Remember me...

katrin456.1997 · 2013-05-17 19:39:42

Некст (f)

little_baby · 2013-05-17 20:13:15

Стана ми много интересно.

love_hurts · 2013-05-18 07:50:31

Отворих очи. Усетих лека болка в областта около коляното, но беше поносима, имайки в предвид какво изпитвах преди няколко часа. За момент не можех да си спомня нищо - нито как се казвам, нито къде се намирам... изобщо не помнех нищичко. Но после всичко нахлу в главата ми и аз се опомних. По ръцете ми бяха прокарани някакви системи, а кракът, на който преди час-два имаше мехур, беше обвит с бинт - целия. Бях сам в стаята. Точно от това имах нужда - спокойствие и тишина. Но не минаха и 10 секунди и майка ми нахлу в стаята.
- Крисчън, ти си буден! Слава богу! - извика тя и ме прегърна силно.
- Ау, ау, ау, мамо, притискаш ми крака! - измънках, опитвайки се да я махна от себе си
Тя се отдръпна.
- Радвам се, че вече си добре. Лекарят каза, че причината за този мехур, е било претоварването. Напоследък тренираш твърде много футбол и кракът ти не е могъл да понесе такова напрежение. Затова в следващите два месеца няма да тренираш каквото и да е.
- Какво?! Не, няма да стане! - извиках. Не можех да повярвам, че няма да мога да правя нещото, което обичам най-много. Възможно най-ужасният ден в живота ми!
- Напротив, Крисчън, няма да тренираш! Не спори с мен.
- Добре, хубаво. Кога ще ме изпишат?
- Не знам, но не мисля, че ще се наложи да останеш тук за през нощта... ще попитам за всеки случай.
- Окей. Сега може ли да остана сам? Искам малко спокойствие - казах, намествайки се по-удобно.
Майка ми излезе и аз останах сам - перфектно. Време е за малко дрямка.

Знам, че сега е скучно и тъпо, но обещавам, че щом свърши частта с болницата, ще стане доста по-интересно.

nedi · 2013-05-18 08:20:53

Некст.

SweeT_BunnY · 2013-05-18 13:30:07

Некст.

katrin456.1997 · 2013-05-18 15:26:30

Некст.

littlepartofme · 2013-05-20 21:42:41

Бях изпуснала няколко части, но ги прочетох бързо и ми стана много интересно.
Некст?

Smile3 · 2013-05-21 06:41:34

Некст.

max-baby · 2013-05-21 10:53:49

Давай нататък. Интересно е

SweeT_BunnY · 2013-05-24 06:59:15

Давай нататък. Интересно е

poxleitner · 2013-05-25 17:17:40

Интересно, некст.

love_hurts · 2013-05-30 12:29:30

Много се извинявам за забавянето. Имах семейни проблеми и не бях влизала от доста време!

Събудих се. Рязко, като ударен от ток, почти подскочих. Не знам защо стана така, явно тялото ми прави някакви рефлекси. Усетих огромна нужда от вода. В стаята нямаше никой, който да помоля да ми донесе, затова трябваше аз да стана. Понадигнах се леко, подпирайки се на лактите си. Изпъшках няколко пъти и успях да застана в седнало положение. Опитах се да стана, като се стараех тежестта на тялото ми, или поне по-голямата част от него, да попадне върху здравия ми крак, за да успея да се придвижа. Направих две крачки, но не издържах и стъпих на болния си крак. Не успях да запазя равновесие и се строполих върху пода, като при падането си ударих силно ръката в бялото шкафче до леглото ми. В стаята веднага влетя една медицинска сестра, вероятно чула шума.
- Божичко, добре ли си? - извика тя, като приклекна, за да ми помогне да стана.
Аз изпъшках нещо в отговор и се надигнах. Отстъпих две крачки назад, крепейки се само на единия си крак, и седнах.
- Какво стана? - попита сестрата вече с успокоение
- Ами станах да пия вода и... - последва пауза, през която преглътнах шумно - не можах да запазя равновесие
Повдигнах леко ръката си, показвайки на сестрата раната.
- Ще донеса кислородна вода, за почистя раната ти. Изчакай ме тук и гледай да не мърдаш.
- Може ли малко вода? - попитах с надежда.
Тя кимна и завлече леко закръгленото си тяло извън стаята. Отпуснах се назад и главата ми увисна от другата страна на леглото. Затворих очи и зачаках да се върне.
Не мина много време и тя дойде.
- Заповядай водата - каза, подавайки ми чашата.
Аз се надигнах и отново седнах на леглото. Измънках някакво "благодаря" и отпих голяма глътка от водата. Отпих още един път и изпих цялото съдържание на чашата.
- Повдигни си ръката, ако обичаш - каза медицинската сестра, капвайки няколко капки кислородна вода върху парче памук.
Аз повдигнах ръката си и тя набързо почисти малката струйка кръв, стичаща се по лакътя ми. Постави ново парче памук и отгоре залепи лепенка. Аз от друга страна отново се излегнах на леглото, когато тя излезе от стаята, и се замислих за Ема.

littlepartofme · 2013-05-30 16:48:22

Интересно, некст.

poxleitner · 2013-06-01 10:54:13

Некст.

love_hurts · 2013-06-01 13:06:18

Оттук нататък ще се разказва СЪЩО И от името на Ема. Дано тези, които следят историята, да не се объркат.
Ема:
Видях някаква линейка да спира пред къщата на семейство Харис. Първата ми мисъл беше
"Крис!". Уплаших се. Той беше в опасност, знаех го. Но баща ми бе категоричен, че иска да остана вкъщи.
Не можах да заспя през нощта. В главата ми беше само образът на Крис. Всичко, което исках, бе той да се оправи и отново да го видя. Но каква беше цената на здравето му? И дали можех изобщо да си позволя да не го видя никога повече... бях объркана. Изпитвах нужда да го видя. Сякаш той бе моят наркотик и аз просто бях зависима, исках го, имах нужда от него. Не можех да чакам повече. Още на сутринта заявих на баща ми, че отивам да го видя. Той не искаше да ме пусне, но в крайна сметка успях да го убедя. Тръгнахме. Облегнах се на стъклото на колата и гледах как минаваме дърветата, които толкова много си приличаха, сякаш бяха едно и също дърво.
Спряхме. Изскочих от колата. Не изчаках баща ми да излезе. Направо се затичах. Знаех, че нещо не е наред. Чувствах го.
Застанах пред гишето на регистратурата.
- Крисчън Харис! - викнах - В коя стая е той?
Жената ме упъти. Затичах се нагоре по стъпалата до втория етаж на болницата. Стигнах пред стаята. Не почуках, а направо влетях вътре. Видях го. Той лежеше безмълвен под белите чаршафи на леглото. Лешниково-кафявите му очи ме погледнаха. На лицето му се изписа усмивка и той проговори:
- Какво правиш тук?
- Не знам. Почувствах нужда да те видя... - казах, задъхвайки се.
Той се изсмя тихо.
- Звучиш като в сапунките... добре съм. Просто проблем с коляното.
Отдъхнах си. Той беше добре. Изведнъж всичко в живота ми отново придоби смисъл. Не знам защо, но го чувствах толкова близък... може би беше знак. А може би съдба. Не знам. Но дълбоко в себе си знаех, че с него искам да прекарам живота си. Но дали той изпитваше същото?

katrin456.1997 · 2013-06-01 13:22:36

Некст.

littlepartofme · 2013-06-01 14:43:24

Става много интересно, некст?

nedi · 2013-06-01 14:48:07

Чакам некст

SweeT_BunnY · 2013-06-01 18:17:32

Става много интересно, некст?

zvezdi4kata_ · 2013-06-01 18:31:58

Некст.

love_hurts · 2013-06-02 06:50:22

Крис:
Още същата вечер ме изписаха от болницата и вече бях на път към вкъщи. Ема от друга страна се беше прибрала отдавна. Странно беше, че момичето, което доскоро се правеше, че не ме вижда, дойде да ме види в какво състояние съм. Не че не се радвах, просто се учудих. Явно все пак може и да имам шанс с нея.
- Крисчън - мислите ми бяха прекъснати от гласа на майка ми, - как се чувстваш?
- Добре съм - измънках.
Спряхме пред нашата къща и аз отворих вратата. Сега за пръв път от два дена щях да си изпробвам крака. Първо стъпих на здравия, за да запазя равновесие. Пренесох част от тежестта на тялото си върху болния. Нищо не се случи. Лекарите си бяха свършили работата. Не чувствах болка, а по-скоро приличаше на изтръпване. Както и да е, важното е, че вече ще мога да вървя сам.
Джил си беше вкъщи. Тя отвори вратата, за да ни приветства.
- Крис! - метна се върху мен толкова силно, че едва не се отъркаляхме надолу по улицата - Не мога да повярвам, че го казвам, но толкова много се радвам, че си добре! - викна тя, след като ме пусна.
Аз кимнах саркастично и влязох. Умирах от глад. За късмет майка ми прочете мислите ми и се запъти към кухнята. Аз от друга страна се качих в стаята си и седнах на леглото, което беше в същото състояние, откакто лекарите дойдоха да ме вземат. Сплетох пръсти и се замислих. "Какво ли прави Ема сега? Дали ще я видя утре?". Трябваше да звънна на Тревър. Сигурно се чуди къде се губя. Станах и бавно се домъкнах долу. Хванах слушалката на телефона и набрах сем. Хартс.
- Ало? - обади се от отсрещната страна.
- Г-жо Хартс, Тревър там ли е? - попитах.
Настъпи неловка пауза, толкова дълга, че помислих, че е затворила. Но в този момент чух познатия глас на Тревър:
- Крис, търсил си ме.
- Мда. Как я караш?
Чух го как въздиша в телефонната слушалка. Тогава се сетих за проблема му.
- Не добре. А ти къде се губиш толкова време?
- В болницата. Стана малък проблем и няма да мога да идвам на тренировки.
- Аз също няма да ходя - каза той, въздишайки последните две думи.
- Защо?
- Ще ти обясня утре, когато се видим. Не ми се говори за това по телефона. Още по-малко, че нашите може да чуят. Като стана дума, трябва да затварям.
- Добре. Чао - казах и затворих.
Понякога наистина не разбирах бащата на Тревър. Той мразеше обратните хора, независимо дали са мъже, или жени. Според него не било нормално. Но всеки с предпочитанията си. Какво остава, ако разбере, че синът му е точно такъв?

poxleitner · 2013-06-02 08:53:52

Некст.

katrin456.1997 · 2013-06-02 10:00:01

Некст.

(y)

littlepartofme · 2013-06-02 10:45:18

Некст.

love_hurts · 2013-06-03 13:36:16

Крис:
Събудих се. Примигнах няколко пъти, докато очите ми се адаптират към светлината. Поех си дълбоко въздух и се надигнах. Сритах с крака чаршафа и той падна на земята. Застанах в седнало положение и потърках очи. Механично обърнах глава надясно, за да установя часа. Беше точно 12:04 ч. Надигнах се бавно и отидох до гардероба, за да преровя някоя друга тениска и стари джинси. Не можех да се разкарвам само по боксерки из къщата, защото сестра ми беше вкъщи. Да, роднини сме, но все пак е момиче и не ми се иска да вижда подробностите ми. Намерих някаква черна тениска и обух едни хавайки, вместо джинси. Тръгнах към банята. Вървях така, че човек би си помислил, че съм зомби. Спрях се пред вратата. Посегнах няколко пъти към бравата, защото първият път не можах да я уцеля. Дори не гледах къде си слагам ръката. Когато най-сетне успях да отворя, влязох и застанах пред огледалото. Прозях се и се протегнах за четката си за зъби.
Когато процесът на миене приключи, който впрочем беше по-дълъг от обикновено, слязох долу вече малко по-ободрен, но все със същата походка на зомби. Сестра ми се беше паркирала на дивана пред телевизора и си тананикаше песента, която бяха пуснали по любимия ѝ музикален канал. Спрях се за малко зад дивана, като убийците в страшните филми. Мозъкът ми отказа за момент, затова и се заковах зад сестра ми. Ако ме беше видяла, сигурно щеше да се уплаши. Но за късмет мозъкът ми отново се включи и аз вече се носех към кухнята. Отворих хладилника и го претърсих за мляко. Но нямаше. Дори и портокалов сок липсваше.
- Къде по дяволите сте затрили млякото? - казах, сякаш очаквах някой да ми отговори.
Седнах на един стол пред масата и обмислих ситуацията. Не, просто трябваше да се отиде до магазина. Нямаше как. Знаех, че дори и да ѝ падам на колене, сестра ми нямаше да го направи, затова трябваше аз. Станах и се довлачих до входната врата. Обух маратонките си и излязох навън. Стараех се да вървя колкото се може по-нормално, но по принцип ми трябваше горе-долу един час, за да се разсъня напълно и отново да стана същия Крис.
Влязох в малкото магазинче, което имаше звънче над вратата. Дзън! Нов клиент. Продавачката с преливащи тлъстинки точно там, където не трябва, ме погледна с безразличие. Нито аз се усмихнах, нито тя. Отворих хладилната врата и взех мляко. Поставих го на касата и точно в този момент ми светна, че нямам пари.
- Ох, мамка му! - извиках.
Продавачката повдигна едната си вежда и спука балон от дъвка.
- Почакай тук, ей сега се връщам! - казах и на бегом тръгнах към нас. Влетях вътре. Сестра ми все още стоеше по същия начин, клатейки главата си в такт с музиката. Грабнах някакви си 10 долара от купата за ключове, и излетях отново навън.
Дзън! Влязох отново в магазинчето и поемайки си дъх, поставих парите пред жената. Тя, без да каже нищо, ги прибра и ми върна рестото. Взех си млякото и се върнах обратно вкъщи, където на спокойствие можех да го изпия цялото. В краен случай изпих само една чаша..

#51 2013-05-17 19:39:42

Re: Remember me...

#52 2013-05-17 20:13:15

Re: Remember me...

#53 2013-05-18 07:50:31

Re: Remember me...

#54 2013-05-18 08:20:53

Re: Remember me...

#55 2013-05-18 13:30:07

Re: Remember me...

#56 2013-05-18 15:26:30

Re: Remember me...

#57 2013-05-20 21:42:41

Re: Remember me...

#58 2013-05-21 06:41:34

Re: Remember me...

#59 2013-05-21 10:53:49

Re: Remember me...

#60 2013-05-24 06:59:15

Re: Remember me...

#61 2013-05-25 17:17:40

Re: Remember me...

#62 2013-05-30 12:29:30

Re: Remember me...

#63 2013-05-30 16:48:22

Re: Remember me...

#64 2013-06-01 10:54:13

Re: Remember me...

#65 2013-06-01 13:06:18

Re: Remember me...

#66 2013-06-01 13:22:36

Re: Remember me...

#67 2013-06-01 14:43:24

Re: Remember me...

#68 2013-06-01 14:48:07

Re: Remember me...

#69 2013-06-01 18:17:32

Re: Remember me...

#70 2013-06-01 18:31:58

Re: Remember me...

#71 2013-06-02 06:50:22

Re: Remember me...

#72 2013-06-02 08:53:52

Re: Remember me...

#73 2013-06-02 10:00:01

Re: Remember me...

#74 2013-06-02 10:45:18

Re: Remember me...

#75 2013-06-03 13:36:16

Re: Remember me...

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook