Remember me...

SweeT_BunnY · 2013-05-15 18:49:21

Неекст <3

nedi · 2013-05-15 18:55:56

Неекст <3

katrin456.1997 · 2013-05-15 20:50:30

Неекст <3

love_hurts · 2013-05-17 12:29:56

Не след дълго лекарката се върна. Донесе някакво лекарство. Седна на стола до мен и намокри парче памук с това лекарство.
- Добре, сега ще намажа областта около възпалението - каза и стана от стола. Намаза мястото над коляното ми и взе спринцовката.
- Само ще те боцна. Дано не те заболи.
Вкара иглата през кожата ми и за да не изкрещя, захапах ръката си. Оставих доста голям белег там, но по-добре така, отколкото да се разцивря като жена.
Минаха няколко минути и докторката сложи отново медицинските си ръкавици.
- Вече би трябвало да не усещаш каквато и да е болка - каза тя. - Отново само ще докосна коляното ти.
Пипна го с пръст - никаква болка. Изглежда упойката си е свършила работа. Обаче ужасно много ми се доспа. Усещах как се унасям. Очите ми се затваряха, а заедно с тях и слухът ми намаляваше.
- ...... операция - това беше единственото нещо, което чух от лекарката преди напълно да се унеса.
*********************
Отворих очи. Примигнах 3-4 пъти и погледът ми се избистри.
- ММммм... какво стана? - измънках сънено.
- Крис, добре ли си?
Гласът беше на Джил. Изглежда бяха допуснали сестра ми и майка ми да влязат в стаята. Никога не съм смятал, че точно Джил ще е загрижена за здравето ми. С нея не се понасяхме много-много.
- Мамо, Крис се събуди - извика тя.
Тогава до леглото ми дойде и майка ми.
- О, Крисчън! Дръж се, чу ли? - говореше тя. - Ще се наложи да ти направят малка операция, за да премахнат мехура, нищо сложно.Не се притеснявай.
- Какво, операция? Толкова ли е зле? - попитах със същия спокоен глас, сякаш не говорех аз, ами някой друг управляваше интонацията ми.
- Г-жо, бихте ли излезли с дъщеря си от стаята? Време е да го откараме в операционната зала - каза някакъв мъж, вероятно хирургът.
Той ми би упойка и още преди да съм се съвзел напълно от миналата, вече отново бях се унесъл.

nedi · 2013-05-17 16:20:09

Некст (f)

katrin456.1997 · 2013-05-17 19:39:42

Некст (f)

little_baby · 2013-05-17 20:13:15

Стана ми много интересно.

love_hurts · 2013-05-18 07:50:31

Отворих очи. Усетих лека болка в областта около коляното, но беше поносима, имайки в предвид какво изпитвах преди няколко часа. За момент не можех да си спомня нищо - нито как се казвам, нито къде се намирам... изобщо не помнех нищичко. Но после всичко нахлу в главата ми и аз се опомних. По ръцете ми бяха прокарани някакви системи, а кракът, на който преди час-два имаше мехур, беше обвит с бинт - целия. Бях сам в стаята. Точно от това имах нужда - спокойствие и тишина. Но не минаха и 10 секунди и майка ми нахлу в стаята.
- Крисчън, ти си буден! Слава богу! - извика тя и ме прегърна силно.
- Ау, ау, ау, мамо, притискаш ми крака! - измънках, опитвайки се да я махна от себе си
Тя се отдръпна.
- Радвам се, че вече си добре. Лекарят каза, че причината за този мехур, е било претоварването. Напоследък тренираш твърде много футбол и кракът ти не е могъл да понесе такова напрежение. Затова в следващите два месеца няма да тренираш каквото и да е.
- Какво?! Не, няма да стане! - извиках. Не можех да повярвам, че няма да мога да правя нещото, което обичам най-много. Възможно най-ужасният ден в живота ми!
- Напротив, Крисчън, няма да тренираш! Не спори с мен.
- Добре, хубаво. Кога ще ме изпишат?
- Не знам, но не мисля, че ще се наложи да останеш тук за през нощта... ще попитам за всеки случай.
- Окей. Сега може ли да остана сам? Искам малко спокойствие - казах, намествайки се по-удобно.
Майка ми излезе и аз останах сам - перфектно. Време е за малко дрямка.

Знам, че сега е скучно и тъпо, но обещавам, че щом свърши частта с болницата, ще стане доста по-интересно.

nedi · 2013-05-18 08:20:53

Некст.

SweeT_BunnY · 2013-05-18 13:30:07

Некст.

katrin456.1997 · 2013-05-18 15:26:30

Некст.

katetq · 2013-05-19 08:23:01

Още ! : )

littlepartofme · 2013-05-20 21:42:41

Бях изпуснала няколко части, но ги прочетох бързо и ми стана много интересно.
Некст?

Smile3 · 2013-05-21 06:41:34

Некст.

max-baby · 2013-05-21 10:53:49

Давай нататък. Интересно е

SweeT_BunnY · 2013-05-24 06:59:15

Давай нататък. Интересно е

poxleitner · 2013-05-25 17:17:40

Интересно, некст.

love_hurts · 2013-05-30 12:29:30

Много се извинявам за забавянето. Имах семейни проблеми и не бях влизала от доста време!

Събудих се. Рязко, като ударен от ток, почти подскочих. Не знам защо стана така, явно тялото ми прави някакви рефлекси. Усетих огромна нужда от вода. В стаята нямаше никой, който да помоля да ми донесе, затова трябваше аз да стана. Понадигнах се леко, подпирайки се на лактите си. Изпъшках няколко пъти и успях да застана в седнало положение. Опитах се да стана, като се стараех тежестта на тялото ми, или поне по-голямата част от него, да попадне върху здравия ми крак, за да успея да се придвижа. Направих две крачки, но не издържах и стъпих на болния си крак. Не успях да запазя равновесие и се строполих върху пода, като при падането си ударих силно ръката в бялото шкафче до леглото ми. В стаята веднага влетя една медицинска сестра, вероятно чула шума.
- Божичко, добре ли си? - извика тя, като приклекна, за да ми помогне да стана.
Аз изпъшках нещо в отговор и се надигнах. Отстъпих две крачки назад, крепейки се само на единия си крак, и седнах.
- Какво стана? - попита сестрата вече с успокоение
- Ами станах да пия вода и... - последва пауза, през която преглътнах шумно - не можах да запазя равновесие
Повдигнах леко ръката си, показвайки на сестрата раната.
- Ще донеса кислородна вода, за почистя раната ти. Изчакай ме тук и гледай да не мърдаш.
- Може ли малко вода? - попитах с надежда.
Тя кимна и завлече леко закръгленото си тяло извън стаята. Отпуснах се назад и главата ми увисна от другата страна на леглото. Затворих очи и зачаках да се върне.
Не мина много време и тя дойде.
- Заповядай водата - каза, подавайки ми чашата.
Аз се надигнах и отново седнах на леглото. Измънках някакво "благодаря" и отпих голяма глътка от водата. Отпих още един път и изпих цялото съдържание на чашата.
- Повдигни си ръката, ако обичаш - каза медицинската сестра, капвайки няколко капки кислородна вода върху парче памук.
Аз повдигнах ръката си и тя набързо почисти малката струйка кръв, стичаща се по лакътя ми. Постави ново парче памук и отгоре залепи лепенка. Аз от друга страна отново се излегнах на леглото, когато тя излезе от стаята, и се замислих за Ема.

littlepartofme · 2013-05-30 16:48:22

Интересно, некст.

poxleitner · 2013-06-01 10:54:13

Некст.

love_hurts · 2013-06-01 13:06:18

Оттук нататък ще се разказва СЪЩО И от името на Ема. Дано тези, които следят историята, да не се объркат.
Ема:
Видях някаква линейка да спира пред къщата на семейство Харис. Първата ми мисъл беше
"Крис!". Уплаших се. Той беше в опасност, знаех го. Но баща ми бе категоричен, че иска да остана вкъщи.
Не можах да заспя през нощта. В главата ми беше само образът на Крис. Всичко, което исках, бе той да се оправи и отново да го видя. Но каква беше цената на здравето му? И дали можех изобщо да си позволя да не го видя никога повече... бях объркана. Изпитвах нужда да го видя. Сякаш той бе моят наркотик и аз просто бях зависима, исках го, имах нужда от него. Не можех да чакам повече. Още на сутринта заявих на баща ми, че отивам да го видя. Той не искаше да ме пусне, но в крайна сметка успях да го убедя. Тръгнахме. Облегнах се на стъклото на колата и гледах как минаваме дърветата, които толкова много си приличаха, сякаш бяха едно и също дърво.
Спряхме. Изскочих от колата. Не изчаках баща ми да излезе. Направо се затичах. Знаех, че нещо не е наред. Чувствах го.
Застанах пред гишето на регистратурата.
- Крисчън Харис! - викнах - В коя стая е той?
Жената ме упъти. Затичах се нагоре по стъпалата до втория етаж на болницата. Стигнах пред стаята. Не почуках, а направо влетях вътре. Видях го. Той лежеше безмълвен под белите чаршафи на леглото. Лешниково-кафявите му очи ме погледнаха. На лицето му се изписа усмивка и той проговори:
- Какво правиш тук?
- Не знам. Почувствах нужда да те видя... - казах, задъхвайки се.
Той се изсмя тихо.
- Звучиш като в сапунките... добре съм. Просто проблем с коляното.
Отдъхнах си. Той беше добре. Изведнъж всичко в живота ми отново придоби смисъл. Не знам защо, но го чувствах толкова близък... може би беше знак. А може би съдба. Не знам. Но дълбоко в себе си знаех, че с него искам да прекарам живота си. Но дали той изпитваше същото?

katrin456.1997 · 2013-06-01 13:22:36

Некст.

littlepartofme · 2013-06-01 14:43:24

Става много интересно, некст?

nedi · 2013-06-01 14:48:07

Чакам некст

SweeT_BunnY · 2013-06-01 18:17:32

Става много интересно, некст?

#51 2013-05-15 18:49:21

Re: Remember me...

#52 2013-05-15 18:55:56

Re: Remember me...

#53 2013-05-15 20:50:30

Re: Remember me...

#54 2013-05-17 12:29:56

Re: Remember me...

#55 2013-05-17 16:20:09

Re: Remember me...

#56 2013-05-17 19:39:42

Re: Remember me...

#57 2013-05-17 20:13:15

Re: Remember me...

#58 2013-05-18 07:50:31

Re: Remember me...

#59 2013-05-18 08:20:53

Re: Remember me...

#60 2013-05-18 13:30:07

Re: Remember me...

#61 2013-05-18 15:26:30

Re: Remember me...

#62 2013-05-19 08:23:01

Re: Remember me...

#63 2013-05-20 21:42:41

Re: Remember me...

#64 2013-05-21 06:41:34

Re: Remember me...

#65 2013-05-21 10:53:49

Re: Remember me...

#66 2013-05-24 06:59:15

Re: Remember me...

#67 2013-05-25 17:17:40

Re: Remember me...

#68 2013-05-30 12:29:30

Re: Remember me...

#69 2013-05-30 16:48:22

Re: Remember me...

#70 2013-06-01 10:54:13

Re: Remember me...

#71 2013-06-01 13:06:18

Re: Remember me...

#72 2013-06-01 13:22:36

Re: Remember me...

#73 2013-06-01 14:43:24

Re: Remember me...

#74 2013-06-01 14:48:07

Re: Remember me...

#75 2013-06-01 18:17:32

Re: Remember me...

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook