Харесва ми!

Почти три дни прекарах затворена в къщи. Не излизах изобщо. Беше ми нужно малко време, за да се съвзема от случилото се.
Не предполагах, че ще се чувствам така. Усещах липсата му и от това ме болеше.  Чак сега осъзнавам, колко много Дилън, всъщност значеше за мен.
„Но по дяволите той беше просто едно шибано момче, мислещо само за секс и удоволствия, защо трябваше да страдам за него?!” запитах се.
Да, той наистина не си заслужаваше и аз не трябваше да си позволявам да страдам заради един… негодник.
Реших да се взема в ръце.
Взех телефона и набрах Изабела. След второто позвъняване тя вдигна.
- Ало, Бел?
- Кейти!! Защо не си вдигаш телефона? Притесних се!! От няколко дни не мога да се свържа с теб, какво става?
- Какво ще кажеш да се видим в Пасифика, там ще ти разкажа всичко.
- Добре, след час?
- Става.
Взех си бърз душ и се приготвих за срещата с най- добрата си приятелка.
Поглеждайки се в огледалото, отбелязах, че изглеждам добре.
Кестенявата ми, почти черна коса се спускаше свободно по гърба и раменете ми. След малко фон дьо тен нямаше никакви следи от торбичките под очите ми, а руменината на лицето ми се беше завърнала. Сложих една от фалшивите си усмивки и бях напълно готова.
Взех чантичката си и телефона, и тръгнах към заведението Пасифик, което се намираше на плажа и беше любимото ни място. Там се запознах и с Дилън. Беше…
„Не,  Кейтлин! Не позволявай на това копеле да завладее ума ти отново, той не го заслужава.” Напомних си аз.
Точно така. Отърсих се от мислите за него и след две пресечки вече бях пред бара. Изабела, вече ме чакаше седнала на нашата маса и вече поръчала както обикновено, Пина Колада.
- Кейтлин! Сядай бързо и разказвай всичко от игла до конец.
- Боже мой, ти и твоето дразнещо любопитство!
- Чакам, Кейти.
Започнах да й разказвам за всичко случило се между мен и Дилън, а накрая тя като за финал добави:
- Той е пълен задник! Не си заслужава.
- Така е, но не е толкова лесно да…
- Поздравления, Кейтлин! Разбрах, че оставаш в града- настани се до нас Раян, най- добрия приятел на Лукас и момчето, което Бела харесваше.
- Да, оставам и благодаря- усмихнах му се мило.
- Не трябва да благодариш на мен, а на Лукас. Той е този, който се отказа от състезанието, за да може да спечелиш парите.
- Какво?!
- Раян, не можа ли да си държиш езика зад зъбите, мамка му!- Смъмри го Изабела.
- Какво?! Ти също си знаела за това?! После ще се разправяме с теб!- Предупредих я и се обърнах към Раян,- къде е той?
- Ей, там- посочи ми към края на плажа.
Ядосано тръгнах на там. Разстоянието намаляваше, а нервите ми се опъваха до краен предел.
Стоеше с гръб към мен и не ме забеляза. Бутнах го и извиках:
- Страхливец! Защо не се състезава с мен? Защо се отказа толкова лесно?
- Кейтлин, успокой се!
Хвана ме за раменете, но аз го отблъснах.
- Не ме докосвай! Аз и ти, довечера на Блек Бийч в 8, сами! И си вземи сърфа!

Много време умувах дали да постна историята си тук и накрая реших да го направя. Какво пък толкова..?!

- Отказвам се, Изабела! Лукас е по- добрия, дори и ти го знаеш.
- Стигна до финала, Кейт! Можеш да го направиш! Не се предавай, от това зависи и оставането ви в Сан Диего! Направи го заради майка ти,  заради Алисън!
Погледнах към мама.
Стоеше сред тълпата зрители и неспокойно се оглеждаше. Да, заради нея трябваше да го направя.
Съдиите чакаха решението ми. Просто кимнах и започнах да тичам към водата.
Чух как всички започнаха да викат името ми. Лека усмивка се изписа на лицето ми.Хвърлих се на сърфа и започнах да плувам на вътре към морето.
Идваше една вълна. Беше идеална.
Всички млъкнаха в очакване.
Изправих се на сърфа и малко приклекнах. Започнах да се плъзгам по вълната, която все повече се събираше и заплашваше да ме погълне.
„Още малко момиче! Ти можеш”- казах си на ум.
Приклекнах още малко. Стомаха ми се беше свил на топка. Имах чувството, че всеки момент ще изгубя равновесие и ще се оставя на вълната.
Но не! Това беше края, не трябваше сега да се предавам. Не и сега!
Ето,  това беше! Успях. Аз успях!
Въздъхнах облекчено и заплувах обратно към брега, където съдиите щяха да дадат точките си за изпълнението ми.
Получих три десетки.
Всички започнаха да аплодират и да викат името ми. Усещането беше невероятно!
Когато хората се успокоиха, водещия на състезанието излезе напред и съобщи:
- Току що получих информацията, че Лукас Блейк се е отказал от състезанието.  Това означава, че Кейтлин Лафс е победителя.
Всички дойдоха и започнаха да поднасят поздравленията си към мен.  Бутаха се и крещяха в лицето ми. Боже мой, щях да полудея.
След малко, когато нещата се уталожиха малко, до мен се приближи един висок мъж, който също ме поздрави и ми връчи наградата- чек за пет хиляди долара и една златна статуетка.
Това бе първата ми награда, но се кълна, че няма да е и последната ми!

Страхотно е, а и замисъла му е много добър! Различно е и точно това ми допада! Браво, дай некст!

Заповядайте, надявам се да ви хареса! И отново се извинявам, че забавих тази част толкова много...

ЧАСТ 15
   
Когато слезнаха долу, там стояха първите гости за вечерта. Те бяха добри приятели на Енрике още от началното училище. Запозна ги с Алесандра. На нея и  се сториха добри момчета и се държаха с нея сякаш се познаваха от години…
След малко започнаха да идват още и още хора. Енрике й ги представяше, но те бяха толкова много, че не можеше да ги запомни всички.
Музиката беше на макс, малка част от гостите танцуваха на импровизирания дансинг, а останалите си говореха или се натискаха в някоя от стаите, общо взето всички се забавляваха... На Алесандра и стана горещо и много задушно вътре, за това реши да излезне на двора за малко. Енрике я видя и попита:
-    Къде отиваш?
-    Ще изляза на чист въздух… спокойно до 2 минути съм тук.- усмихна му се и го целуна по бузата.
-    Добре…
Още с отварянето на вратата усети приятния полъх на нощния ветрец, галещ лицето й и разпиляващ косите й. Действаше и много добре.
Така загледана в тъмнината, тя не чу приближаващите към нея стъпки, само усети две силни ръце около кръста си. 
-    Казвам ти за стотен път вече да не правиш така!- каза му тя Виж звездите, прекрасни са!
-    Но не колкото теб!- каза момчето зад нея, който всъщност мислеше за Енрике. Тя бързо се отдръпна от него, но той я задържа.
-    Лео?!? Какво търсиш тук? …И си махни ръцете от мен!- отблъсна го тя.
-    Но аз искам да те докосвам и да те усещам до себе си…
-    Ама аз не!
-    А теб кой те пита изобщо?- каза грубо и я хвана за китката
-    Остави ме!- викна тя
-    Ако искам…
-    Алесандра каза да я пуснеш!- се чу ядосания гърлен глас на Енрике
-    Пак ли ти?
-    Не пак… отново! Алесандра ела при мен!
-    Нали ако иска?- заяде се Лео
-    Пусни ме животно такова!- извика Сандра
-    И този път ти се размина малката, но следващия…
-    Няма да има следващ! Разкарай се сега от тук!- извика тя.
Енрике отиде до нея и я взе в прегръдките си, единственото място в което се чувстваше сигурна и в безопасност. Тя се облегна на силните му гърди и стояха дълго така, до като не дойдоха Беки и Тайлър да ги потърсят.
-    Какво има? Къде се изгубихте?
-    Тук сме, спокойно. Излезнахме да подишаме чист въздух… След малко влизаме- усмихвайки се каза Алесандра.
-    Добре.
Останаха още малко вън така прегърнати и влезнаха. Купона изглежда бе във вихъра си- имаха чувството, че къщата се тресе под краката им, музиката беше увеличена до край и всички бяха станали и танцуваха на импровизирания дансинг. Решиха и те да се присъединят към групата на танцуващите, за да пооправят настроението си. А към 3 часа почнаха да се разотиват. Къщата беше заприличала на кочина- всичко разхвърлено, разпилени дрехи по пода, счупени чинии и чаши, фасове и бирени бутилки на всякъде, дори имаше и няколко счупени стола…
-    Е, каквото-такова… Утре ще го оправим.
-    Да, а сега да се качваме ли горе вече?- предложи Сандра на Енрике.
-    Добре…

Заповядайте и благодаря ви за търпението, надявам се да ви хареса

ЧАСТ 14

Прибраха се към 19:00 и имаха час и половина, за да се приготвят. Останалите вече бяха готови, дори момчетата бяха купили още една каса бира… Е, не се оплака от това, разбира се.
Сандра и Енрике решиха да се изкъпят и да започват да се приготвят. Нямаше достатъчно време, за да се изкъпят по отделно, за това влязоха заедно…
Усещаха топлата вода мокреща голите им тела, Алесандра взе сапуна и Енрике каза:
-    Остави на мен…
Тя му подаде сапуна и усети как той нежно минава по всяка една част от тялото й с големите си и силни ръце, а Сандра при тези докосвания цялата настръхваше и затреперваше от удоволствие. След това тя също го изкъпа, повтаряйки всяко негово движение.
Вече бяха готови с банята, трябваше да побързат защото не им оставаше много време. Изсушиха телата си и косите си, Алесандра облече страхотна бяла рокля, обу и любимите си обувки, също бели, сложи перлите на баща си и колието подарено й от Енрике.
Беше невероятно красива… Е, и Енрике не й отстъпваше по нищо- облечен със светли дънки и бяла тениска прилепнала към мускулестото му тяло, а дългата му коса бе пусната свободно.
-    Трябва да отбележа, че си много красива, най- красивото момиче което съм виждал през живота си!- каза той и се усмихна.
-    Покрай мен си се научил много добре да лъжеш…
-    Нима смееш да ме наричаш лъжец?- попита с дяволит поглед
-    Точно така… ти си един голям и пекан лъжец.
-    Сега ще ти покажа аз на теб!
И започна да я гъделичка, Алесандра се гърчеше и превиваше опитвайки се да се освободи от него. Накрая и двамата легнаха на леглото смеейки се.
-    Все още ли имаш толкова лоша представа за мен?
-    Не… сега е още по- лоша.- Каза със закачлива усмивка.
-     Какво??? Значи искаш още?
Прекъсна ги почукване по вратата.
-    Сандра… Енрике… слизайте вече долу, гостите започват да идват.
-    Добре, слизаме.- провикна се той- Още няма 20:30, защо са се разбързали толкова? Сигурен съм, че го правят за нарочно, не искат да ни оставят на саме.
-    Да, но довечера ще сме заедно цялата нощ!
-    Да… това до известна степен ме утешава.

Заповядайте и се извинявам за закъснението.  :p

Част 13

Когато Алесандра се събуди беше 11 часа.
„Вече ми стана навик да ставам толкова късно” помисли си тя и стана. Влезе в банята изми зъбите си и се изкъпа. Излезна на терасата и видя, че всички вече бяха долу в градината, където щяха да закусват, за това реши да побърза. Облече си едни много симпатични червени къси панталони и ги комбинира с жълти потник и сандали. Направи си небрежен кок и слезна при другите.
-    Добро утро!- поздрави ги тя.
-    Добро да е- каза Енрике и я целуна по челото. Тя го дари с една невероятна усмивка и седна до него.- Какво ще закусваш?
-    Портокалов сок?
-    Веднага ще ти приготвя яйцата които пожела, по моя специална рецепта. Вярвай ми ще ти харесат.
След няма и 10 минути Енрике донесе „специалитета” си.
-    Да, вкусни са, но следващия път му сложи по- малко черупки…- каза Сандра закачливо.
-    Добре де… признавам си, че не съм най- добрия в тези неща…
-    Да, но пък другаде си 100 пъти по- добър от най- добрия- му прошепна, намигна му и го целуна.- И ще ти дам няколко урока по готварство…
-    А, аз довечера ще ти дам уроци, но не по готварство- каза тихо той, за да не го чуят другите.
-    Хмм.. звучи интересно.
-    И на практика ще е така, повярвай ми!
-    Хи-хи вярвам ти!
-    Ей, вие там… влюбените гълъбчета, какво си шушукате?-  обърна се към тях Диана.
Алесандра се изчерви и каза:
-    Енрике ми казваше рецептата за… тези невероятни яйца…- усмихнато каза
-    Хмм.. така да е…
След закуска приготвиха нещата за партито, изчистиха и подредиха.
„Гостите ще дойдат към 8: 30, а сега е едва 2.”- помисли си Алесандра. Отиде при Енрике и му каза:
-    Снощи нали ми обеща да ме разведеш из околностите, а до партито има още много време, а и умирам от скука…
-    Добре, виж само дали някой от другите иска да дойде и да тръгваме.
Алесандра ги попита, но те тъкмо бяха влезнали в басейна и не пожелаха.
-    Не искат.
-    Добре, да тръгваме… Първо ще те заведа на едно много красива място, огромна полянка, а до нея се намира едно малко езерце, страхотно е!
-    Добре…- след кратко мълчание тя попита- Ъмм.. сестра ти ще идва ли?
-    Не!
-    Защо, не си я поканил?
-    Не се разбираме добре.
-    Защо?
-    Дълга история…
-    Разкажи ми, имаме време.
-    Хмм.. не знам- срещна нейния настойчив поглед- Е, добре де. Винаги си бях мечтал за сестра и когато разбрах, че татко ще се жени отново и че ще си имам доведена сестра много се зарадвах. Първите години бях неотлъчно до нея, играехме заедно, забавлявахме се, споделяхме си, защитавах я от момчетата които я закачаха… докато един ден тя не ми каза, че ме харесва, тя тогава беше на 15 и искаше да бъдем заедно, но аз не можех да си представя да ходя със сестра си- за каквато я приемах. Отчасти… не… вината бе изцяло моя, но… от къде можех да знам, че ще стане така… Както и да е… Казах й, че си е изгубила ума, че това е невъзможно и никога няма да се случи. Тогава тя се закле, че ще прави всичко възможно да съсипе връзките ми и че рано или късно ще съм неин… До сега винаги успяваше да сплаши приятелките ми, но теб не успя и всъщност с теб е различно…
-    В смисъл?
-    Ами на теб споделям това, което никой друг не знае… На никоя от бившите си не бих тръгнал да разказвам за това, но на теб имам чувството, че мога да ти споделя всичко и няма да ме предадеш… никога.
-    Така е! Никога няма да те предам и винаги ще съм до теб!
-    Обичам те! Е, виж пристигнахме…
-    Много е красиво!
Това място бе наистина прекрасно. Беше пълно с цветя  от едната и страна имаше елова горичка, а от другата се простираха още такива полянки изпъстрени с цветя, а когато продължиш малко по- навътре се виждаше малкото чисто езерце. Беше невероятно.
-    Искаш ли да влезнем в езерото?- предложи Енрике.
-    Да, но не си нося банския…
-    Това на мен не ми пречи… Тъкмо ще ти се порадвам.
-    Довечера ще и се радваш… all night.
-    Мм.. това звучи добре… Но мога още от сега да започна…- каза и я придърпа към себе си, целуна закачливо малкото и носле, а след това с една бясна и страстна целувка превзе устните й.
-    Да го оставим за довечера, а?- предложи Енрике- защото сега се страхувам, че няма да мога да спра, ако започна…

За пунктуацията знам, че съм гола вода там И това е лична история, която всъщност не знам защо реших да споделя тук... Ами всъщност мислех да направя история от това за това няма край, но се отказах и го оставих така. Уважавам мнението ти и благодаря!

Много се радвам, че ви харесва и се извинявам, че пускам частите по- рядко, но съм ги измислила само до 12 част, а и сега заради училището ми е малко трудно, но ще се постарая... Заповядайте новата част надявам се да ви хареса..     

ЧАСТ 10

След около половин час гостите започнаха да идват. Идваха все повече и повече, някои познати други не… Алесандра се видя със старите си приятели и се запозна с нови хора. Всички бяха толкова мили…
На вратата се позвъни и Сандра отиде да види кой е. Когато отвори вратата видя едно красиво момиче, с руса коса и зелени очи, беше хубава. Енрике се доближи до Алесандра и попита:
-    Кой е?
-    Аз съм Енрике… - каза момичето
-    Паула?!? Какво правиш тук?
-    Разбрах, че правите купон и дойдох…
-    Ъъ.. Енрике?- погледна го въпросително
-    Оо… извинявай… Алесандра това е доведената ми сестра Паула.
-    Приятно ми е…- каза тя с изкуствената си усмивка.
-    И на мен- мило отвърна Сандра- Заповядай!
Всички много се забавляваха, Енрике пусна една страхотна балада Yo te esperare и покани Алесандра на танц. Импровизирания дансинг се изпразни и останаха само те. Бяха се прегърнали и към края на песента Енрике прошепна:
-    Обичам те!
-    И аз!- каза тя повдигна се малко и го целуна, точно когато песента свърши те разделиха устните си. Всички започнаха да им ръкопляскат, а Сандра се усмихна и наведе глава срамежливо…
Цяла вечер танцуваха и се забавляваха.
Към 10 часа видя, че баща й й бе звънял и излезна в градината, за да му се обади.
-    Ало?
-    Добър вечер, тате. Извинявай, че не се обадих по- рано, но не съм видяла, че си ме търсил.
-    Спокойно… няма проблем. Честит рожден ден, миличка!
-    Благодаря, татко. Кога мислите да си идвате?
-    Ами не знам. Тук имаме доста работа още, но ще се опитаме до 1 седмица да приключим. А вие как сте? Енрике грижи ли се добре за теб?
-    Да, татко… Спокойно много сме си добре… Не се тревожи за нас, все пак не сме деца, нали?
-    Да, извинявай…. Добре мила аз ще затварям върни се при приятелите си и се пази… до скоро.
-    Добре, до скоро. Поздрави Рафаел от нас…
Тя затвори телефона и се върна но партито.
Към 2-3 часа вече всички си бяха тръгнали. Когато Алесандра видя на какво бе заприличала къщата, направо и призля…
-    Това със сигурност няма да го оправяме сега..- каза.
-    Споко, утре ще се погрижим. А сега да се качваме горе…
-    Добре
Когато се качиха Алесандра каза:
-    Възглавницата ми е при теб ще дойда да си я взема.
-    Добре влизай.
Когато отвориха вратата там видяха Тайлър и Ребека… полуголи.
-    Ъм.. май ще се наложи да приспя у теб…
-    Май- май…- каза и се засмя.
Влезнаха в нейната стая, слава богу там нямаше никой. Тя седна пред огледалото, изтри грима си и среса косата си. Когато свърши се обърна и видя Енрике който бе на терасата и гледаше към небето. сгуши се в него, а той потърси устните й. Алесандра обви с ръце врата му и силно го прегърна. Отговори на целувката му с цялото си сърце и душа. Когато се откъснаха един от друг, прочете в очите му колко силно я желаеше. Без да се замисля свали тениската му и плъзна ръцете си по гърдите и корема му към копчетата на дънките му.
Вече стоеше полугол пред нея. Алесандра се обърна, а Енрике явно схвана намека, започна да сваля ципа на роклята й, а след малко вече и тя бе почти гола.
-    Толкова си красива, Алесандра, толкова си красива!
Ръцете му се плъзнаха нежно по тялото й. Неспособен да се въздържа повече, притегли я към себе си и започна да я целува. С едната си ръка я прегръщаше, а с другата свали остатъка от оскъдното й облекло. Притаи дъх като я видя гола пред него.
Милувките му бяха по- вълнуващи, отколкото си беше представяла. Енрике галеше всяка извивка на тялото й… Не можеше да чака повече. Уловиха се за ръце и мълчаливо тръгнаха към леглото. Тогава той я взе на ръце и я сложи върху леглото. Енрике се наведе над устните й, а ръцете му се движеха по тялото й.
Алесандра потръпна.
Той все пак имаше по- голям опит и знаеше къде и как да я погали.
-    О, Енрике!- стенеше тя
Откъсна устни от нейните и зацелува шията й. Сандра извика леко от удоволствие.
-    О, Енрике… не съм знаела, че ще е толкова хубаво. Искам те… сега!
Думите й звучаха като музика в ушите му. След миг устните му намериха нейните и в този момент той започна да прониква в нея. Тя извика и заби нокти в раменете му.
Болката която изпитваше в момента бе равностойна по сила с удоволствието което изпитваше Енрике. Той се чувстваше на върха на щастието, а нея я чувстваше като част от себе си.
След малко когато болката на Алесандра поутихна и се успокои устните им се сляха в страстна целувка. Желанието за любов напираше от вътре. Той бавно се отдели от нея и след това с тласък се отпусна върху й.
Напрежението с което се изпълни цялото му тяло бе мъчително и едновременно с това сладко. Енрике не бе изпитвал подобно чувство преди.
Той не мислеше за нищо друго- единственото важно беше, че и двамата изпитваха огромно удоволствие в този момент.
И тогава те изпитаха крайното удоволствие, върховното чувство.
Трябваше и доста време да се опомни…
Алесандра прегърна Енрике и затвори очи. Звукът от туптенето на сърцето му я успокои напълно. С едната си ръка галеше гърба й, а с другата махна косата от лицето й и повдигна брадичката й:
-    Хареса ли ти?
-    Да… това беше най- прекрасното нещо в живота ми! Обичам те!
-    И аз!
Алесандра се гушна в него и заспа бързо. А Енрике още дълго не можа да заспи… Мислеше си за всичко станало сега, но не след дълго и той се унесе.

Заповядайте! надявам се да ви хареса     

ЧАСТ 8

…Освен Лео. Та той дори не ги поздрави, наистина Сандра започваше да се плаши от него…
-    О, Енрике… Не мога да повярвам, че си забил такава мацка като Сандра… Тъкмо се канех да я поканя на среща…- каза Джош
-    Съжалявам приятел… Трябва да си по- бърз… пробвай се с някой друга… Защото Сандра няма да я дам на никой, ще си я пазя само за мен…- каза и се наведе да я целуне.
-    Искате ли да отидем на дискотека? Тъкмо ще отпразнуваме идването на Сандра и Лео, вашето събиране…?- предложи Ребека.
-    Какво ще кажеш Алесандра, искаш ли да отидем?- попита я Енрике.
-    Ами… добре.
Всички бяха съгласни, платиха сметката и тръгнаха към най- близката дискотека.Когато влязоха, за щастие имаше една свободна маса, всички бяха на дансинга, бармана дойде и всички си поръчаха някакъв алкохол- бира, водка, уиски, какво ли вече нямаше на тяхната маса.
-     Хайде да танцуваме- провикна се Диана, всички станаха и отидоха на дансинга.
Пуснаха една балада и Алесандра се гушна в Енрике, затвори очи и за миг поиска времето да спре и да остане завинаги в прегръдките му, където се чувстваше- най- сигурна и спокойна. След този танц си седнаха и продължиха да пият и  да се забавляват. Когато решиха да си тръгват, Ребека каза:
-    Хайде, да потанцуваме още малко и си тръгваме, съгласни?
Всички се съгласиха и станаха. Когато бяха на дансинга и всички танцуваха, Лео хвана Алесандра за кръста и извика в ухото й:
-    Аре, бебче, нека да се махнем от тук и да се позабавляваме само двамата…
-    Махни си ръцете от мен!
-    А ако не искам?
-    Аз ще те накарам!- извика Енрике и дръпна Алесандра зад себе си
-    Ти?
-    Да, аз!
Енрике му обърна гръб и попита Сандра:
-    Как си? Направи ли ти нещо?
-    Не, добре съм…
Някой извика зад гърба му:
-    Енрике…
Той се обърна и преди да се усети и да успее да реагира Лео го удари с юмрук в лицето. Охраната веднага се намеси, хванаха Лео и буквално го изхвърлиха от тук… Джош и Тайлър помогнаха на Енрике да стане и го заведоха да седне.
-    Енрике, добре ли си?- попита Алесандра разтревожено
-    Да, мила… Успокой се..
-    Хайде да се прибираме в къщи, някой би ли ни извикал такси?- попита обръщайки се към приятелите им.
-    Таксито е вън Сандра, чака ви- каза след малко Джош- и съжалявам за станалото.
-    Няма проблем ти не си виновен. Е, приятели до утре.
Хвана Енрике и си тръгнаха.
Когато се прибраха тя го накара да легне на дивана в хола и каза:
-    Отивам да взема лед, да сложиш, за да не се подуе… много. А ти не мърдай от тук.
-    Както кажеш шефе!
Алесандра се върна и го сложи върху дясното му око. След малко каза:
-    Е… хайде да се качваме горе…ъмм тази вечер може ли да спя при теб?
-    Да… защо не?
-    Ти влизай, а аз ще си облека пижамата и идвам.
-    Добре.
След малко Сандра се появи в любимата си синя пижама и възглавница под ръка… Енрике вече бе легнал и й направи място, прегърна я и я целуна нежно за лека нощ. И двамата веднага заспаха, защото бяха много изморени…

ЧАСТ 7

  - Хайде малката, ставай вече- каза Мария влизайки в стаята й- 11 часа е, Енрике те чака долу да закусите.
Тя веднага стана взе си един бърз душ, облече си прекрасна бяла рокля без презрамки, която й стоеше перфектно и обу любимите си бели обувки. Седна пред огледалото, оправи си косата, сложи си гланц и слезна долу в трапезарията.
-    Хей, добро утро...- каза весело тя.
Дарявайки я с една от прекрасните си усмивки той каза:
-    Добро да е. Е, да сядаме защото мисля да те заведа на едно място…
-    Мм… добре.
След закуска, тя се качи горе, за да вземе чантата си.
-    Вземи и фотоапарата си.- провикна се от долу Енрике.
След като взе необходимите й неща, тя слезна и попита:
-    А къде ще ходим?
-    Ще видиш след малко.
-    Хмм…
Вървяха около половин час и стигнаха до онази полянка извън града. Алесандра бе толкова щастлива. От факта, че е дошла отново тук, не… разбира се, че не… беше щастлива защото бяха заедно… сами… на това приятно място. Качиха се на хълма и седнаха там.
-    Виж Алесандра… ъм… искам да поговорим за снощи
-    Да, добре
-    Ще ти го кажа направо, не обичам заобикалките. Аз много те харесвам, дори мисля, че започвам да се влюбвам в теб… И искам да знам дали и ти изпитваш някакви  чувства към мен и дали искаш да бъдем нещо повече от приятели?
-    Познаваме се от 3 дена, но аз те обичам. Влюбих се в теб още в онзи миг когато отворих вратата и те видях, а тези дни прекарани с теб имах чувството, че съм най- щастливото момиче на този свят… Да, Енрике искам да бъдем заедно!
-    А сега ти ме направи най- щастливото момче на света.
Алесандра се усмихна, а той се наведе и я целуна бавно и нежно. След това легнаха на полянката и стояха чак до вечерта.
Прибраха се към 8:30, изкъпаха се, Енрике изчака Сандра да се приготви и излязоха да се видят с приятелите си. Те се бяха хванали за ръце и вървяха към бара в който щяха да се срещнат. Всички ги гледаха, бяха наистина страхотна двойка… Когато стигнаха в бара, поздравиха приятелите си:
-    Как сте, приятели?
-    Добре, вие?
-    Ние- като погледна Алесандра и каза- повече от добре, нали?
-    Мхм- измънка Сандра и се гушна в него.
-    Ъъ… чакайте, тук има нещо- каза Тайлър- Вие да не би…?
Още не бе довършил и Енрике отговори:
-    Да, заедно сме…
Всички започнаха да ги поздравяват и си личеше, че наистина се радват за тях освен…

Заповядайте, надявам се да ви хареса     

ЧАСТ6

След като обядваха веднага тръгнаха. Днес щяха да се срещнат в едно кафене близо до центъра. И тръгнаха на там… През целия път Енрике й разказваше някакви забавни истории, а усмивката не слизаше от лицето й. Когато стигнаха всички бяха там, дори имаше едно ново момче, беше с черна коса и кафяви очи, бе леко пълничък, но иначе симпатичен…
-    Здравейте приятели- поздравиха ги другите
-    Здрасти, как сте?- попита Енрике
-    Чудесно, а между другото… това е  Лео- братовчед ми.- каза Джош, обръщайки се към него каза- това са Алесандра и Енрике.
-    Здравейте приятно ми е…
-    И на мен- казаха двамата в един глас
Алесандра го погледна и се засмяха…
През цялото време всички много се забавляваха. Тайлър разказваше някакви забавни истории и всички се заливаха от смях. Няколко пъти погледите на Сандра и Лео се засичаха, тя му се усмихваше мило, но всъщност не й допадаше този човек, а начина по който я гледаше… направо я побиваха тръпки. Когато вече бе дошло време да си тръгват, Алесандра покани всички на купона, каза също, че ако искат може да вземат и някой с тях, след това се сбогуваха и си тръгнаха.
Вечерта Сандра се свърза и със свои стари приятели и ги покани на партито. Когато приключи с работата си слезна долу при Енрике, говореха си, ядоха сладолед и уж гледаха някакъв филм. По едно време Алесандра се прозя шумно и Енрике каза:
-    Какво ще кажеш да си лягаме вече, а?
-    Мм… много добра идея…
Качиха се на горния етаж, застанаха пред вратата й, гледаха се известно време в очите, той докосна с пръст бузата й, при това леко и нежно  докосване цялата настръхна и замръзна на мястото си, Енрике се наведе и докосна устните й със своите, бавно се премести върху бузата й, после захапа нежно ухото й, а Алесандра имаше чувство, че ще умре от удоволствие, премести се върху врата й, а след това се върна и превзе устните й със страстна целувка, езиците им се преплетоха страстно и затанцуваха заедно зашеметяващия танц на любовта. Когато след малко устните им се разделиха едвам си поемаха дъх…
-    Е, мисля, че е време да лягаме. Лека нощ!- каза Енрике
-    Ъъ… да…- той тъкмо отвори вратата и тя каза- Енрике?
-    Да?
Тя отиде до него и го целуна още веднъж- нежно и бавно.
-    Лека нощ- каза тя с усмивка, той също се усмихна в отговор и промълви:
-    Лека…
Алесандра влезна в стаята си с широка усмивка, чувстваше как сърцето й бие учестено имаше усещането, че ще полети. Доста дълго мисли за станалото, но накрая съня я пребори…