Remember me...

zvezdi4kata_ · 2013-06-01 18:31:58

Некст.

love_hurts · 2013-06-02 06:50:22

Крис:
Още същата вечер ме изписаха от болницата и вече бях на път към вкъщи. Ема от друга страна се беше прибрала отдавна. Странно беше, че момичето, което доскоро се правеше, че не ме вижда, дойде да ме види в какво състояние съм. Не че не се радвах, просто се учудих. Явно все пак може и да имам шанс с нея.
- Крисчън - мислите ми бяха прекъснати от гласа на майка ми, - как се чувстваш?
- Добре съм - измънках.
Спряхме пред нашата къща и аз отворих вратата. Сега за пръв път от два дена щях да си изпробвам крака. Първо стъпих на здравия, за да запазя равновесие. Пренесох част от тежестта на тялото си върху болния. Нищо не се случи. Лекарите си бяха свършили работата. Не чувствах болка, а по-скоро приличаше на изтръпване. Както и да е, важното е, че вече ще мога да вървя сам.
Джил си беше вкъщи. Тя отвори вратата, за да ни приветства.
- Крис! - метна се върху мен толкова силно, че едва не се отъркаляхме надолу по улицата - Не мога да повярвам, че го казвам, но толкова много се радвам, че си добре! - викна тя, след като ме пусна.
Аз кимнах саркастично и влязох. Умирах от глад. За късмет майка ми прочете мислите ми и се запъти към кухнята. Аз от друга страна се качих в стаята си и седнах на леглото, което беше в същото състояние, откакто лекарите дойдоха да ме вземат. Сплетох пръсти и се замислих. "Какво ли прави Ема сега? Дали ще я видя утре?". Трябваше да звънна на Тревър. Сигурно се чуди къде се губя. Станах и бавно се домъкнах долу. Хванах слушалката на телефона и набрах сем. Хартс.
- Ало? - обади се от отсрещната страна.
- Г-жо Хартс, Тревър там ли е? - попитах.
Настъпи неловка пауза, толкова дълга, че помислих, че е затворила. Но в този момент чух познатия глас на Тревър:
- Крис, търсил си ме.
- Мда. Как я караш?
Чух го как въздиша в телефонната слушалка. Тогава се сетих за проблема му.
- Не добре. А ти къде се губиш толкова време?
- В болницата. Стана малък проблем и няма да мога да идвам на тренировки.
- Аз също няма да ходя - каза той, въздишайки последните две думи.
- Защо?
- Ще ти обясня утре, когато се видим. Не ми се говори за това по телефона. Още по-малко, че нашите може да чуят. Като стана дума, трябва да затварям.
- Добре. Чао - казах и затворих.
Понякога наистина не разбирах бащата на Тревър. Той мразеше обратните хора, независимо дали са мъже, или жени. Според него не било нормално. Но всеки с предпочитанията си. Какво остава, ако разбере, че синът му е точно такъв?

poxleitner · 2013-06-02 08:53:52

Некст.

katrin456.1997 · 2013-06-02 10:00:01

Некст.

(y)

littlepartofme · 2013-06-02 10:45:18

Некст.

love_hurts · 2013-06-03 13:36:16

Крис:
Събудих се. Примигнах няколко пъти, докато очите ми се адаптират към светлината. Поех си дълбоко въздух и се надигнах. Сритах с крака чаршафа и той падна на земята. Застанах в седнало положение и потърках очи. Механично обърнах глава надясно, за да установя часа. Беше точно 12:04 ч. Надигнах се бавно и отидох до гардероба, за да преровя някоя друга тениска и стари джинси. Не можех да се разкарвам само по боксерки из къщата, защото сестра ми беше вкъщи. Да, роднини сме, но все пак е момиче и не ми се иска да вижда подробностите ми. Намерих някаква черна тениска и обух едни хавайки, вместо джинси. Тръгнах към банята. Вървях така, че човек би си помислил, че съм зомби. Спрях се пред вратата. Посегнах няколко пъти към бравата, защото първият път не можах да я уцеля. Дори не гледах къде си слагам ръката. Когато най-сетне успях да отворя, влязох и застанах пред огледалото. Прозях се и се протегнах за четката си за зъби.
Когато процесът на миене приключи, който впрочем беше по-дълъг от обикновено, слязох долу вече малко по-ободрен, но все със същата походка на зомби. Сестра ми се беше паркирала на дивана пред телевизора и си тананикаше песента, която бяха пуснали по любимия ѝ музикален канал. Спрях се за малко зад дивана, като убийците в страшните филми. Мозъкът ми отказа за момент, затова и се заковах зад сестра ми. Ако ме беше видяла, сигурно щеше да се уплаши. Но за късмет мозъкът ми отново се включи и аз вече се носех към кухнята. Отворих хладилника и го претърсих за мляко. Но нямаше. Дори и портокалов сок липсваше.
- Къде по дяволите сте затрили млякото? - казах, сякаш очаквах някой да ми отговори.
Седнах на един стол пред масата и обмислих ситуацията. Не, просто трябваше да се отиде до магазина. Нямаше как. Знаех, че дори и да ѝ падам на колене, сестра ми нямаше да го направи, затова трябваше аз. Станах и се довлачих до входната врата. Обух маратонките си и излязох навън. Стараех се да вървя колкото се може по-нормално, но по принцип ми трябваше горе-долу един час, за да се разсъня напълно и отново да стана същия Крис.
Влязох в малкото магазинче, което имаше звънче над вратата. Дзън! Нов клиент. Продавачката с преливащи тлъстинки точно там, където не трябва, ме погледна с безразличие. Нито аз се усмихнах, нито тя. Отворих хладилната врата и взех мляко. Поставих го на касата и точно в този момент ми светна, че нямам пари.
- Ох, мамка му! - извиках.
Продавачката повдигна едната си вежда и спука балон от дъвка.
- Почакай тук, ей сега се връщам! - казах и на бегом тръгнах към нас. Влетях вътре. Сестра ми все още стоеше по същия начин, клатейки главата си в такт с музиката. Грабнах някакви си 10 долара от купата за ключове, и излетях отново навън.
Дзън! Влязох отново в магазинчето и поемайки си дъх, поставих парите пред жената. Тя, без да каже нищо, ги прибра и ми върна рестото. Взех си млякото и се върнах обратно вкъщи, където на спокойствие можех да го изпия цялото. В краен случай изпих само една чаша..

nqkfa_si_tam · 2013-06-03 16:28:09

Нееекст!!

katrin456.1997 · 2013-06-03 17:00:54

Нееекст!!

nedi · 2013-06-03 19:43:20

Некст

littlepartofme · 2013-06-03 19:53:35

Нееекст!!

love_hurts · 2013-06-04 11:39:57

Ема:
Бях на път към басейна на града, където работех като спасителка. Разбира се, там повечето бях деца с придружаващи ги родители, но се намираше някое друго дете, което трябваше да наблюдавам. А пък и да ти плащат, за да се къпеш безплатно в басейна, си е истински рай. Изведнъж се сблъсках с Крис.
- Хей, къде отиваш? - усмихна се той.
- На работа - отвърнах му аз също с усмивка.
- Ха, къде работиш?
- Спасителка съм при градския басейн. И закъснявам, затова ако нямаш нищо против, мисля да тръгвам...
Честно казано изобщо не ми се искаше да приключвам разговора, но сериозно закъснявах, а главният спасител беше доста строг. За мой късмет обаче, Крис предложи да дойде с мен. Щял да вземе Тревър и двамата да се попекат.
- Окей, аз отивам и ще ви запазя два шезлонга - намигнах му се запътих напред.
*****************************
Оглеждах басейна, когато изведнъж мярнах Крис и приятеля му. Те ме забелязаха и Крис ми метна. Аз му отвърнах със същото и отидох при тях. Видях, че ме гледа изпитателно, докато носех този цял бански.
- Хей, как сте момчета? - прегърнах ги.
Крис беше като на седмото небе, но Тревър изглеждаше унил. Реших да не започвам да го разпитвам, за да не го притесня, затова просто им показах шезлонгите, които им бях запазила.
- Ето там. - посочих с пръст.
- Отдавна не съм идвал тук - отбеляза Крис - Къде по-точно се плащаше?
Аз се усмихнах.
- Още на входа, но вие сте приятели и ви вкарах безплатно - отвърнах.

nqkfa_si_tam · 2013-06-04 12:09:49

Супер ее!! Ощееее!!

littlepartofme · 2013-06-04 16:09:33

Супер ее!! Ощееее!!

nedi · 2013-06-04 17:20:34

Супер ее!! Ощееее!!

sunshinee™ · 2013-06-05 12:27:22

Некст.

katrin456.1997 · 2013-06-05 17:50:23

Некст.

Smile3 · 2013-06-08 13:00:14

Некст.

viktoriq_biserova · 2013-06-08 13:38:40

Некст.

love_hurts · 2013-06-09 05:40:26

Крис:
Слънцето напичаше все по-силно и по-силно и знаех, че ако скоро не си тръгнем, с Тревър ще станем на препечени филийки. Но желанието ми Ема да бъде около мен надделяваше. Само ако можехте да видите тялото ѝ - перфектните пропорции. Банският очертаваше всяка нейна част, която исках да докосна. Прехапах устни. Не, не защото се възхищавах на Ема, а защото някакво хлапе плисна вода върху крака ми и усещането бе малко неприятно. Точно това действие на детето прекъсна мислите ми. Но това не ми пречеше, защото мярнах Ема да идва насам. Наместих се по-удобно, сякаш щеше да ми скочи отгоре. Ухилих се широко и метнах бърз поглед към Тревър, за да установя какво точно прави, защото не беше продумал, откакто дойдохме. Той просто си лежеше, сплел пръсти над корема си и се наслаждаваше на слънцето. Няма повод за тревога, така че можех да обърна внимание на Ема, която седна на шезлонга до моя и взе една кърпа. Поизтри се и се обърна към мен:
- Е, няма ли да влизате в басейна?
Попита в множествено число, но знаеше, че аз съм този, който ще отговори. Всъщност причината АЗ да не вляза в басейна беше, че оттам няма да мога да наблюдавам Ема и да се възхищавам на прекрасното ѝ тяло. Освен това няма и да забележа, ако някой нахалник почне да се навърта около нея. Но този мой отговор би смутил Ема, затова просто казах, че в басейна има твърде много хора и че не искам да се бутам измежду тях. Тя се засмя.
- Е, както искаш. След 15 минути смяната ми приключва и ако искате можем да се поразходим из мола.
Първата ми мисъл беше "С теб бих се разходил из леглото ти, ако нямаш против", но веднага след това кимнах, защото изглежда се забавих с отговора си.
- Е, супер! - възкликна тя. - Аз отивам да видя децата и след 15 минути ще си тръгнем - каза и ме потупа по ръката, оставяйки мокри белези.

Smile3 · 2013-06-09 06:41:36

Некст. <3

viktoriq_biserova · 2013-06-09 11:57:45

Некст. <3

katrin456.1997 · 2013-06-09 14:54:49

Некст. <3

nedi · 2013-06-09 15:58:55

Некст

littlepartofme · 2013-06-09 18:26:05

Некст

love_hurts · 2013-06-18 14:04:56

Крис:
С Ема потеглихме напред, а Тревър се влачеше зад нас. Тези дни не беше особено в настроение, затова гледах да не го закачам, за да не се скараме. Ема от друга страна постоянно заставаше до него и му се усмихваше, опитвайки се да го развесели. Колкото и егоистично да звучи, точно тогава ми се искаше с нея да сме само двамата.
Спрях се и се обърнах назад, за да установя колко съм се отдалечил от Тревър и Ема. Бях на около 5-6 крачки от тях. Изчаках да се приближат и отново тръгнах, подритвайки някаква изхвърлена бутилка от Кока-кола. Слънцето бавно залязваше и осветяваше пътя зад гърбовете ни. Небето вече беше червено-оранжево. Приближавахме къщата на Тревър и знаех, че само след няколко преки той щеше да се прибере и аз щях да остана сам с Ема. Точно тогава обаче тя изръси нещото, което най-малко исках да чуя:
- Защо не повървиш с нас до вкъщи?
Знаех, че говори на Тревър. Естествено нямаше начин да го е казала на мен. Ядосах се малко, но след секунда се сетих, че Тревър би предпочел да се прибере. Обикновено когато не е в настроение, той не обича да се мотае с други хора.
- Не искам да досаждам - промърмори най-сетне. Откакто Ема седна до мен на онзи шезлонг, Тревър не беше продумал нито думичка.
- Глупости! - възкликна Ема. - Как ще досаждаш? Колкото повече хора, толкова по-забавно!
Тревър отново се забави с отговора си и чак когато се обърнах с лице към него, той продума:
- Е, може да дойда за малко.
Какво?! Значи, когато аз те канех да останеш с компанията, ти отказваше, а сега, когато имам шанса да остана насаме с Ема, ти решаваш, че трябва да дойдеш?! Беше ми толкова нервно, че едва не изкрещях това, което си помислих преди секунда-две. Но бързо се овладях и се ухилих фалшиво.

#76 2013-06-01 18:31:58

Re: Remember me...

#77 2013-06-02 06:50:22

Re: Remember me...

#78 2013-06-02 08:53:52

Re: Remember me...

#79 2013-06-02 10:00:01

Re: Remember me...

#80 2013-06-02 10:45:18

Re: Remember me...

#81 2013-06-03 13:36:16

Re: Remember me...

#82 2013-06-03 16:28:09

Re: Remember me...

#83 2013-06-03 17:00:54

Re: Remember me...

#84 2013-06-03 19:43:20

Re: Remember me...

#85 2013-06-03 19:53:35

Re: Remember me...

#86 2013-06-04 11:39:57

Re: Remember me...

#87 2013-06-04 12:09:49

Re: Remember me...

#88 2013-06-04 16:09:33

Re: Remember me...

#89 2013-06-04 17:20:34

Re: Remember me...

#90 2013-06-05 12:27:22

Re: Remember me...

#91 2013-06-05 17:50:23

Re: Remember me...

#92 2013-06-08 13:00:14

Re: Remember me...

#93 2013-06-08 13:38:40

Re: Remember me...

#94 2013-06-09 05:40:26

Re: Remember me...

#95 2013-06-09 06:41:36

Re: Remember me...

#96 2013-06-09 11:57:45

Re: Remember me...

#97 2013-06-09 14:54:49

Re: Remember me...

#98 2013-06-09 15:58:55

Re: Remember me...

#99 2013-06-09 18:26:05

Re: Remember me...

#100 2013-06-18 14:04:56

Re: Remember me...

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook