Книга: "За хората и мишките"
Автор: Джон Стейнбек
Лична оценка:8/10
Личен коментар: Не е лоша книга, може би е леко поучителна.

Все едно да попиташ как предпочиташ да се чуваш с най- добрите си приятели по телефона или на лично.
Не съм против тях, лично аз съм чела две книги онлайн, но чувството не е същото, като да хванеш книгата, да я прочетеш и после внимателно да я прибавиш към колекцията си. Дори и да пътуваш не е никакъв проблем да я вземаш със себе си. Защото когато батерията ти умре, умира и книгата, а на хартиения носител няма шанс да ти падне батерията.

"Вино от глухарчета" на Рей Бредбъри

Просто няколко нахвърлени думи ...

• Никога не съм разбирала хората, които правят това, което се очаква от тях, младите, които си лягат в 22:00, младите, които не създават приятелства и спомени. Хора, които живеят в миналото, очаквайки бъдещето. Но най- странното е, че наричат това живот, но живот ли е да живееш по образец? Живот ли е да забравиш себе си и от какво имаш нужда? Защото в крайна сметка един ден, когато живота започне бавно да си отива, в мислите ти, няма да бъде какво са мислили хората за теб, какво си постигнал, колко примерен си бил, колко успехи си имал, а ще си спомняш всичко онези случки, които те карат да се чувстваш жив, всички онези случки, които карат сърцето ти да се изтръгва от гръдния ти кош със скоростта на светлината, ще се сещаш за хората, които са ти помагали, ще се сещаш за хората, които са били до теб. Така че е глупаво да мислиш за бъдещето, когато дори не можеш да контролираш следващия час. Живей за себе си, живей днес, радвай се, смей се, плачи, крещи, танцувай, обичай, ЖИВОТЪТ Е ДНЕС, НЕ Е УТРЕ, НЕ Е ВДРУГИДЕН, ТОЙ Е ДНЕС, А ХОРАТА ДА ГОВОРЯТ, ГОВОРИЛИ СА И ПАК ЩЕ ГОВОРЯТ.

Не съм влизала отдавна тук и не съм чела нищо, но преди тук се пускаха само сълзливи, любовни, еднотипни, сапунени, нетърпящи се истории. Но тази история определено има нещо, което те грабва, не е като другите, в нея има онова чувство, което те кара да искаш да прочетеш и следващата страница. Завличате изцяло.
Написала си я много прецизно, явно знаеш как да "откраднеш" интереса на читателите и да го задържиш върху историята си.
Браво, ще почакам да прочета и следващата част!

"Мъртво вълнение" #2 на Триша Рейбърн

"Сирена" на Триша Рейбърн

Заглавие: "Десет малки негърчета"
Автор: Агата Кристи
Лична оценка за книгата: 10/10
Личен коментар: Доста увлекателна книга. Харесва ми начина, по който Агата пише. Не те затормозява с излишни описания, а просто ти представя съответна емоция с две думи и продължава с диалога. Книгата, както и останалите на Агата са непредсказуеми, никога не знаеш кой ще се окаже убиеца, правиш предположение, но всъщност в края на книгата се оказва съвсем друг човек, който дори не си и подозирал.

Мисля, че темата е ясна.
Моята следваща книга мисля да бъде "Аз съм Малала" от Малала Юсафзаи, която е по истински случай.

Имам книгата на     
Джон Грийн, Морийн Джонсън и Лорън Миракъл - "Сняг вали" (pdf)

Тука е толкова замряло!

Трябва да положиш изпити в университета по журналистика писмен и после устен.
Не мисля, че е задължително да са от едно и също нещо, защото когато подаваш документите отдолу пишеш с кое кандидатстваш. Като си подаваш документите ще видиш, но нищо не ти струва за по компетентен отговор да се обадиш в университета и да попиташ, за да си сигурна.
Освен това ако дипломата ти е с хубави оценки по Български език и литература и История, това изобщо не трябва да те притеснява.