Ами за тази история все още нямам вдъхновение.. :дд

Ами ще се постарая

Нямате представа колко се радвам,че ви харесва! Ще го продължа утре вечер!

Ето и некста!

Глава Четвърта

,,Те"

След като се прибрах у дома реших да почета,но много скоро ми омръзна..Затова седнах на компютъра,но и там ми стана скучно.След минутки чух кучешкия вой на Сами.Помислих си ,,Защо да не го изведа на вън.?"  това беше доста добра идея.На бързо взех каишката му и му я сложих,той заподскача от радост и аз отворих вратата,а Сами се изстреля с триста на вън.

Бяхме на вън,той ме задърпа към площадката,а аз вътрешно се молех да няма никой! Бяхме почти на средата и не виждах никого,но точно когато започнах да мисля позитивно,до колкото е възможно,чух как някой ме извика,е не можах а се осигуря дали съм аз,но аз се обърнах и гласът каза .
-Да,точно ти.Ела насам. -каза гласът.Боже,това беше сякаш най-прекрасния глас който бях чувала.Звънеше така,сякаш  ме приканва да отида.Запътих се натам като се опитвах да пренебрегна ръмженето на Сами.Когато се приближих достатъчно,че да ме чуе казах.
-Какво? -в този момент ред мен светна клечка кибрит и освети тъмнината и тогава ги видях. Четиримата странници.Опс! Грешка,тоест тримата,момичето липсваше.Гледах ги многозначително и те мен също.
-Коя си ти? -попита ме русото седнало момче,което седеше така,сякаш изобщо не беше мърдал.Сега какво? Да кажа ли? Какво ?Моля? Аз полудях ли?
-А вие кои сте? -попитах с пренебрежителен тон.Сами започна да ръмжи още повече.Чернокосия също беше там,но той не пророни и дума.Само ме гледаше.Сетне приклекна до Сами,погали го между ушите и той спря да ръмжи.Седна на земята и се плъзна напред до легнало положение.Чернокосият още беше клекнал и аз го погледнах смаяно,но той не вдигна очи.Тогава русият се приближи и изръмжа в ухото ми.
-Не ме ли чу? -признавам,наистина си беше страшничък,зелените му очи шареха по мен,а аз се направих на безстрашна и се доближих още повече и казах.
-Това,не е твоя работа! -тогава другото седнало до него момче скочи и аз се замолих на ум да не тръгне към мен,но той спря и го удари по рамото,сетне каза.
-Яка мацка пич,само да не беше наш враг! -Враг!? Как така Враг? Чернокосото момче се изправи,още забил поглед в земята и каза бавно и внимателно като преместваше очи на моите.
-Нека отговоря на въпроса ти. Ти служиш на Калахар Гривиус,а ние на Кодрик Стийвън,което кристално ясно ни прави врагове.И все още ли се чудиш къде е Вайалет? -уау този тип четеше мисли?
-Не ги чета. -изсмя се той. -Просто си прозрачна и да,Вайалет не е тук.Тя е на вечеря с един прекрасен младеж,който ще стане вечерята и.Ако решиш да помагаш на бедното момче,те се намират в ресторанта на Крийп Райвълс 34. -още щом изрече думите пуснах каишката на Сами (той знаеше как да се прибере,а и да се защити) и се запътих към Райвълс 34 .Със скоростта на светлината,вече бях там.Но си припомних какво чух точно преди да тръгна.Второто русо момче каза на чернокосият нещо от сорта на.
-Брат,защо и каза? -а момчето отговори.
-За да разберем,че е като нас. -забързах колкото се може повече.Влизайки,като отварях вратите на заведението,то беше празно.Вътре нямаше ни шумка,ни лист.Тръгнах да излизам.Със същата скорост се върнах там.Те все още бяха там
-Какво направихте по дяволите? -попитах разгневена.
-Просто проба,ти наистина си като нас.Наистина си вампир. -каза чернокосият и изчезна.Взех Сами,който все още беше там и се прибрахме в къщи.

На сутринта вече бях в училище.Странно класната каза за нов ученик.И ето,че звънецът би. Но кой беше нови...Очите ми се разшириха когато го видях.Беше чернокосият.
-Зак,можеш да седнеш до госпожица Ууд,това е единственото свободно място. -каза класната ни г-жа Саманта Рийд.
А аз бях потресена...

Извинете ме за последната част на 8-ма страница.Нещо не се получи.Ето тази отгоре е по-добрата

Съжалявам,че толкова го забавих,но ето,дано ви хареса! 

Тринадесета Глава

,,Тъмнина"

http://kaprizen.com/?cat=6&img=1875781
Този пейзаж

[i][b]Какво правех аз? В прекрасните моменти с Кайлър,аз си мислех за Джона.Защо той не напускаше ума ми? Каквото и да ставаше,не ми харесваше.
Кайлър беше малко по-напред от мен.Затичах се и го настигнах.Когато вече вървяхме рамо до рамо,той каза.
-Наистина ли искаш да си тръгнеш Кейтлин? -спря и се обърна към мен.Аз също спрях,смаяна от въпроса му.Искаше ми се да кажа ,,Не,не,не! Не искам,няма какво да свърша,ще остана!" ,но много добре знаех,че не можех да остана.Ако Мая беше някъде из ами,да кажем измеренията,трябваше да я открия незабавно! Изпуснах тежка въздишка и кимнах,а после казах.
-Не,не,не се налага...Ти,не знаеш защо.Малката ми сестричка,Мая.Убиха я и сега тя се мотае някъде из измеренията,така да се каже,а аз не знам къде е.Сещаш се,все пак ми е сестра. -казах всичко на един дъх,а Кайлър ме погледна с изумление.
-К-к-к-коя? -каза той и ококори очи.
-Мая.Така се казва по-малката ми сестра. -добавих плахо,а той каза.
-Как е изглеждала? -попита и се доближи.Защо му беше да знае?
-Ами с тъмно-руса коса и зелени очи,слабичка и...Но,защо ме питаш? -казах и присвих очи.А той продължи да се ококорва.
-Съжалява...Наистина много съжалявам... -каза Кайлър и запристъпва назад ,а аз към него.
-Каккво искаш да кажеш? -попитах и го изгледах многозначително.Той се огледа и видя камък,на който секунда по-късно седна и въздъхна тежко,сякаш беше болен от нещо.
-Не искам да ме мразиш,не бях виновен аз.Моят приятел,Старк.Той...беше в света на смъртните и каза,че се е хранил с момиче,убил е момичето.Каза,че е била с тъмно-руса коса и е била много слаба,затова и не му е стигнала.. -каза той и гласът му се изгуби.А на мен ми се зави свят.Това беше Мая,моята Мая.Как е станало това? Онзи проклетник какво е правил там!?Той е бил виновен за това,че малката ми Мая си е отишла.Той е бил виновен,че мама е останала сама.За всичко е виновен той!
-Кейтлин,добре си ли? -попита той и се доближи до мен.
-Не ме доближавай! Вие сте убийци! Как е могъл този.. -преди да довърша Кайлър ме прегърна.Това толкова успокои всичката се наддигнала ярост в мен,че забравих колко бях ядосана.След това ме пусна и каза.
-Сега,ще ме изслушаш ли? -попита той и аз кимнах като послушно кученце.И той започна да говори.
-Стана внезапно.Когато той се върна,аз го попитах къде е бил,а той само кимна надолу.Нещо като, ,,Бях на втория етаж" но аз го попитах какво е правил там,а той само каза ,,Нахраних се." Когато разбрах с кого,тоест с беззащитното момиченце,направо полудях.По природа,ние не се храним с хора,защото тук няма такива,приспособяваме се към обстановката.За това,а Старк каза,че момичето е било много самотно.. -каза той.Чувствах се изненадващо спокойна.Разбрах всяка дума.Тоест,той го е направил просто ей така,а Мая не се е съпротивлявала.Разбирам,но все още,ако го видя,ЩЕ ГО УБИЯ.
-Добре,няма да викам и да крещя,но имаш ли представа къде може да е? -попитах с леко загрижен тон.
Той се замисли,а сетне отговори.
-Зависи,ако е преминала е там от където ти идваш,ако не е е още на земята. -каза той
-Не е там от където идвам.Значи остава едно.Още е на земята. -казах и се загледах.Но един ужасен тътен в главата ми разцепи мислите ми на две.
,,Кейт Помогни ми!!"
Огледах се наоколо опряла ръце в слепоочията си,но там нямаше никого.
,,Моля те Помогни ми!!!"
-Добре ли си? -попита ме отново Кайлър.
-Да,да нищо ми няма.Да вървим. -казах и започнах да се ослушвам.
,,Тук всичко е черно Кейт,къде си?"
Гласът ставаше все по-настоятелен.Докато накрая не разбрах чии беше.
Беше неговият глас![/b][/i]

Ще го пусна тази вечер!

Не съм,но наистина ти благодаря !

Но проблемс ;дд

Наистина се радвам,че ви харесва,некста ще ,,Пристигне" тази вечер.

Хареса ми.Но се пише правИла,а не правЕла