Една истинска любов...

Нелии... · 2012-10-24 19:35:29

Заповядайте! надявам се да ви хареса

ЧАСТ 8

…Освен Лео. Та той дори не ги поздрави, наистина Сандра започваше да се плаши от него…
- О, Енрике… Не мога да повярвам, че си забил такава мацка като Сандра… Тъкмо се канех да я поканя на среща…- каза Джош
- Съжалявам приятел… Трябва да си по- бърз… пробвай се с някой друга… Защото Сандра няма да я дам на никой, ще си я пазя само за мен…- каза и се наведе да я целуне.
- Искате ли да отидем на дискотека? Тъкмо ще отпразнуваме идването на Сандра и Лео, вашето събиране…?- предложи Ребека.
- Какво ще кажеш Алесандра, искаш ли да отидем?- попита я Енрике.
- Ами… добре.
Всички бяха съгласни, платиха сметката и тръгнаха към най- близката дискотека.Когато влязоха, за щастие имаше една свободна маса, всички бяха на дансинга, бармана дойде и всички си поръчаха някакъв алкохол- бира, водка, уиски, какво ли вече нямаше на тяхната маса.
- Хайде да танцуваме- провикна се Диана, всички станаха и отидоха на дансинга.
Пуснаха една балада и Алесандра се гушна в Енрике, затвори очи и за миг поиска времето да спре и да остане завинаги в прегръдките му, където се чувстваше- най- сигурна и спокойна. След този танц си седнаха и продължиха да пият и да се забавляват. Когато решиха да си тръгват, Ребека каза:
- Хайде, да потанцуваме още малко и си тръгваме, съгласни?
Всички се съгласиха и станаха. Когато бяха на дансинга и всички танцуваха, Лео хвана Алесандра за кръста и извика в ухото й:
- Аре, бебче, нека да се махнем от тук и да се позабавляваме само двамата…
- Махни си ръцете от мен!
- А ако не искам?
- Аз ще те накарам!- извика Енрике и дръпна Алесандра зад себе си
- Ти?
- Да, аз!
Енрике му обърна гръб и попита Сандра:
- Как си? Направи ли ти нещо?
- Не, добре съм…
Някой извика зад гърба му:
- Енрике…
Той се обърна и преди да се усети и да успее да реагира Лео го удари с юмрук в лицето. Охраната веднага се намеси, хванаха Лео и буквално го изхвърлиха от тук… Джош и Тайлър помогнаха на Енрике да стане и го заведоха да седне.
- Енрике, добре ли си?- попита Алесандра разтревожено
- Да, мила… Успокой се..
- Хайде да се прибираме в къщи, някой би ли ни извикал такси?- попита обръщайки се към приятелите им.
- Таксито е вън Сандра, чака ви- каза след малко Джош- и съжалявам за станалото.
- Няма проблем ти не си виновен. Е, приятели до утре.
Хвана Енрике и си тръгнаха.
Когато се прибраха тя го накара да легне на дивана в хола и каза:
- Отивам да взема лед, да сложиш, за да не се подуе… много. А ти не мърдай от тук.
- Както кажеш шефе!
Алесандра се върна и го сложи върху дясното му око. След малко каза:
- Е… хайде да се качваме горе…ъмм тази вечер може ли да спя при теб?
- Да… защо не?
- Ти влизай, а аз ще си облека пижамата и идвам.
- Добре.
След малко Сандра се появи в любимата си синя пижама и възглавница под ръка… Енрике вече бе легнал и й направи място, прегърна я и я целуна нежно за лека нощ. И двамата веднага заспаха, защото бяха много изморени…

marleyandme · 2012-10-24 19:46:45

Страхотно ! Чакам следващата част с нетърпение!

dynda2 · 2012-10-25 11:21:20

ннекксттт

Нелии... · 2012-10-26 17:00:19

ЧАСТ 9

Когато се събуди Енрике го нямаше тя стана оправи леглото и отиде в своята стая. Приготви си една от новите рокли, която беше бяла и обувки в същия цвят. Влезна в банята и си взе един студен, ободряващ душ. Изсуши си косата и се облече. Седна пред огледалото, среса косата си и се гримира, сложи си перлените обеци и гривна, които баща й й бе подарил миналата година за Коледа. Беше страхотна… Слезна долу в кухнята и каза усмихвайки се:
- Добро утро, Мария..
- Алесандра, добро утро миличка и честит рожден ден!
- Благодаря! А Енрике къде е?
- Ами не знам излезна доста рано.
- Мхм… добре. А за партито всичко готово ли е?
- Да, Сандра спокойно…
- Виж, защо не останеш при дъщеря ти за няколко дена, може би 2-3, защото и без това утре вечер отиваме в лятната къща на Енрике. Там ще празнува рождения си ден…- обясни й тя.
- Хмм.. щом е така, може и да остана. А, сега ще сложа масата за да закусиш.
- Няма смисъл да споря, нали?
- Ъмм.. да помисля- потупа брадичката си с пръст и каза- НЕ!
- Така си и мислех… ще изляза за малко в градината…
- Добре…
Тя се замисли и не усети колко време беше стояла там. Изведнъж усети как две ръце я хващат през кръста, обърна се изплашена и видя Енрике.
- Енрике.. изплаши ме.
- Извинявай, мила- каза и я прегърна.- Виж това е за теб- каза и извади една кутийка за бижута от джоба си, отвори я, а в нея лежеше едно прекрасно и нежно колие, той го отвори- в него бяха поставени негова и нейна снимка. Алесандра не каза нищо, а само го прегърна силно.
- Чакай ще ти го сложа.
Обърна я с гръб към себе си, тя си вдигна косата, а Енрике закопча колието и я целуна по врата. Алесандра се сгуши в него и стояха така докато не дойде Мария да ги извика на закуска.
След това започнаха да приготвят всичко за партито- украсиха къщата, подреждаха масата с вкусотиите които Мария бе приготвила, Енрике се опитваше да свърже уредбата с големите тонколони и имаха още куп друга работа..
Когато оставаха около 2-3 часа Алесандра се качи в стаята си, за да се приготви. Реши пак да си вземе душ, но преди това приготви дрехите си- една черна рокля с червено коланче и без презрамки, и черни обувки на ток. И така след около 2 часа бе напълно готова. Слезна долу при Енрике, а той каза:
- Леле, невероятна си!- доближи се, преплете пръстите си с нейните и я целуна.
- Благодаря, а ти кога ще се приготвяш?
- Ами тъкмо тръгвах…
- Добре, побързай… Аз ще отида в кухнята, за да видя Мария.
Той кимна и тръгна към горния етаж, а Алесандра отиде в кухнята, за да изпрати Мария.
- Здравей…
- Здрасти, Сандра… Много си красива!
- Ъмм.. благодаря.. Ти кога ще тръгваш?
- След малко..
- Поздрави децата от мен.
- Добре. Е, аз съм готова, тортата е в хладилника, има допълнителни сандвичи и други неща, които можеш да намериш в хладилника.
- Добре, спокойно ще се справим… А сега тръгвай и не се безпокой за нас… До скоро.
- Добре, дете… до скоро и се пазете!
Алесандра се усмихна и изпрати Мария. Реши да погледне за последно дали всичко е както трябва.
- Е, всичко е ок. Сега само трябва да изчакам гостите да пристигнат.
- Алесандра? Тази или тази да облека?- попита показвайки 2 тениски.
- Мм.. черната ще те отива повече.
- Добре… Вече и за съм готов.

marleyandme · 2012-10-26 17:54:16

Уникално е!

snow white_99 · 2012-10-26 18:20:47

Уникално е!

miss_cute_kiss · 2012-10-26 18:28:15

Некст! <3

dynda2 · 2012-10-27 09:21:11

ннекстт

marleyandme · 2012-10-28 10:51:29

Некст! <3

Нелии... · 2012-10-28 12:41:06

Много се радвам, че ви харесва и се извинявам, че пускам частите по- рядко, но съм ги измислила само до 12 част, а и сега заради училището ми е малко трудно, но ще се постарая... Заповядайте новата част надявам се да ви хареса..

ЧАСТ 10

След около половин час гостите започнаха да идват. Идваха все повече и повече, някои познати други не… Алесандра се видя със старите си приятели и се запозна с нови хора. Всички бяха толкова мили…
На вратата се позвъни и Сандра отиде да види кой е. Когато отвори вратата видя едно красиво момиче, с руса коса и зелени очи, беше хубава. Енрике се доближи до Алесандра и попита:
- Кой е?
- Аз съм Енрике… - каза момичето
- Паула?!? Какво правиш тук?
- Разбрах, че правите купон и дойдох…
- Ъъ.. Енрике?- погледна го въпросително
- Оо… извинявай… Алесандра това е доведената ми сестра Паула.
- Приятно ми е…- каза тя с изкуствената си усмивка.
- И на мен- мило отвърна Сандра- Заповядай!
Всички много се забавляваха, Енрике пусна една страхотна балада Yo te esperare и покани Алесандра на танц. Импровизирания дансинг се изпразни и останаха само те. Бяха се прегърнали и към края на песента Енрике прошепна:
- Обичам те!
- И аз!- каза тя повдигна се малко и го целуна, точно когато песента свърши те разделиха устните си. Всички започнаха да им ръкопляскат, а Сандра се усмихна и наведе глава срамежливо…
Цяла вечер танцуваха и се забавляваха.
Към 10 часа видя, че баща й й бе звънял и излезна в градината, за да му се обади.
- Ало?
- Добър вечер, тате. Извинявай, че не се обадих по- рано, но не съм видяла, че си ме търсил.
- Спокойно… няма проблем. Честит рожден ден, миличка!
- Благодаря, татко. Кога мислите да си идвате?
- Ами не знам. Тук имаме доста работа още, но ще се опитаме до 1 седмица да приключим. А вие как сте? Енрике грижи ли се добре за теб?
- Да, татко… Спокойно много сме си добре… Не се тревожи за нас, все пак не сме деца, нали?
- Да, извинявай…. Добре мила аз ще затварям върни се при приятелите си и се пази… до скоро.
- Добре, до скоро. Поздрави Рафаел от нас…
Тя затвори телефона и се върна но партито.
Към 2-3 часа вече всички си бяха тръгнали. Когато Алесандра видя на какво бе заприличала къщата, направо и призля…
- Това със сигурност няма да го оправяме сега..- каза.
- Споко, утре ще се погрижим. А сега да се качваме горе…
- Добре
Когато се качиха Алесандра каза:
- Възглавницата ми е при теб ще дойда да си я взема.
- Добре влизай.
Когато отвориха вратата там видяха Тайлър и Ребека… полуголи.
- Ъм.. май ще се наложи да приспя у теб…
- Май- май…- каза и се засмя.
Влезнаха в нейната стая, слава богу там нямаше никой. Тя седна пред огледалото, изтри грима си и среса косата си. Когато свърши се обърна и видя Енрике който бе на терасата и гледаше към небето. сгуши се в него, а той потърси устните й. Алесандра обви с ръце врата му и силно го прегърна. Отговори на целувката му с цялото си сърце и душа. Когато се откъснаха един от друг, прочете в очите му колко силно я желаеше. Без да се замисля свали тениската му и плъзна ръцете си по гърдите и корема му към копчетата на дънките му.
Вече стоеше полугол пред нея. Алесандра се обърна, а Енрике явно схвана намека, започна да сваля ципа на роклята й, а след малко вече и тя бе почти гола.
- Толкова си красива, Алесандра, толкова си красива!
Ръцете му се плъзнаха нежно по тялото й. Неспособен да се въздържа повече, притегли я към себе си и започна да я целува. С едната си ръка я прегръщаше, а с другата свали остатъка от оскъдното й облекло. Притаи дъх като я видя гола пред него.
Милувките му бяха по- вълнуващи, отколкото си беше представяла. Енрике галеше всяка извивка на тялото й… Не можеше да чака повече. Уловиха се за ръце и мълчаливо тръгнаха към леглото. Тогава той я взе на ръце и я сложи върху леглото. Енрике се наведе над устните й, а ръцете му се движеха по тялото й.
Алесандра потръпна.
Той все пак имаше по- голям опит и знаеше къде и как да я погали.
- О, Енрике!- стенеше тя
Откъсна устни от нейните и зацелува шията й. Сандра извика леко от удоволствие.
- О, Енрике… не съм знаела, че ще е толкова хубаво. Искам те… сега!
Думите й звучаха като музика в ушите му. След миг устните му намериха нейните и в този момент той започна да прониква в нея. Тя извика и заби нокти в раменете му.
Болката която изпитваше в момента бе равностойна по сила с удоволствието което изпитваше Енрике. Той се чувстваше на върха на щастието, а нея я чувстваше като част от себе си.
След малко когато болката на Алесандра поутихна и се успокои устните им се сляха в страстна целувка. Желанието за любов напираше от вътре. Той бавно се отдели от нея и след това с тласък се отпусна върху й.
Напрежението с което се изпълни цялото му тяло бе мъчително и едновременно с това сладко. Енрике не бе изпитвал подобно чувство преди.
Той не мислеше за нищо друго- единственото важно беше, че и двамата изпитваха огромно удоволствие в този момент.
И тогава те изпитаха крайното удоволствие, върховното чувство.
Трябваше и доста време да се опомни…
Алесандра прегърна Енрике и затвори очи. Звукът от туптенето на сърцето му я успокои напълно. С едната си ръка галеше гърба й, а с другата махна косата от лицето й и повдигна брадичката й:
- Хареса ли ти?
- Да… това беше най- прекрасното нещо в живота ми! Обичам те!
- И аз!
Алесандра се гушна в него и заспа бързо. А Енрике още дълго не можа да заспи… Мислеше си за всичко станало сега, но не след дълго и той се унесе.

Black_pois0n · 2012-10-28 12:51:45

Некст

marleyandme · 2012-10-28 14:41:24

Некст

Sissy~~ · 2012-10-28 16:24:38

Некст

(y)

Нелии... · 2012-10-30 21:14:09

Заповядайте, надявам се да ви хареса..
Част 11

Алесандра се събуди, погледна към Енрике и видя, че я наблюдава. Тя му се усмихна.
- Добро утро, красавице!- каза й той
- Добро утро..- отговори със сънен глас
- Искаш ли да ставаме вече? Почти 1 и половина е…
- Наистина? Никога не съм спала до толкова късно…
- Какво ще кажеш първо за един душ? А след това ще закусим..
- Да.. ще ни се отрази добре.
Тя се изправи и на лицето й се изписа болка.
- Какво има Сандра?- попита притеснен Енрике
- Нищо… просто… малко ме заболя…
- Защо не си легнеш?- предложи той
- Не спокойно, няма ми нищо. Хайде да влизаме в банята.
- Добре.
Те влязоха под душа, усетиха как водата приятно се стича по голите им тела. Алесандра се възбуди от гледката на голото му тяло и лекия им допир, придърпа го към себе си и го целуна страстно…
- Искаш ли да го направим пак?
- Но, Алесандра… не може, но… ще ти покажа нещо което също ще ти хареса.
Спряха душа, Енрике я взе на ръце, отнесе я до леглото и легна до нея. Тя обви врата му с ръце и се притисна към него. Беше чудесно да го усеща толкова близа да себе си. Устните му покриха нейните. Чувството бе удивително. Езикът му бавно проникна в устата й и я накара да потръпне. Енрике я целуна отново и се съсредоточи над нежната извивка на врата й. Тя усети топлия му дъх в ухото си.
Сандра издаде тих стон, тъй като Енрике бе захапал едно от зърната й и го всмука. Той прокара ръката си между коленете й и започна да я гали. Тя тихо извика от сладка болка и наслада когато я докосна на мястото където възбудата й щеше да стигне до кулминацията си. С меката част на пръстите си той описваше кръгове по бедрата й. Енрике насочи пръстите си към нейната женственост и с въртеливи движения започна да си играе с клитора й. Чувството което изпита Алесандра бе… неописуемо. Енрике насочи езика си към най интимното й място, а ръцете му не спираха да галят бедрата й. Вкара един от пръстите си в нея и започна да го движи съвсем бавно.
Алесандра простена.
След това забърза темпото като вкара още един пръст. В същото време не спираше да смуче и да си играе с клитора й.
Не след дълго Сандра изви тялото си в дъга и оргазмът я превзе. Не можеше да си поеме дъх. Енрике се изправи и легна до нея.
След малко тя каза:
- Уау… това беше… беше невероятно.
Енрике се усмихна малко самодоволно и я целуна, а след малко каза:
- Какво ще кажеш за една закуска или по- скоро обяд.
- Ъмм.. добре, да се обличаме и да слизаме долу.
- Защо не си облечеш банския? След закуска може да поплуваме
- Оо.. това е страхотна идея.
Енрике я остави сами, за да се оправи, а и той самия трябваше да се облече.
След около 10 минути вече и двамата бяха долу, направиха си сандвичи, а след това отидоха в задния двор- там се намираше басейна, който беше доста голям, отстрани бяха наредени няколко шезлонги, в по- далечната част бяха розите и декоративните храстчета на Мария, а близо до тях имаше голяма маса, където през лятото често вечеряха там.
- Хайде влизаш ли?- повика я Енрике.
Тя само махна кърпата си и скочи в басейна, водата бе много приятна. Бяха като малки деца, но се забавляваха- направиха си състезание в което Енрике се остави да бъде победен, състезаваха се кой ще издържи повече време под водата, пръскаха се, играха на нещо като волейбол с една огромна топка и други всевъзможни работи които измисляха.
По едно време, както си плуваше, Енрике я хвана за кръста и я предърпа към себе си.
- Хей, какво правиш?- попита с усмивка
- Нищо… просто исках да те докосна, да те усетя близо до мен, да те целуна…- каза и впи устните си в нейните.
Тази целувка не бе като предишните- бавна, нежна, сдържана… определено не… тази по- скоро бе дивашка, бърза, страстна… чувствена.
- Хм… за момент се бях изплашила, че не си наследила нищо от мен… но сега вече съм спокойна…

miss_cute_kiss · 2012-10-30 21:17:27

Некс. !

marleyandme · 2012-10-31 08:22:25

Некс. !

Нелии... · 2012-11-01 16:55:25

Заповядайте

Част 12

- Какво правиш тук?
- Не може ли да дойда да видя дъщеря си и… нейния любовник?
Вече и двамата бяха излезнали от водата и се запътиха към майка й.
- Той не ми е любовник, а гадже!
- Ами то е едно и също, нали и двамата те чукат.
- Не, мамо… за теб може да няма за разлика, но за мен има… огромна.
- Не ми ги разправяй тия… Ти си същата курва за каквато ме мислиш мен…
- Никога няма да бъда като теб! Кажи за какво си дошла и се махай.
- Донесох ти подарък за рождения ден.
- Не искам нищо от теб.
- Силни думи… но въпреки това- подаде й една опакована кутия- ето!
- Добре, мерси, а сега може да си тръгваш. Знаеш къде е вратата…
- Добре. А между другото- имаш вкус. Това бебче е страхотно- погледна Енрике- сигурно е добър в леглото, а?
- Изчезвай!
- Добре де… нищо лошо не съм казала… чао Сандра… чао захарче- обърна се към Енрике, намигна му - и се пазете…
Когато излезна Алесандра изсъска:
- Мръсница! Мразя я…
- Спокойно миличка- прегърна я Енрике- не си заслужава да се ядосваш… заради тази… жена.
- Благодаря ти, че винаги си до мен…- повдигна се на пръсти и го целуна.
- И винаги ще бъда! Обичам те!
След това пак се върнаха в басейна и се киснаха до следобед. После изчистиха къщата, а вечерта тръгнаха към лятната къща с приятелите си, където Енрике щеше да отпразнува рождения си ден. Но преди това решиха да минат през супермаркета, за да вземат храна и други неща от които имаха нужда.
През целия път се забавляваха, пяха, шегуваха се и неусетно вече бяха пристигнали… Занесоха чантите с храната в кухнята и Енрике каза:
- Е, на горния етаж са спалните, качете се и си изберете.
Поради недостига на спални Тайлър и Беки щяха да бъдат в една, също както и Алесандра и Енрике.
Вече всички бяха настанени по стаите си и тъй като бяха много изморени, решиха веднага да си лягат, защото утре ги чакаше дълъг ден. Енрике и Сандра им пожелаха лека нощ и се запътиха към своята стая. Когато влязоха през голямата врата тя каза:
- О… тук е страхотно!
И наистина беше така, намираха се в една огромна стая боядисана в много приятен бледо лилав цвят, имаше огромно легло, гардероб в далечния ъгъл, близо до терасата имаше маса с 2 стола, а самата тераса не беше много голяма, но цялата бе обсипана с всевъзможни цветя. Беше много красиво.
- Радвам се, че ти харесва… А сега какво ще кажеш да си лягаме? Утре ще те разведа из цялата къща и околностите.
- Мм… добре. И без това съм много изморена.
Енрике влезна в банята да си вземе душ, а Алесандра се облече и веднага след като сложи глава на възглавницата, заспа.

marleyandme · 2012-11-01 17:04:22

Супер!

dynda2 · 2012-11-01 23:02:21

ннекссттт

Нелии... · 2012-11-04 23:54:07

Заповядайте и се извинявам за закъснението. :p

Част 13

Когато Алесандра се събуди беше 11 часа.
„Вече ми стана навик да ставам толкова късно” помисли си тя и стана. Влезе в банята изми зъбите си и се изкъпа. Излезна на терасата и видя, че всички вече бяха долу в градината, където щяха да закусват, за това реши да побърза. Облече си едни много симпатични червени къси панталони и ги комбинира с жълти потник и сандали. Направи си небрежен кок и слезна при другите.
- Добро утро!- поздрави ги тя.
- Добро да е- каза Енрике и я целуна по челото. Тя го дари с една невероятна усмивка и седна до него.- Какво ще закусваш?
- Портокалов сок?
- Веднага ще ти приготвя яйцата които пожела, по моя специална рецепта. Вярвай ми ще ти харесат.
След няма и 10 минути Енрике донесе „специалитета” си.
- Да, вкусни са, но следващия път му сложи по- малко черупки…- каза Сандра закачливо.
- Добре де… признавам си, че не съм най- добрия в тези неща…
- Да, но пък другаде си 100 пъти по- добър от най- добрия- му прошепна, намигна му и го целуна.- И ще ти дам няколко урока по готварство…
- А, аз довечера ще ти дам уроци, но не по готварство- каза тихо той, за да не го чуят другите.
- Хмм.. звучи интересно.
- И на практика ще е така, повярвай ми!
- Хи-хи вярвам ти!
- Ей, вие там… влюбените гълъбчета, какво си шушукате?- обърна се към тях Диана.
Алесандра се изчерви и каза:
- Енрике ми казваше рецептата за… тези невероятни яйца…- усмихнато каза
- Хмм.. така да е…
След закуска приготвиха нещата за партито, изчистиха и подредиха.
„Гостите ще дойдат към 8: 30, а сега е едва 2.”- помисли си Алесандра. Отиде при Енрике и му каза:
- Снощи нали ми обеща да ме разведеш из околностите, а до партито има още много време, а и умирам от скука…
- Добре, виж само дали някой от другите иска да дойде и да тръгваме.
Алесандра ги попита, но те тъкмо бяха влезнали в басейна и не пожелаха.
- Не искат.
- Добре, да тръгваме… Първо ще те заведа на едно много красива място, огромна полянка, а до нея се намира едно малко езерце, страхотно е!
- Добре…- след кратко мълчание тя попита- Ъмм.. сестра ти ще идва ли?
- Не!
- Защо, не си я поканил?
- Не се разбираме добре.
- Защо?
- Дълга история…
- Разкажи ми, имаме време.
- Хмм.. не знам- срещна нейния настойчив поглед- Е, добре де. Винаги си бях мечтал за сестра и когато разбрах, че татко ще се жени отново и че ще си имам доведена сестра много се зарадвах. Първите години бях неотлъчно до нея, играехме заедно, забавлявахме се, споделяхме си, защитавах я от момчетата които я закачаха… докато един ден тя не ми каза, че ме харесва, тя тогава беше на 15 и искаше да бъдем заедно, но аз не можех да си представя да ходя със сестра си- за каквато я приемах. Отчасти… не… вината бе изцяло моя, но… от къде можех да знам, че ще стане така… Както и да е… Казах й, че си е изгубила ума, че това е невъзможно и никога няма да се случи. Тогава тя се закле, че ще прави всичко възможно да съсипе връзките ми и че рано или късно ще съм неин… До сега винаги успяваше да сплаши приятелките ми, но теб не успя и всъщност с теб е различно…
- В смисъл?
- Ами на теб споделям това, което никой друг не знае… На никоя от бившите си не бих тръгнал да разказвам за това, но на теб имам чувството, че мога да ти споделя всичко и няма да ме предадеш… никога.
- Така е! Никога няма да те предам и винаги ще съм до теб!
- Обичам те! Е, виж пристигнахме…
- Много е красиво!
Това място бе наистина прекрасно. Беше пълно с цветя от едната и страна имаше елова горичка, а от другата се простираха още такива полянки изпъстрени с цветя, а когато продължиш малко по- навътре се виждаше малкото чисто езерце. Беше невероятно.
- Искаш ли да влезнем в езерото?- предложи Енрике.
- Да, но не си нося банския…
- Това на мен не ми пречи… Тъкмо ще ти се порадвам.
- Довечера ще и се радваш… all night.
- Мм.. това звучи добре… Но мога още от сега да започна…- каза и я придърпа към себе си, целуна закачливо малкото и носле, а след това с една бясна и страстна целувка превзе устните й.
- Да го оставим за довечера, а?- предложи Енрике- защото сега се страхувам, че няма да мога да спра, ако започна…

dynda2 · 2012-11-05 19:56:06

ннекстт

marleyandme · 2012-11-08 15:47:24

ннекстт

Нелии... · 2012-11-08 23:50:25

Извинявам се за забавянето, утре вечер пускам некст-а...

Нелии... · 2012-11-09 23:49:25

Заповядайте и благодаря ви за търпението, надявам се да ви хареса

ЧАСТ 14

Прибраха се към 19:00 и имаха час и половина, за да се приготвят. Останалите вече бяха готови, дори момчетата бяха купили още една каса бира… Е, не се оплака от това, разбира се.
Сандра и Енрике решиха да се изкъпят и да започват да се приготвят. Нямаше достатъчно време, за да се изкъпят по отделно, за това влязоха заедно…
Усещаха топлата вода мокреща голите им тела, Алесандра взе сапуна и Енрике каза:
- Остави на мен…
Тя му подаде сапуна и усети как той нежно минава по всяка една част от тялото й с големите си и силни ръце, а Сандра при тези докосвания цялата настръхваше и затреперваше от удоволствие. След това тя също го изкъпа, повтаряйки всяко негово движение.
Вече бяха готови с банята, трябваше да побързат защото не им оставаше много време. Изсушиха телата си и косите си, Алесандра облече страхотна бяла рокля, обу и любимите си обувки, също бели, сложи перлите на баща си и колието подарено й от Енрике.
Беше невероятно красива… Е, и Енрике не й отстъпваше по нищо- облечен със светли дънки и бяла тениска прилепнала към мускулестото му тяло, а дългата му коса бе пусната свободно.
- Трябва да отбележа, че си много красива, най- красивото момиче което съм виждал през живота си!- каза той и се усмихна.
- Покрай мен си се научил много добре да лъжеш…
- Нима смееш да ме наричаш лъжец?- попита с дяволит поглед
- Точно така… ти си един голям и пекан лъжец.
- Сега ще ти покажа аз на теб!
И започна да я гъделичка, Алесандра се гърчеше и превиваше опитвайки се да се освободи от него. Накрая и двамата легнаха на леглото смеейки се.
- Все още ли имаш толкова лоша представа за мен?
- Не… сега е още по- лоша.- Каза със закачлива усмивка.
- Какво??? Значи искаш още?
Прекъсна ги почукване по вратата.
- Сандра… Енрике… слизайте вече долу, гостите започват да идват.
- Добре, слизаме.- провикна се той- Още няма 20:30, защо са се разбързали толкова? Сигурен съм, че го правят за нарочно, не искат да ни оставят на саме.
- Да, но довечера ще сме заедно цялата нощ!
- Да… това до известна степен ме утешава.

marleyandme · 2012-11-10 19:36:51

Страхотно!

#26 2012-10-24 19:35:29

Re: Една истинска любов...

#27 2012-10-24 19:46:45

Re: Една истинска любов...

#28 2012-10-25 11:21:20

Re: Една истинска любов...

#29 2012-10-26 17:00:19

Re: Една истинска любов...

#30 2012-10-26 17:54:16

Re: Една истинска любов...

#31 2012-10-26 18:20:47

Re: Една истинска любов...

#32 2012-10-26 18:28:15

Re: Една истинска любов...

#33 2012-10-27 09:21:11

Re: Една истинска любов...

#34 2012-10-28 10:51:29

Re: Една истинска любов...

#35 2012-10-28 12:41:06

Re: Една истинска любов...

#36 2012-10-28 12:51:45

Re: Една истинска любов...

#37 2012-10-28 14:41:24

Re: Една истинска любов...

#38 2012-10-28 16:24:38

Re: Една истинска любов...

#39 2012-10-30 21:14:09

Re: Една истинска любов...

#40 2012-10-30 21:17:27

Re: Една истинска любов...

#41 2012-10-31 08:22:25

Re: Една истинска любов...

#42 2012-11-01 16:55:25

Re: Една истинска любов...

#43 2012-11-01 17:04:22

Re: Една истинска любов...

#44 2012-11-01 23:02:21

Re: Една истинска любов...

#45 2012-11-04 23:54:07

Re: Една истинска любов...

#46 2012-11-05 19:56:06

Re: Една истинска любов...

#47 2012-11-08 15:47:24

Re: Една истинска любов...

#48 2012-11-08 23:50:25

Re: Една истинска любов...

#49 2012-11-09 23:49:25

Re: Една истинска любов...

#50 2012-11-10 19:36:51

Re: Една истинска любов...

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook