Мога.
Без да си миеш зъбите? 

Не.
Лято?

Не.
Зелени на розови черти. ;дд

Десет.

4 част ..

-----------------

В голямото междучасие..
- Пфу! Страшно съм огладняла, че целия магазин ще изям! - оплака се Крис.
Вървяхме към маркета до училище, когато..
- Хей! Гледай къде ходиш! - с Брайън се сблъскахме - Блейко! - Подразних го аз, а после го отминах.
- Оу! Какво ти става бе? Не го ли видя? Очевидно те харесва, гледа те по „онзи” начин. А и той не е за изхвърляне, ако не си падаше по теб щях да му предложа. Не видя ли това тяло? Тези мускули не се поддържат лесно. Сигурно всеки ден ходи на фитнес!
- Хм! Казах ти, че не ми е до момчета! А, и откъде разбра, че ме харесва? Халюцинираш! Чувствай се свободна да го желаеш, понеже ми е безразличен!
Казах го, но изобщо не беше вярно. Единствената причина да не припадам по Брайън бе, че той има връзка със свръхестественото. Сигурно звучи егоистично, понеже аз съм тази която усеща чувствата на хората, но точно там е проблема! Мразех дарбата си. Всеки ден, всеки Божи ден, през мен минават хиляди чувства - тъга, радост, болка, възбуда и аз изживявам всичко до такава степен, че забравям аз да чувствам. Не понасям мисълта, че момчето до мен може да е част от този ужас. Но той беше не просто момче, а момчето, което ми разтуптя сърцето. Желаех го! По всякакъв начин! Исках да е мой! Да го притежавам, но не и когато неговият свят е светът на моето проклятие.
Когато свършихме уроците, с Кристин се разделихме. Нямаше да се прибираме заедно, защото нейните щяха да ходят на ресторант по слечей рождения ден на майка й.
- Чао! Да честитиш на майка си! - изпратих Крис до колата на техните.
- Уф! Сори, че не сме заедно, особено сега по тъмното, ама днес е взела, че се е родила мама.
- Няма проблем. Забавлявай се!
- Едва ли, ще има само четирдесет годишни хора!-оплака се приятелката ми.
- Чао, Крис! - побързах да я прекъсна аз, да се прибера преди още да е настъпила истинката тъмнина на нощта.
Вървях по тротоара, мислейки си за Брайън.Какво ли трябваше да прави, щом ми беше „защитник”. От какво ли ме защитаваше?
- Хей! Здрасти! Къде е приятелката ти?-Кой.. о,не! Брайън вървеше до мен!
- Не мисля, че те интересува! По скоро аз трябва да те запитам, защо си тук. Следиш ли ме?
Започна да вали. Засили се, всеки момент щеше да се изсипе порой. Да му се невиди, защо точно днес съм с дреха без качулка!?
- П редполагам, че това и нещо като мое задължение щом съм ти „защитник”. - оправда се Брайън. - Трябва да те пазя!
- Нямам нужда от детегледачка!-сопнах се аз и изскочих на пътя.Колкото по-далеч бях от момчето, толкова по-добре.Не исках да започна да го харесвам!Да изляза на пътя беше глупаво, но не се виждаше жива кола.Изведнъж Брайън ме хвана и ме бутна до една стена.
-Не мисля така.-каза той
Точно две секунди след това един автомобил профуча с бясна скорост, минавайки точно през мястото, където бях до преди малко.Шофьорът пиян ли беше!?Но както и да е, Брайън ме бе спасил.Погледнах го изплашено.
-„Защитниците” нямат дарби, но техните сетива са по-изострени.Виждаме, чуваме и имаме по-добри рефлекси от вас.-обясни той, лъхайки в лицето ми.Бях заклещена между него и студената стена.Още държеше ръцете си подпрени от двете стани на гавата ми. Телата ни почти се докосваха. Лицата ни бяха толкова близо, че виждах прекрасния цвят на очите му по-добре от всякога. Устните му ме привличаха, толкова плътни и неустоими. Измежду тях излизаше приятен дъх, разбиващ се право в мен.-Така чух, че колата се задава и те избутах от пътя. Доста глупаво от твоя страна да навлезеш в обсега на пияните шофьори.
Наведох смутено глава. Беше прав, по дяволите! Какво си мислех? Дъждът вече беше станал пороен. Изглеждах така, сякаш току що съм излязла от банята, но съм се къпала с дрехите. Колко неловко! За разлика от мен обаче, Брайън изглеждаше удивително, дори и целият подгизнал. Капките падаха от косата му и се стичаха по лицето му, докато не стигнеха устата му. Ох, как им завиждах. Бленувах да докосвам това лице сега.Боже, какви ги говоря? Не трябва да си мисля такива неща! Познавах Брайън едва от няколко часа! В този момент един студен пръст повдигна брадичката ми, като ми наложи да поглдна в очете на момчето срещу мен.То сведе леко глава и притисна мокрите си устни в моите. Най-накрая! Щях да изригна от радост.Исках да се отдръпна, защото знаех, че това е нередно, но не можех. Притиснах се по-плътно към Брайън и ми беше приятно. Целувах го и той мен, и не исках никога да спира!

Тези:  |-(  |-) 

Не.
Памела?

Не.
2?

(y)

Мушкато
Същност:
Екстравагантен,Лекомислен,Глупавичък

Мъжете.