Supеrchick - Hоld .... 

Eminеm - Spаcе Bоund. 

Brunо Mаrs - Thе Lаzy Sоng. ^^

Много ми харесва 

Хубаво е.

Много е хубаво!

С Кола. ;d

Десет.

Пробвай да смениш версията, но може и да не е от това. :S

Глава 7.

- Ъм, здравей Лина!..Азз.. – Макс ме прекъсна. Лина се казваше леля му. Тя тъкмо излизаше от банята към която се бях запътила.
- Тя беше тук цяла нощ. – той й отговори спокойно и хвана ръката ми.
- Оо, значи отново сте заедно? Между другото, Невена, радвам се да те видя. – тя ме погледна доволно и се усмихна. – Е, аз ще направя закуска. След 10 минути ви искам долу! – тя се засмя и слезе по стълбите.
- Боже, как се изложих. – сведох глава.
- Не, не си се изложила. А и ще й се наложи вече по-често да те виджа тук, нали? – Макс ме погледна мило и ме целуна по челото.
- Мда, но моля те поговори с нея дали ще възразява да ме вижда тук, все пак.. – отново ме прекъсна.
- Добре, спокойно. Сега влизай в банята
Сресах косата си и изведнъж спрях. Помислих си, дали това е правилно. Аз и Макс. Дали Денис ще одобри това, че отново съм с него. Макс прекъсна мислите ми.
- Неви, слизам долу, а ти побързай! – Чувах разбързаните му стъпки.
- Окей. – Погледнах се пак в огледалото и изтичах на долния етаж.
- Е, ще минем ли през Мона? – Да, Мона. Трябваше да тръгнем заедно към училище.
- Ами да. – Усмихнах му се и допих ябълковият сок. – Е, готова съм. Ще тръгваме ли?
- Да, брат ти там ли ще е? – явно искаше да говори с него.
- Да, но защо ти е? Не искам отново да се карате. – сякаш не знаех какво точно иска да говори с него.
- Не. Искам да го питам дали е окей с това, което се случва между нас. –Замълчах си и почнах да се обувам.
Никой нищо не каза през целия път. Нямаше за какво да си говорим. Не спирах да се представям как двамата обсъждат нашата връзка и Денис не се съгласява да се срещам с Макс. Имах предчуствие, че така ще стане.
- Е, Мона не живее ли тук. До колкото си спомням. – За малко да подмина къщата й. Голяма и бяла. Прекрасна градина се виждаше зад три етажната къща. А точно пред вратата две големи статуи на пудели. Майка й имаше три. Мила, Томи и малкото им пуделче – Малчо. Просто не я разбирах.
- Ъм, да. Сега ще й звънна. –бързо набрах номера на Мона и зачаках да вдигне.
- Дааааам, Мона на телефона. – както всеки път.
- Ей, Мона аз съм. Излез пред вратата съм. – след като го казах видях как главата и се подаде от средната тераса на третият етаж.
- Оу, имаме си компания, а? – Засмя се. – Идвам.
Затворих й и се обърнах към Макс.
- Сега слиза. – усмихнах му се и го целунах.
Мона се затича силно на 6 сантимеровите си токчета, занасяйки се и ме прегърна.
- Е, ще имам ли честта да се запозная с този красавец. –Каза нагло тя докато правеше онези  мили очички.
- Аз съм Макс, гаджето на Неви. Приятно ми е. – Той й подаде ръка като се засмя и ми намигна. Тъпата й физиономия беше уникална. Често я използваше.
- Мда, Аз съм Милослава, Мили или Мона. – тя ме погледна и се усмихна неловко.
- Ако брат ми пита, спала съм у вас! Гледала си Boo и не си могла да заспиш! Ясно? – Погледна ме с някакъв перверзен поглед и се засмя.
- Ах, вие палавни.. -
- Ясноо?! –Пробвах серизното си изражение, но не успях и се засмях.
- Дам. – тя поклати глава и тръгнахме към учлище.
Чуваха се само тананиканията на Милослава. Беше усилила слушалките си на макс и от време на време припяваше. Доста беше смешна.
- Е, ти тук ли ще учиш? – Мили застана рязко пред Макс и се ухили до уши.
- Ъ, да. Проблем ли има. – Той ме погледна странно. Сякаш ме питаше „ Какъв й е проблема на тази!?” Виждах го в очите му. Засмях се.
- Не, даже ще ми е много приятно. –Тя мина покрай мен докато ме оглеждаше.
Видях Денис, Крис, Цвети и Митко. Те ни погледнаха. Крис изглеждаше много ядосан. А Дени, спокоен? Отидохме при тях. Целунах Цвети по бузата, усмихнах се на Крис и прегърнах Денис. Изглеждаше щастлив.
- Е, помните ли Макс? – Усмихнах им се идиотски като се опитвах да вкарам малко настроение в предстоящата Трета Световна Война.
- Ей, Макс. Местиш ли се тук? –Останах с отворена уста. Денис отиде и подаде най-приятелки ръка на Макс. Той ме погледна и се усмихна.
- Ами да. Реших, че тук ми е по-добре. –Не очаквах да стане така. – Може ли да поговорим за малко. Нещо важно и насаме. – Макс погледна Денис и му кимна наляво.
- Да. Ей ако искате се качвайте. Ние ще ви настигнем. – Денис намигна на Крис, на който му личеше, че е бесен и Цвети го задърпа към входа. Незнам какво щяха да си говорят, не мисля, че и щяха да ми кажат.
- Е, избра него пред мен, така ли? Като обида ли да го приемам или? Какво видя в него, което аз нямам. – Крис не спираше да задава глупави въпроси.
- Ами може би мозък. – Цвети го потупа по рамото и се засмя. Той се усмихна доста саркастично и изфуча нагоре.
- Какво му стана? –Почуствах се гадно.
- Остави го. Ще му мине. Та какво става между вас с Макс? –Цвети ме придърпа ме към тоалетната.
- Ами отново сме заедно. Снощи си изяснихме всичко и решихме да си дадем още един шанс. – Усмихнах се .
- Супер, а как ли ще реагира Денис? – и двете замълчахме.

Нем..
Ваучер?