Да,наистина много съжалявам,но имах неочаквани гости..Наистина съжалявам..Ако не ви се чете повече,ще ви разбера..:)

Ооо прекрасно е !  : ) ..Още!

Харесвам! Некст !

Да,да,да добре,натри ми носа.Доволна ли си ? ;дд Окей,но няма да пусна некста днес..най-вероятно утре..И се радвам,че ви харесва..

Да я продължа ли?

Ама,не заради снимката,заради линка нищо не се разбира от писаното..

Допада ми.Още ?

Някой да знае в София,от къде мога да си купя тениска или даже суитчър на ,,Cookie Monster"? Или Спондж Боб?

Ето некста,радвам се,че ви харесва.

Глава Осма

,,Трябва ви сърце!? Вземете моето."

Тъкмо се приготвих да седна на мястото си и да сложа черната раница на свободното място,когато вратата се отвори и от там се появи Зак.
-Извинете,че закъснях. -каза той и се запъти към мястото си до мен.Настани се и отвори учебника.Сетне отново шепна в ухото ми.
-Съжалява,ако съм те оставил с грешното впечатление,че няма да се появя.Просто оставям нещата да текат бавно. -каза той и облиза устни и ми хвърли един злобен поглед.
-Аз никога не оставам с грешно впечатление. -излъгах и се отдалечих в другия край на чина.Този час ми се стори мъчително дълъг,а и тези злобни погледи,взеха да ми омръзват.
-Какво,да не би да ти доскуча? -изрепчи ми се той. -Или,какво ще кажеш да попитаме Вайалет? -каза и ми хвърли още един кръвнишки поглед.Тази страшничката..Вайалет,беше права.Този тип наистина нямаше да спре,докато не ме убие.

И последния досаден час приключи.Забързах към вкъщи с надеждата,че няма да го среща.Въпреки че отлично знаех,как ще стане. Бях на точно четири крачки от входната врата,когато леденият му глас заговори.
-Имаш ли минутка? -изсмя се той. Минутка?! Разполагах с цели векове.
-Не. -казах и понечих да изкача стъпалата,но той застана пред мен.
-Все още ли нямаш минутка? -изрепчи се.
-За теб,нямам и секунда. -отвърнах аз. Той ми хвърли поредния кръвнишки поглед и на мен тотално ми писна.
-Добре,не те разбирам изобщо,имаше толкова много възможности да ме убиеш.Хиляди пъти си ме следял и не си ме убил все още.Е,хайде какво чакаш?Играем на някаква игра ли? -избухнах.Последва пауза и той не помръдна.Сетне поклати глава и се изпари,като,че никога не бе седял тук.
-По дяволите! Защо не ми отговори!? -изкрещях,но вероятно,той вече беше толкова далече,че нямаше да ме чуе дори и да го бях изкрещяла на мегафон.Обърнах се,огледах се.Погледа ми обходи всяка гънка на площадката ан която обикновено все го срещах.Нямаше и след от него.

След още три дни,той отново не се появяваше.Нито в училище,нито докато се прибирах.Беше последният ден от училището за уикенда и аз усещах жаждата или,на човешки,бях гладна.Отлично знаех,че у дома нямаше повече банки с кръв,за това се отбих до вкъщи за да оставя нещата си.А после със светкавична бързина се изкачих на високия хълм на няколко мили от града.Обходих всяко място,но нямаше храна.Накрая,през носа ми се просмука миризмата на кръв.Започнах отново бързо да се движа и да разбера от къде идва миризмата.И в крайна сметка,успях.Стигнах до един храст,от който излизаше шум,а когато се приближавах,миризмата ставаше по-силна.Отместих клона и видях момиче.Ръцете и бяха целите в кръв,а от устните и се спускаше тънка струя кръв.
Имаше дори по къдравата си коса.Тя започна да ръмжи.А,аз клекнах ниско и и казах.
-няма да те убия,не ям мъртъвци. -очевидно ме бе разбрала и устните и се отпуснаха.Щом преглътна каза.
-Добре,радвам се..Очевидно си гладна.Искаш ли да си го поделим? -каза тя и кимна към разкъсаната сърна.Толкова бях гладна,че можех да и скоча и да я изям.Естествено кимна.
-Благодаря. -казах едвам недочуто и започнах да се храня.Не след дълго храната свърши.Изправих се сита и сигурна,че това ще ми стигне за седмици наред.Момичето също се изправи и разклати къдриците си,сетне каза.
-Аз съм Малъри между другото. -каза тя и се усмихна.
-Хевън. -казах и я огледах.Сетне питах -От кой клан си ? -казах и я огледах.
- Гривиус. -каза тя с една полуотворена уста и продължи -А ти? -каза и отвори широко очи.
-Също. -казах и и подадох ръка,тя я пое и се здрависахме. -Къде живееш? -попитах я докато си проправяхме път през шубраците,за да излезнем на пътя.
-Ами,на всякъде,а ти? -каза тя като отново разклати къдриците си.
-Совър,името на квартала. -казах и започнах да забързвам крачка,а тя след мен.
-Чакай,защо бързаш толкова? -попита тя когато вече тичах с всички сили,а тя все още бе до мен.Бяхме като светкавици.
-Надушиха ни. -казах и я поведох към квартала си.

Супер,аз мислех,че ще намразите Зак за дето е ужасно зъл.. :д :d

Hope u like it !

***

Толкова неусетно мина времето от плажната ивица до къщата,че забравих на къде бяхме тръгнали.Оказа се,че Дабъл Ди знаеше много добре къде се намираше къщата ни.
-Какво сега,ти да не би да ме следиш от както се видяхме? -казах присмех и той се засмя.След това каза.
-Майка ти ще дойде след двадесет секунди,целуни ме сега и ще се видим в полунощ. -каза той и ме надигна и нежно ме целуна,като захапа долната ми устна.След това хвана Грийн и изчезнаха в спускащия се мрак.Той каза ,,Ще се видим в полунощ" Какво?
-Хей,как така? Къде ще те вида? -провикнах се с надеждата да ме чуе,но в този момент някой друг се обади.
-Кого ще виждаш? -попита майка ми заставайки зад мен,като по часовник,както каза Дабъл Ди.
-О,мамо...изкара ми акъла...или нещото останало от него. -казах и се засмях.После я огледах.Беше облечена в дълга бяла рокля и беше с грим? Уау,тя много рядко се гримираше,но пък наистина беше поразителна,никой не би предположил,че ми е майка.
-Ха,миличка..Така и не ми отговори на въпроса,кого ще виждаш? -попита отново тя и ме погледна загрижено.
-Ами...една приятелка...Преди ъъ 1 час се запознахме с нея. -излъгах замазвайки положението.Или поне си мислех.
-Аха,значи това няма нищо общо с онова момче и приятеля му от автобуса? -попита тя като хвърляше многозначителни погледи ту на мен,ти на Ниса.
-Май ни надуши... -шепна ми Ниса в ухото.
-О,сериозно ли!? -казах съркасично аз. -Мамо!! -изпъшках аз и тя се усмихна още по-широко.
-Е момичета,какво ще правите сега? -попита тя и ни спогледа.
-Ами,ще спим? -предположих аз.А тя ме изгледа смутено.
-Моля? Ей,хайде без простотии,какво ще кажете за един шопинг? -каза Мама и направи няколко крачи и лицето и светна.Разбира се,Ниса веднага се съгласи.Но аз не бях съгласна.
-О,хайде де Ара,ще е много забавно,ще разгледаме града. -каза Ниса,като усмивката и не слизаше от лицето.
-Не,не ми се ходи,вие отивайте,аз ще си легна,малко съм изморена от целия този ден.. -казах и тръснах глава.Но не защото ме болеше или нещо такова,а защото в ума ми танцуваха думите на Анди <Целуни ме!> <Целуни ме,майка ти идва..>  само това.
-Добре,Ара не ни чакай. -каза мама и хавана под ръка Ниса,качиха се в колата и тя зави по пътя.

Качих се горе в нашата стая и останах малко пред огромната стена-аквариум.Сетне се отправих клатушкайки се към леглото.Легнах и се отпуснах,започнах да се унасям.Докато един дразнещ шум,не ме разсъни.Идваше отвън сякаш някой хвърляше камъчета,които падаха на плочките,защото на отвореното място,което беше като веранда брез прозорец или врата,нямаше стъкло.