи някой.
След тези думи от устата на Далия се изтръгна проницателен вик,но преди някой да чуе,Лавър  беше поставила длан върху устата й и заговори шепнешком.
–Тихо.Да не искаш да свършим като нея?– Дал поклати отрицателно глава –Добре.А сега ме слушай внимателно.Погледни надясно към онези контейнери за боклук в края на улицата.Зад тях има уличка,която ще ни отведе до центъра на града.Ще тичаме само напред,а когато пътят свърши започни да викаш за помощ с цяло гърло.
В този момент единият от мъжете каза:
–Фил помогни ми малко.Тая кучка е бая тежка.Сигурно тежи 100кг.
–Как може да си толкова тъп?!?Ако някой те чуе ще свърша в пандиза –изсъска заплашително мъжът на име Фил – Мръдни си задника.Аз ще хвана краката.
Тогава се чу охкане последвано от чупенето на стъкло в посока на минивана.Момичетата вече тичаха с все сили,но беше късно.Последваха два истрела и тишина.

Историята ми се развива бавно,защото чета доста любовни романи и се опитвам да напиша такъв.Всъщност това е романтична тийн история за едно момче(още няма име)което изнудва Лавър да живее с него 3 месеца или ще издаде тайната,която с приятелката й пазят на живот и смърт.

Седнаха на една пейка и се загледаха в децата на люлката.Завладяха ги спомени от детството.Имаха наистина незабравимо детство.Като се започнеше с кучето на г-жа Корнелия,което след един ден прекаран с тях двете не пролая и до днес,та до мистериозно боядисаната стая в розово на идиота Том.
–Е – попита най-после Лавър след  десет-минутно мълчание – Това ли е изненадата?Не ми казвай,че пак си намислила нещо.Днес не съм в настроение.
Далита се подсмихна и посочи с пръст към езерото,което не вещаеше нищо добро.
–За да не изглеждаш много шокирана ще ти кажа.Родителите ти организираха парти изненада за рожденния ти ден.Всичките ти роднини ще са там,защото не всеки ден се навършват 18.А моя подарък ще откриеш на леглото си.
–Няма да те одуша само защото ми каза.Но наистина ли очакваш да прекарам цял ден със семейството ми и то на рождения ми ден!?Трябва да си измислила нещо,за да се измъкнем.
Далия вече се смееше и то доста подозрително.И двете бяха изключително изобретателни в измъкванията.
–Ще останем  за един час и аз ще получа съобщение.Изглежда ще трябва да си тръгнем много спешно от партито,защото братовчедка ми Елза има СЕРИОЗЕН женски проблем,който изисква нашата намеса.

2 часа по-късно
–О,Господи – Далия се заливаше от смях – леля ти е много забавна.Изглежда мисли,че си още на 12. “Заповядай,сладкишче това е от леля Марта.“Е,сладкишче кога ще облечеш розовия половер с цветенцата?Сигурна съм,че в училище всички ще го харесат.
Вървяха по осветената улица край супера.Вече се свечеряваше и всеки бързаше да се прибере вкъщи след изморителния ден.Лав и Дав се скитаха из улиците и мислеха за утрешния ден. Духаше слаб вятър,но това не ги притесняваше.Нещо важно занимаваше главите им.
–Учи ли за изпита?–попита Лав
–Ами...не.Мислех да измислим нещо и да отидем до някъде.Да речем до дървената вила на родителите ми в източната гора?Или до мола за нови дрешки.Може да срешнеш Съвършения.
Лавър беше романтичка до мозъка на костите си.Още когато беше на седем годинки вече бе съставила списъка с качествата,които трябва да притежава неиният любим и бъдещ съпруг.Но за жалост и до днес не го беше срещнала.