Разбира се.Моята прическа е такава,че без лак не може да застане както трябва. Лакът който използвам е на Гарниер за обем,но не прави обем,по-скоро укрепява. : ) Ето този :
http://www.nisea-bg.com/produkti/%D0%BB … olume.html

Мерси за съвета.Но косата ми не е къдрава.Леко начупена е и все се подвива на някъде.Навън или навътре и това много ме тормози.. :д

Да,казвали са ми за тях...Че изправят или къдрят много били добри.> : )

Здравейте! 
От доста време си търся хубава преса,която не само да изправя добре,но и да издържа.Тоест след като си изправя косата да не се начупва бързо.Та,моля ви,ако някой ползва някаква такава (добра) преса,да ми помогна в избора. : )
Благодаря ви предварително

П.С:  Ако вече има такива теми -Кош : )

Аз съм със такава прическа.Ако искаш мога да ти кажа как става най-лесно!? : )

Първо,косата ти трябва да е етажирана само отгоре. Второ,трябва ти лак и преса за коса,ако си със чуплива коса или къдрава.Изправи я и среши горните си етажи напред ,към бретона ти и после леко настрани (в смисъл,да срешиш косата наред и настрани).Пръскаш с лак и си готова. Ако не можеш да ме разбереш,защото е малко объркващо,пиши лс и ще ти обясня по-добре ;д

Леле,наистина ми натри носа.. : ) Благодаря ти,вдъхваш ми увереност : ) ;дд

Ооо,страшно е ей! <33

Моля те,качи  още...Не мога да им се насладя.Толкова са хубави ! 

Ето,но имам една нова идея,ддано ви хареса!  :3
 
Ето една вампирска песен.Представете си я ;д
http://www.vbox7.com/play:5a358d14

Единадесета Глава

,,Остават в играта,само тези които МОГАТ"

Той си отиде,а с него и студът.Кожата ми бе все още така настръхнала.
-Отиде ли си? -тихият глас на Малъри ме накара да подскоча,а главата и се поддаде иззад пухената синя завивка.
-Боже,Малъри! Изкара ми ангелите ! -казах а после се засмяхме да дпоследната дума. -Какво,ти да не би да ни подслушва? -попитах и се опулих срещу нея,а на фона ан мъждивата  светлина,очите и бяха почти бели.Всъщност,досега никога не се бях заглеждала в очите и.
-Аз..Ъ-ъми не,точно просто се събудих и видях,че той е тук.Какво си правила Хевън? -попита ме тя и се изправи,като седна в ,,йога" поза и скръсти ръце.Истината бе,че и аз не знаех какво бях правила.Отклонила очи от нейните,се загледах през френския прозорец.Но,местейки поглед,той попадна на розата и картичката.
-Как,какво съм правила? -направих се на чалната и се опитах да отклоня темата,но не се получи.
-Какво правеше ТОЙ тук? -уточни тя.
-Не,знам.Той просто се появи. -измънках.Но,пък това си беше чистата истина.От къде мога да знам,какво правеше Зак тук.
-Колко е часът? -попита тя и се прозя.
-Седем и двадесет и три. -казах и после се ококорих. -Седем и двадесет и една? Трябва да ставам за училище. -извиках и после я погледнах.
-И аз идвам -заяви Малъри и се изправи.
-Какво? Изключено. -казах а когато се обърнах към нея,тя вече беше готова.
-Не,не и не.Без тия. -отсякох и тогава се сетих,че не мога да я  оставя сама у дома.
-Добре,но ако директорът каже,че не можеш да влезеш.Оставаш да чакаш отвън! -казах аз а тя започна да се усмихва и да пърха с мигли.За секунди аз също вече бях готова.

Стоях пред кабинета на директора и чаках.Сетне,бежовата врата проскърца и от там излезе Малъри със широка усмивка.
-Поздравления,вече имате нова съученичка. -каза директор Съри,като не премигваше.
-Супер,хайде да вървим,ще закъснеем. -казах и я издърпах набързо.
-Казвай какво става? -попитах аз.Тя ме изгледа кръвнишки,после се засмя и каза.
-Използвай ума си.Трябва да влизам в Химията. -каза и изчезна по коридора.

Запътих се към кабинета по Английски.Знаех кого да очаквам когато вляза.Застанах пред вратата и стиснах дръжката.Поех си рязко въздух и издишах.Натиснах дръжката и вратата се отвори.
Запътих се бързо към мястото си.Зак вече беше там.Не го погледнах,дори с крайчеца на окото си.
-Закъсня. -чух студеният му изпълнен с присмех глас.Вдигнах очи и го видях. Беше облечен с черно кожено яке и навити ръкави,Беше разкопчано и отдолу се подаваше карирана черно-бяла риза,чиито ръкави бяха навити върху тези на якето.Той беше готин.
-И какво,ще ме убиеш ли? -казах и се подсмихнах след като седнах.Той доближи стола си до моя.Стана ми неловко.Размърдах се,сетне се огледах.Всичко около нас беше замръзнало.Буквално!Той се доближаваше все повече и повече.Накрая застана плътно до мен,аз не помръдвах.
-Не,не бих могъл. -каза той и се подсмихна. -Какво,да не би да се вцепени? -попита той и докосна кожата на лицето ми. -Или по-лошо,да не би да ти харесва? -харесваше ли ми?Ъъъъ,естествено,че не.Наклони се към мен и дръпна косата ми  така че да оголи врата ми.Леденият му дъх докосваше кожата ми.Скоро устните му се допряха до моите.Колкото и да ми се искаше,не можех да отричам.Харесваше ми.Той продължаваше нагоре,стигна до брадичката ми.Неусетно,ръцете ми помръднаха.Той стигаше все по-близо до устните ми.Когато най-после стигна до там.Отвори очи и преди да ги докосне със своите,се подсмихна и каза.
-Харесва ти а!? Е,не е толкова лесно.Ще те убия. -подшушна той в ухото ми,после отново докосна врата ми с устни,отдръпна се и каза.
-А може би не,харесваш ми. -в този момент звънецът удари силно и той се изниза със светкавична скорост.Чувах ударите на сърцето си,чак в ушите.Луда ли бях!?

Ооо! Много ми хареса !

Ето го Най-накрая,както трябва ! ! !

****

В просъницата си реших,че ми се причува,но звука ставаше все по-напирен,и по-напирен.Станах клатушкайки се,се запътих към обезстъкления прозорец.С бавни и предпазливи движения се надвесих.Ококорих очи,когато видях,че долу седи Анди.Добре пригудената му коса,сега стърчеше на малки бодлички.
-Анди? -шепнах толкова тихо,че дори аз не се чух,но той очевидно ме бе чул.
-Не помниш ли,обещах ти да дойда. -каза той и се усмихна.Беше толкова красив.Направо не вярвах,че съвършен човек като него би ме докоснал дори.
-Пази се,качвам се. -каза той и направи крачка на зад.
-Какво!? -изсумтях. -Ама аз съм по гащи и изглеждам ужасно. -казах,а той се засмя,сетне каза.
-Това,че си по гащи,прави идването ми,още по-хубаво,а колкото до другото.Скъпа,ти винаги си изглеждала удивително. -каза той.Леле,сякаш ме познаваш от години. Замислих се.
-Идвам. -каза той и с лека засилка се изкачи по перваза,чак до мен.
-Уау. -ахнах,ала той не обърна внимание на това.Придвижих се обратно до леглото и седнах в поза ,,йога",а той се настани до мен.
-Е,как успя? -усмихнах се аз,а сетне се прозях. Анди се засмя,толкова секси,че настръхнах.
-Въпросът  не е там.За теб,ще успея винаги. -каза той и ме целуна по челото.Почувствах се като малко детенце.Но,ми стана приятно.После отново се засмя,а аз се прозях пак и той рече.
-Виждам,че ти се спи,а? Защо не заспиваш? -попита Анди и ме изгледа многозначително.
-Ами,ти си тук,това няма как да стане. -казах и се усмихнах,но усещах,че очите ми се затварят. -Как да те оставя,та ти ще си идеш. -каза.А,той ме погледна смутено и каза.
-Винаги ще съм тук. -това ми вдъхна увереност.Взех завивките и легнах под тях.Анди остана да седи в другия ъгъл на леглото.
-Е,аз няма да заспя веднага. Ела да си говорим. -казах обърната на една страна. Премигнах и сякаш бях стояла така цели минути,че когато отворих очи,той вече лежеше от другата ми страна,о не беше завит.Беше подпрял глава и се усмихваше,като си играеше с кичур от косата ми.Прозях се още веднъж.
-Знаеш ли,още по красива си сега. -каза той и сега и легна-буквално,до мен.Ахнах след като чух тези думи.Той наистина ли мислеше така? Боже,това момче беше просто великолепно.Неповторим романтик,но и сериозен,понякога и лигльо.Но,на мен много ми харесваше,испитвах наистина  чувства към него, и той не беше просто лятно увлечение.сигурна бях в това.
-А сега спи,Il mio amore. -каза той и погали ивицата на лицето ми.Уау,той знаеше италиански.. Сякаш от тези негови думи аз се унесох .И накрая заспах,сигурна е Анди.

***

Анди седя така,гледаше Сара и си задаваше въпроса който  си бе задавал от както я видя. ,,Защо трябва да го прави?" Той не искаше това.Анди беше сигурен,че Сара е едно много мило и уникално по свое му момиче.Той наистина изпитваше силни чувства към нея.Още откакто я бе видял,но знаеше също,и то отлично,че никога не би могъл да бъде с нея втори път,както е с нея сега.Не питайте защо,Анди сам ще ви разкаже по-нататък