Save you tonight

Нелии... · 2013-10-15 00:33:52

Много време умувах дали да постна историята си тук и накрая реших да го направя. Какво пък толкова..?!

- Отказвам се, Изабела! Лукас е по- добрия, дори и ти го знаеш.
- Стигна до финала, Кейт! Можеш да го направиш! Не се предавай, от това зависи и оставането ви в Сан Диего! Направи го заради майка ти, заради Алисън!
Погледнах към мама.
Стоеше сред тълпата зрители и неспокойно се оглеждаше. Да, заради нея трябваше да го направя.
Съдиите чакаха решението ми. Просто кимнах и започнах да тичам към водата.
Чух как всички започнаха да викат името ми. Лека усмивка се изписа на лицето ми.Хвърлих се на сърфа и започнах да плувам на вътре към морето.
Идваше една вълна. Беше идеална.
Всички млъкнаха в очакване.
Изправих се на сърфа и малко приклекнах. Започнах да се плъзгам по вълната, която все повече се събираше и заплашваше да ме погълне.
„Още малко момиче! Ти можеш”- казах си на ум.
Приклекнах още малко. Стомаха ми се беше свил на топка. Имах чувството, че всеки момент ще изгубя равновесие и ще се оставя на вълната.
Но не! Това беше края, не трябваше сега да се предавам. Не и сега!
Ето, това беше! Успях. Аз успях!
Въздъхнах облекчено и заплувах обратно към брега, където съдиите щяха да дадат точките си за изпълнението ми.
Получих три десетки.
Всички започнаха да аплодират и да викат името ми. Усещането беше невероятно!
Когато хората се успокоиха, водещия на състезанието излезе напред и съобщи:
- Току що получих информацията, че Лукас Блейк се е отказал от състезанието. Това означава, че Кейтлин Лафс е победителя.
Всички дойдоха и започнаха да поднасят поздравленията си към мен. Бутаха се и крещяха в лицето ми. Боже мой, щях да полудея.
След малко, когато нещата се уталожиха малко, до мен се приближи един висок мъж, който също ме поздрави и ми връчи наградата- чек за пет хиляди долара и една златна статуетка.
Това бе първата ми награда, но се кълна, че няма да е и последната ми!

sunshinee™ · 2013-10-15 17:18:06

Интересно, още?

geri18 · 2013-10-15 17:47:38

Интересно, още?

IoNz17 · 2013-10-15 19:11:53

Интересно, още?

Нелии... · 2013-10-16 00:27:28

Леле хора, вие ме разплакахте! Не очаквах, че би се харесала от някого. Много Ви благодаря!

2 глава

http://25.media.tumblr.com/6c5e0f8e2371 … o1_500.gif

- Излизаш ли, Кейтлин?- Извика майка ми от кухнята.
- Да, мамо.
- Не закъснявай, вечерята ще е готова след час- два.
- Добре.
Излязох от вкъщи. Пред нас стоеше Дилън, приятеля ми.
Прегърна ме и се поздравихме.
Той не можа да присъства на състезанието, тъй като беше на мач. Но това не беше проблем. Свикнах с това да го няма, да не усещам топлината на прегръдките му и целувките по челото.
Кариерата му го държеше далеч от нас, но аз знаех как ще стоят нещата още от самото начало. Въпреки това исках да опитаме, колкото и да е трудно. И ето вече повече от половин година сме заедно.
- Липсваше ми! Искаш ли да отидем у нас?- предложи ми той.
- Дилън…
- Моля те!
- Добре, но за малко!
- Разбира се!
Хванати за ръце ние се запътихме към къщата му, която не беше далеч от тук. След няма и десет минути вече се намирахме пред голямата бяла къща с голям двор пълен с красиви рози, за които се грижеше майка му. За нея тази градина беше целия й свят. Веднъж ми каза:
„Обичах да се грижа за моите птички, но след като вече пораснаха и отлетяха от гнездото, аз единствено намирам утеха в градината си и моите рози.”
Минахме през пътеката направена от бели камъчета, която ни отведе на голямата веранда.
- Да се качим в стаята ми.
- Не, нека да останем тук. Виж само колко е приятно.
- Ела, искам да ти дам нещо.
Аз просто повдигнах рамене и го последвах. Стаята му беше голяма, в черни и бели цветове. Но не ми харесваше, потискаше ме. Беше някак си мрачно и… страшно. Атмосферата беше малко потискаща и се почувствах неспокойна.
- Настанявай се- каза посочвайки леглото.
Така и направих седнах на голямото балдахиново легло и нервно започнах да играя с края на туниката си, докато наблюдавах гъвкавите му движения докато се движеше из стаята, като на дива котка преследваща плячката си.
След малко се настани до мен на леглото.
В ръцете си държеше една продълговата кутийка в червен цвят. Подаде ми я и каза:
- Това е за теб.
Отворих я, а в нея лежеше малка сребърна гривна, която беше точно в мой стил и на нея беше написана датата на срещата ни- 09.02.2013
- Оо!! Благодаря ти!- казах и бързо го целунах.
Погледнах го и му се усмихнах.
Погледа му бе забит в устните ми. Изобщо не се помая, а веднага действа. Леко ме бутна на леглото и настанявайки се върху мен започна да ме целува.
Беше като неубоздно животно. Поиска да свали туниката ми, но аз го спрях.
- Какво има? Не ти ли харесва?- попита ме
- Не, Дилън не е това… просто, аз не съм готова.
- Не си готова? Още колко време ще минаваш с този номер- избухна той,- вече се изтърка. На седемнадесет години си, какво по- дяволите още чакаш?
- Дилън, разбери ме…
- Няма какво да разбирам. Махай се от тук. Късаме, всичко между нас приключи.
Изправих се и извиках:
- Не, момчето ми, аз късам с теб! Какво? Мислеше си, че с едната гривна ще ме придумаш да правим секс. О, не си познал. Край. Това беше всичко между нас.
Преди да успее да каже каквото и да е било аз вече бях изхвърчала от стаята му и тичах надолу по стълбите.
Прибрах се набързо в къщи и се затворих в стаята си. Имах нужда да остана на саме със себе си и да помисля.

sunshinee™ · 2013-10-16 08:50:22

Това беше неочаквано.
Некст!!

Нелии... · 2013-10-17 14:17:38

Почти три дни прекарах затворена в къщи. Не излизах изобщо. Беше ми нужно малко време, за да се съвзема от случилото се.
Не предполагах, че ще се чувствам така. Усещах липсата му и от това ме болеше. Чак сега осъзнавам, колко много Дилън, всъщност значеше за мен.
„Но по дяволите той беше просто едно шибано момче, мислещо само за секс и удоволствия, защо трябваше да страдам за него?!” запитах се.
Да, той наистина не си заслужаваше и аз не трябваше да си позволявам да страдам заради един… негодник.
Реших да се взема в ръце.
Взех телефона и набрах Изабела. След второто позвъняване тя вдигна.
- Ало, Бел?
- Кейти!! Защо не си вдигаш телефона? Притесних се!! От няколко дни не мога да се свържа с теб, какво става?
- Какво ще кажеш да се видим в Пасифика, там ще ти разкажа всичко.
- Добре, след час?
- Става.
Взех си бърз душ и се приготвих за срещата с най- добрата си приятелка.
Поглеждайки се в огледалото, отбелязах, че изглеждам добре.
Кестенявата ми, почти черна коса се спускаше свободно по гърба и раменете ми. След малко фон дьо тен нямаше никакви следи от торбичките под очите ми, а руменината на лицето ми се беше завърнала. Сложих една от фалшивите си усмивки и бях напълно готова.
Взех чантичката си и телефона, и тръгнах към заведението Пасифик, което се намираше на плажа и беше любимото ни място. Там се запознах и с Дилън. Беше…
„Не, Кейтлин! Не позволявай на това копеле да завладее ума ти отново, той не го заслужава.” Напомних си аз.
Точно така. Отърсих се от мислите за него и след две пресечки вече бях пред бара. Изабела, вече ме чакаше седнала на нашата маса и вече поръчала както обикновено, Пина Колада.
- Кейтлин! Сядай бързо и разказвай всичко от игла до конец.
- Боже мой, ти и твоето дразнещо любопитство!
- Чакам, Кейти.
Започнах да й разказвам за всичко случило се между мен и Дилън, а накрая тя като за финал добави:
- Той е пълен задник! Не си заслужава.
- Така е, но не е толкова лесно да…
- Поздравления, Кейтлин! Разбрах, че оставаш в града- настани се до нас Раян, най- добрия приятел на Лукас и момчето, което Бела харесваше.
- Да, оставам и благодаря- усмихнах му се мило.
- Не трябва да благодариш на мен, а на Лукас. Той е този, който се отказа от състезанието, за да може да спечелиш парите.
- Какво?!
- Раян, не можа ли да си държиш езика зад зъбите, мамка му!- Смъмри го Изабела.
- Какво?! Ти също си знаела за това?! После ще се разправяме с теб!- Предупредих я и се обърнах към Раян,- къде е той?
- Ей, там- посочи ми към края на плажа.
Ядосано тръгнах на там. Разстоянието намаляваше, а нервите ми се опъваха до краен предел.
Стоеше с гръб към мен и не ме забеляза. Бутнах го и извиках:
- Страхливец! Защо не се състезава с мен? Защо се отказа толкова лесно?
- Кейтлин, успокой се!
Хвана ме за раменете, но аз го отблъснах.
- Не ме докосвай! Аз и ти, довечера на Блек Бийч в 8, сами! И си вземи сърфа!

sunshinee™ · 2013-10-17 17:59:47

Некст.

Нелии... · 2013-10-19 21:06:21

Ами историята я спирам. Виждам, че няма интерес, така че няма смисъл да продължавам... Все пак ви благодаря

#1 2013-10-15 00:33:52

Re: Save you tonight

#2 2013-10-15 17:18:06

Re: Save you tonight

#3 2013-10-15 17:47:38

Re: Save you tonight

#4 2013-10-15 19:11:53

Re: Save you tonight

#5 2013-10-16 00:27:28

Re: Save you tonight

#6 2013-10-16 08:50:22

Re: Save you tonight

#7 2013-10-17 14:17:38

Re: Save you tonight

#8 2013-10-17 17:59:47

Re: Save you tonight

#9 2013-10-19 21:06:21

Re: Save you tonight

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook